Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Гергана Никова


Анотация

Въпрос

от процесуалния представител на ответника свидетелката е заявила, че сумата от 8 400 лева е дадена на двамата при нея в магазина, за да си капарират жилището. От посоченото изявление на свидетелката, с оглед нейната заинтересованост от изхода на спора, не може да се извлече еднозначен извод, че е извършено дарение единствено и само в полза на нейната дъщеря, а не в полза на двамата съпрузи. Подобно последователно твърдение в показанията й не се съдържа, а напротив - налице са противоречиви изявления относно това на кого е предадена сумата – дали само на ищцата или на нея и на ответника. Дори да се приеме, че същата е дадена лично на дъщерята на свидетелката, то това не означава, че дарението е извършено единствено в нейна полза, а не в полза на нейното семейство. Не се установява изявление на страните по твърдяния договор за дарение, от което да е видно, че той е сключен само между майката и нейната дъщеря, доколкото на предаването на паричните средства са присъствали и двамата съпрузи, а предназначението им е било за „капариране на общото им жилище ведно с кантора, предназначена за ползване от ответника. В посочения смисъл са и изявленията на свидетелката, която освен, че сочи, че сумата е следвало да послужи за капаро за жилището на семейството, то в своите показания допълва, че трябвало помещението под апартамента да бъде пригодено за лична кантора на Г., който се оплаквал, че никой не му е помагал да се развива като адвокат. Изводът, че капарото е осигурено от майката на ищцата като дарение не само към нея, а и към двамата съпрузи, се потвърждава и от изявлението на страната в исковата й молба за прекратяване на брака по чл. 49 СК, в която изрично е записано, че през 2018 г. двамата с ответника са осъществили неговата мечта, като са закупили процесното жилище, за което са помогнали нейната майка и баба й, които са предоставили средства за заплащане на капарото.

Отговор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Текст

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело №******[/aam]******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба с вх.№******[/aam]******г., подадена Г. К. К. чрез адвокат Д. П. от АК – В., която е насочена против въззивно Решение №******[/aam]******г. на Окръжен съд – Варна, ГО, ІІІ с-в, постановено по в. гр. д.№******[/aam]******г.

Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима.

Ответникът по касация И. П. Г. е подал отговор на жалбата чрез адвокат Д. К. – К. от АК – В.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:

С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 ГПК и сл., окръжният съд е потвърдил Решение №******[/aam]******г. по гр. д.№16474/2020 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е допуснато на основание чл. 34 ЗС извършването на съдебна делба при квоти от по 1/2 идеална част за всеки от съделителите Г. К. К. и И. П. Г. по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица]: 1) апартамент №9 със застроена площ от 75,37 кв. м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-98 от 10.11.2008 г. на ИД на АГКК, ведно с 13,9079 % идеални части от общите части на сградата и от стълбище 16,27 кв. м. (подробно описан в диспозитива) и 2) кабинет №1 със застроена площ 10,85 кв. м., с идентификатор ***** (подробно описан в диспозитива), ведно с 2,0021 % идеални части от общите части на сградата и от стълбище 2,34 кв. м., ведно с 22 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 171 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), Предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *, при съседи: ***, ***, *** и ***.

Производството е за делба на имущество, представляващо бивша съпружеска имуществена общност. Инициирано е от Г. К. К. с искане по отношение на двата самостоятелни обекта делбата да се допусне при квоти 928/1680 идеални части за ищцата и 752/1680 идеални части за ответника И. П. Г., обосновано с твърдение за осъществена трансформация на лични средства на ищцата в размер на 17 600 лева, вложени в придобиването на процесните имоти.

От фактическа страна е прието за установено, че по време на брака на страните с договор за продажба от 16.08.2018 г. е закупен недвижим имот с идентификатор *****. Безспорно е, че заплатената цена е в размер на 168 000 лева, като сумата 150 400 лева представлява семейни средства на двамата съпрузи, придобити чрез договор за банков кредит от „Централна кооперативна банка АД. В нотариалния акт за сделката е вписано, че 8 400 лева са били вече платени като капаро, 9 200 лева – платени в деня на подписване на нотариалния акт и преди вписване в книгите, водени от Служба по вписванията, а остатъкът от 150 400 лева е следвало да бъде изплатен чрез банков кредит (отпуснат по Договор за ипотечен банков кредит „Дом за теб №80820КР-АА-0632 от 16.08.2018 г., сключен с „Централна кооперативна банка АД).

