Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Николай Иванов


Анотация

Въпрос

Поделението като обособена структура в държавно предприятие, работодател ли е по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР КТ и длъжен ли е съда да съобрази юридическата правосубектност на регионалното поделение, с което е сключен трудов договор в съответствие с пар. 1, т. 1 ДР КТ при прилагане на забраната за повторно изпитване по чл. 70, ал. 5 КТ и преценка дали става въпрос за едно и също предприятие?

Отговор

Терминът „работодател” е възстановен в българската правна терминология след 1990 г. /със ЗУКТС, обн. в ДВ, бр.21/1990г., после е възприет в Конституцията на РБ – чл. 49, ал. 2 КРБ/ и широко е използван в измененията на КТ, обн. в ДВ бр.100/1992 г. До тогава другата страна по трудовото правоотношение се е обозначавала с термина „предприятие. Сега действащият КТ в пар. 1, т. 2 ДР КТ придава различно значение на понятието „предприятие - определя го като мястото, където се полага наемен труд. В този смисъл, използвания в чл. 70, ал. 5 КТ термин „предприятие следва да се съотнесе към другата страна по трудовото правоотношение - работодателя /дефиниран като понятие в пар. 1, т. 1 ДР КТ/. Материалната и процесуална легитимация на работодателя се отклонява от общата в гражданското ни право. При трудовите спорове юридическа правосубектност е придадена не само на юридическите лица, но и на техни поделения, както и на всяко друго икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество или други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение - пар. 1, т, 1 ДР КТ. Оттук следва, че работодател може да бъде физическо лице, юридическо лице, поделение на юридическо лице и всяко организационно и икономически обособено образувание, което не е юридическо лице. Поделенията на юридическите лица са работодатели без да са правоспособни, когато са организационно и икономически обособени и със съответен акт им е предоставено правото да сключват трудови договори, т. е. специалната правоспособност по пар. 1, т, 1 ДР КТ. Според задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, трудовият договор със срок за изпитване в полза на работодателя се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената работа - чл. 70, ал. 1 КТ, като в ал. 5е установена еднократност и изключителност на този договор - само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие - работодател, за да не се държи работникът или служителят в договорна връзка, която е неокончателна и несигурна и се прекратява облекчено от работодателя, в чиято полза е уговорен срокът. Договор със срок за изпитване не може да се сключи за работа /трудова функция/, която работникът или служителят вече е изпълнявал при работодателя по окончателен трудов договор. Според чл. 74 КТ, ал. 1 и ал. 4 трудов договор или само отделна клауза от него са недействителни, когато противоречат на закона или на колективен трудов договор или ги заобикалят, а заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства, когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Ограничението на чл. 70, ал. 5 КТ обхваща и случаите, когато след прекратяване на трудов договор за изпълнение на определена длъжност е сключен нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция със само формално нов работодател, който има същите собственици на капитала, седалище и адрес на управление, представители и управители, сключили стария и новия трудов договор, тъй като годността на работника или служителя да изпълнява работата вече е проверена.

Текст

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА, НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело №******[/aam]******година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура, Поделение „УДВГД” Горна Оряховица, с ЕИК-1308232430464, представлявано от пълномощника си инж. П. С. С., на длъжност Директор на поделение „УДВГД” Горна Оряховица, чрез процесуален представител: П. С. Н. – Гл. юрисконсулт, срещу решение №******[/aam]******г. по в. гр. дело №******[/aam]******г. по описа на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено решение №******[/aam]******г., постановено по гр. д. №******[/aam]******г. по описа на Горнооряховския районен съд, с което съдът е отхвърлил всички предявени искове от К. Л. Х. по чл. 74, ал. 2 КТ, чл. 344, ал. 1 КТ, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ срещу Поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“ /УДВГД/ [населено място], като незаконосъобразно, и вместо това е постановено: обявява сключения между К. Л. Х. и поделение „УДВГД“ Горна Оряховица трудов договор №1-124/10.09.2020 г., за недействителен; признава за незаконно уволнението на същия и отменя Акт за прекратяване на трудов договор №IV – 137/03.11.2020 г., с който трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ; възстановява К. Л. Х. на заеманата преди уволнението длъжност „инженер, инвеститорски контрол (специалист наеми и жилища) /главен специалист“ в поделение „УДВГД“ Горна Оряховица; задължава поделение „УДВГД“ Горна Оряховица да извърши поправка в трудовата книжка на същия, като заличи вписаното в нея прекратяване на трудовия договор, отменено като незаконосъобразно; осъжда поделение „УДВГД“ Горна Оряховица да заплати на К. Л. Х. сумата от 7602,38лв., представляваща обезщетение за периода от 03.11.2020г. до 03.05.2021г., през който е останал без работа поради незаконно уволнение.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът К. Л. Х., в отговора на касационната жалба излага становище и съображения за неоснователност на жалбата.

