Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

докладвано от съдия Василка Илиева



Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Как се преценява тежестта на нарушението, с оглед възложената трудова функция на работника и служителя и с оглед критериите по чл. 189, ал. 1 КТ?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ, ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр. дело №******год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение е допуснато касационно обжалване по касационна жалба, подадена С. И. Т., чрез адв. Ат. Б., против въззивно решение №******г., постановено по възз. гр. д. №******г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е отменено решение №******г. по гр. д. №******г. по описа на Районен съд – Благоевград и е постановено ново, с което са отхвърлени предявените от касатора против Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ и са присъдени съдебни разноски.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос: „Как се преценява тежестта на нарушението, с оглед възложената трудова функция на работника и служителя и с оглед критериите по чл. 189, ал. 1 КТ?”.

Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, съобрази следното:

Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, която се споделя изцяло от настоящия състав, а именно: При приложението на чл. 189, ал. 1 КТ преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение.

По основателността на касационната жалба:

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. Претендира се присъждане на разноски за трите инстанции.

Ответникът по касационната жалба Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, представлявана от директора В. Д., е подал писмен отговор, в който излага съображения, че касационната жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат въззивната инстанция е приела, че дисциплинарното наказание е наложено /на 22.06.2020 г./ в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението /през периода март – май 2020 г./, както и в рамките на двумесечния срок от откриването му /май 2020 г./. Ищецът е дал писмени обяснения, съгласно чл. 193, ал. 1 КТ. Оспорената заповед е ясна и мотивирана, налице е препращане към друг документ, изходящ от работодателя /писмо-покана №ЧР-05-1/12.06.2020 г./, съдържащ нужната информация, който документ е станал достояние на работника/служителя, поради което несъстоятелно е възражението за неяснота на съществените признаци на деянието от обективна страна, респективно за ограничаване правото на защита на работника. Извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 КТ /злоупотреба с доверието на работодателя/ е осъществено чрез неизпълнение на задължението на работника за лоялност към работодателя и намерило израз в неправомерното ползване /за осъществяване на телефонни разговори и ползване на мобилен интернет/ през периода март – май 2020 г. на поверени му да съхранява в качеството на материално отговорно лице – технически сътрудник/снабдител два броя СИМ карти, с цел да се облагодетелства. Същите са били във фактическа власт на ищеца, предадени са във връзка с възложените му от работодателя функции на материално отговорно лице по събиране, съхраняване и отчитане на материални ценности, представляващи недълготрайни активи. Данните, обективирани в справки, издадени от мобилния оператор А1, удостоверяват по несъмнен начин ползването на тези карти през същия период от време /март, април и май 2020 г./ за провеждане на телефонни разговори и за мобилен интернет. Съгласно събраните писмени и гласни доказателства по делото при работодателя липсва разписан вътрешен ред, респективно правила, установяващи предаването и връщането на служебните СИМ карти на и от работниците и служителите. Липсва вменяване на конкретно такова задължение /по съхраняване на тези карти/ на ищеца със заповед, но по силата на длъжностната характеристика за длъжността „технически сътрудник /снабдител, доставчик/“ основни задължения на изпълняващия тази длъжност са задълженията за осъществяване на материално отговорната дейност по организиране на снабдяването, съхраняването и отчитането на инвентар, стоково-материални ценности и др.

Съобразно отговора на материалноправния въпрос и предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства обжалваното решение е неправилно. Допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния закон не налагат повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал. 3 ГПК да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ се уважат.

