Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

докладвано от съдия Николай Иванов



Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

В случаите, когато има решение на ТЕЛК, което определя пожизнено 100% загуба на трудоспособност в резултат на травма, получена при трудова злополука, условие ли е за възникване на вземането за обезщетяване на вреди от ексцес при трудовата злополука на пострадалия, установяването на влошаването на здравето от компетентните медицински органи?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА, НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело №******година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. Ю., чрез пълномощник адв. К. Н. Й. от САК, срещу решение №******г., постановено по възз. гр. д. №******г. по описа на Окръжен съд – Смолян. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение №******г. и постановеното след поправка на очевидна фактическа грешка Решение №******г., постановени по гр. д.№1/2020 г. по описа на Маданския районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. А. Ю. против „ГОРУБСО МАДАН“ АД [населено място], с ЕИК[ЕИК] обективно съединение искове с пр. осн. чл. 200 КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 500 000 лв., представляваща неимуществени вреди за влошеното му здравословно състояние /ексцес/, изразено в непрекъснати болки и страдания от 1992 г. до настоящия момент, считано от датата на влизане в сила на последното съдебно решение, както и иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата размер на 50 960 лв., представляваща, причинени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение в болница „Медикал Парк Гозтепе гр. Истанбул, Р. Турция, заедно със законната лихва върху тях, считано от датата на плащане на сумата, посочена в операционна бележка за SWIFT превод на Банка ДСК, филиал Мадан- 20.11.2017 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата „ГОРУБСО МАДАН“ АД [населено място],, в писмен отговор изразява становище за становище за неоснователност на жалбата.

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че М. А. Ю. като работник „ГОРУБСО МАДАН“ АД [населено място], изпълняващ длъжност миньор, е претърпял трудова злополука на 25.02.1992 г., изразяваща се в счупване на гръбначния стълб. Същият е бил категоризиран първа група инвалидност с чужда помощ с ЕР на ТЕЛК №788/29.06.1998 г.- пожизнено, съгласно т. 10 СТНПС и диагноза -счупване на гръбначния стълб с указание за увреждане гръбначния мозък вследствие злополуката от месец февруари (синдром на долната вяла параплегия със сетивно равнище по проводников тип на 5-6 см. Дистално от ингвинални гънки, последица на фрактурата на трети поясен прешлен и увреда на конската опашка).

Посочено е, че с решение №378/08.09.1992 г., по гр. д.№408/1992 г. работодателят е осъден да заплати на Ю. 30 000 лв.- обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие злополуката и е отхвърлен иска до предявените 300 000 лв. Решението частично отменено в отхвърлителната част, като с решение №1223/25.10.1993 г. по гр. д. №2331/1992 г. на ВКС е присъдено обезщетение в размер на 50 000 лв. С решение №285/22.06.2016 г. по в. гр. д. №84/2016 г. Окръжен съд [населено място] отменил решение №178/16.12.2015 г. по гр. д. №178/2015 г. на Маданския районен съд и на основание чл. 200, ал. 3 КТ, е осъдил „Горубсо-Мадан“АД да заплати на Ю. обезщетение в размер на 43 873,80 лв. за претърпени имущественни вреди.

