Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

докладвано от съдия Марио Първанов


Анотация

Въпрос

Допустимо ли е предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК? (По иск на „КРЕДИТ ПЛЮС“ ООД срещу физическо лице, за сума, представляваща усвоена и непогасена главница по договор за кредит)

Отговор

Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК.

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове:

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА, НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. д.№******[/aam]******г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. С. Я., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Я. В., срещу решение №******[/aam]******г. по гр. дело №******[/aam]******г. на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение №******[/aam]******г. по гр. дело №******[/aam]******г. на Софийския градски съд касаторът е осъден да заплати на „КРЕДИТ ПЛЮС“ ООД, [населено място], сумата 54 733 лв., представляваща усвоена и непогасена главница по договор за кредит от 20.11.2017 г. и анекс към него от 20.11.2018 г.

Въззивният съд е приел, че на 20.11.2017 г. между страните по делото е подписан договор за кредит №[ЕГН], по силата на който ищецът, като кредитор, предоставя на ответника, като кредитополучател, ползването на парични средства под формата на кредитна линия в размер до 80 000 лв., която сума, ведно с начислените и дължими върху същата лихви, кредитополучателят се е задължил да усвои, ползва и върне в срок до 20.11.2018 г. Средствата се усвояват по посочена разплащателна сметка, след направено писмено искане от кредитополучателя, като в срока на договора той може многократно да усвоява и погасява суми до размер от 80 000 лв. в режим на кредитна линия, като ново усвояване може да бъде направено след пълно погасяване на всички начислени договорни лихви, такси и други разходи към датата на отправяне на искането за усвояване. Съгласно чл. 5 дългът по кредита се олихвява с лихва в размер на 2% месечно, върху размера на усвоената главница, за срока на ползване на същата. Съгласно чл. 6, кредитополучателят заплаща ежемесечно начислените договорни лихви. Съгласно чл. 7, при забава на плащането на начислената договорна лихва, считана от деня, следващ падежната дата, кредитополучателят дължи и наказателна надбавка в размер на 3% месечно, върху размера на непогасената главница, или общото задължение за заплащане на лихва, в случай на просрочие на плащанията за възнаградителна лихва, е в размер на 5% месечно. На 20.11.2018 г. страните са подписали помежду си анекс /допълнително споразумение/ №1 към договор за кредит №[ЕГН] от 20.11.2017 г., с който са признали, че към датата на подписване на анекса, кредитополучателят е усвоил средства в размер на 75 000 лв. Със същия страните са се съгласили кредиторът да предостави допълнителна възможност на кредитополучателя за доброволно погасяване на дължимите суми в срок до 20.09.2019 г. /съгласно чл. 2/, като за допълнителния период върху главницата от 75 000 лв. ще се начислява лихва в размер на 2% месечно, или общо сумата от 15 000 лв. за целия период, платима на равни месечни вноски в размер на по 1 500 лв. всяка от тях, с падеж до 20-то число на месеца /чл. 3, ал. 1, ал. 2 и ал. 3/, а при просрочие, за дните на забавата, към договорената възнаградителна лихва от 2%, ще се начислява и неустойка/наказателна лихва в размер на 3% от главницата на месечна база, или общо за дните на забавата ще се начислява 5% лихва върху непогасената главница. Ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. От друга страна, ищецът е търговско дружество, като част от регистрирания му предмет на дейност е: „Отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което се установява от направената служебно справка по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ. От справка в публичния Регистър на финансовите институции по чл. 3а ЗКИ в официалния сайт на БНБ, се установява, че същият е вписан в регистъра с регистрационен номер BGR00315 въз основа на Заповед за вписване №РД22-1408/21.06.2013 г. Следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на „търговец“ по смисъла на легалната дефиниция, дадена в пар. 13, т. 2 ДР ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“ съобразно легалната дефиниция, дадена в пар. 13, т. 1 ДР ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от настоящия съд служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. Доколкото общият размер на кредита, предвиден в договора, е в размер до 80 000 лева, няма данни договорът да е обезпечен с ипотека, или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и няма данни да е налице друга отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор за кредит е в приложното поле на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1 ЗПК, т. 7 – 12 и 20 и чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 ЗПК, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите. В процесния договор за кредит не са спазени част от тези императивни изисквания към формата и съдържанието на договора, а именно: установява се нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК всички елементи на договора трябва да са предоставени в шрифт, не по-малък от 12, като Общите условия на търговеца за предоставяне на потребителски кредити на физически лица, приложими към договора /на л. 15-18 от гр. д.№29077/2019 г. на СРС/, както и предложения на ответника формуляр на искане за кредит /на л. 13- 14 от гр. д.№29077/2019 г. на СРС/, съдържащ обвързващи потребителя декларации, че е запознат и приема ОУ, че е получил изискуемата от закона преддоговорна информация, че е получил изискуемите от закона разяснения по отпускането, усвояването, обслужването и погасяването на кредита /и др./ не са представени на потребителя в четивен вид, като е използван много по-ситен шрифт от изискуемия шрифт 12; установява се нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в договора липсва посочване на годишния процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключването на договора, съобразно установената методика в Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Поради констатираните съществени нарушения на изискуемата форма и съдържание на договор за кредит №[ЕГН] от 20.11.2017 г. , на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът следва да бъде обявен за недействителен. Недействителността на първоначалния договор има за последица и недействителност на сключения между страните анекс от 20.11.2018 г., доколкото същия няма самостоятелно правно действие и има субсидиарен характер спрямо договор за кредит №[ЕГН] от 20.11.2017 год. На основание чл. 23 ЗПК, в този случай кредитополучателят дължи връщане само на остатъка от главницата, след приспадане на заплатените от него на ищеца суми. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в периода от 20.11.2017 г. до 09.03.2018 г. ответникът е извършвал усвоявания на суми в общ размер на 75 000 лв. В периода от 20.12.2017 г. до 17.09.2018 г. ответникът е извършил погасявания по кредита в общ размер на 11 267 лв., а в периода от 20.11.2018 г. до 17.04.2019 г. е извършил погасявания на суми в размер на 9000 лв. Или общо платените от ответника на ищеца суми са в общ размер на 20 267 лв. След приспадане на извършените от него плащания в размер на 20 267 лв., останалата невърната част от главницата е в размер на 54 733 лв., до който размер предявеният иск за връщане на главницата е основателен. Следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване на иска. За останалата част от претендираната главница – до размера от 75 000 лв., както и за претендираните от ищеца възнаградителни лихви за периода от 20.10.2018 г. до 23.04.2019 г. в размер на 10650 лв., и наказателни лихви за периода от 20.02.2019 г. до 23.04.2019 г. в размер на 4725 лв., предявените искове са неоснователни.

