Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

1. дължи ли съдът произнасяне с мотиви по всички възражения във въззивната жалба и по всяко твърдение на страната, като обсъди всяко от тях поотделно и заяви защо го приема за основателно, включително като обсъди и твърдението за противоречие в свидетелските показания и съобрази доказателствената тежест в процеса; сочи се противоречие с решение №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]228/01.10.2014 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по гр. д. №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1060/2014 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. на първо г. о., решение №112/02.05.2017 г. по гр. д. №3356/2016 г. на четвърто г. о., решение №50/22.05.2019 г. по гр. д. №1441/2018 г. на първо г. о., решение №21/26.02.2021 г. по гр. д. №2029/2020 г. на първо г. о. и решение №256/07.01.2021 г. по гр. д. №4293/2019 г. на четвърто г. о. и решение №60142/24.11.2021 г. по гр. д. №566/2021 г. на първо г. о.; 2. „следва ли въззивният съд да кредитира заключението на експертизата, без да го обсъди с другите доказателства по делото и ако счете същото за непълно, неясно и необосновано, има ли процесуалното задължение служебно да назначи експертиза за изясняване на спора от фактическа страна; поддържа се противоречие с решение №267/04.03.2014 г. по гр. д. №30/2013 г. на първо г. о. и решение №91/27.08.2015 г. по гр. д. №321/2015 г. на второ г. о., 3. „налице ли е преклузия за действия, които съдът следва да извърши служебно, в т. ч. за искане за назначаване експертиза от компетентно вещо лице, притежаващо нужната за спора професионална квалификация – специалист по хидромелиоративно строителство пред въззивната инстанция – с въпроси, касаещи изясняване от техническа страна на предмета на делото – „язовир“; поддържа се противоречие с решение №35/24.04.2020 г. по гр. д. №1939/2019 г. на четвърто г. о.; решение №139/14.03.2018 г. по гр. д. №321/2015 г. на второ г. о.; 4. „има ли вещно-прехвърлителен ефект договор с областния управител по отношение на помощните постройки, които не са изключени изрично с него“, като се твърди противоречие с решение №37/04.04.2017 г. по гр. д. №3180/2016 г. на първо г. о.; 5. допустим и необходим ли е косвеният съдебен контрол над административните актове, ако трето лице, неучастващо в издаването им, оспори тяхната валидност и законосъобразност в рамките на спор за собственост и установи придобити вещни права преди датата на издаване на акта и вписаното в него придобивно основание; сочи се противоречие с решение №88/09.03.2012 г. по гр. д. №1131/2011 г. на второ г. о., решение №4719.06/2019 г. по гр. д. №1012/2018 на второ г. о. и ТР №6/10.05.2006 г. по т. д. №6/2005 г, т. 4; 6. „може ли да се отчуждава в полза на общините на валидно придобита от ищеца посредством покупка от правоимащите и от областния управител собственост, без обезщетяване на ищеца, в противоречие с чл. 17, ал. 5 Конституцията на РБ, като се твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение №468/02.07.2010 г. по гр. д. №921/2009 г. на първо г. о.; 7. „какво включва в контекста на правното определяне и разрешаване на предмета на спора за правилното отразяване на водностопанска система язовир „Я.“ в кадастралната карта и регистри, самото материално-правно понятие „язовир“; изчерпва ли се то с отъждествяване само с наличната вода към произволно избран момент – водно огледало“ – само един от елементите и следва да бъде определян при горна мъртва точка преливник /и полагащ се сервитут/“; „какви са елементите на язовирното съоръжение. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност.