Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Мария Иванова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

За доказателствената тежест на работодателя да установи пълно и главно посочените в заповедта за уволнение нарушения, за които е наложено наказанието.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 7.12.2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, ТАНЯ ОРЕШАРОВА

При участието на секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №******г., за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на М. М. срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр. д. №******г. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу „Фокс лазер”ЕООД, гр. София по чл. 344, ал. 1 КТ, т. 1-3, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжност „инженер конструктор”, извършено със заповед №******г. на управителя на ответното дружество, връчена на 23.04.20 г., за нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Уважен е насрещният иск на ответника срещу ищеца по първоначалния иск, за сумата от 6307 лв., дължимо на работодателя обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение на служителя.

Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите, свързани с доказателствената тежест на работодателя да установи пълно и главно посочените в заповедта за уволнение нарушения, за които е наложено наказанието, поради твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС – сочените от касатора р. по гр. д. №******г. на четвърто г. о., р. по гр. д. №******г. на четвърто г. о. и др. и – във връзка с преценката на доказателствата – служебно известните на съда р. по т. д. №1012/2011 г. на второ т. о. и р. по гр. д. №862/2011 г. на четвърто г. о., в които се приема, че законният представител на страната не може да свидетелства, а само дава обяснения по делото.

В касационната жалба на М. М. се правят и в съдебно заседание, както и в представените писмени бележки, се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на ново, с което първоначалните искове по чл. 344, ал. 1 КТ, т. 1-3 да бъдат уважени, а насрещният иск по чл. 221, ал. 1 КТ – отхвърлен.

Ответникът по жалба „Фокс лазер” ЕООД гр. София не е изразил становище по жалбата в срока за отговор и в съдебно заседание.

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:

По въпросите, по които е допуснато обжалването:

В цитираните при допускане на обжалването решения по гр. д. №1036/2016 г. на четвърто г. о. и р. по гр. д. №795/2014 г. на четвърто г. о. на ВКС е обобщена трайната практика на ВКС и съдилищата по първия от въпросите, а именно: съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при трудов спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ с предмет (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „ уволнение, изцяло в тежест на ответника-работодател е да докаже по делото, че ищецът-работник/служител е извършил изброените в процесната заповед за уволнение дисциплинарни нарушения, и ако не ги е доказал с допустимите по ГПК доказателствени средства следва да се приеме, че уволнението е незаконосъобразно.

В противоречие с тази практика и със закона – чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, обаче в настоящия случай първоинстанционният съд е пропуснал да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по исковете с пр. осн. чл. 344, ал. 1 КТ, т. 1-3. Този му пропуск не е отстранен в производството пред въззивния съд, съгласно указаното в ТР №1/2013 г. ОСГТК, т. 2, макар във въззивната си жалба ответникът да сочи, че гласните доказателства установяват нарушенията „ в някаква степен” и в решението си на л. 29 от делото въззивният съд да се е позовал на разпределението на доказателствената тежест за установяване на законността на уволнението върху ответника по иска – работодател.

Освен това въззивният съд е основал част от изводите си за установеност на извършените от ищеца нарушения на показанията на „свидетеля” Д. Л. – управител на ответното дружество, чието изслушване „като страна е било поискано и допуснато в съдебно заседание пред РС от 17.07.20 г. Така въззивното решение противоречи на цитираната при допускане на обжалването практика на ВКС – р. по гр. д. №862/2011 г. на четвърто г. о. и р. по т. д. №1012/2011 г. на второ т. о. , в която се приема, че законният представител на страната не може да свидетелства, той може само да даде обяснения съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК, чиято доказателствена сила е уредена в чл. 175 ГПК.

По същество на жалбата: Въззивният съд е приел, че ищецът оспорва уволнението като незаконно, тъй като не е извършил вменените му нарушения по чл. 187, ал. 1 КТ, т. 3 и 4. Тежестта на доказване на законността на уволнението носи ответникът по иска. Законността на уволнението се предпоставя от изпълнение на задълженията на работодателя по чл. 193 КТ, чл. 194 КТ и чл. 195 КТ, вр. с чл. 190 КТ. В случая дисциплинарната отговорност на служителя е осъществена от надлежния орган на работодателя по чл. 192 КТ, за което страните не спорят. Спазено е задължението по чл. 193 КТ, като работодателят е поискал и приел писмените обяснения на служителя за описаните в заповедта за уволнение нарушения на тр. дисциплина. Спазени са и сроковете за налагане на наказанието по чл. 194, ал. 1 КТ, като за дата на откриване на нарушенията следва да се приемат датите на съставените за тях докладни записки, посочени в уволнителната заповед. Заповедта е мотивирана за деветте посочени в нея нарушения, съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, въведени с цел преценката за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ и възможността на работника да се защити, като узнае в какво се изразява от обективна и субективна страна вмененото му нарушение на тр. дисциплина.

