Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

1. Ако един имот е придобил статут на урбанизирана територия с включването му в регулационния план на населеното място, в случая през 1962 г., то същият загубил ли е качеството си на „земеделска земя” и по отношение на него приложим ли е предвиденият в ЗСПЗЗ ред за възстановяване на собствеността. Може ли в този случай държавата, респ. общината, да придобива право на собственост. 2. При действието на чл. 11 и чл. 12 ПУ на ТКЗС земеделските кооператори запазват ли правото си на собственост в реални граници върху внесената в ТКЗС земя, когато тя е включена в регулационния план на населеното място. Такъв имот допустимо ли е да бъде предмет на разпоредителна сделка и може ли да се придобива по давност, ако по отношение на него не действа други законови забрани. 3. При спор за собственост и при изрично позоваване на чл. 17 ГПК длъжен ли е съдът да извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на административен акт, издаден по ЗСПЗЗ. 4. При установено по делото, че имотът не е зает от строежи и не представлява прилежащ терен към строежи и съоръжения съобразно изискванията на строителните правила и нормативи и на хигиенните и противопожарните правила, налице ли е пречка за възстановяване на собствеността върху същия. 5. Отнемането на имота без законово основание или отчуждаването му не по установения ред, или без правоимащият да е получил обезщетение, води ли до реално придобиване на собствеността от държавата, или тя се запазва от носителя на това право.