Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото, релевантни за точното приложение на принципа за справедливост.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН ЦОНЕВ, МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело №******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Прокуратурата на Република България (ПРБ) срещу решение №******г., постановено по възз. гр. дело №******г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). Касаторът обжалва въззивното решение в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение №******г. по гр. дело №******г. на Хасковския окръжен съд (ХОС), жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата Г. Б. Д., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ, сумата 12 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, по което ищцата е оправдана с присъда №101/19.12.2018 г. по н. о. х. д. №928/2018 г. на Хасковския районен съд (ХРС), потвърдена с решение №55/06.07.2020 г. по в. н. о. х. д. №24/2020 г. на ХОС, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 06.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от въззивното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост при определянето на размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, т. е. – навеждат се касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.

Ответницата по касационната жалба – ищцата Г. Д. не е подала отговор на жалбата; в писмено становище от 16.11.2022 г. излага доводи и съображения за неоснователност на същата.

С определение №50696/30.09.2022 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по правен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото, релевантни за точното приложение на принципа за справедливост.

Както е прието и в определението по чл. 288 ГПК, апелативният съд е разрешил този правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 11 (т. II) от ППВС №4/23.12.1968 г., т. 11 и т. 13 ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях, трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, в която се приема следното: Понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства – критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния ѝ субституент – ПРБ за заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това обезщетение за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване срещу него. В мотивите към решението си обаче съдът трябва да посочи всички конкретни обстоятелствата, които е взел предвид, както и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението.

В случая, в мотивите към обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорни между страните и установени от приложените наказателни дела, следните обстоятелства: На 07.10.2016 г. с прокурорско постановление е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, по повод жалба на Ю. Т. срещу ищцата – за предадени от него на нея суми от 6 000 лв. веднъж и 5 500 лв. и 260 евро още веднъж за лечение на трето лице-адвокат, с убеждението, че действително сумите отиват по предназначение. С прокурорско постановление от 04.10.2017 г. ищцата е привлечена като обвиняема по делото за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК – за това, че през периода февруари-септември 2014 г., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Ю. Т. относно основанието за получаване от нейна страна на парична сума от 12 250 лв. и 260 евро, а именно – извършване на правна услуга от адв. З. П., както и за неговото лечение в Турция и И., и с това причинила на Ю. Т. имотна вреда общо в размер на 12 758.51 лв. Спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение „подписка. На 04.12.2017 г. прокуратурата е внесла обвинителен акт в съда против ищцата, с предмет горното обвинение. В хода производството са проведени 3 заседания, като с присъда от 15.03.2018 г. ищцата е призната за виновна по повдигнатото обвинение и е осъдена на наказание „лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, като на основание чл. 66 НК е отложено изпълнението му за изпитателен срок от 3 години. По жалба на ищцата тази присъда е отменена от въззивния съд и делото е върнато на първоинстанционния за ново разглеждане от друг състав. При това разглеждане са проведени 5 заседания, като на последното на 19.12.2018 г. е постановена присъда, с която ищцата е оправдана. По протест на прокуратурата против тази присъда е образувано въззивно производство, проведено в 3 заседания, като с присъда от 14.05.2019 г. ищцата е призната за виновна за извършването на горното престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, във. вр. с чл. 26, ал. 1 НК, но само относно паричната сума от 7 250 лв. и 260 евро, като ѝ е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години, и ищцата е оправдана за извършване на престъплението за сумата от 5 000 лв. По касационна жалба на ищца е образувано наказателно дело пред ВКС, по което е проведено едно заседание, като с решение от 16.01.2020 г. е отменена присъдата от 14.05.2019 г. и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд. След връщането му, производството е проведено в 5 заседания и е завършило с окончателно решение от 06.07.2020 г., с което е потвърдена оправдателната присъда от 19.12.2018 г.

Въззивният съд е кредитирал свидетелските показания по делото, въз основа на които е приел за установени следните обстоятелства: До преди наказателното дело ищцата била весел, жизнерадостен човек, много контактна, дейна. По време на процеса много се променила, затворила се в себе си, не била пълноценна, изпитвала притеснения, имала конфликт с дъщеря си, коренно се променила в резултат на делото. През 2019 г. свидетелката Х. и ищцата „обикаляли“ заедно по болниците, защото ищцата имала здравословни проблеми със сърцето, които според свидетелката може и да са от възрастта, но също според свидетелката, били изцяло в следствие на неприятностите, които ищцата преживявала. Ищцата страшно много изживявала делото, водено против нея, споделяла притеснения „как ще живее с това петно“, преди заседанията много ѝ се променяло настроението. По време на делото се влошило здравословното ѝ състояние. Ищцата плачела безпричинно и изпадала в криза; влошили се отношенията с дъщеря ѝ.

