Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Анотация

Въпрос

не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не кореспондира с мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд е приел, че за ищеца - застраховател е възникнало регресно вземане по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ предвид безспорния по делото факт, че той е изплатил на правоимащите лица присъдените им с влязло в сила решение обезщетения по повод на предявени преки искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Липсата на доказателства за получени лично от взискателя по изпълнителното дело суми е констатирана единствено във връзка с произнасянето относно началния момент на погасителната давност за вземането на застрахователя, произтичащо от суброгирането в правата на обезщетения наследник Г. П., не и във връзка със самото възникване на регресното вземане, по което не е имало спор в процеса. Вторият въпрос в изложението е от значение за правилността на обжалваното решение, в частност - на извода на въззивния съд, че при изплатени в полза на няколко лица, въз основа на самостоятелни изпълнителни листове и в рамките на образувани срещу застрахователя отделни изпълнителни дела, суми за обезщетения началото на погасителната давност за регресното вземане по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ следва да се преценява към датата на първото плащане по отношение на всяко правоимащо лице, а не към датата на първото извършено от застрахователя плащане, без значение за кой от правоимащите е било предназначено. Според т. 1 Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не се допуска.

Отговор

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати. Ако имате закупен абонамент, моля, влезте в личния си профил.

Ако все още нямате закупен абонамент, можете да се абонирате за пълен достъп до системата на "Българското прецедентно право" сега!