Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

докладвано от съдия Албена Бонева



Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпроси

За съдържанието на насрещните задължения по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане?
Кога е налице неизпълнение на задълженията на приобретателя по такъв договор, съответно кога неизпълнението е съществено?
При забава на кредитора как трябва да процедира длъжникът – приобретател по алеаторния договор, за да бъде освободен от отговорност поради неизпълнение?

Отговори
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН ЦОНЕВ, МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело №******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от М. А. М., чрез адвокат В. П., срещу въззивно решение №******г., постановено Софийски апелативен съд по въззивно гр. д. №******г.

Касационно обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за съдържанието на насрещните задължения по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане; кога е налице неизпълнение на задълженията на приобретателя по такъв договор, съответно кога неизпълнението е съществено; при забава на кредитора как трябва да процедира длъжникът – приобретател по алеаторния договор, за да бъде освободен от отговорност поради неизпълнение.

По поставените правни въпроси има формирана многобройна и непротиворечива практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, намерила израз и в част от посочените от касатора съдебни актове.

По въпроса за съдържанието на насрещните права и задължения по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е дадено разрешение по реда на чл. 290 ГПК, например в следните решения – №******г. ІІ ГО ВКС по гр. д. №******г., решение №70/2011 г. на ІІІ ГО ВКС по гр. д. №612/2010 г., решение №82/05.04.2011 г. на ВКС по гр. д. №1313/2009 г. и др.

Обобщен отговорът на материалноправният въпрос е, че насрещните престации се определят от конкретното постигнато съгласие между страните по договора. Обемът на алеаторните задължения съдът следва да прецени след съпоставка на съдържанието на поетото задължение за грижа и издръжка с конкретните нужди на прехвърлителя, отчитайки възрастта му, физическото и здравословното състояние през целия срок на изпълнение на задължението. Изхожда се от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Поемането на други задължения, напр. да се живее в общо домакинство, не може да се предполага, но е възможно да бъде изведено от обстоятелствата, при които е сключен той. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като „издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Следва да се допълни, че паричната престация по правило не може да замести уговорената натурална, поради което кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка, ако между тях няма постигната друга уговорка. Представяне на натурална издръжка – храна, режийни разноски, дрехи и други грижи – за домакинството, хигиената и здравето на кредитора, според нуждата и възможностите му да се справя сам, по общо правило, е същността на престацията за грижи и издръжка на приобретателя, така, че релевантни са всички факти, имащи отношение към изпълнението, то пълно ли е, ежедневно и непрекъснато ли се престира. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката предвид обстоятелствата може в случая да се осигури не в натура, а в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка – в този смисъл напр. решение №238/26.10.2015 г. на ВКС по гр. д. №1368/2015 г., III г. о. и решение №340/04.11.2015 г. на ВКС по гр. д. №1668/2015 г., IV г. о.

Грижите и издръжката, уговорени за в бъдеще са с неизвестен обем и продължителност, защото отначало не е възможно да се предвиди каква ще бъде нуждата на прехвърлителя, нито каква ще е продължителността на живота му. При неизпълнение на алеаторната престация, кредиторът има право да развали договора изцяло, когато неизпълнението не е незначително с оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената част. Такъв договор не може да бъде развален нито за част от даденото, нито занапред (за това което страните биха си дължали в бъдеще). Задължението на приобретателите по алеаторния договор е неделимо, както по своята природа, така и поради намерението на страните. То трябва да се изпълнява цялостно и общо, ежедневно и в размер, съответстващ на вида и обема на уговорените грижи и издръжка.

По касационната жалба:

Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и уважаване на иска. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.