Неправилно съдът е преценил, че е налице такова нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на задължението на служителя за лоялност към работодателя, което да обуслови налагането на най-тежкото наказание от работодателя – дисциплинарно уволнение. Преценката за тежестта на нарушението следва да бъде съобразена със значимостта на неизпълнените задължение по трудовото правоотношение и настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, както и поведението на работника или служителя към конкретното неизпълнение. По делото не се установява предаването на СИМ картите на ищеца и вменяването на задължение да ги пази. Такъв извод не може да се направи единствено и само от длъжностната му характеристика, в която е предвидено, че като преки задължения за длъжността е вменено осигуряване техническата дейност на ответника, осъществяване на материално отговорната дейност по организиране на снабдяването, съхраняването и отчитането на стопанския инвентар, да изпълнява одобрени заявки от стоково – материални ценности, инвентар, обзавеждане и др., да отчита движението на стоково – материалните ценности, да оформя поръчки, следи за качеството на материалите, да отчита разходи на стоки и материали, които не са дълготрайни активи, да участва в инвентаризацията на такива, да прави предложения за бракуване и др. Безспорно установено е от събраните гласни доказателство, че при работодателя липсва вътрешен ред – правила, при които се предават/връщат служебните СИМ карти от служителите. От съществено значение за правилността на определеното от работодателя дисциплинарно наказание в случая е поведението на работника към работния процес и дали е извършил други дисциплинарни нарушения, за които са му налагани наказания. Липсват данни за неблагоприятни последици на работодателя – настъпване на каквито и да било материални вреди или други провинения на работника при изпълнение на трудовата дейност. Напротив от изготвения от комисията при работодателя доклад от 21.05.2020 г. се установява, че при проверката не са открити липси на дълготрайни материални активи. Ако беше съобразил горното обстоятелство, както и, че на ищеца не са налагани предходни наказания, съдът щеше да достигне до извод, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение не е съобразено с тежестта на твърдяното дисциплинарно нарушение, което не е „тежко“по смисъла на чл. 190, ал. 1 КТ. По изложените съображения, наложеното от работодателя наказание е незаконосъобразно, а исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност „технически сътрудник /снабдител, доставчик/“ следва да бъдат уважени.

Обусловеният иск с правно основание чл. 225, ал. 2 КТ е основателен. Когато в рамките на шестмесечния период след незаконното уволнение, работникът или служителят е постъпил на работа при нов работодател по трудов договор за неопределено време, обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи за периода от уволнението до постъпването на новата работа, а след постъпването, ако тази работа е по-ниско платена се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ до изтичане на шестмесечен срок. Съгласно допуснатото изменение по реда на чл. 214 ГПК искът е предявен до размер от 640 лева, представляващ разликата между дължимото на ищеца брутно трудово възнаграждение от ответника в размер на по 930 лева месечно, за период от 22.06.2020 г. до 22.08.2020 г. и полученото от ищеца от друг работодател за същия период брутно трудово възнаграждение в размер на 610 лева месечно за същия период, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на иска – 07.07.2020 г. По делото е установено, че след уволнението ищецът е започнал работа в „ЕЛ ЗЕТ ГРУП“ ООД, при договорено брутно трудово възнаграждение 610 лева. Размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за месеца предхождащ уволнението е 930 лева и следователно общият размер на обезщетението за исковия период от 22.06.2020 г. до 22.08.2020 г. възлиза на 640 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 07.07.2020 г. до окончателното изплащане.

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора/ищец следва да бъдат присъдени направените пред трите инстанции съдебни разноски в размер общо на 1950 лева за изплатено адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие с адвокат Б., платими от ответника.

На ответника не се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквито претендира. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите държавни такси за производството, както следва – по сметка на Районен съд – Благоевград сумата 210 лева и по сметка на ВКС сумата 135 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №266/30.06.2021 г., постановено по възз. гр. д. №111/2021 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което са отхвърлени предявените от С. И. Т., ЕГН [ЕГН] против Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ и вместо това:

ПРИЗНАВА ЗАдв НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на С. И. Т., ЕГН [ЕГН], извършено със заповед №РД – 07-73/22.06.2020 г. директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“.

ВЪЗСТАНОВЯВА С. И. Т., ЕГН [ЕГН] на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник /снабдител, доставчик/“, в Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ в Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“- Благоевград.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград, БУЛСТАТ 101619985 да заплати на С. И. Т., ЕГН [ЕГН] на основание чл. 225, ал. 2 КТ сумата от 640 лева /шестстотин и четиридесет/, представляваща разликата между дължимото от ответника месечно брутно трудово възнаграждение в размер на по 930 лева /деветстотин и тридесет/ за периода 22.06.2020 г. до 22.08.2020 г. и полученото С. И. Т., ЕГН [ЕГН] месечно брутно трудово възнаграждение при друг работодател от 610 лева /шестстотин и десет/ за същия период, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на иска – 07.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1950/хиляда деветстотин и петдесет/ лева разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград, БУЛСТАТ 101619985да заплати дължимите държавни такси за производството, както следва – по сметка на Районен съд – Благоевград сумата 210 лева /двеста и десет/ и по сметка на ВКС сумата 135 лева /сто тридесет и пет/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]