Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Мими Фурнаджиева


Анотация

Въпрос

За задължението на съда да изслуша и двамата родители съгласно чл. 59, ал. 6 СК, когато се разрешават въпросите относно предоставянето на родителските права при иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.

Отговор

Още в ППВС №1/1974 г. е посочено, че изслушването на родителите (изрично закрепено понастоящем в разпоредбата на чл. 59, ал. 6 СК от 2009 г.) има за цел да се чуят съображенията им за възможно най-правилната защита на интересите на децата. Последователно съдебната практика приема, че съдът следва да прецени личните качества на участниците в спора и възможността им да упражняват родителските права в интерес на детето, при обстоятелствата, установени по делото. Поради това при дела, при които се разрешават спорове относно местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права, както и режима на лични отношения с родителя, комуто те не са предоставени, съдът е длъжен да изслуша родителите, без да има право да преценява дали това е необходимо или не. Изискването е въведено, за да може съдът да придобие лични впечатления от родителите, да прецени след непосредствен контакт мотивацията им да поемат грижите по отглеждането и възпитаването на децата и да формира обосновано становище за родителския им капацитет. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 6 СК съставлява съществено процесуално нарушение в случаите, когато е попречило на съда да добие пълна, вярна преценка за моралните и възпитателски качества на родителя и съответно е довело до постановяване на неправилно решение - когато съдът е разрешил въпроса за упражняване на родителските права и мерките за лични отношения с детето, без да съобрази всички обстоятелства от значение за интереса му. Ако първоинстанционният съд е пропуснал да изпълни задължението си да изслуша родителите, пропускът следва да бъде отстранен от въззивния съд, дори и без изрично искане в тази насока. Изключение от горното правило се допуска в хипотезите, в които изслушването е обективно невъзможно – когато родителят отсъства от страната или е възпрепятстван да се яви поради заболяване или други сериозни причини. В тези случаи съдът следва да формира изводите си въз основа на писмените изявления на родителя, ценени наред с всички доказателства по делото. Когато съдът, постановявайки решението си, е съобразил доказателствата относно родителския капацитет на майката и бащата и възможностите им да предоставят най-подходящите условия за отглеждане и възпитание на детето, и когато с постановения резултат по спора за родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения между детето и родителя, комуто не е възложено упражняването на родителските права, интересите на ненавършилото пълнолетие дете са защитени във възможно най-висока степен, то допуснатото нарушение на изискването за лично изслушване на родителите не е съществено, поради което не се налага отмяна на постановеното решение.

Текст

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ, ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа гр. д. №******[/aam]******г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Б. А. С., с адрес в [населено място], представляван от адв. И. И., против въззивното решение №******[/aam]******г., постановено по в. гр. д. №******[/aam]******г. по описа на Окръжен съд Видин, с което е потвърдено решение №******[/aam]******г., постановено по гр. д. №******[/aam]******г. по описа на Районен съд Видин, в частите, с което е определен следният режим на лични отношения на бащата Б. А. С. с детето В. Б. С.: през първите шест месеца от влизане в сила на решението – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, без преспиване, от 10:00 часа до 14:00 часа на съботния и на неделния ден на територията на [населено място], в присъствието на майката на детето или друг член на разширеното семейство; през следващите шест месеца – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, без преспиване, от 10:00 часа до 14:00 часа на съботния и на неделния ден на територията на [населено място], без присъствието на майката; през следващата една година – всяка втора събота и неделя от месеца, с преспиване, от 10:00 часа на съботния до 14:00 часа на съботния и на неделния ден на територията на [населено място], както и две седмици през лятото, които да не съвпадат с платения редовен годишен отпуск на майката; след изтичането на годината – всяка втора събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден, както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения редовен годишен отпуск на майката, коледните и новогодишни празници през нечетните години, великденските празници през четните години, за рождения ден на детето 24 ноември през четните години за три последователни дни от 09:00 часа на първия (преди рождения ден), до 18:00 часа на третия ден (след рождения ден), за рождения ден на бащата 1 юни в нечетните години за три последователни дни от 09:00 часа на първия (преди рождения ден) до 18:00 часа на третия ден (следващ рождения ден), както и по всяко друго време по взаимна и предварителна уговорка между родителите; бащата е осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител Д. И. М. месечна издръжка в размер 250 лева, считано от 24.11.2020 г., ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска, като се вземе предвид извършеното на 09.11.2020 г. плащане от 150 лева.