С определение №430/19.05.2022 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следния материалноправен въпрос: Поделението като обособена структура в държавно предприятие, работодател ли е по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР КТ и длъжен ли е съда да съобрази юридическата правосубектност на регионалното поделение, с което е сключен трудов договор в съответствие с пар. 1, т. 1 ДР КТ при прилагане на забраната за повторно изпитване по чл. 70, ал. 5 КТ и преценка дали става въпрос за едно и също предприятие?.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Терминът „работодател” е възстановен в българската правна терминология след 1990 г. /със ЗУКТС, обн. в ДВ, бр.21/1990г., после е възприет в Конституцията на РБ – чл. 49, ал. 2 КРБ/ и широко е използван в измененията на КТ, обн. в ДВ бр.100/1992 г. До тогава другата страна по трудовото правоотношение се е обозначавала с термина „предприятие. Сега действащият КТ в пар. 1, т. 2 ДР КТ придава различно значение на понятието „предприятие – определя го като мястото, където се полага наемен труд. В този смисъл, използвания в чл. 70, ал. 5 КТ термин „предприятие следва да се съотнесе към другата страна по трудовото правоотношение – работодателя /дефиниран като понятие в пар. 1, т. 1 ДР КТ/. Материалната и процесуална легитимация на работодателя се отклонява от общата в гражданското ни право. При трудовите спорове юридическа правосубектност е придадена не само на юридическите лица, но и на техни поделения, както и на всяко друго икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество или други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение – пар. 1, т, 1 ДР КТ. Оттук следва, че работодател може да бъде физическо лице, юридическо лице, поделение на юридическо лице и всяко организационно и икономически обособено образувание, което не е юридическо лице. Поделенията на юридическите лица са работодатели без да са правоспособни, когато са организационно и икономически обособени и със съответен акт им е предоставено правото да сключват трудови договори, т. е. специалната правоспособност по пар. 1, т, 1 ДР КТ.

Според задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение №118 от 04.06.2015 г. по гр. дело №6968/2014 г. на ВКС, III г. о.; решение №26/28.02.2018 г. по гр. д. №2545/2017 г., III г. о. и др., трудовият договор със срок за изпитване в полза на работодателя се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената работа – чл. 70, ал. 1 КТ, като в ал. 5е установена еднократност и изключителност на този договор – само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие – работодател, за да не се държи работникът или служителят в договорна връзка, която е неокончателна и несигурна и се прекратява облекчено от работодателя, в чиято полза е уговорен срокът. Договор със срок за изпитване не може да се сключи за работа /трудова функция/, която работникът или служителят вече е изпълнявал при работодателя по окончателен трудов договор. Според чл. 74 КТ, ал. 1 и ал. 4 трудов договор или само отделна клауза от него са недействителни, когато противоречат на закона или на колективен трудов договор или ги заобикалят, а заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства, когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Ограничението на чл. 70, ал. 5 КТ обхваща и случаите, когато след прекратяване на трудов договор за изпълнение на определена длъжност е сключен нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция със само формално нов работодател, който има същите собственици на капитала, седалище и адрес на управление, представители и управители, сключили стария и новия трудов договор, тъй като годността на работника или служителя да изпълнява работата вече е проверена.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