С разрешение за строеж от 12.09.2019 г. от община Варна е разрешено да се извърши промяна на предназначението на търговски обект на две нива с идентификатор *****, като се обособят два дяла: дял 1 – кабинет №1 и дял две – жилище – апартамент №9, разположено на втори етаж, състоящо се от антре, килер, баня с тоалет и предверие, дневна с трапезария, кухненски бокс, две спални и две тераси. От заключението на СТЕ се установява, че кабинет №1 отговоря на нормативните изисквания за самостоятелен обект към датата на обособяването му като такъв.

Спорът между страните е концентриран около произхода на първоначално заплатените вноски за придобиване на имота, а именно сумата от 8 400 лева, платени като капаро по предварителния договор и сумата от 9 200 лева, заплатена в деня на сключване на окончателния договор. За тях ищцата твърди, че са нейни лични средства. По отношение на капарото в размер на 8 400 лева, твърденията са, че същото е осигурено от дарение, извършено от нейната майка Й. Г. К. – В. в брой. Досежно сумата от 9 200 лева се твърди, че е дарена отново в брой от майката, която на 05.07.2018 г. е изтеглила 9 000 лева от банкова сметка в „ОББ”АД и на същата датата ги е предала „на ръка на дъщеря си. Последната по-късно я е предала на своя бивш съпруг, за да я внесе по банкова сметка на продавача.

Въззивният съд е приел, че релевираното от ищцовата страна възражение по същността си представлява претенция по чл. 23, ал. 2 СК за трансформация на лични средства при закупуване на делбения имот. В тежест на съделителя, който поддържа, че за придобиването на последния са разходвани лични негови средства е да проведе обратно доказване на предпоставките на чл. 21, ал. 3 СК за съществуването на съвместен принос, което може да бъде само пълно и пряко доказване на правнорелевантните факти, от които черпи изгодни правни последици, и които изключват съвместния принос на съпрузите.

За установяване на твърденията си ищцата е ангажирала гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Й. Г. К. – В. и И. И. – съответно нейни майка и баба. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелките, тъй като същите не са обективни и достоверни и не се подкрепят от останалите събрани доказателства по делото, а им противоречат, като съдържат и вътрешни противоречия. При приложение на правилото на чл. 172 ГПК и като се има предвид заинтересоваността от изхода на спора на свидетелката Й. Г. К. – В. съдът не е дал вяра на показанията й в частта, с която твърди, че е предоставила сумата от 8 400 лева за капаро на имота лично на дъщеря си Г., тъй като същите са вътрешно противоречиви и не намират опора в останалия доказателствен материал по делото. Така при разпита си свидетелката е заявила, че сумата е дадена лично на Г. и същата й е подарена, но при предаването й са присъствали и двамата бивши съпрузи. Впоследствие на въпроси от процесуалния представител на ответника свидетелката е заявила, че сумата от 8 400 лева е дадена на двамата при нея в магазина, за да си капарират жилището. От посоченото изявление на свидетелката, с оглед нейната заинтересованост от изхода на спора, не може да се извлече еднозначен извод, че е извършено дарение единствено и само в полза на нейната дъщеря, а не в полза на двамата съпрузи. Подобно последователно твърдение в показанията й не се съдържа, а напротив – налице са противоречиви изявления относно това на кого е предадена сумата – дали само на ищцата или на нея и на ответника. Дори да се приеме, че същата е дадена лично на дъщерята на свидетелката, то това не означава, че дарението е извършено единствено в нейна полза, а не в полза на нейното семейство. Не се установява изявление на страните по твърдяния договор за дарение, от което да е видно, че той е сключен само между майката и нейната дъщеря, доколкото на предаването на паричните средства са присъствали и двамата съпрузи, а предназначението им е било за „капариране на общото им жилище ведно с кантора, предназначена за ползване от ответника. В посочения смисъл са и изявленията на свидетелката, която освен, че сочи, че сумата е следвало да послужи за капаро за жилището на семейството, то в своите показания допълва, че трябвало помещението под апартамента да бъде пригодено за лична кантора на Г., който се оплаквал, че никой не му е помагал да се развива като адвокат. Изводът, че капарото е осигурено от майката на ищцата като дарение не само към нея, а и към двамата съпрузи, се потвърждава и от изявлението на страната в исковата й молба за прекратяване на брака по чл. 49 СК, в която изрично е записано, че през 2018 г. двамата с ответника са осъществили неговата мечта, като са закупили процесното жилище, за което са помогнали нейната майка и баба й, които са предоставили средства за заплащане на капарото.

