Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Геника Михайлова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова

при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. №******г.

Производство по глава ХХIV-та ГПК.

Образувано е по молба на С. Л. М. – Х. за отмяна на влязло в сила решение №******г. по гр. д. №******г., с което Софийски градски съд потвърждавайки решение №******г. на Софийски районен съд, е осъдил С. М. на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД да заплати на „Евролийз Ауто“ ЕАД сумата 11 233.68 лв., ведно със законната лихва от 10.01.2019 г.

Ответникът по молбата „Мъни Лийз“ ЕАД“ ЕАД (новата фирма на „Евролийз Ауто“ ЕАД) възразява, че е неоснователна.

Молбата за отмяна при заявените основания по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. второ и 3 ГПК е допусната до разглеждане с определение №******г. по настоящото дело.

Настоящият състав приема, че трите хипотези на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са проекция на правото на съдебна защита за всеки, чиито права са нарушени (чл. 56 КРБ). За да го гарантира, Конституцията задължава обикновеният законодател да предвиди такива процедурни правила, които предоставят реална възможност страната да участва във всеки стадий на исковия процес в защита на нейното гражданско субективно право или задължение, накърнено от правния спор (чл. 122, ал. 1КРБ). Трите хипотези на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК разкриват и стремежа на законодателя да запази задължителното действие на влязлото в сила съдебно решение, но само за онази страна, която не е била лишена от възможност да участва по конкретното дело – лично или чрез представител. В осъществяването на всяка от трите законът изисква резултат. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, Върховният касационен съд отменя влязлото в сила решение, когато в производството по глава ХХIV ГПК установи, че процесуалното правило, обезпечаващо възможността на страната да участва по делото лично или чрез повереник, не е било приложено било поради грешка на съда (в първите две хипотези), било поради особени непредвидени обстоятелства, които са непреодолими (в третата хипотеза), вследствие на което страната е била лишена от възможността да се защити по конкретното дело. Поради това законът й предоставя възможност в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК да прецени дали да възприеме задължителната сила на влязлото в сила решение или да поиска Върховният касационен съд да го отмени по реда на извънредния способ за контрол.

Молителят обосновава втората хипотеза на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с довод, че представителната власт на адв. П. К. по приключилото дело не е била надлежно учредена. Първо, защото съдът не е уведомил Софийския адвокатски съвет за желанието на молителя/ответник по иска при възможност адв. Ч. Т. да е негов служебен защитник (чл. 25, ал. 6 ЗПП). Второ, защото съдът не е уведомил молителя, че адв. П. К. е назначеният негов служебен защитник. Неоснователността на втората група твърдения следва директно от закона. Съгласно чл. 95, ал. 3 ГПК, определението за предоставяне на правна помощ, има действие от момента на молбата, освен ако съдът постанови друго. Редакцията на разпоредбата изключва задължението на съдът да съобщава това определение.

Определението за назначаване на служебен защитник на страна, допусната до системата за правна помощ чрез процесуално представителство, е охранителен акт. С него молбата за допускане до правна помощ е уважена, поради което то не подлежи на обжалване (арг. от чл. 25, ал. 1 ЗПП и чл. 95, ал. 5 ГПК). Това обаче не означава, че влязлото в сила определение е достатъчно, за да обвърже страната с правните последици от процесуалните действия на служебния защитник. Неспазването на законовите условия за постановения позитивен охранителен акт не учредява надлежна представителна власт. В рамките на висящото исково производство спазването на тази условия е въпрос, за който съдът е длъжен да следи и служебно (чл. 101, ал. 1, изр. 1 ГПК). Въпросът може да постави и страната в хода на разглеждането на делото, включително при обжалване на решението със заявяване на съответно оплакване. С влизането му в сила обаче решението поражда правни последици, а въпросът за ненадлежното представителство страната може да постави единствено в производството за отмяна по реда на глава ХХIV ГПК.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че представителната власт на адв. П. К. не е била надлежно учредена. Молителят/ответник по приключилото дело, е поискал да му бъде осигурена безплатна правна помощ при назначаването на адв. Ч. Т. за негов служебен защитник. В определението за допускането му до системата за правна помощ обаче е сгрешена фамилията на пожелания адвокат. Преписът от определението със сгрешената фамилия е изпратен на Софийския адвокатски съвет – органа, компетентен да определи служебния защитник. Допуснатата грешка на съда изначално е осуетила осъществяването на предвиденото в чл. 25, ал. 6 ЗПП – при възможност САК да определи адв. Ч. Т. за служебен защитник. Уведомителното писмо, в което Софийският адвокатски съвет е определил различен адвокат, не е резултат на преценката на компетентния орган, че в случая не е възможно адв. Ч. Т. да защитава молителя. Действително, ЗПП не предвижда възможност съдът да контролира преценката по чл. 25, ал. 6 ЗПП на органа по определяне на служебен защитник, но когато възможността по чл. 25, ал. 6 ЗПП е осуетена поради грешка на съда, представителната власт на служебния защитник не е надлежно учредена.