Касационното обжалване е допуснато с определение №50698 от 30 септември 2022 г. по настоящото дело за проверка на твърдението за противоречие на даденото от въззивния съд разрешение по въпроса за задължението на съда да изслуша и двамата родители съгласно чл. 59, ал. 6 СК, когато се разрешават въпросите относно предоставянето на родителските права при иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, с тълкуването на въпроса в практиката на ВКС, изразена в решение №173 по гр. д. №6333/2014 г., ІІІ г. о., решение №137 по гр. д. №4830/2019 г., ІІІ г. о., решение №24 по гр. д. №1541/2020 г., ІІІ г. о., решение №21 по гр. д. №5451/2013 г., ІV г. о., решение №40 по гр. д. №522/2011 г., ІІІ г. о.

Още в ППВС №1/1974 г. е посочено, че изслушването на родителите (изрично закрепено понастоящем в разпоредбата на чл. 59, ал. 6 СК от 2009 г.) има за цел да се чуят съображенията им за възможно най-правилната защита на интересите на децата. Последователно съдебната практика приема, че съдът следва да прецени личните качества на участниците в спора и възможността им да упражняват родителските права в интерес на детето, при обстоятелствата, установени по делото. Поради това при дела, при които се разрешават спорове относно местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права, както и режима на лични отношения с родителя, комуто те не са предоставени, съдът е длъжен да изслуша родителите, без да има право да преценява дали това е необходимо или не. Изискването е въведено, за да може съдът да придобие лични впечатления от родителите, да прецени след непосредствен контакт мотивацията им да поемат грижите по отглеждането и възпитаването на децата и да формира обосновано становище за родителския им капацитет. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 6 СК съставлява съществено процесуално нарушение в случаите, когато е попречило на съда да добие пълна, вярна преценка за моралните и възпитателски качества на родителя и съответно е довело до постановяване на неправилно решение – когато съдът е разрешил въпроса за упражняване на родителските права и мерките за лични отношения с детето, без да съобрази всички обстоятелства от значение за интереса му. Ако първоинстанционният съд е пропуснал да изпълни задължението си да изслуша родителите, пропускът следва да бъде отстранен от въззивния съд, дори и без изрично искане в тази насока.

Изключение от горното правило се допуска в хипотезите, в които изслушването е обективно невъзможно – когато родителят отсъства от страната или е възпрепятстван да се яви поради заболяване или други сериозни причини. В тези случаи съдът следва да формира изводите си въз основа на писмените изявления на родителя, ценени наред с всички доказателства по делото. Когато съдът, постановявайки решението си, е съобразил доказателствата относно родителския капацитет на майката и бащата и възможностите им да предоставят най-подходящите условия за отглеждане и възпитание на детето, и когато с постановения резултат по спора за родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения между детето и родителя, комуто не е възложено упражняването на родителските права, интересите на ненавършилото пълнолетие дете са защитени във възможно най-висока степен, то допуснатото нарушение на изискването за лично изслушване на родителите не е съществено, поради което не се налага отмяна на постановеното решение.

Касационната жалба е основателна.

