Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

докладвано от съдия Емил Томов



Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

За прилагането на чл. 189 ЗЗД при необходимата установеност относно правата на трети лица противопоставими на купувача (чл. 188 ЗЗД) реализиране на отгоговорността при евикция при договори за покупко-продажба на моторни превозни средства, сигнализирани за издирване в Шенгенската информационна система или Интерпол, иззети или доброволно предадени съгласно чл. 84 ЗМВР от добросъвестен купувач, както и по въпроса за правното значение на удостоверените при полицейското сътрудничество в преписката по чл. 84 ЗМВР, или от разследващи органи по досъдебно производство обстоятелства, при установяване противопоставими на купувача права на трети лица и значението на предпоставките по чл. 84, ал. 11 ЗМВР при упражняване на правата по чл. 189 ЗЗД.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ, ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р. Иванова изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №******година.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Разглежда се касационна жалба на на В. Р. Т. и С. Д. Т. чрез адв. Б. К. от АК С. срещу решение №******г по в. гр. дело №******г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение №******г на Окръжен съд-Варна. Отхвърлен е иск на касаторите на основание чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предл. първо и 2 и по чл. 86 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника Д. Т. И. , продал им на 26.02.2020г лек автомобил „Шкода Кодиак“, за който непосредствено след продажбата е установено, че е обявен за издирване в Шенгенската информационна система по сигнал на лизингова компания “LeasePlan”Репулбика Чехия, като предмет на престъпление „обсебване. В тази връзка, автомобилът е бил доброволно предаден от ищците на ОДМВР РУ С. съгласно чл. 84, ал. 2 ЗМВР, като е съставен протокол. С нотариална покана ищците са заявили разавлаяне на договора, поради неизпълнение. Претендират заплатената продажна цена от 50 000лв, сумата 490,50лв разноски за нотариално прехвърляне и сумата 3662,82 необходими и полезни разноски за автомобила, както и лихва за забава в общ размер на 791,73лв. Въззивният съд на свой ред е приел за установено, че продаденият на ищците автомобил, регистриран от продавача и ответник по иска като внос от Швеция, закупен от него в тази странасъгласно представен платежен документ, е идентичен с издирвания в Р. Чехия. Искът е отхвърлен поради недоказана принадлежност на собствеността на трето лице, като елемент от фактическия състав на разваляне на договора за продажба и евикция. Наличието на заявена информация в ШИС, провежданото издирвателно мероприятие, изземване или доброволно предаване на автомобила по реда на ЗМВР не обосновават извод за установени права на трето лице върху вещта, а полицейските органи нямат задължение за установяване на собствеността. Не е установено, че автомобилът принадлежи на чуждестранно физическо или юридическо лице, дали това е „STARLIFE“ s.r.o, чиито представител е заявил издирването му в Чехия или компанията „LeasePlan“, посочена в кореспонденцията като настоящ собственик на вещта. Собствеността на автомобила не би могла да се презумира само на база наименования на чуждестранни компании в проведената писмена кореспонденция между отделите „Сирене и съгласно приетото от въззивния съд, недоказани са твърденията на ищците за евикцията на автомобила, каквато би била налице само, ако правата на третите лица са признати по съдебен ред или са безспорно установени по друг начин. Възприето е решаващото съображение на първоинстнационния съд, че в случая е налице основание по чл. 84, ал. 9 ЗМВР за връщане на вещта на лицето, от което е приета или иззета – при липса на описаните в текста изключения, които решаващият съд собствено не е консаттирал. Доказателства, удостоверяващи някое от изключенията в закона, според Варненски апелативен съд не са били представени по делото. Прието е, че автомобилът следва да се върне на ищеца, който не е застрашен от евентуална евикция. Не е имало основание за разваляне на договора.