В случая от фактическа страна, от събраните по делото доказателства, e установено, че с К. Л. Х. последователно са били сключени и прекратени три трудови договора, както следва: С трудов договор №242/15.09.2016г., сключен между ищеца и поделение „Сигнализация и телекомуникации“ [населено място] към ДП „НКЖИ“, чрез инж. П. Н. М. – директор, в качеството на работодател, му е възложено да изпълнява длъжността „Инженер инвеститорски контрол/главен специалист“ с Код по НКПД – 2146004. В този трудов договор е била уговорена клауза за изпитване в полза на работодателя със срок от 6 месеца. На 26.09.2016 г. служителят е подписал длъжностна характеристика. След подадено заявление от служителя -вх. №685/01.06.2017г., трудовото правоотношение е прекратено с акт за прекратяване на трудов договор №107/06.06.2017 г., по взаимно съгласие. С трудов договор №716/31.05.2017 г., сключен между Х. и Държавна компания „Железопътна инфраструктура [населено място], Централно управление, чрез Генерален директор инж. К. Х. П., в качеството му на работодател, считано от 06.06.2017 г. му е възложено да изпълнява длъжността „Инженер железопътно строителство“. На 31.05.2017 г. служителят е подписал длъжностна характеристика, а впоследствие на 31.07.2020г. нова. След подадено заявление от служителя, с вх. №ЖИ- 27806/04.08.2020 г. трудовото правоотношение е прекратено с акт за прекратяване на трудов договор №20000047/27.08.2020 г. по взаимно съгласие. С трудов договор №1-124/10.09.2020 г., сключен между Х. и поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“ [населено място] към ДП „НКЖИ“, чрез инж. И. Г. П. – Ръководител отдел „ЕГД“, в качеството на работодател /пълномощно №7444/04.04.2017г. и във връзка със заповед №20003912/28.08.2020г. за разрешаване на законоустановен отпуск на титуляра – инж. П. С. – директор/, му е възложено да изпълнява длъжността „Инженер инвеститорски контрол (специалист наеми и жилища)/главен специалист“ с Код по НКПД- 2146004. В този трудов договор също е била уговорена клауза за изпитване в полза на работодателя със срок от 6 месеца. На 10.09.2020 г. служителят е подписал длъжностна характеристика. Трудовото правоотношение е прекратено с процесния акт за прекратяване на трудов договор №IV – 137/03.11.2020г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ преди изтичане на уговорения срок за изпитване (6 месеца) в полза на работодателя.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че първият и третият от трудовите договори, сключени от К. Л. Х. са били с един и същ работодател – Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна Инфраструктура, както и че длъжността, на която е бил назначен Х. по трудов договор №242/15.09.2016 г. и длъжността на която е бил назначен по трудов договор №1-124/10.09.2020г. е „Инженер инвеститорски контрол/Гл. специалист“ е една и съща, с един и същ Код по НКДП 21426004, т. е. че са сключени между едни и същи страни за една и съща длъжност, при един и същ работодател. Съдът е счел е, че трудов договор №1-124/10.09.2020г. е бил сключен в нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ, според която за една и съща работа с един и същи работник или служител в едно и също предприятие, трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.

При дадения отговор на правния въпрос, по които е допуснато касационното обжалване в първата му част, изводът на въззивния съд, че К. Л. Х. не е имал трудови правни отношения с поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“ [населено място] към ДП „НК“ЖИ“ е неправилен. Разпоредбите на чл. 51 и чл. 53 ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура касаещи организационната, структурната и финансовата обособеност /самостоятелен бюджет и счетоводство, различно представителство пред трети лица, възможността да се наемат работници и служители в поделението и правомощията за упражняване на работодателска власт спрямо тях от Директора и независима структура /чл. 54// на поделение „УДВГД“ – Горна Оряховица от Централното управление на ДП „НК“ЖИ“, обосновават извод, че ответникът има всички белези на самостоятелен работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР КТ.

