Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Илияна Папазова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

По какъв начин следва да се тълкуват клаузите по сключен договор когато те са общи и неясни и въз основа на това да се преценя обхвата на поетите задължения /по-специално т. 10.6 от Указания за прилагане на схемата за държавна помощ, утвърдени на 27.02.2013г. и Указанията за 2014г., 2015г. и следващите години, транспонирани в т. 4.5 от сключения между страните договор/?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:
МАЙЯ РУСЕВА, ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№******г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 290 ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение №******г. по касационната жалба, подадена ДФ „Земеделие, представляван от изпълнителния директор, чрез процесуалният представител главен юрисконсулт Ж. против въззивно решение №******г. по в. гр. д. №******г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е отменено решение №******г. по гр. д.№198/2020г. на Окръжен съд Русе в частта, с която е уважен иска като е прието за установено по отношение на И. Д. И. съществуването на вземания на ДФ „Земеделие по договор №18/593982/00684/24.04.2013г. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от ДФ „Земеделие иск против И. Д. И. за приемане на установено, че има вземане по договор №18/593982/00684/24.04.2013г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците и анекси към него за сумата 21 477.38лв., главница и 2 875.57лв., лихва за забава за периода 1.02.2018г.-25.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.№3984/2019г. на РС Русе като неоснователен. Решение №260089 от 6.04.2021г. по гр. д.№198/2020г. на Окръжен съд Русе е потвърдено в останалата му отхвърлителна част и са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато по въпроси, свързани с начина по който следва да се тълкуват клаузите по сключен договор когато те са общи и неясни и въз основа на това да се преценя обхвата на поетите задължения /по-специално т. 10.6 от Указания за прилагане на схемата за държавна помощ, утвърдени на 27.02.2013г. и Указанията за 2014г., 2015г. и следващите години, транспонирани в т. 4.5 от сключения между страните договор/.

В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват. Постъпило е писмено становище от ответната страна, чрез процесуалният й представител адвокат В. за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че той като земеделски стопанин, който стриктно е изпълнил всички минимални и поети изисквания по отношение на хуманното отглеждане на животните, следва да получи подпомагане, с което да покрие направените разходи и да компенсира пропуснатите от него ползи.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното:

По въпросът, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав споделя установената практика /напр. решение по гр. д.№3324/2021г. на ІІІ г. о., гр. д.№222/2009г. на ІV г. о., гр. д.№1673/2014г. на ІV г. о./, съгласно която при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат са целели да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата цел и съдържание, обичаите в практиката и добросъвестността.

В случая е установено следното:

И. И. е земеделски производител. През 2013г. той е имал регистриран животновъден обект – птицеферма. В това си качество, той е кандидатствал за предоставяне на държавна помощ по проект „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, във връзка с което е подал изискуемото се заявление на 25.03.2013г. В същото е посочил, че избира за 2013г. да осъществява следните две мерки: мярка А/. използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2.5мг/кг и мярка Б/. гарантиране на оптимално хранене на птиците чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини по отношение на 26 000бр. бройлери /при наличен капацитет в обекта от 30 000бр./ При подаване на заявлението е декларирал в пет точки различни обстоятелства, като по т. 2 те са следните: И. И. е декларирал, че е запозат с „условията и реда, посочени в Условията за прилагане на схемата за държавна помощ“, както и че е уведомен за „характера на помощта, която ще получи“ и че се задължама да „изпълнява доброволно поетите ангажименти за хуманно отношение към птиците за период от пет години, считано от датата на първото кандидатстване за съответната мярка /вж. стр.15/. Приложил е множество документи, които са били изискуеми. Съгласно т. 2 от цитираните Условия, с които е декларирал, че е запознат: „целта на помощта е подкрепа на земедлските производители за реализиране на доброволно поети ангажименти“, а съгласно т. 3 – предоставянето на помощта е годишно, за покриване на допълнителни разходи или пропуснати ползи, свързани с изпълнение на доброволно ангажименти, поети за най-малко пет години. Помощта покрива само онези задължения, които надвишават задължителните стандарти, съгласно чл. 5 от Регламент ЕС №73/2009 и Приложение ІІ към него и други задължителни изисквания, наложени чрез националното законодателство“/вж. стр.35/. В указанията е описан реда за кандидатстване, необходимите документи, начина на осъществяване на контрол и поетите отговорности. В т. 12.3. от Указанията изрично е посочено, че „земеделските производители се задължават да прилагат мерките в срок от пет години“ и че „помощта съгласно тази схема е вид държавна помощ, предоставена при условията на правото на Европейския съюз“/т. 12.1/. В точка 10.6. от указанията е посочено, че „при неизпълнение на задълженията по т. 10.3.“/т. е. за срока на договора от пет години/, вземането на Фонда става изискуемо и земеделският производител възстановява получените средства за неизпълнение по съответната мярка, заедно със законната лихва от датата на получаването им за съответната година.