Въз основа на представената по делото медицинска документация апелативният съд е приел за установени и следните обстоятелства: Ищцата е постъпила за лечение на 05.11.2019 г. и е изписана на 07.11.2019 г. с поставена окончателна диагноза: „микроваскуларна ангина; артериална хипотертония II степен“; и придружаващи заболявания: „тиреодит на Хашимото; свръхактивен пикочен мехур“. Ищцата е постъпила за лечение на 09.09.2019 г. и е изписана на 12.09.2019 г. с диагноза: „изострена хронична сърдечна недостатъчност“. Съгласно етапна епикриза от 25.02.2021 г., ищцата има дългогодишна артериална хипертония, като от септември 2019 г. е установена хронична застойна сърдечна недостатъчност.

При така приетите за установени обстоятелства по делото, за да определи размера на процесното обезщетение на сумата от 12 000 лв., въззивният съд е изложил следните съображения: Посочил е, че по делото безспорно е установено, че ищцата е претърпяла обичайните вреди за лице, обвинено в извършване на престъпление, като притеснение, страх, стрес, накърнено достойнство, уронен авторитет, чувство за онеправданост, коренна промяна в психо-емоционалното състояние, негативни изживявания, свързани с чувството за вина и срам пред обществото, близки, приятели и роднини. Съдът е изтъкнал, че тези неимуществени вреди дори не се нуждаят от пълно и главно доказване, доколкото са очевидни и са налице във всеки един случай на незаконно водено наказателно производство, приключило с оправдателна присъда и са в безспорна причинно-следствена връзка с последното. Приел е също, че за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди във всеки един конкретен случай следва да бъдат преценявани и т. нар. специфични вреди, като е изложил съображения, че в случая артериалната хипертония и кардиологичните проблеми на ищцата не може да бъдат приети като вреда, пряка и непосредствена последица от незаконно воденото наказателно производство; същевременно относно кардиологичните проблеми съдът е посочил, че може да бъде прието, че в резултат на последното са се обострили. Апелативният съд е приел също, че за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, резултат от незаконно воденото против ищцата наказателно производство, освен гореказаното, следва да бъдат съобразени и продължителността на същото – около 4 години досъдебна и съдебна фаза, който срок не може да бъде квалифициран като неразумен; че против ищцата е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка; както и тежестта на повдигнатото обвинение, което е за тежко умишлено престъпление.

Предвид цитираната по-горе практика на ВС и ВКС (включително задължителна такава) по приложението на чл. 52 ЗЗД, във с чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ, настоящият съдебен състава намира за основателни оплакванията, изложени в касационната жалба на ответната ПРБ, че макар въззивният съд да е посочил релевантните според него обстоятелства за определяне размера на процесното обезщетение, не е посочил какво е тяхното значение – как всяко от тях се отразява върху него – в посока за увеличаването или намаляването му, като критерии за справедливото му определяне. Основателно е и оплакването на касатора за необоснованост на извода на апелативния съд за наличие на причинно-следствена връзка между процесното наказателно производство и влошаване на здравословното състояние на ищцата, а именно – обостряне на кардиологичните ѝ проблеми. Данни за такава причинна връзка не се съдържат в представената по делото медицинска документация, а единствено в свидетелските показания, но липсват и данни някоя от двете свидетелки да притежава специализирани познания в областта на медицината и конкретно – кардиологията. Основателни са и доводите на жалбоподателя, че продължителността на процесното наказателно производство, която не е извън разумния срок, както и взетата спрямо ищцата най-лека мярка за неотклонение „подписка са обстоятелства, които сочат на значително по-нисък размер на обезщетението. Необоснован е и изводът на апелативния съд, че производството е продължило 4 години, тъй като от образуването на досъдебното производство на 07.10.2016 г. до влизането в сила на оправдателната присъда на 06.07.2020 г. са изминали 3 години и 9 месеца. Въззивният съд не е съобразил и обстоятелството, че ищцата е узнала за воденото срещу нея досъдебно производство едва при разпита ѝ като свидетел по него на 16.11.2016 г., респ. – че едва след тази дата (месец след образуването му) тя е започнала да търпи процесните неимуществени вреди. Основателно е и оплакването на ответната ПРБ, че при определяне на размера на обезщетението въззивният съд не е взел предвид социално-икономическите условия на живот в страната. Основателни са и основните оплаквания в касационната жалба, че определеният от апелативния съд размер на обезщетението за процесните неимуществени вреди е прекомерно завишен и не съответства на техния характер и интензитет, не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като по този начин се явява източник на неоснователно обогатяване.

Тъй като горните нарушения на материалния закон и необосноваността на въззивното решение не налагат повтаряне или извършване на нови процесуални действия, спорът между страните относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди следва да се разреши по същество от настоящата касационна инстанция.