В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск.

Ответникът по касационната жалба „КРЕДИТ ПЛЮС“ ООД, [населено място], оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски.

С определение №654/25.07.2022 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: допустимо ли е предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

След допускането на касационно обжалване на въззивното решение с решение №50174/26.10.2022 г. по гр. дело №3855/2021 г. на ВКС, IV г. о и решение №60186/28.11.2022 г. по т. дело №1023/2020 г. на ВКС, I т. о. съдебната практика по повдигнатия въпрос е уеднаквена в следния смисъл: договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК.

Въззивното решение е постановено в съответствие с така възприетите разрешения. Между страните по делото е налице договор за потребителски кредит и в производството по предявения иск с правно основание чл. 79 ЗЗД е установена недействителност на договара, поради което правилно е присъдена само чистата стойност на кредита, без дължимите лихви и други разходи.

При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е направил правилни изводи относно релевантните за спора факти. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят деловодни разноски за касационното производство в размер на 2 900 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №471 от 11.05.2021 г. по гр. дело №3413/2020 г. на Софийския апелативен съд.

ОСЪЖДА Я. С. Я., [населено място], да заплати на „КРЕДИТ ПЛЮС“ ООД, [населено място], 2 900 лв. деловодни разноски.


Препраща към

  • Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
    Допустимо ли е предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК? (на осн. чл. 280, ал. 1,…
  • Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
    Допустимо ли е предявен по реда на чл. 422 ГПК иск да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК?
  • Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2020
    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]