Уведомен за тези условия, И. И. е сключил на 24.04.2013г. договор №18/593982/00684с ДФ“Земеделие, в който същите са изрично посочени. Задължението за изпълнение на доброволно поетите ангажименти за хуманно отношение към птиците за срок най-малко от пет години е посочено в т. 1.1 и т. 3.5 от договора, а обстоятелството, че предоставената помощ е за покриване на разходите „които надхвърлят съществуващите към момента задължителни стандарти по чл. 5 от Регламент ЕС №73/2009 и Приложение ІІ към него е посочено в т. 1.1. В раздел ІV „Отговорности“, т. 4.5 от договора страните са се договорили, че „при неизпълнение на задължението по т. 3.5“ /относно срока на договора от 5 години/, вземането на Фонда става изискуемо и земеделският производител възстановява получените средства по мярката, заедно със законната лихва от датата на получаването им.“ Същата санкция, съгласно т. 4.3. от договора е предвидена и когато са представени необходимите документи в срок, но същите не съответстват и не доказват изпълнението на дейностите за доброволно поетите ангажименти за хуманно отношение към птиците, които надвишават съществуващите задължителни стандарти по чл. 5 от Регламент ЕС №73/2009 и Приложение ІІ към него. Съгласно т. 4.1. „при констатиране на по-малък брой животни“ „от заявените при кандидатстването по мярката, за които са получени финансови средства, земеделският производител възстановява съответната част от получените средства, ведно със законната лихва от датата на получаването им.“

С прието по делото заключение на експертиза е установено, че ДФ“Земеделие е изпълнил задълженията си по сключения договор, като е превел по сметка на И. И. сумата от 41 427.98лв. /В заключението е посочен и размерът на мораторната лихва върху сумата, която е 5 546.75лв. за периода 1.03.2018г.-25.06.2019г./ От своя страна, И. И., за 2013г. от заявените за отглеждане 26 000бр. птици е отчел като отгледани – 25 000бр. /т. е. с 1 000по-малко, за което е направено прихващане с дължимите суми за следващата година/. За 2014г. страните не спорят, че е налице изпълнение /заявени са и са отчетени 14 000 бр. бройлери/. За 2015г. при капацитет на обекта от 39 500бр. птици, земедлеският производител е отглеждал 46 425бр. птици /т. е. с 6 925бр. повече/. От тях са реализирани 42 000бр. /останалите са умрели/. Безспорно е било, че капацитетът на животновъдният обект е бил значително надвишен. ДФ „Земеделие е поискал становище от МЗХ, дали в тази хипотеза, земеделският производител следва да бъде санкциониран и е получен отговор /писмо от 8.07.2016г./, че бенефициентът не е изпълнил условията за отчитане на документацията За 2016г. е подадено заявление, но суми не са били превеждани. Считано от 3.08.2016г., И. е престанал да бъде собственик на селскостопански обект. През 2017г. не е подавал заявление за подпомагане. Отглеждал е само 32 бр. бройлери за лични нужди.

Въз основа на тези обстоятелства и след тълкуване на изразената от страните воля в сключеният от тях договор, въззивният съд е приел за установено, че за период от четири години /от 2013г. до 2016г. включително/, И. е отглеждал бройлери, при спазване на договорените мерки А/. и Б/. Счел е за неправилен извода, че изпълнението през 2015г. не удовлетворява поетите задължения, пред вид превишения капацитет. Позовавайки се на пар. 1, т. 6 Наредба №26 от 5.08.2008г. за определяне на минималните изисквания за хуманно отношение и защита при отглеждане на бройлери, определящ термина гъстота на отглеждане на бройлерите като „общо живо тегло бройлери на кв. м. използваема площ“, въззивният съд е приел, че капацитетът е обусловен не от броя на птиците в обекта, а от общото им тегло, „което при бройлери на един ден, с които се зарежда обектът и бройлери, готови за реализация, очевидно е различна величина. Според съда становището на МЗХ няма обвързваща за него сила и не може да бъде възприето като отговор на поставеният от ДФ “Земеделие въпрос. Според въззивният съд, ако И. е превишил капацитета на животновъдният обект, той не би получил държавна помощ. Счел е, че за петгодишният период на договора /2013г.-2017г./, неизпълнение е налице само за 2017г. /т. е. за една година/. Определил е договорката по т. 4.5 като неустоечна и тъй като е формулирана непрецизно я е тълкувал. Съобразявайки правилата на чл. 20 ЗЗД, с оглед естеството на договора, при отчитане неравнопоставеността на страните и обстоятелството, че кандидатстването за държавна помощ е година за година и тя се изплаща след преценка на изискуемите се документи, въззивният съд е приел, че чл. 4.5 следва да се тълкува в смисъл, че земеделският производител следва да възстанови не цялата, а само тази сума, която е относима към периода на неизпълнението. Неговият извод е, че в случая, И. не дължи връщане на никоя от получените суми за 2013, 2014 и 2015г. и е отменил първоинстанционният акт, касаещ предоставената за 2015г. сума от 21 477.24лв. главница и 2 875.57лв. лихви за забава. Отделно е посочил, че дори и да се възприеме тезата на ДФ “Земеделие, че при каквото и да е неизпълнение в рамките на петгодишния период, земеделският стопанин дължи връщане на цялата сума, то в негова полза отново не би било налице вземане, защото неустоечната клауза ползва само изправната страна, а в случая ДФ “Земеделие не е такава страна. Своят извод съдът е обосновал с допълнително подписаният Анекс №6, с който е въведена нова клауза /т. 1.9/, съгласно която изпълнението на ангажимента за предоставяне на държавна помощ не е обвързано с финансово подпомагане през целия пет годишен период. Посочено е, че не може страна по договор, която е публичен правен субект, с последващо изменение, да изключи – за в бъдеще – своя престация, очаквайки изпълнение от насрещната страна, без тя самата да престира каквото и да е и без за насрещната страна да е налице възможност за отказ или разваляне на договора или за получаване на обезщетение.