По делото е установено, че срещу ищцата е било повдигнато обвинение за извършването на едно тежко умишлено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК (основния състав на измама), квалифицирано като продължавано такова, осъществено чрез две деяния. Общата продължителност на незаконното наказателно преследване срещу ищцата е 3 години и 9 месеца, в течение на който период (предвид приетото по-горе – от узнаването за него) – в продължение на 3 години и 8 месеца то е оказало негативно отражение върху нея, изразяващо се в притеснение, страх, стрес, накърнено достойнство, уронен авторитет, чувство за онеправданост, значителна промяна в психо-емоционалното ѝ състояние, негативни изживявания, свързани с чувството за вина и срам пред обществото и близките ѝ, и конкретно – влошаване на отношенията с дъщеря ѝ. В рамките на наказателното производство спрямо ищцата двукратно са постановени невлезли в сила присъди, с които тя е призната за виновна и осъдена на наказание „лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, което значително е повишило интезитета на нейните отрицателни психо-емоционални изживявания, още повече, че тя е с чисто съдебно минало и преди това не е била обект на наказателно преследване. Една година след образуването на досъдебното производство спрямо ищцата е наложена и мярка за неотклонение „подписка. В съдебната му фаза наказателното производство се е развило пред три съдебни инстанции, като делото двукратно е връщано – веднъж на първата и веднъж на въззивната инстанция; проведени са общо 17 съдебни заседания, при всяко от които ищцата е изпитвала допълнителни притеснения. Тези обстоятелства и конкретното им проявление по делото обуславят по-висок размер на дължимото от ответника на ищцата процесно обезщетение.

От друга страна, конкретните престъпни деяния, за които е повдигнато обвинението срещу ищцата, са такива, че и с двете невлезли осъдителни присъди срещу нея е постановявано наказание, клонящо към минимума, предвиден в НК, при това – не ефективно, а условно, поради което ищцата не е била под угрозата да го изтърпи реално, като с едната от тези две осъдителни присъди тя е и оправдана за едното от деянията. Постановената спрямо ищцата мярка за неотклонение „подписка е най-леката, предвидена в закона, като по делото няма данни същата реално да е ограничила свободата ѝ на придвижване, нито пък спрямо нея да е била постановявана друга ограничителна мярка. Макар ищцата да е била единствен обвиняем по делото, променливият развой на наказателното производство пред трите съдебни инстанции, включително двукратното му връщане на долустоящата инстанция, както и немалкият брой на проведените съдебни заседания сочат на значителна фактическа и правна сложност на делото, поради което и настоящият съдебен състав намира, че общата му продължителност от 3 години и 9 месеца е в рамките на разумния срок. Както вече беше посочено, ищцата е търпяла процесните неимуществени вреди за по-кратък период – от 3 години и 8 месеца, като нейните притеснения, емоционален дискомфорт и негативното отражение върху социалните ѝ контакти и върху доброто ѝ име в обществото не са по-големи от обичайните в подобни случаи и не са с траен характер. Предвид приетото за установено по-горе от настоящата инстанция, процесното наказателно преследване не се е отразило на здравословното състояние на ищцата, нито е добило публичност чрез медиите или по друг начин, няма данни и да е повлияло на професионалната и трудовата дейност на ищцата. Тези обстоятелства и конкретното им проявление по делото, респ. – техният превес над изложените по-горе, обуславят значително по-нисък размер на дължимото от ответника на ищеца процесно обезщетение, в сравнение с присъденото от въззивния съд.

Предвид така установените обстоятелства по делото и посоченото им значение за размера на процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда (съгласно официалните данни на НСИ през 2020 г. средният общ годишен доход за едно лице възлиза на 7 002 лв.), настоящият съдебен състав намира за справедливо по размер обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от ищцата (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост), сумата от 6 000 лв. При определянето на този размер съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на ответната ПРБ да заплати това обезщетение има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.

По изложените съображения, съгласно чл. 293 ГПК, ал. 1 и ал. 2, обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде отменено в частта, с която предявеният по делото иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата 6 000 лв. до сумата 12 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, като вместо това бъде постановено отхвърляне на иска в тази му част. Въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила в останалата обжалвана от ответника част, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 6 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2020 г. до окончателното плащане.

С въззивното решение разноски за първоинстанционното и въззивното производство не са присъждани; такива не се претендират от страните и за касационното производство.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №69/11.11.2021 г., постановено по възз. гр. дело №460//2021 г. на Пловдивския апелативен съд, – в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ, да заплати на Г. Б. Д. разликата над сумата 6 000 лв. до сумата 12 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 06.07.2020 г. до окончателното плащане; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Б. Д. срещу Прокуратурата на Република България, иск с право основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – за разликата над сумата 6 000 лв. до сумата 12 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 06.07.2020 г. до окончателното плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №69/11.11.2021 г., постановено по възз. гр. дело №460//2021 г. на Пловдивския апелативен съд, – в останалата обжалвана част, с която Прокуратурата на Република България е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ, да заплати на Г. Б. Д. сумата 6 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2020 г. до окончателното плащане.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
    По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото, релевантни…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]