Насрещните страни М. Г. Х. и В. В. Х., чрез адвокат П. Т., отговарят в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна, като излагат съображения по касационните оплаквания. В заключение, правят искане да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, евентуално то да бъде оставено в сила. Претендират разноски за инстанцията.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното:

Въззивният Софийски апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, отхвърлил иска на А. М. М. (починала в хода и процеса и заместена по реда на чл. 227 ГПК от дъщеря си М. А. М.) против М. Г. Х. и В. В. Х. за разваляне на договор за гледане и издръжка, оформен в нотариален акт №…. г. на нотариус с рег. №. и район на действие СРС. Осъдил М. А. М. да заплати на М. Г. Х. и В. В. Х. съдебноделоводните разноски, сторени по делото.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че с договор, оформен в нотариален акт №… г. на нотариус Р. Д., А. М. прехвърлила на М. и В. Х. по време на брака им, собствеността върху свой недвижим имот (апартамент) срещу задължението на приобретателите да поемат гледането и издръжката й, като й осигурят спокоен и нормален живот, лично или чрез трето лице. М. си запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота. Съдът направил извод, че приобретателите са престирали надлежно грижи и издръжка още от момента на сключването на договора, като изпълнението им е продължило повече от три години. Те са извършвали обичайни дейности по поддръжка и ремонт на жилището й, пазарували са хранителни продукти и лекарства, заплащали са комуналните й сметки, съдействали са й за задоволяване на културните й потребности във връзка с хобито й да чете книги, поддържали са ежедневна комуникация с нея, като са й засвидетелствали уважение и загриженост, придружавали са я или са съдействали за транспортирането й до и от лечебни заведения. Често А. гостувала в къщата на Х. в [населено място].

Прехвърлителката била диагностицирана с онкологично заболяване през месец февруари 2018 г., а в периода 2014 – 2018 г. са били установени и други заболявания – артериална хипертония и сърдечно заболяване. През месец юни 2018 г. тя претърпяла оперативна интервенция във връзка с откритото онкологично заболяване. В края на месец август 2018 г. била настанена в хоспис, където и на 08.09. същата година починала.

Около половин година преди смъртта на А., съвместно с нея заживяла дъщеря й и свидетелят Й.. Съдът приел, че и след това приобретателите са изпълнявали задълженията си по договора, но също и, че дъщерята на прехвърлителката – М. е ограничавала контактите на последната с Х.. Съдът намерил за установено, че приобретателите продължили да изпълняват задълженията си за финансова помощ – чрез предоставяне на финансови средства за заплащане на сметките, като нематериалното изпълнение (разговори, срещи, общуване) било в границите, поставени им от дъщерята М.. Според съда налице е точно и пълно изпълнение по договора, защото обемът на изпълнение, което дължат приобретателите по алеаторния договор е изцяло обусловен от нуждите на прехвърлителите по време на действие на договора.

Съдът приел, че за срок от около 50 дни преди смъртта на М., докато била настанена в хоспис, предвид това, Х. не са имали възможност, да полагат грижи за нея. Таксата била заплатена от дъщерята на М., а опитите за контакти на Х. с М. били игнорирани от служители в хосписа, по искане на дъщеря й. Съдът заключил, че през това време изпълнение от страна на Х. няма, но изпълнението е незначително по см. на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. В същото време приел, че Х. са били длъжни да трансформират цялостно задължението си по договора в парично, като съответно сезират и съда за това, което не са сторили. Съдът посочил, че това неизпълнение по естеството си е незначително като време, защото договорът е изпълняван около три години и с оглед спецификите на конкретните отношения между съконтрахентите. Според съда, отрязъкът от време, в който Х. не са спазили предписанията на закона (не е ясно дали тези да престират натурално изпълнение по договора или да поискат трансформация на задължението в парично поради забава на кредитора), се явява съотносим с обичайния, в който средностатистическия изпълнител по подобен вид съглашения следва да се ориентира и да предприеме действия по организиране на престацията си. Очевидно било, че дори приобретателите да са подготвяли такива свои действия, обективно не са могли да ги реализират, предвид факта, че след краткия си престой в хосписа А. починала.