Въззивният съд се е позовал на съдебна практика по въпроса дали дарение по време на брака от родител на единия съпруг е дарение за последния или дарение за семейството – Решение №222/24.06.2011 г. по гр. д.№982/2010 г. на ВКС, І г. о., Решение №75 от 05.06.2018 г. по гр. д.№3178/2017 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение №84/26.04.2016 г. по гр. д.№4903/2015 г. на ВКС, І г. о., в които е прието, че при решаване на въпроса на кого е дарена определена парична сума следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение: ако е сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля да приеме дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор подареното придобива и другия съпруг, който не е страна по договора за дарение Ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, тоест ако е изразена воля за надаряване на семейството, то дарената сума е СИО и не може да бъде основание за приемане на трансформация на лични средства при придобиването на имота. Фактът, че родителят е дарил парични средства за закупуване на семейно жилище само на собственото си дете, а не на семейството, не е нито общоизвестен, нито служебно известен на съда факт, нито за него съществува установена от закона презумпция, поради което подлежи на доказване от съпруга, който го твърди.

Обобщено е, че от показанията на свид. Й. Г. К. – В. не се установява сумата 8 400 лева да е дарена лично и единствено в полза на ищцата. Подобни твърдения не се съдържат и в показанията на бабата на последната – свид. И. И., съгласно които Й. Г. К. – В. е дала на Г. и И. 8 000 лева и след това още 8 000 лева за закупуване на жилището. От показанията на другите свидетели не се извличат други правнорелевантни факти и обстоятелства относно произхода и характера на сумата 8 400 лева, като изложеното от свид. Г., че същата представлява общи семейни средства не противоречи на този извод. Посочено е, че ценени поотделно и в своята съвкупност посочените гласни доказателства не могат да обусловят извод за установеност в условията на пълно и пряко доказване, че майката на ищцата е дарила лично на нея сумата, с която е заплатено капарото за закупуване на имота, съответно, че е налице трансформация на лично имущество при неговото придобиване.

За недоказани са приети и твърденията на ищцата, че сумата от 9 200 лева, заплатена на 16.08.2018 г., представлява нейни лични средства, придобити от дарение на нейната баба в размер на 9 000 лева и 200 лева от майка й, която обща сума й е предадена от последната на 05.07.2018 г. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелките Й. Г. К. – В. и И. И. относно твърденията им, че посочената сума е дарена на ищцата като подарък за рождения й ден от нейната баба, като след добавяне на 200 лева от другата свидетелка, ищцата я е предоставила на ответника, за да заплати втората вноска за закупуване на апартамента. Изложените твърдения в исковата молба не се доказват от ангажираните свидетелските показания, а в тяхна подкрепа не са събрани други доказателства в производството. По отношение на посочената сума свидетелката Й. Г. К. – В. е заявила, че в деня на сключване на окончателния договор – 16.08.2018 г., е дала на дъщеря си 9 200 лева, от които 9 000 лева от майката на свидетелката и баба на ищцата, и още 200 лева, нейни лични средства. Съдът е кредитирал посочените показания единствено относно факта, че свидетелката И. И. е предоставила по банкова сметка на Й. Г. К. – В. процесната сума от 9 000 лева, но не, и че същата е била предназначена за нейната дъщеря, още по-малко, че е предадена на последната на датата на закупуване на имота 16.08.2018 г. Последните са в пряко противоречие с изложеното в исковата молба, че паричната сума е предадена на ищцата на датата на нейното изтегляне от банковата сметка на майка й, а именно – 05.07.2018 г., като моментът на трансакцията се установява и от приложеното по делото банково извлечение. Съдът не е дал вяра на показанията още и защото същите освен, че противоречат на твърденията на ищцата, са и вътрешно противоречиви и заявените в тях факти са нелогични и неподкрепени от останалите доказателства по делото, поради което се явяват и недостоверни. Прието е за нелогично сумата да бъде изтеглена близо месец и половина преди предоставянето й на лицето, за което е предназначена, при положение, че от приложена справка Агенция по вписванията е видно, че с вписан на 20.07.2018 г. нотариален акт Й. Г. К. – В. е придобила чрез покупко-продажба 1/2 ид. ч. от недвижим имот. В същото време, в посоченото основание на трансакцията от 05.07.2018 г. по сметка на Й. Г. К. – В. е записано „ЗА ЖИЛИЩЕ”. Съвкупната преценка на посочените обстоятелства в допълнителна степен разколебава твърденията, че преводът е извършен във връзка с рождения ден на ищцата, близо месец и половина след захранване на банковата сметка. Съдът е намерил за недостоверно становището, че преведената сума е изтеглена в толкова отдалечен период от момента на предаването й, и то в хипотеза, че всички плащания по сделката за процесния имот е уговорено да бъдат извършени по банков път, като всяка една от тези трансакции по превод, теглене, захранване и впоследствие заплащане на вноската по сметка на купувача е свързана освен с предприемането на множество фактически действия и с начисляването на допълнителни банкови такси. Всичко гореизложено обуславя извод, че твърденията за предоставяне на дарение в общ размер от 9 200 лева на ищцата за заплащане на втората вноска по имота във връзка с рождения й ден не са подкрепени с годни и обективни доказателства, поради което, с оглед разпределената доказателствена тежест, соченият факт е приет за неосъществен в обективната действителност.

