Анотация
Въпрос
№№1, 2 и първата част от въпрос №3, относими към определяне на момента, от който поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980г., извършена с т. 10 ТР №2/2013г. от 26.06.2015г., удовлетворяват общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са обусловящи решаващите изводи на въззивната инстанция. Не се установява обаче допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид приетото ТР №3/28.03.2023 г. по т. д.№3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, наличието на което изключва соченото селективно основание. Съгласно дадените с посочения акт на нормативно тълкуване разяснения, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т. д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. Приетото от въззивната инстанция разрешение, че погасителната давност в конкретния случай не е текла по време на висящия изпълнителен процес по изп. дело №874/2011г. до неговото прекратяване по право на дата, предхождаща приемането на 26.06.2015г. на ТР №2/26.06.2015 г. по т. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, е в съответствие с приетия отговор в ТР №3/2020г. от 28.03.2023г. Вторият въпрос и първата част на трети въпрос съдържат известна некоректност, поради несъобразяване с правната воля на съда, който по отношение на първото образувано изп. дело №874/2011г., прекратено по силата на закона на 15.05.2014г., т. е. преди 26.06.2015г., е зачел действието на ППВС №3/18.11.1980г., а спрямо последвалите изпълнителни производства, образувани след 26.06.2015г., е приложил дадените с Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешения, в съответствие с ТР №3/2020г. от 28.03.2023г. Втората част на третия въпрос досежно момента, от който тече новата погасителна давност за вземането, е обусловена от несъгласието на касатора с извода на въззивния съд, че новият давностен срок е започнал да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство – 15.05.2014г., а не от датата на последното валидно извършено изпълнително действие - 14.05.2012г. Следва да се отбележи, че въззивният съд не е отдал значение на изпълнителното действие от 14.05.2012г. по прекратеното изпълнително дело по отношение прекъсването на погасителната давност, съответно не му е придал правно действие, с каквото касаторът обосновава въпроса - на валидно изпълнително действие, прекъсващо погасителната давност. Това изпълнително действие е зачетено от решаващия съд само с оглед последиците по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на което разрешение касаторът не се противопоставя. Следователно, въпросът е хипотетичен, а не обуславящ, не притежава съществена характеристика на общото основание за осъществяване на факултативния касационен контрол, съгласно критериите, очертани в т. 1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Отговор
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати. Ако имате закупен абонамент, моля, влезте в личния си профил.
Ако все още нямате закупен абонамент, можете да се абонирате за пълен достъп до системата на "Българското прецедентно право" сега!