На адв. П. К. са връчени преписът от исковата молба и приложените доказателства. От адв. К. са подаденият отговор на исковата молба и доказателствените искания за ответника. След възражение, че представителната власт на служебния защитник не е надлежно учредена, молителят е упълномощил адв. Ч. Т. и е заявил отказ от представителството на адв. П. К.. Упълномощеният адв. Ч. Т. е възразил, че преписът от исковата молба е нередовно връчен. Същото нарушение (по чл. 131 ГПК – процесуално правило, обезпечаващо правото на защита на ответника по иска) адв. Ч. Т. е въвел и като оплакване във въззивната жалба срещу осъдителното първоинстанционно решение. И пред двете инстанции обаче адв. Ч. Т. и молителят не са въвели твърдения за релевантни за спорното право факти, респ. не са и възразявали по съществото на иска (по неговото основание и/или размер). Не са направили и доказателствени искания. И първата, и втората инстанция не са се позовавали на преклузия по чл. 133 ГПК. Следователно единствената защита на ответника по съществото на предявения осъдителен иск е предприета от служебния защитник адв. П. К.. Тази защита е съобразена във въззивното решение, впоследствие влязло в сила. Следователно ненадлежно учредената представителна власт на адв. П. К. не само не е лишила молителя от защита, а назначеният служебен защитник е предприел единствената защита по съществото на иска за ответника.

Молителят обосновава искането за отмяна на влязлото в сила решение и с твърдението, че карантинирането на адв. Ч. Т. е възпрепятствало явяването му в откритото съдебно заседание пред въззивния съд и е особено непредвидено обстоятелство, което повереникът не е могъл да преодолее по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. трето ГПК.

В откритото съдебно заседание пред втората инстанция е докладвана молба с искане за отлагане на делото поради карантиниране на адв. Ч. Т.. Въззивният съд е отхвърлил молбата с мотиви в съответствие с предвиденото в чл. 142, ал. 2 ГПК – липса на твърдения, че особено непредвидено непреодолимо обстоятелство възпрепятства явяването и на ответника. Чл. 142, ал. 2 ГПК задължава съдът да отложи делото, когато са налице и двете кумулативни пречки. Изводът да не е налице и третата хипотеза по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се потвърждава и от това, че пред Върховния касационен съд молителят не твърди и не доказва особено непредвидено непреодолимо обстоятелство да е възпрепятствало не само явяването на адв. Ч. Т., но и неговото явяване пред въззивния съд.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на молителя са разноските, направени от ответника по молбата в настоящото производство. Те се изчерпват в уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Л. М.-Х. за отмяна на влязлото в сила решение №152/28.01.2022 г. по гр. д. №12162/2021 г. на Софийски градски съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. второ и 3 ГПК.

ОСЪЖДА С. Л. М.-Х. ЕГН [ЕГН] да заплати на „Мъни Лийз“ ЕАД ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 000 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 307 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]