В заключение съдът намерил, че не е осъществена хипотезата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и не може да се иска разваляне на договора поради неизпълнението му.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Решението на въззивния съд е постановено в противоречие с дадените по-горе разяснения по реда на чл. 290 ГПК, с което е нарушен материалния закон – чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Има допуснато противоречие в изводите на въззивния съд – и по фактите, и по правото, а още и заключения, които са нелогични, което обуславя основателност и на касационния довод за необоснованост.

При безспорно установеното неизпълнение на договора в периода 18.07.2018 г. – 08.09.2018 г. съдът е следвало да прецени дали то е съществено с оглед интереса на кредитора, а не според това продължителността на неизпълнението как се съотнася към целия период от време на действие на договора. Обемът на изпълнение, което дължат приобретателите по алеаторния договор е изцяло обусловен от нуждите на прехвърлителите по време на действие на договора. Точно поради това, както е разяснено по реда на чл. 290 ГПК, от значение е не толкова каква е неизпълнената част от договора спрямо изпълнената – по количество, време и качество, а доколко значително е неизпълнението с оглед подлежащия на удовлетворение интерес на кредитора.

Не е ясно и въз основа на какви източници съдът е приел наличие на продължително и наложило се общоприето правило за необходимост от време за ориентиране на длъжника дали и как да изпълни алиеторното си задължение при забава на кредитора, а още и, че е нормално да размисля в продължение на 50 и повече дни. Подобен обичай, ако съществува, противоречи на закона и не е съответен с естеството на алеаторното задължение да се дават грижи и издръжка. Тази нужда на кредитора няма как да остане неудовлетворена и именно поради това, дори при негова забава и без значение дали нуждите му се удовлетворяват от друг, длъжникът, за да е изправен, трябва да поиска своевременно, а не след „обичаен“ период на размисъл, трансформация на натуралната престация в парична, като дотогава сам престира парични средства регулярно и в обем да задоволят потребностите на кредитора. Неизпълнение в продължение на 50 и повече дни съществено засяга интереса на кредитора от ежедневна и непрекъсната издръжка по алеаторния договор, при това по време, когато възрастта и здравословното състояние на прехвърлителя са изисквали задоволяване на специфични потребности.

В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество, като искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД бъде уважен.

При така постановения резултат, М. Г. Х. и В. В. Х. следва да заплатят на М. А. М. сторените по делото във всички инстанции съдебноделоводни разноски в размер на 910 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №429/26.04.2021 г., постановено Софийски апелативен съд по въззивно гр. д. №3871/2020 г.

и вместо това ПОСТАНОВИ:

РАЗВАЛЯ договор, оформен в нотариален акт №174/04.06.2015 г. на нотариус с рег. №274 и район на действие СРС, с който А. М. М. прехвърлила свой недвижим имот срещу гледане и издръжка на М. Г. Х. и В. В. Х., на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, по иска, предявен от А. М. М. (починала в хода и процеса и заместена по реда на чл. 227 ГПК от М. А. М.) против М. Г. Х. и В. В. Х..

ОСЪЖДА М. Г. Х. и В. В. Х. да заплатят общо на М. А. М. сумата в размер на 910 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
    За съдържанието на насрещните задължения по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане; кога е налице неизпълнение на задълженията на приобретателя по такъв договор, съответно кога неизпълнението е съществено; при забава на кредитора как трябва да процедира длъжника – приобретател по алеаторния договор, за да бъде…
  • Решение № 238 от 26.10.2015 г. по гр. д. № 1368/2015 г.
    Наличието на клауза за реално положени грижи преди сключването на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, изключва ли възможността договорът да се развали изцяло, дори да се докаже, че след сключването му приобретателят не е изпълнявал виновно задълженията си по него и в тази връзка следва…
  • Решение № 340 от 04.11.2015 г. по гр. д. № 1668/2015 г.
    Може ли въззивният съд да отхвърли иска поради забава на кредитора ако такова възражение не е въведено нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба и за това дали неприемането и съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора по договор за издръжка и гледане освобождава длъжника от…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]