Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Бранислава Павлова


Анотация

Въпрос

По очевидна неправилност на въззивното решение, което се извежда от вътрешното противоречие в мотивите, намерило отражение и в диспозитива. (По установителни искове за собственост на основание наследство и давностно владение)

Отговор

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона "Известете ме за обновления", за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото. [wpw_follow_me disablecount="true"]

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА, МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело №******г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Д. С. М. и Б. Д. С., чрез пълномощника си адв. М. Е., са обжалвали въззивното решение на Разградския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, №******г. по в. гр. д. №******г., с което е потвърдено решение на Разградския районен съд, граждански състав, №******г. по гр. д. №******г., с което са отхвърлени предявените от касаторите против М. И. Е., С. С. Е., С. Т., Н. Т. и А. Т. искове за приемане за установено, че Д. С. М. и Б. Д. С. са собственици на основание наследство и давностно владение – 3/4 ид. ч. за първия и 1/4 ид. ч. за втория, от поземлен имот с идентификатор №….. по КККР на [населено място], с площ 1031 кв. м. ведно с построените в имота сгради. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради неправилна преценка на доказателствения материал по делото, в частност – на свидетелските показания, които не били ценени съобразно критериите на чл. 172 ГПК. Поддържа се, че приложение намирала презумпцията на чл. 69 ЗС, която в случая не била оборена, поради което следвало да се направи извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност.

В срока за отговор по чл. 283 ГПК ответниците М. И. Е. и С. С. Е. поддържат, че в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не може да се направи преценка за наличие на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Излага се и становище за неоснователност на жалбата по същество.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена в срок от заинтересована страна, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК поради предмета на делото – иск за собственост на недвижим имот.

В исковата молба се твърди, че Д. С. М. е наследник на С. М. Ч., който е придобил процесния недвижим имот през 1960 г.; че през 1976 г. е сключил граждански брак с Г. А. Х., с която като семейство установили своя фактическа власт върху имота; съпругата му починала пред 2010 г., като оставила като законни наследници съпруга си Д. С. М. и сина си Б. Д. С.. Поради това се поддържа, че ищците са придобили следните идеални части от имота и построените в него сгради на основание наследство и давностно владение – 3/4 ид. ч. за Д. С. М. и 1/4 ид. ч. за Б. Д. С.. В съдебно заседание на 18.05.2021г. пред Разградския районен съд, пълномощникът на ищците е уточнил, че те претендират, че упражняват фактическа власт от смъртта на С. Ч. през м. октомври 2002г. в посочените в исковата молба части.

Във въззивното решение е прието за безспорно установено, че С. М. Ч. е придобил през 1960 г. процесния поземлен имот [населено място], [улица], с площ от 1031 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда и селскостопански сгради; съпругата на С. Ч. – Е. Ч. е починала на 27.11.1997 г., а той – на 22.10.2002 г., като оставил законни наследници децата си Д. С. М., А. Т. (наследодател на ответниците С. Т., Н. Т. и А. Т.) и С. С. Е. – майка на ответника М. И. Е.). Ищецът Д. С. М. е живял в имота с родителите си и е продължил да го ползва и след смъртта им. Прието е за установено, че с нотариален акт №….. г. С. М. Ч. и С. С. Е. са прехвърлили на М. И. Е. /син на С. Е./ притежаваните от тях общо 5/6 ид. ч. от имота срещу задължение за издръжка и гледане.

Съдът е приел въз основа на свидетелските показания, че след смъртта на баща му, Д. С. М. поддържал къщата, като другите наследници не са посещавали имота; след погребението на С. Ч. синът му Д. М. нападнал с нож ответника М. И. Е., защото разбрал, че къщата му била прехвърлена, който извод се подкрепял и от представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение от 25.10.2002 г.; 10 години след смъртта на С. Ч., т. е. през 2012 г., М. И. Е. отишъл при чичо си (Д. М.), за да му предложи да му продаде своя дял, но не бил допуснат в имота; след няколко години ответникът отново опитал да разговаря с ищеца, но последният му казал, че няма да му даде къщата.

Въз основа на така приетите за установени факти, въззивният съд е направил следните правни изводи: До смъртта на С. М. Ч., който е упражнявал фактическа власт върху имота за себе си, ищецът Д. С. М. е установил фактическа власт върху имота като държател, като това положение се е запазило и след откриване на наследството на общия наследодател. Едва през 2012 г. Д. С. М. е манифестирал недвусмислено намерението си да владее имота като свой, поради което към датата на предявяване на иска (03.08.2020 г.) не е изтекът изискуемият от закона десетгодишен давностен срок. По отношения на втория ищец Б. Д. С. е прието, че липсват доказателства за упражнявано давностно владение.

В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, по които се твърди, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се и очевидна неправилност на решението. Поддържат се основания по и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Върховният касационен съд намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение, което се извежда от вътрешното противоречие в мотивите, намерило отражение и в диспозитива. Въззивният съд е приел, че съсобствеността върху процесния имот е смесена, възникнала от наследяване за Д. С. М. и сделка за ответника М. И. Е., същевременно е направен извод, че предявеният установителен иск за собственост е изцяло неоснователен. Това съдържание на мотивите обуславя приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, поради което касационното обжалване следва да се допусне, без да е необходимо разглеждане на останалите въведени в изложението към касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, по които ВКС ще се произнесе с решението.

Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, №146/28.10.2021 г. по в. гр. д. №252/2021 г.

Указва на касаторите Д. С. М. и Б. Д. С. , че на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесат държавна такса в размер на 50лв. /петдесет лева/ по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

Определението не подлежи на обжалване.

Насрочва делото за 07.12.2022г. 10 ч.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]