Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно такива, които са разрешени от съда в обжалвания акт и са обусловили крайните му изводи - виж разясненията в Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК, т. 1. Посочването на правен въпрос съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване и липсата на такъв е достатъчна, за да бъде отказано допускане. Въпреки това, видно от изложените оплаквания и доводи, касаторите считат, че е налице отклонение от практиката но Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГК и на ППВС №6/1974г. при разрешаване на поддържаното от тях възражение за придобивна давност. Касаторите се позовават на мотивите в тълкувателното решение, според които владението е самостоятелно когато още при установяването на фактическата власт единият от съсобствениците е отнел владението а останалите и е останал единствен владелец; в този случая владението му да държи имота като свой се предполага. Врачански окръжен съд също е основал мотивите си на разрешенията в тълкувателния акт. Приел е обаче, че фактическата власт на Н. П., установена след възстановяването на собствеността, не е представлява самостоятелно владение (само за себе си), а е владение на своите идеални части и държане на чуждите. Именно затова е счел за необходимо да се докаже т. нар. преобръщане на държането във владение чрез действия, които несъмнено демонстрират намерението на сънаследника да упражнява фактическата власт изцяло за себе си, като отблъсне останалите сънаследници. Поради липса на такива доказателства възражението е било отхвърлено и тези изводи на съда са в пълно съответствие с Тълкувателното решение и практиката на Върховния касационен съд, включително за хипотезите на обективна невъзможност за демонстриране на намерението за своене, каквато в случая липсва. Ето защо, противоречие с този тълкувателен акт не се разкрива. Отделно, въззивният съд се е позовал и на конкретна практика, според която действията по отдаване на земеделския имот под наем или аренда и получаването на възнаграждение за това, не са такива, с които се демонстрира намерение за своене и се отблъсква владението на другите съсобственици.