Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 7, предл. второ ГПК

Анотация

Въпрос

Въззивният съд е присъдил общо сума по претенцията на основание чл. 59 ЗЗД за подобрения, която е по-голяма от претендираната сума. В тази част (за разликата над претендираното до присъденото) въззивното решение е вероятно недопустимо, с което е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК на тази част от решението. (По иск за заплащане на половината от сумата, заплатена преди прекратяването на брака между страните за направени по време на брака между страните подобрения в недвижим имот, собственост на ответника)

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ:
Владимир Йорданов, Димитър Димитров

при участието на секретаря Диана Аначкова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр. дело №******г.:

Производството е по чл. 290 ГПК и сл.

С определение №******г. по касационна жалба на И. Г. И. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение №******г. по въззивно гр. д. №******г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е отменено решение от 14.05.2021 г. по гр. д. №******г. на Бургаския районен съд в отхвърлителна част и вместо това е постановено друго, с което И. Г. И. е осъден да заплати на М. Й. И. разликата над 9 785.15 лева до 11 993.30 лева.

Касационно обжалване на тази част от въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК поради съмнение за вероятната му недопустимост.

В останалата обжалвана част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба М. Й. И. поддържа пред ВКС в писмените си бележки, че присъдената с въззивното решение сума действително е над претендираната и че корекция следва да бъде направена до размера на търсената сума 9 785 лева (не оспорва основателността на касационната жалба, в частта и, по която е допуснато касационно обжалване).

По основателността на жалбата и на основание чл. 290 ГПК и сл.:

За мотивите на въззивния съд:

Искът е за заплащане на половината от сумата, заплатена преди прекратяването на брака между страните за направени по време на брака между страните подобрения в недвижим имот, собственост на ответника.

Първоинстанционният съд е уважил иска за сумата 5 977 лева и го е отхвърлил за горницата над 5 977 лева до 25 560 лева.

С въззивната жалба М. Й. И. е обжалвала първоинстанционното решение в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил нейната претенция над сумата 5 977 лева до половината от 19 570.30 лева.

Половината от сумата 19 570.30 лева е равна на 9 785.15 лева.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която искът на М. Й. И. е отхвърлен за разликата над 9 785.15 лева до пълния предявен размер, за която е отхвърлен и в тази част решението е влязло в сила.

Правилно въззивният съд е приел, че въззивната жалба на М. Й. И. е подадена само за разликата над сумата 5 977 лева до половината от 19 570.30 лева.

Но с решението си е отменил първоинстанционното решение от 14.05.2021 г. по гр. д. №4297/2020 г. на Бургаския районен съд в отхвърлителна част над уважения размер 5 977 лева до размер 11 993.30 лева и вместо това е постановил друго решение, с което е уважил иска за тази разлика.

Така въззивният съд се е произнесъл недопустимо за разликата над 9 785.15 лева до 11 993.30 лева, за която срещу първоинстанционното решение не е подадена въззивна жалба и то е влязло в сила.

Поради изложеното и с оглед правомощията на настоящата съдебна инстанция по чл. 293, ал. 4 ГПК вр. чл. 270, ал. 3 ГПК въззивното решение следва да се обезсили в обжалваната част – по иска на М. Й. И. срещу И. Г. И. за разликата над 9 785.15 лева до 11 993.30 лева (сумата е равна на 2 208.15 лева), ведно със законната лихва върху тази разлика.

Касационният жалбоподател иска ВКС да отмени въззивното решение в частта, с която са присъдени разноски на жалбоподателката, съответни на недопустимото произнасяне.

С обжалваното въззивно решение №465/08.11.2021 г. по въззивно гр. д. №1206/2021 г. на Бургаския окръжен съд въззивният съд не е присъдил на М. Й. И. разноски. С определение №1874/01.12.2021 г. по делото въззивният съд по искане на М. Й. И. на основание чл. 248 ГПК е допълнил въззивно решение №465/08.11.2021 г. по делото, като е осъдил И. Г. И. да заплати на М. Й. И. 280 лева разноски пред въззивната инстанция. Това определение е съобщено на И. Г. И. на 07.12.2021 г. (преди подаване на касационната жалба на 15.12.2021 г.) чрез процесуалния му представител (л. 60 по възз дело), но не е обжалвано в определения в чл. 248, ал. 3 ГПК едномесечен срок. Поради изложеното искането е неоснователно.

По разноските в касационното производство: И двете страни претендират разноски.

С оглед изхода от това производство искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски за касационното производство е основателно за сумите 30 лева и 50 лева държавни такси за допускане на касационно обжалване и за разглеждане на част от касационната му жалба. Тъй като касационната жалба е допусната и уважена само в една част, а по останалата част не е допуснато касационно обжалване, настоящата съдебна инстанция намира, че на страните не следва да се присъждат разноски за процесуално представителство, а те следва да останат за сметка на страните така, както са направени.

Воден от горното и на основание чл. 293 ГПК съдът

Р Е Ш И:

Обезсилва въззивно решение №465/08.11.2021 г. по въззивно гр. д. №1206//2021 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която с него е отменено решение от 14.05.2021 г. по гр. д. №4297//2020 г. на Бургаския районен съд в частта, с която искът на М. Й. И. срещу И. Г. И. е уважен за разликата над сумата 9 785.15 лева до сумата 11 993.30 лева (за сумата 2 208.15 лева), ведно със законната лихва върху тази разлика от предявяването на исковата молба на 31.07.2020 г. до изплащането на тази разлика и прекратява производството по делото в тази част.

Осъжда М. Й. И. сумата да заплати на И. Г. И. сумата 80 (осемдесет) лева разноски за държавни такси в касационното производство.

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]