Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

въззивният съд: се е отклонил от обективните критерии, въз основа на които следва да се определи справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съгласно постановките на ППВС №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]4/1968[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г., съставляващо задължителна съдебна практика; ограничил се е само до изброяването на релевантните за определянето на обезщетението факти като не е изложил своята оценка за тежестта и значението на всеки от тях при определяне на вредите поотделно и в съвкупност, както и съвсем бланкетно е посочил, че при определяне на обезщетението е съобразил икономическата конюнктура към настъпване на ПТП - 2009г., без изобщо да изпълни със съдържание това общо, събирателно икономическо понятие, включващо множество показатели; липсата на конкретика в мотивите на съдебното решение е нарушила принципа за справедливост и е довела до неправилно определяне на завишен размер на обезщетението, несъответстващ на общественото разбиране за справедливост и на икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на увреждането; не се е съобразил със задължителната практика по приложението на принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, а именно ППВС №4/23.12.1968г., т. 11; решение №161/17.01.2020г. по т. д. №2783/2018г., II т. о. на ВКС; решение №15 от 19.02.2020г. по т. д. №146/2019г. на ВКС, II т. о.; решение №252 от 07.03.2018г. по гр. д. №60225/2016г. на ВКС, IV г. о.; решение №94 от 18.07.2019г. по т. д. №3030/2018г. на ВКС, II г. о.; решение №23/04.02.2019г. по гр. д. №2750/2018г. IV г. о., ВКС; решение №108/21.10.2020г. по т. д. №1287/2019г. на ВКС, II т. о., според която, за да бъде надлежно обоснован размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът е длъжен не само да изброи, но и да изпълни с конкретика и да анализира релевантните обстоятелства съобразно общите критерии за приложение на чл. 52 ЗЗД.