Преценка, дали сключения с регионалното поделение „УДВГД“ – Горна Оряховица към ДП „НКЖИ“, трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя е сключен в нарушение на разпоредбата чл. 70, ал. 5 КТ доколкото и предходните два трудови договора с ищеца са били сключени с работодатели в структурата на ДП „НКЖИ“: поделение „Сигнализация и телекомуникации“ [населено място] към ДП „НКЖИ“ /трудов договор №242/15.09.2016г./ и Държавна компания „Железопътна инфраструктура [населено място], Централно управление /трудов договор №716/31.05.2017, би следвало да се извърши и би имала значение само в случай, че се касае за същата по естеството си трудова функция, тъй като забраната по чл. 70, ал. 5 КТ – сключването на повече от един договор със срок за изпитване е само за една и съща работа. Такава идентичност на трудовите функции на длъжностите заемани от ищеца по посочените трудови договори не е налице. Формираният във въззивното решение извод, че длъжността, на която е бил назначен К. Л. Х. по трудов договор №242/15.09.2016 г. и длъжността на която е назначен по трудов договор №1-124/10.09.2020 г. – Инженер инвеститорски контрол/Гл. специалист е една и съща, с оглед наименованието на длъжността и същия код по НКДП – 21426004е неправилен. В практиката на ВКС /решение №7 от 01.04.2011 г. по гр. д. №954/2009 г. на ІV г. о.; решение №498 от 13.01.2012 г. по гр. д. №1561/2010 г. на ІV г. о./ се приема, че преценката дали трудовите функции са идентични се извършва с оглед естеството на възложената работа, поради което изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции; възможно е и работодателят да е променил наименованието на длъжността, запазвайки естеството на основната трудова функция. В длъжностната характеристика работодателят определя трудовите задължения за съответната длъжност, но съдържанието на тези трудови задължения следва от естеството на работата. Едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни трудови функции и могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от предмет на дейност и организацията на предприятието. Поради това при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. В случая действително, за заемане на двете длъжности се изисква еднаква квалификация, а част от трудовите задължения по длъжностна характеристика са сходни, както и възложените функции частично се припокриват /в т. ч. вземане на решение за ремонт на даден обект, в какво да се изрази същия, контрол върху изпълнителите му и крайния резултат, приемане на работата от името на работодателя с изготвяне и подписване на съответните документи/. С длъжностна характеристика по последната изпълнявана длъжност – Инженер инвеститорски контрол (специалист наеми и жилища)/главен специалист, обаче на ищеца са били възложени нови трудови функции, свързани с финансовата обезпеченост на ремонта и поддръжката на възложените му обекти /в т. ч. да изготвя финансови сметки на обектите, проектно- сметни документации, да извършва проверка на анализи за доказване на цени, да изготвя анализи за усвоените и оставащи оставащите финансови средства до завършване на обекта/. Тези допълнителни задължения са съществени за длъжността, тъй като касаят основен аспект от характера на работата по ремонт и поддръжка. Подобни задължения липсват при длъжността „инженер, инвеститорски контрол“ по първия от сключените с ищеца трудови договори. На последната заемана от ищеца длъжност, на същия са били възложени и изцяло нови задължения /каквито до сключване на прекратения трудов договор не са му били възлагани/, свързани с отдаване под наем на активи на работодателя /в т. ч. да подготвя и организира процедурите за отдаване под наем на ДМА, да предприема необходимите действия и да осъществява събираемостта на вземанията от наемните правоотношения, да изисква опразване на помещения и да води искове за неплатените суми/. При тези данни е явно, че трудовите функции по процесния договор са в по – широк обхват от тези за заеманите преди това длъжности, защото включват изцяло нови задължения за финансови разчети на дейността и отдаване под наем на активи на работодателя. Ето защо изричното вписване в трудов договор №1-124/10.09.2020 г., сключен между Х. и поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“ [населено място] към ДП „НКЖИ“, на уговорката за изпитване, не страда от посочения от ищеца порок – нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ. Характерът на длъжностите и основните трудови задължения на ищеца при сравнение на трудовите функции за длъжността „инженер, железопътно строителство“ по трудов договор №716/31.05.2017 г. и по процесния трудов договор – „инженер, инвеститорски контрол (специалист наеми и жилища)/главен специалист“, също не могат да обосноват извод за еднаква по естеството си трудова функция. По трудовия договор от 31.05.2017 г. на ищеца са били възложени задължения, свързани с осъществяване на поддръжка и ремонт на железен път и съоръжения към него, а последно заеманата от него длъжност касае ремонти и поддръжка на сгради, съоръжения и други обекти. Макар да се отнася за документално обезпечаване и фактически контрол на дейности по ремонт и поддръжка, дейността по двете длъжности касае различни по характера си обекти, което определя и различното съдържание на трудовата дейност. Освен това, като се посочи, на последната заемана длъжност на ищеца са вменени и нови съществени за длъжността трудови функции.

Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че клаузата в трудов договор №I-124/10.09.2020 г. за определяне на шестмесечен срок за изпитване, не е в нарушение на ограничението на чл. 70, ал. 5 КТ. Трудовото правоотношение е прекратено с изрична заповед на работодателя, като по този начин той е упражнил субективното си право по чл. 71, ал. 1 КТ. Прекратяването на това основание е съобразено със закона, тъй като ответникът е имал право да прекрати правоотношението в рамките на срока за изпитване без предизвестие. Тъй като прекратяването на трудовото правоотношение не е незаконно, не е налице основание за възстановяване на ищеца на заеманата преди него длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК и следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Предвид изхода на делото на касатора следва да се присъдят разноски, както следва: за въззивната инстанция в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение /определено с оглед на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 23, ал. 1 Наредба за правна помощ/, както и за касационна инстанция в размер на 402,05 лв. /в т. ч. юрисконсултско възнаграждение определено с оглед на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 23, ал. 1 Наредба за правна помощ от 100 лв. и разноски за ДТ в размер на 302,05 лв./, или общо от 502,05 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №440/04.11.2021 г. постановено по в. гр. дело №509//2021 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Л. Х. от [населено място], с [ЕГН], срещу Поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност – Горна Оряховица при ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура, с ЕИК-1308232430464, искове с правно основание чл. 74, ал. 2 КТ, за обявяване недействителността на трудов договор №I-124/10.09.2020 г., както и исковете за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно на уволнението, извършено с акт №IV-137/03.11.2020 г. на Директор на Поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност – Горна Оряховица и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инженер, инвеститорски контрол (специалист наеми и жилища)/главен специалист“ в Поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност – Горна Оряховица и за присъждане обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 7 602,38 лв., като неоснователни.

ОСЪЖДА К. Л. Х. да заплати на Поделение „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност – Горна Оряховица при ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура, с ЕИК-1308232430464, разноски за въззивната и касационната инстанция в общ размер на 502,05 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Препраща към

  • Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
    Поделението като обособена структура в държавно предприятие, работодател ли е по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР КТ и длъжен ли е съда да съобрази юридическата правосубектност на регионалното поделение, с което е сключен трудов договор в съответствие с пар. 1, т. 1 ДР КТ при прилагане на забраната…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]