В подкрепа на твърденията на ищеца за влошаване на здравословното му състояние, по делото са били представени: епикриза от клинника по ортопедия и травматология [населено място]; експертно решение №0788/29.06.1998 г. на ТЕЛК [населено място]; епикризи изх. №02607/18.09.2009 г. и от 17.09.2014 г. на МБАЛ „Проф. Д-р Константин Чилов ЕООД [населено място]; епикриза №1261/21.09.2012 г. МБАЛ „Д-р Братан Шукеров АД [населено място]; епикриза СБНАЛ „Свети Лазар” ЕООД [населено място] от 12.07.2014 г.; епикриза от Частна болница Медикалпарк Гьозтепе, [населено място], Р. Турция – превод; Операционна бележка за SWIFT превод на Банка ДСК, филиал Мадан от 20.11.2017 г.; Писмо от Медикалпарк от 06.12.2019г.- превод. От същите е видно, че Ю. е постъпвал на лечение в различни периоди в горепосочените лечебни заведения. Била е изслушана СМЕ, която е дала отговори по следните въпроси: Какъв е характера на уврежданията, получени при злополуката от 25.02.1992 г., довели ли са те до трайно и необратимо обездвижване на таза и долните крайници и имат ли те характера на постоянно общо разстройство на здравето и в каква степен?; Причиненото счупване на лумбалния прешлен води ли до травмена болест на гръбначния мозък и в какво се изразява тя, наблюдават ли се симптоми и на други увреждания- таз, отделителна система и др.?; Описаното в приложената епикриза лечение в Р. Турция създава ли възможност за стабилизиране или подобрение на общото състояние на лекувания? и Какъв е механизмът на възникване на уврежданията и намират ли се те в пряка причинна връзка с настъпилата на 25.02.1992 г. трудова злополука?.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при ексцес, за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, но влошаването на здравословното състояние и неговата причинно – следствена връзка с полученото при трудовата злополука увреждане, следва да бъдат установени с решение на ТЕЛК. Прието е, че в решение на ТЕЛК №0788/090 от 19.06.1998 г. /което е за общи заболявания, издадено е пожизнено, определена е първа група инвалидност с чужда помощ и диагноза – Счупване на гръбначния стълб с указание за увреждане на гръбначния мозък. Синдром на долна вяла параплегия, със сетивно равнище по проводников тип на 5 – 6 см. Дистално от ингвиналните гънки, последица фрактура на трети поясен прешлен и увреда на конската опашка/ не е описано ново състояние на ищеца или констатации за влошаване на здравословното му състояние, което да в резултат от претърпяната през 1992 г. трудова злополука. Посочено е, че отговора на четвъртия въпрос на експертизата, касае механизма на злополуката и настъпилите увреждания, а не наличие на влошаване здравословното състояние на пострадалия, както и че констатациите за здравословното състояние на ищеца в приетата по делото съдебно медицинска експертиза не могат да заместят решение на медицинския орган, взето по установения законен ред. Липсата на решение на ТЕЛК обуславял извод за неоснователност на претенцията.

С определение №218/22.03.2022 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос: В случаите, когато има решение на ТЕЛК, което определя пожизнено 100 % загуба на трудоспособност в резултат на травма, получена при трудова злополука, условие ли е за възникване на вземането за обезщетяване на вреди от ексцес при трудовата злополука на пострадалия, установяването на влошаването на здравето от компетентните медицински органи?

По въпроса, Върховният касационен съд намира, че съгласно Наредба за медицинската експертиза /и предхождащите я, в т. ч. Наредба №36/1975 г. за експертиза на трайната неработоспособност на МНЗ обн., ДВ, бр. 68/75 г., действала по време на злополуката /отм. ДВ бр.61/25.07.2000 г.// ТЕЛК /НЕЛК/ са органи на Министерството на здравеопазването, които извършват експертиза на трайната нетрудоспособност на освидетелствуваните лица. При експертизата на трайната нетрудоспособност експертните решения на ТЕЛК дават заключения по оценката на трудоспособността, срока на инвалидността, датата на инвалидизирането, причинната връзка по повод трудова злополука, професионална болест и техните усложнения, препоръка за трудова рехабилитация и предписание за условията на труда, при които инвалидът може или не трябва да работи. Предписанията на ТЕЛК имат двояк правен характер. От една страна, те са експертни медицински заключения за установяване на намалената трудоспособност на освидетелствуваните лица. От друга страна, те са индивидуални административни актове, издадени от овластени държавни органи, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на гражданите, във връзка с упражняване на правото им на труд при определени условия на работа, определяне на условията за пенсиониране, за получаване на обезщетения, помощи и др. Влошаване на здравословното състояние /ексцес/ е налице, когато е установена качествена промяна на увреждането от трудовата злополуката, съответно професионалното заболяване, като влошаването следва да е в причинна връзка с увреждането. Причинната връзка следва да бъде установена, а влошаването следва да не е било предвидено и съобразено при определянето на първоначалното обезщетение за неимуществени вреди. При оценка на подлежащите на обезщетяване вреди съдът трябва да съобрази само тези от влошаване на здравословното състояние, а не от цялостното увреждане на здравето, като изключи тези, които предхождат констатацията на ексцеса. При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от вече присъденото, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, в причина връзка с трудовата злополуката, съответно професионалното заболяване, което се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Когато с решението на ТЕЛК, при дефинитивно състояние без възможност за пълно или частично възстановяване, е определен пожизнен срок на инвалидността със 100 % загуба на трудоспособност в резултат на травма, получена при трудова злополука, при настъпили усложнения в здравословното състояние на пострадалото лице, не може да се очаква компетентния орган да издаде акт със съдържание определящо по- висок процент на ТНР, тъй като административният закон не предвижда такава възможност. При такова решение на ТЕЛК новото страдание и/или същественото утежняване на старите страдания по причина на трудова злополука подлежи на доказване от увредения с всички доказателствени средства по ГПК.