Въззивният съд е приел, че с оглед принципа за еднократност на наказанието по чл. 189, ал. 2 КТ не следва да разглежда в това производство трите нарушения, за които ищецът вече е наказан на два пъти със „ забележка и веднъж с „ предупреждение за уволнение. Според съда, доказани са описаните в т. 5, 8 и 9 от заповедта несанкционирани нарушения, които ищецът е извършил виновно – небрежно, като не е положил дължимата грижа за надлежното по количество и качество и своевременно изпълнение на възложената му работа, и така е поставил работодателя в опасност от неблагоприятни последици / загуба на клиенти/.

При преценка на тежестта на нарушенията по критериите на чл. 189 КТ въззивният съд е приел, че ищецът няма критично отношение към нарушенията, като счита, че не ги е извършил, а отдава поисканата му отговорност на заяждане от страна на работодателя. Доказано извършените от служителя нарушения по т. 5, 8 и 9 от заповедта за уволнение според въззивния съд са достатъчни по брой и тежест, за да обосноват налагането на дисциплинарното уволнение. Не обосновава налагане на това наказание произвеждането на некачествена продукция, тъй като то в случая е извършено поради грешка и „ недоглеждане, което е предпоставка за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Дисциплинарното уволнение и липсата на качества като основания за прекратяване на тр. правоотношение са уредени паралелно, като дисциплинарното нарушение изключва липсата на качества, когато е извършено виновно – умишлено или небрежно. Работодателят следва да прецени причините, довели до неизпълнението на възложената работа и в зависимост от това да прекрати тр. правоотношение на едно от двете основания. Ако е наложил дисциплинарно уволнение и то е оспорено от работника, работодателят следва да докаже, че неизпълнението на тр. задължения е извършено съзнателно от работника при посочените в заповедта обстоятелства.

Във връзка с посочените в жалбата основания за неправилност на въззивното решение ВКС намира, че въззивният съд се е произнесъл за спазването на разпоредбите на чл. 194 КТ и чл. 195 КТ при дисциплинарното уволнение на ищеца в рамките на заявените в исковата молба оплаквания /р. по гр. д. №4553/2015 г. на четвърто г. о. на ВКС/, като е взел предвид данните, съдържащи се в представените писмени доказателства – докладни за нарушенията, обясненията на ищеца за тях и документи във връзка с посочените в заповедта за уволнение поръчки.

Изводите на въззивния съд относно приложното поле на дисциплинарното уволнение и уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ също съответстват на закона и тълкуването му в практиката на ВКС /цитираните в мотивите на въззивния съд р. по гр. д. №3687/2014 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. №1014/2011 г. на четвърто г. о. и др. – напр. р. по гр. д. №5128/2013 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. №1774/2011 г. на четвърто г. о. на ВКС/.

В случая работодателят е отчел, че дисциплинарното уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ не може да бъде наложено само за трите вече санкционирани със „забележка и „предупреждение за уволнение нарушения на ищеца, защото това би противоречало на принципа за еднократност на наказанието по чл. 189, ал. 2 КТ. При установяване на останалите вменени на служителя със заповедта за уволнение несанкционирани нарушения, които обосновават системността по см. на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ /р. по гр. д. №838/2021 г. на четвърто г. о. на ВКС/, обаче, въззивният съд е допуснал посочените по –горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Те са довели до недоизясняване на делото от фактическа и правна страна и до прибързани и погрешни фактически и правни изводи. Въззивното решение е неправилно – постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, което налага отмяната му. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, при което въззивният съд, след като укаже на страните разпределението на доказателствената тежест по исковете с пр. осн. чл. 344, ал. 1 ГПК, да прецени събраните гласни доказателства, отчитайки вида им и относимите разпоредби на ГПК. При оплакванията в абз.3 от въззивната жалба на ответника – работодател и изложеното от ищеца в отговора на тази жалба, въззивният съд може и служебно да назначи съдебно-техническа експертиза / ТР №1/2013 г. ОСГТК, т. 3/. С помощта на заключение на вещо лице съдът, който не притежава необходимите специални знания, може обосновано да се произнесе по извършването на оспорените в исковата молба нарушения, квалифицирани като неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и технологични правила по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ – грешки в преначертаването на платформата и неспазване на заданието, несъвпадане на фланците на събирателния колектор и изработените два броя кофи и причината за това, зададени размери / какви и от кого/ на доставените плоскости за монтаж на допълнителна площадка за прахова линия и пр. В този смисъл е и трайната практика на ВКС – р. по гр. д. №1566/2019 г. на трето г. о. р. по гр. д. №3469/2008 г. на трето г. о. и др.

Поради изложеното и на осн. чл. 293 ГПК, ВКС на РБ, трето г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №10032/2020 г. от 03.12.2020 г.

Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
    За доказателствената тежест на работодателя да установи пълно и главно посочените в заповедта за уволнение нарушения, за които е наложено наказанието.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]