Настоящият съдебен състав не споделя част от изложените изводи на въззивния съд, а извършеното тълкуване на волята на страните по сключения договор намира за неправилно. Съобразно даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно ообжалване, при тълкуване на волята на страните, отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата цел и съдържание, обичаите в практиката и добросъвестността. В случая въззивният съд не е съобразил, че определящо значение има спецификата на сключеният от страните основен договор /№18/593982/00684/24.04.2013г./, който е за предоставяне на плащане по държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците за период най-малко от пет години. В него, както и във всеки един от допълнително сключваните от страните /през периода 2013г.-2016г./ анекси, е посочвано, че „помощта покрива разходи по дейности за доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, които надхвърлят съществуващите към момента задължителни стандарти по чл. 5 от Регламент ЕС №73/2009 и Приложение ІІ към него и други задължителни изисквания, наложени чрез националното законодателство“. Регламент ЕС №73/2009е за установяване на общи правила и схеми за директно подпомагане на земеделските производители в рамките на Общата селскостопанска политика на ЕС. Той продължава установения с Регламент /ЕО/ №1782/2003 принцип, че земеделските стопани, които не спазват някои от изискванията в областите на общественото здраве, здравето на животните и растенията, околната среда и хуманното отношение към животните, подлежат на намаление или изключване от директното подпомагане /пар.3 от общата част/. Следователно се касае за плащания, предоставени по линия на общностните схеми за подпомагане, които се „извършват от компетентните национални органи в рамките на предписаните срокове, в пълен размер и подлежат на намаленията, предвидени в настоящия регламент“/вж. пар. 24/. Регламентът изисква и осъществяване на стриктен контрол, във връзка с което и установява правила за надлежни органи. Следователно, клаузите на договора, установяващи задълженията на страните, не могат да се тълкуват без съобразяване на общите правила на посочения регламент и на целите, във връзка с които той е сключен. Поетото ДФ „Земеделие задължение е за превеждане на парична помощ в размер, изчислен по предварително зададени параметри. За да се извърши плащането обаче, насрещната страна не само следва да отговаря на определени условия /което се проверява чрез изискването за представяне на конкретно посочени документи/, но и трябва да се съобразява поведението си с предварително приетите от нея условия /най-важното от които е да изпълнява избраните мерки за период най-малко от пет години/, като следва да се постигне и конкретно зададената цел – хуманно отношение към птиците. При това помощта се предоставя годишно, за покриване на допълнителни разходи или пропуснати ползи“, за доброволно поети от земеделския производител ангажименти, във връзка с поставената цел. Следователно, видът, характера и целта на договора изискват от насрещната страна стриктно съобразяване и изпълнение на условията, които тя е приела, кандидатствайки за получаване на помощта с подаване на изискуемото се заявление. Именно, защото земеделският стопанин доброволно избира мерките, които да прилага, той разполага с възможността всяка година да заяви броя на птиците, които ще отглежда и мерките, които избира да осъществява. Веднъж заявени, същите не могат да бъдат корегирани, първо защото са декларирани от стопанина и второ, защото въз основа на заявлението се изчислява размера на помощта, която се предоставя именно за да бъде финансирано изпълнението на вече заявената дейност, която цели гарантиране здравето на птиците /съответно и на потребителите/.