По изложените съображения за неосъщественото обратно доказване, като напълно ирелевантни са определени обстоятелства, върху които е акцентирано във въззивната жалба на Г. К. К. относно това дали страните в производството са разполагали със семейни средства за заплащането на първите две вноски по придобиване на процесния недвижим имот, тъй като, за да бъде оборена презумпцията за съвместен принос, следва пълно и пряко да бъде доказано, че имуществото е закупено с лични средства на бившия съпруг, който я оспорва. Посочените твърдения за недостиг на парични средства за закупуването му могат да бъдат индиция, че страните са имали нужда от кредитиране или от предоставяне на суми от свои близки, но с тях не може да бъде обоснован извод, че средствата са предоставени като дарение лично в полза на една от страните. За пълнота на обосновката е посочено, че по съществото си релевираните възражения са и неоснователни, тъй като от разпитът на свидетеля Г., който е бил колега към посочения момент и на двамата бивши съпрузи и е имал преки впечатления от финансовите възможности на въззиваемия, се установява, че в процесния период въззиваемият е получавал високи доходи, като втората вноска от 9 200 лева е заплатил със свои средства, оставени за съхранение в касата на адвокатското дружество. Действително след заплащане на посочената вноска от показанията на свидетелите Г. и П. се обоснова извод, че той е имал известни финансови затруднения във връзка със заплащането на нотариалните такси по сделката и с оглед предстоящите ремонти в новозакупеното жилище, които са извън предмета на настоящото производство, но и двамата свидетели са категорични по отношение на това, че същите са покрити чрез предоставени заеми. Прието е, че в тази част показанията се потвърждават от приложения по делото договор за потребителски кредит №80820КР – АА – 0643/21.09.2018 г., сключен от ответника в качеството на кредитополучател и ищцата – солидарен длъжник, за сумата от 30 000 лева, предназначена за задоволяване на лични нужди на кредитополучателя и на неговото семейство. Установеният факт на изтегляне на сума в посочения размер, непосредствено след сключване на договор за ипотечен кредит на стойност от 150 400 лева, и при изрични твърдения, че ремонтът на жилището е извършен и с парични средства, получени от продажбата на собствен на ищцата апартамент, са обусловили извод, че вноските по закупуване на делбения имот са заплатени със семейни средства на страните.

Така по основния спорен въпрос е прието, че процесното имущество е придобито в режим на съпружеска имуществена общност, след прекратяването на която дяловете на бившите съпрузи са равни. Налице е съвместен принос между тях в придобиването му, който съгласно чл. 21, ал. 3 СК се предполага до доказване на противното, което не е сторено в условията на пълно и пряко доказване от ищцата, носеща доказателствената тежест за това.

Искането за допускане на обжалването се поддържа по въпросите:

1. „За задължението на съда да обсъди в съвкупност доказателствата по делото, както и за правилата, които следва да спази при обсъждане на свидетелски показания”;

2. „За задължението на съда да извърши своя преценка на събраните доказателства и да изложи собствени мотиви по предмета на спора, а конкретно по иск за установяване на трансформация на лично имущество да извърши преценка какви средства са вложени за придобиване на спорния недвижим имот”.

