Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

за наличието на правен интерес/ пряк или косвен/ от предяваване на иск за установяване на нищожност на договор, по който ищецът не е страна. След преценка на правно-релевантните факти по делото въззивният съд е счел, че ищците, които не са страна по договора за продажба, нямат нито пряк, нито косвен правен интерес от предявения иск за установяване на нищожността му. За да отрече наличието на пряк правен интерес на ищците от прогласяване на нищожността на договора за продажба, въззивният съд е съобразил, че при евентуалното уважаване на този иск и прогласяване на договора за продажба за нищожен имотът ще се върне в патримониума на продавача – ответника „Терем - Холдинг ЕАД. Счел е, че ищците нямат и косвен правен интерес от предявения иск за нищожност на договора за продажба, с оглед на възможността им, при уважаване на иска и връщане на имота в патримониума на продавача, да поискат, на основание сключения предварителен договор, прехвърляне на собствеността върху имота на тях, като съдружници в гражданското дружество. В тази връзка е приел, че, дори при успешно провеждане на иска, това няма да възстанови висящността на сложния фактически състав за продажбата на имущество, собственост на еднолично дружество с държавно участие в капитала, включващ провеждане на търг или конкурс и обявяване на купувач и завършващ със сключване на договора в нотариална форма с обявения за купувач, и няма да има възможност за ново, повторно приключване на същата процедура. Посочил е, че допуснатото и участвалото в търга гражданско дружество не би могло самостоятелно да придобива права, в т. ч. право на собственост върху недвижим имот, а права придобиват съдружниците му, които стават страна по сделките. Отчел е възможността всяка собственическа претенция на ищците към „Аксис“ ООД да бъде успешно отблъсната и защитена с възражение за придобиване на имота по давност/ каквото е направено в отговора на ИМ, но не може да бъде разглеждано в това производство/, предвид упражняваната от дружеството фактическа власт върху имота повече от 15 години. Посочил е и, че в случая е неприложима действалата до 07.03.2022г. норма на пар. 1 ЗД ЗС, установяваща забрана за придобиване по давност на имоти частна държавна или общинска собственост. Относно иска за прогласяване на нищожността на тристранното споразумение от 07.06.2006г. е прието, че ищците нямат самостоятелен правен интерес, тъй като очертаният от тях правен интерес е свързан и обусловен от иска за нищожност на договора за продажба. По тези съображения първоинстанционното решение в обжалваните части е обезсилено и производството по делото по предявените установителни искове– прекратено.