Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Албена Бонева


Анотация

Въпрос

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Текст

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело №******[/aam]******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по молба на К. Д. Б., в качеството на едноличен търговец с фирмено наименование „Кентавър Красен Банков, чрез адв. Д. Г. от Варненска адвокатска колегия, за отмяна на влязло в сила решение №******[/aam]******г. по гр. д. №******[/aam]******г. на Варненския окръжен съд.

Молителят твърди, че това решение противоречи на друго влязло в сила решение №******[/aam]******г. по гр. д. №******[/aam]******г. на Варненския районен съд, поради което искат отмяната му.

Ответникът по молбата Община Варна, представлявана от кмета И. П., чрез главен юрисконсулт В. М., изразява становище, че жалбата е неоснователна, защото в нея не се излагат конкретни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, които да са повлияли на решението на съда. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед изложените отменителни основания, които попадат в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Молбата е процесуално допустима като подадена в срок, от легитимно лице и срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

С влязло в сила решение №260315 от 16.09.2020 г. по гр. д. №9254/2019 г. Варненският районен съд отхвърли положителният установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК от Община Варна против К. Д. Б. като ЕТ с наименование „Кентавър – Красен Банков за приемане на установено, че едноличният търговец дължи на общината сумата от 7290 за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. на осн. решение №1196-4 и т. 13.5, Раздел XIIII на Приложение №2 Наредбата за определяне на администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, във вр. чл. 56 ЗУТ, лихвата върху главницата, натрупана за времето от 01.02.2012 г. до 09.11.2017 г. в размер на 3970,89 лв., както и след подаване на заявлението в съда – 11.05.2018 г. в размер на законната лихва до окончателното издължаване на главницата; сумата от 592,92 лв. за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. на основание решение на ОбС – Варна №548-6, и т. 13.6, Раздел XIIII на Приложение №2 Наредбата за определяне на администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, във вр. чл. 56 ЗУТ, лихвата върху главницата, натрупана за времето от 01.02.2012 г. – 09.11.2017 г. в размер на 320,60 лв., както и след подаване на заявлението в съда – 11.05.2018 г. в размер на законната лихва до окончателното издължаване на главницата.

Вземането е относно разположен върху общинска земя обект в [населено място], [улица] периода 01.01.2012 г. – 09.11.2017 г. Съдебното производство се е развило след издаване на заповед за изпълнение №3257/14.05.2018 г. по ч. гр. д. №6808/2018 г. на Варненския районен съд.

Съдът по исковото производство отхвърлил исковете, защото приел, че след като основанието на претенциите са за заплащане на цена на такси за право на разполагане на будки, павилиони и др. обекти върху терени – общинска собственост и цена на сметоизвозване за временен обект, те са неоснователни, защото процесният обект не е преместваем по см. ЗУТ. По тази причина за него са неприложими разпоредбите на Гл. Трета от наредбата, респективно Приложение 2 към нея.

Другото влязлото в сила решение – на Варненския окръжен съд по въззивно гр. д. №1283/2021 г,. е постановено по положителни установителни искове, предявени от Община Варна против К. Д. Б., в качеството на едноличен търговец с фирмено наименование „Кентавър Красен Банков по реда на чл. 422 ГПК, след издадена заповед за изпълнение. Съдът се е произнесъл относно дължимо на общината обезщетение за разполагане на същия обект върху общинска земя без правно основание за периода 01.08.2017 г. – 31.12.2017 г. (по горното е за 2012 г.), натрупана лихва до подаване на заявлението, както и след това в размер на законната и дължима цена на услуга сметоизвозване за същия период, както и лихва.

И по двете дела е прието, че обектът не е преместваем, но по второто дело това обстоятелство е без значение. Варненският окръжен съд по второто дело се е произнесъл по чл. 59 ЗЗД и е установил релевантните за този спор обстоятелства – ищецът е собственик на терена, ответникът държи върху него обект без правно основание и по този начин се обогатява неоснователно за сметка на неоснователното обедняване на ищеца. Определил е обезщетение на базата на наемната цена, определена в наредбата за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна на това влязло в сила решение е неоснователна.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК отмяна се допуска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди това друго влязло в сила решение, което му противоречи. Нужно е противоречие на съдебни решения при пълно субективно и обективно тъждество на правния спор по делата, по които са постановени съдебните актове, в какъвто смисъл е и съдебната практика, обобщена в Постановление №2/29.09.1977 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, или поне да са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо (ТР №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 5) .

Видно от данните по делото, в случая посочената идентичност не е налице. Налице е персонална идентичност, но не и тъждество от обективна страна. Касае се за различни периоди от време и е важно как исковете са разгледани и решени в двете производства – на различни основания. Разпоредбата на чл. 422 ГПК е процесуална и не съставлява основание по материалноправния спор. Едното влязло в сила решение се основава единствено на наредбата на общината, а другото е по чл. 59 ЗЗД, като разглежда съвсем други релевантни обстоятелства.

Друг е въпросът как е трябвало да квалифицира иска си районният съд гр. д. №9254/2019 г. и да го разгледа и как по другото дело пък е следвало въззивният съд да определи размера на обезщетението по чл. 59 ЗЗД, но настоящото производство първо следва да установи наличието на идентичност между двете решения по см. чл. 304, ал. 1, т. 4 ГПК, а такова не е налице.

Поради това, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

Предвид резултата и направеното искане, молителят следва да заплати на насрещната страна съдебноделоводните разноски по делото, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лв.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 304, ал. 1, т. 4 ГПК на К. Д. Б., в качеството на едноличен търговец с фирмено наименование „Кентавър Красен Банков, за отмяна на влязло в сила решение №6/05.01.2022 г. по гр. д. №1283/2021 г. на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА К. Д. Б., в качеството на едноличен търговец с фирмено наименование „Кентавър Красен Банков да заплати на Община Варна сумата в размер на 100 лв., на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 307 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]