Според касаторката е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с практиката на ВКС, обективирана с Решение №218 от 01.02.2016 г. по гр. д.№1872/2016 г. на І г. о., Решение №205 от 02.11.2016 г. по гр. д.№1499/2016 г. на І г. о., Решение №90 от 06.07.2018 г. по гр. д.№3066/2017 г. на ІІ г. о. и Решение №62 от 08.05.2018 г. по гр. д.№1840/2017 г. на І г. о.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Първият въпрос, преценяван като обуславящ по смисъла на т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, се явява значим във връзка с всяко исково производство, но по отношение на същия не е налице поддържаното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели да приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите събрани доказателства факти и обстоятелства. В настоящия случай, извършеният от въззивния съд анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели съответства на възприетото в практиката на ВКС становище за начина и правилата, въз основа на които този анализ следва да бъде извършен. Съдът е разгледал и обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели, допуснати по делото, съвкупно с целия доказателствен материал, и е посочил фактите, които се установяват с тях. Действията на съда при преценка на свидетелските показания не противоречат на Решение №205 от 02.11.2016 г. по гр. д.№1499/2016 г. на ВКС, І г. о. Показанията на свидетелите К.-В. и И. са преценени при условията на чл. 172 ГПК, в съвкупност с останалите доказателства и установените с тях обстоятелства.

Не се установява противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК между въззивното решение и посочените от жалбоподателя решения на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпрос №2 от изложението. В решение №218 от 01.02.2016 г. по гр. д.№1872/2016 г. на ВКС, І г. о. е прието, че при предявен по реда на чл. 23, ал. 2 СК иск основният спор между страните е по въпроса какъв е произходът на средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имота. При разрешаването на този спор и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност. Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е установената в чл. 21, ал. 1 СК презумпция да бъде оборена. В Решение №90 от 06.07.2018 г. по гр. д.№3066/2017 г. на ВКС, ІІ г. о. е прието, че изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства; ако има извънбрачни такива, следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по време на брака имущество. В този смисъл е и Решение №62 от 08.05.2018 г. по гр. д.№1840/2017 г. на ВКС, І г. о.

В случая, при постановяване на обжалваното решение, въззивният съд не се е отклонил от така формираната практика. Същият е обсъдил изложените във въззивната жалба доводи и оплаквания, анализирал е преценените като релевантни за спора доказателства и въз основа на тях е установил фактическата обстановка. За да приеме, че проведеното от ищцата доказване не установява пълно и главно твърдяния факт на частична трансформация на лично имущество, вложено в придобиването на имота, съдът е съобразил и проведеното от ответника насрещно доказване, внасящо обосновано съмнение в осъществяването на този факт, от който ищцата черпи права. Преценката дали правнорелевантните факти за наличие на трансформация на лично имущество са доказани винаги е конкретна. Правилността на тази преценка не се обхваща от приложното поле на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и не е предмет на контрол в производството по чл. 288 ГПК. Оплакването на касатора за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд представлява отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това сам по себе си фактът, че единият съпруг е получил от свои близки определена сума не би могъл да обоснове извод за доказаност на твърдяна трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот по време на брака при липса на пълно и главно доказване, че именно тази сума е била вложена при заплащане стойността на този имот, каквито решаващи съображения се съдържат в обжалваното решение. Приетото от въззивния съд, че ищцата, чиято е била доказателствената тежест, не е установила извънсемейния, личен характер на средствата, вложени при покупката на имота, е съобразено с трайно установената практика на ВКС, което изключва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение №1827 от 07.12.2021 г. на Окръжен съд – Варна, ГО, ІІІ с-в, постановено по в. гр. д.№2354/2021 г.

Определението е окончателно.

ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ на РС – Варна, че преди да продължи разглеждането на производството в неговата втора фаза, следва да извърши преценка за наличието на предпоставки за провеждането на производство по чл. 247 ГПК във връзка с идентификатора на обекта, представляващ кабинет №1 със застроена площ 10,85 кв. м., доколкото в диспозитива е вписан идентификатор *****, а съгласно схемата идентификатора следва да е *****.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]