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуални правила, тъй като не са обсъдени съвкупно всички доказателства, направените изводи противоречат на закона и са необосновани. Данните в преписката по чл. 84 ЗМВР в достатъчна степен доказват противопоставими права на трето лице върху вещта. Не е съобразено, че продавачът не е собственик, свидетелствата за регистрация на автомобила от Швеция са неистински документи и предмет на досъдебно производство. Съображения по същество са развити от адв. Б. К., пълномощник на касаторите Претендират се разноски

Отговор е постъпил от Д. Т. И. чрез адв. Н. Х. от АК-Варна. Въззивния съд е постановил решение в съответствие с установената практика на ВКС относно предпоставките за евикция. Правата на трето лице или трябва да се признати по съдебен ред, или да са безспорно установени по друг начин. В случая тези права не са установени, няма доказателства за тях, не може да се презюмира нито собственост на трето лице, нито предстояща евикция което е обусловило решаващите изводи на съда. Гражданско-правният елемент на кого принадлежи собствеността не е предмет на производството по чл. 84 ЗМВР и на полицейстото сътрудничество при издирване, освен това в преписката не се съдържат безспорни и катеторични данни за собствеността. Към датата на продажбата автомобилът не е бил обявен за международно издирване. Не е налице и искане за връщането му в срока от 60 дни. Не е налице съдебен, прокурорски или друг акт, установяващ права на трети лица. Ищците не са оспорили представените от ответника свидетелства за регистрация на автомобила от Швеция, образуваното досъдебно производство не за установяване тяхната истинност, освен това мотивите на прокурорското постановление не обвързват гражданския съд. Удостоверено е, че от датата 03.02.2020г до датата на продажбата 26.02.2020г автомобилът е собственост на продавача Д. Т. И.. Обстоятелството, че автомобилът е временно иззет от купувача след продажбата, не дава основание на последния да развали договора и изявлението за разваляне на договора не е породило действие. Претендира разноски.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение №******г по въпроса за прилагането на чл. 189 ЗЗД при необходимата установеност относно правата на трети лица противопоставими на купувача (чл. 188 ЗЗД) реализиране на отгоговорността при евекция при договори за покупко- продажба на моторни превозни средства(МПС), сигнализирани за издирване в Шенгенската информационна система (ШИС)или Интерпол, иззети или доброволно предадени съгласно чл. 84 ЗМВР от добросъвестен купувач, както и по въпроса за правното значение на удостоверените при полицейското сътрудничество в преписката по чл. 84 ЗМВР, или от разследващи органи по досъдебно производство обстоятелства, при установяване противопоставими на купувача права на трети лица и значението на предпоставките по чл. 84, ал. 11 ЗМВР при упражняване на правата по чл. 189 ЗЗД. По тези въпроси е прието, че касаторът е обосновал изискването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за случай, при които съществуването на противопоставимо на купувача право върху МПС не е установено със съдебно решение и с оглед спецификата на законово установения регистрационен режим на собственост за МПС при сигнал за издирване в ШИС или Интерпол правото на трето лице може да бъде установено по друг начин, като предпоставка за разваляне на договора поради съществуваща реална заплаха от евентуална евикция.

По въпросите, обусловили допускане на въззивното решение до касационно обжалване, Върховен касационен съд ІІІ г. о намира следното:

Когато при договор за покупко-продажба продавачът не изпълни задължението да прехвърли собственост върху вещта, налице е неизпълнение и за добросъвестния купувач възниква право да разтрогне договорната връзка по реда и при предпоставките на чл. 87 ЗЗД. Когато вещта принадлежи на трето лице, за да бъде освободен от задължението да върне полученото на продавача, купувачът следва да реализира правата си при предпоставките на чл. 189 ЗЗД. като за наличието им не е необходимо купувачът да е вече отстранен, нито да е бил осъден да върне вещта. Необходимо е правата на третите лица да са доказано противопоставими на купувача, без да е необходимо задължително да бъдат установени по съдебен ред. Купувачът може да претендира отговорност за съдебно отстранение дори ако правата на третите лица все още не са предявени пред съд, или към момента не съществува основателна опасност той да бъде отстранен. Когато тези права не са установени със сила на пресъдено нещо, те следва да бъдат установени по друг безпорен начин от купувача, следва да се направи извод за противопоставимостта им, за да може купувачът да получи от продавача цената и разноските по договора, както и обезщетение за вреди, независимо че не му връща продадената вещ. По отношение на някои вещи законът урежда особен ред за изземване. Разпоредбата на чл. 84 ЗМВР сочи реда, по който се изземват вещите, издирвани от други държави с цел конфискация или за да послужат като доказателство в съдебен процес. Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген ги посочва изчерпателно – откраднати, незаконно присвоени или изгубени моторни превозни средства с обем на двигателя над 50 кубически сантиметра