С доклада по делото предявените от страните искове са квалифицирани по чл. 127, ал. 2 СК – упражняване на родителските права, местоживеене на детето, личните отношения с детето и издръжката. Спорни между страните са режимът на лични отношения между детето и бащата и размерът на издръжката. Указание от страна на съда за изслушване на родителите за установяване на тяхната мотивация и за съблюдаване най-добрия интерес на детето, не са отправени. Липсата на изслушване на родителите е станало предмет на оплакване във въззивната жалба на бащата, но и въззивният съд не е постановил изслушване.

Правилно по принцип въззивният съд приема, че допуснатото процесуално нарушение само по себе си не е самостоятелно основание за отмяна на решението на първата инстанция и за постановяване на решение в обратния смисъл, но не е съобразено, че данните за родителския капацитет на бащата, за мотивацията му да полага грижи за детето с оглед неговия най-добър интерес, за инициативността му да поддържа контактите с детето, за нивото на познаване на нуждите и навиците на детето, са противоречиви (за отношенията и грижите за детето преди и след раздялата на страните, както и за желанието на бащата за контакти с детето и действителното осъществяване на такива), като изявленията на страните по спора не са достатъчни да обосноват категоричен извод. Изслушването на родителите в този случай би дало възможност на съда да придобие непосредствени впечатления и да формира обосновано становище по спорния въпрос. Липсата на изрично заявено в съдебно заседание желание на бащата да бъде изслушан не опровергава горния извод, нито води до заключение за негово неправомерно процесуално поведение. Отделно от това обективни данни за възможностите на бащата да предостави подходящи условия при пребиваването на детето при него във времето за лични контакти не са събрани – нито бащата е сторил изявление за жилищните условия, в които детето ще пребивава, нито е представен социален доклад в тази връзка.

При произнасянето си по иска за издръжка съдът е съобразявал установеното по спора трудово възнаграждение на страните, неоснователността на възражението за задължение за заплащане на издръжка към пълнолетен учещ син на бащата, и притежаваните от бащата повече от един недвижими имота (заявено общо). Мотиви защо приетият размер на издръжката съответства на нуждите на детето и на възможностите на бащата липсват. Изследване на материалното състояние на бащата, притежаващ два поземлени имота с жилищни сгради в тях и два апартамента в София, някои с учредено право на ползване на трети лица, и съобразяване на значението на използвания ипотечен кредит, във връзка с възможността му той да се издържа от имуществото си в светлината на чл. 143, ал. 2 СК, не е сторено. Съдът не е посочил като взет предвид и фактът на раждане на дете на бащата след подаване на въззивната жалба – обстоятелство от значение за делото по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК.

Допуснатото съществено процесуално нарушение и липсата на мотиви водят съдебния състав да приеме, че въззивното решение в обжалваните му в настоящото производство части следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане, освен изслушването на родителите, съдът следва да установи жилищните условия при бащата, в които, ако прецени това за уместно с оглед интереса на детето, то да пребивава при посещенията при бащата, както и да съобрази всички относими обстоятелства във връзка с определянето на размера на дължимата издръжка за ненавършилото пълнолетие дете на страните. На последно място, съдът следва да определи точните параметри на личните контакти с оглед на приетото от първата инстанция право на бащата през годината, следваща първоначалните два шестмесечни периода от влизане в сила на решението, бащата да има право да взема детето всяка втора събота и неделя от месеца, с преспиване, от 10:00 ч. на съботния до 14:00 ч. на съботния и неделния ден на територията на [населено място].

По разноските за касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о. ,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение №24 от 10 февруари 2022 г., постановено по в. гр. д. №422/2021 г. по описа на Окръжен съд Видин, с което е потвърдено решение №284/2 юли 2021 г., постановено по гр. д. №1849/2020 г. по описа на Районен съд Видин, в частите, с което е определен режим на лични отношения на бащата Б. А. С. с детето В. Б. С., и Б. С. е осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител Д. И. М. месечна издръжка в размер 250 лева, считано от 24.11.2020 г., ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска, като се вземе предвид извършеното на 09.11.2020 г. плащане от 150 лева.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния Окръжен съд Видин.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]