По съществото на касационната жалба.

В обжалваното решение на правния въпрос, по които обжалването е допуснато, е отговорено в противоположен смисъл, поради което същото се явява постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Като е прел, че липсата на решение на ТЕЛК обуславя извод за неоснователност на претенцията на ищеца /на когото, с решени на ТЕЛК е определена пожизнено първа група инвалидност с чужда помощ и диагноза – Счупване на гръбначния стълб с указание за увреждане на гръбначния мозък. Синдром на долна вяла параплегия, със сетивно равнище по проводников тип на 5 – 6 см. Дистално от ингвиналните гънки, последица фрактура на трети поясен прешлен и увреда на конската опашка, в резултат от претърпяната през 1992 г. трудова злополука/, без да обсъжда останалите по делото доказателства, въззивният съд е постановил решението си и в нарушение с изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК. В случая, както в първоинстанционното, така и във въззивното решение липсват мотиви за доказателственото значение на представените по делото писмени доказателства- медицински документи касаещи здравословното състояние на ищеца. Тъй като в предмета на делото са наведени твърдения за факти, установяването на които е свързано със специални знания и са представени доказателства, преценката на които изисква такива специални знания, то преценката дали медицинските документи установяват влошаване на здравословното състояние на ищеца /с оглед твърденията в исковата молба/, и дали установените в тях заболявания обосновават наличие на ексцес, в причинна връзка с претърпяната от ищеца трудова злополука, предпоставя задължително да се изслуша експертно заключение по посочените въпроси. Заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно -медицинска експертиза, допусната по искане ищеца не съдържа отговори на тези въпроси. Въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 195 ГПК и чл. 269 ГПК и не се е съобразил с указанията по прилагането на цитираните норми, дадени с ТР №1/2013 г., т. 3 на ОСГТК на ВКС. Въпреки оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на фактическия извод на първоинстанционния съд за липса на ексцес /оплакването е за несъответствие на този извод със заключението на съдебно- медицинската експертиза и събраните по делото писмени доказателства/, въззивният съд не е допуснал експертиза за установяване на горепосочените обстоятелства, като същевременно е приел неоснователност на иска, поради недоказване на ексцеса.

Въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на окръжния съд на осн. чл. 293, ал. 3 ГПК, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия.

При новото разглеждане на делото следва да се допусне допълнителна съдебно -медицинска експертиза със задача, след запознаване с доказателствата по делото и освидетелстване на ищеца, да установи, дали представените по делото медицински документи /в т. ч. медицински изследвания и епикризи/ и диагнозите, посочени в тях, касаят усложнения на здравословното състояние на ищеца /настъпили през процесния период, за който се претендира обезщетение по делото/, които да са в пряка причинно – следствена връзка с първоначалното увреждане, настъпило при трудова злополука през 1992 г.; да посочи в какво се изразяват тези усложнения и обосновават ли наличие на ексцес.

Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се определят при повторното разглеждане на спора, с оглед неговия изход.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №188/04.10.2021 г., постановено по възз. гр. д. №236/2021 г. по описа на Окръжен съд – Смолян.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Смолян.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение №425/19.05.2022 по дело №5152/2021
    В случаите, когато има решение на ТЕЛК, което определя пожизнено 100% загуба на трудоспособност в резултат на травма, получена при трудова злополука, условие ли е за възникване на вземането за обезщетяване на вреди от ексцес при трудовата злополука на пострадалия, установяването на влошаването на здравето от компетентните медицински органи?

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]