Необходимостта от спазване на декларирания за осъществяване на дейността период от пет години е съществено условие от сключения договор, но само по себе си неизпълнението му не може да се приеме, че автоматично изисква връщане на цялата получена сума. Значението на това обстоятелство следва да се преценява съобразно всички установени по делото факти. В случая, след като е безспорно, че за период от четири години /от 2013г. до 2016г. включително/ земеделският стопанин е подавал заявления и е безспорно, че компетентните органи не са констатирали по надлежния ред неизпълнение на избраните мерки /мерки А и Б/, които са заявени от него за изпълнение, неизпълнението на задължението в указания срок от пет години не следва да се приема за основание за връщане на цялата получена сума.

Ответникът обаче дължи връщане на получената сума за 2015г., защото не е изпълнил поетите от него ангажименти за хуманно отношение към птиците, доколкото е отглеждал вместо заявените 39 500бр. птици – 46 425бр. След като е безспорно, че капацитетът на регистрирания от него животновъден обект е бил значително надвишен /със значителната бройка от 6 925 птици/, което е довело до измиране на част от тях /реализирани са 42 000бр./, не може да се приеме, че е налице от негова страна изискуемото се – произтичащо от горепосочения вид, характер и цел на договора – стриктно съобразяване и изпълнение на условията, при които той е сключен. Освен че не е налице изпълнение на условията, остава спорно и обстоятелството – дали помощта би била отпусната, ако същите бяха спазени и беше заявен подобен брой за отглееждане птици, превишаващ установения капацитет.

Изложеното не е било съобразено от въззивния съд, поради което настоящият съдебен състав намира за неправилен акта му досежно изводите, касаещи установената като предоставена ДФ “Земеделие сума за 2015г. от 21 477.24лв. главница и 2 875.57лв. лихви. Частично неизпълнение на договора е налице и за 2013г., доколкото са били заявени за отглеждане 26 000бр. птици, а отчетени 25 000бр. /т. е. с 1 000по-малко/, на пред вид установеното със заключението на приетата експертиза, че ДФ“Земеделие е направил прихващане с дължимите суми за следващата година суми, следва извод, че е приел неизпълнението.

Настоящият съдебен състав не счита, че неизпълнението на доброволно поетите ангажименти за хуманно отношение към птиците за 2015г. поражда задължението на земеделския стопанин за възстановяване на всички получени помощти по мярката, пред вид горецитираната норма на 10.6. от Указанията, предвиждаща задължение за възстановяване на „получените средства за неизпълнение по съответната мярка, заедно със законната лихва от датата на получаването им за съответната година, в какъвто смисъл са и разпоредбите на Регламент ЕС №73/2009/чл. 21 и сл./

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №127 от 1.11.2021г. по в. гр. д. №272/2021г. на Апелативен съд Велико Търново и отмененото с него решение №260089 от 6.04.2021г. по гр. д.№198/2020г. на Окръжен съд Русе в частта, с която е отхвърлен иска за приемане за установено по отношение на И. Д. И. съществуването на вземания на ДФ „Земеделие по договор №18/593982/00684/24.04.2013г. по договор №18/593982/00684/24.04.2013г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците и анекси към него за 2015г. за сумата 21 477.38лв., главница и 2 875.57лв., лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ПРИЗНАВА ЗАдв УСТАНОВЕНО по отношение на И. Д. И., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.1 съществуване на вземане в полза на Държавен фонд „Земеделие за сумата 21 477.38лв. /двадесет и една хиляди лева четиристотин седемдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/, главница по договор №18/593982/00684/24.04.2013г. по договор №18/593982/00684/24.04.2013г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците и Анекси №1,2,3,4,5 и 6 към него и за сумата 2 875.57лв./две хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/, лихва за забава за периода 1.03.2018г.-25.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.№3984/2019г. на РС Русе.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №127 от 1.11.2021г. по в. гр. д. №272/2021г. на Апелативен съд Велико Търново и решение №260089 от 6.04.2021г. по гр. д.№198/2020г. на Окръжен съд Русе в останалата част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
    Следва ли нормата на т.10.6 от Указания за прилагане на схемата за държавна помощ, утвърдени на 27.02.2013г., както и Указанията за 2014г., 2015г. и следващите години, транспонирани в т.4.5 от договора, да се тълкува в смисъл, че на възстановяване от земеделския производител подлежи само тази помощ, която му е била…
  • Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
    След като страните са се договорили, че връщането на задатъка ще се сключи при сбъдването на дадено условие, длъжен ли е съдът да изследва и да се съобрази с факта на сбъдването на това условие или не?
  • Решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г.
    Следва ли разпоредбите на договора да се тълкуват като се отчита тяхната взаимовръзка и поредността, в която са уговорени задълженията на страните?
  • Решение № 430 от 20.01.2015 г. по гр. д. № 1673/2014 г.
    За тълкуването на договорите и отделните клаузи в тях съгласно изискванията на добросъвестността.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]