Съгласно разясненията в решение по к. д №16/2016г КСРБ, когато такива данни бъдат въведени в Шенгенската информационна система /ШИС/или в информационните фондове на Интерпол, това поражда задължения за компетентните власти на съответната страна, на чиято територия се намират издирваните вещи, да предприемат необходимите мерки за тяхното предаване на държавата, която ги издирва. Съгласно ЗМВР в Република България изземването на такива вещи с цел последващото им предаване е възложено на полицейските органи. Засвидетелстваните от компенетнтните органи обстоятелства по идентификацията и регистрацията на МПС, доколкото последната е основана на собствеността им, следва да се приемат за достоверни по отношение установяването права на трето лице, като предпоставка за разваляне на договора от добрсъвестен купувач на издирвано и иззето превозно средство. Изземването и връщане на автомобил по сигнал и искане от друга държава-членка за връщане на вещ, по Регламент (ЕО) №1978/2006г на Съвета(система ШИС ІІ), представляват мерки в съответствие с националното законодателство, предприети по законовия ред, съгласно решение №2007/533 ПВР на СЕС от 12.06.2007г, с което Р. България е обвързана като държава-членка на ЕС.

Чрез упражняването на правомощията и компетенциите които Конституционният съд на РБ разясни като административни, не се разрешават спорове за собственост върху вещите, за които е налице сигнал. Изземване и връщане се осъществява за целите на разследване на свързано с тях престъпление в държава – членка на ЕС. По-нататъшното разпореждане с предадената вещ е съгласно правото на държавата, заявител на сигнала, което създава основанието вещта да се предаде на лицето, от което е била незаконно отнета. В тази възможност намира израз правната необходимост от възстановяване на фактическото положение отпреди незаконното отнемане, а не разрешаване на спор за собственост, или други права на засегнатите.(чл. 43 от Регламент ЕО №1978/2006г на Съвета) Същевременно, както е разяснено в решение по к. д №16/2016г на КСРБ, с приключване фактическия състав на изземването, или при доброволно предаване, фактическата власт върху иззетата вещ окончателно преминава върху държавата за сроковете, предвидени в закона. Когато не е налице отпадане на основанието за задържане, в своята установеност наложеното разрешение за връщане на вещта в страната по сигнала, както и засвидетелстваната причина за това (съгласно т. 3, буква а на чл. 100 Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген)представлява релевантен факт в правоотношенията между купувача на иззетия автомобил и продавача по сделката. Вещта, предмет на покупко-продажбата, вече е отнета от владението на купувача заради право на собственост на трето лице, от компетентен държавен орган. За реализиране на правата по чл. 189 ЗЗД е необходимо конкуриращите права на трети лица или да са установени съдебно – със сила на пресъдено нещо, или да са установени по друг безспорен начин. Съществен признак е тяхната противопоставимост на купувача. Въпреки легитимиращи собствеността им документи, нито купувачът, нито продавачът на регистрирания в страната автомобил могат да оспорват основанията за връщането му в страната, в която първоначално е бил отнет от лице посочено като собственик по линия на полицейското сътрудничество, което свидетелства за установеност, безспорно отнасяща се до противопоставимостта и поради това достатъчна за разваляне на договора поради неизпълнение от страна на добросъвестен купувач, с реализиране на правата при евикция. Осъществена е хипотезата на чл. 189 ЗЗД, като законът не прави разлика между осъществена или евентуална евикция.

При тези обстоятелства временният характер на изземването и обезпечителната му цел не могат да бъдат противопоставени от страна на продавача на ищеца – купувач. За продавача по сделката остава възможността да реализира същите права, ако е добросъвестен. По този начин, гражданско-правните последици при договорно неизпълнение ще са в съответствие с въведения от съюзното право охранителен ред, ще бъдат в съответствие с принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, който принцип изисква неблагоприятните имуществени последици от прилагането на мерките за връщане на превозното средство в страната, разследваща незаконното отнемане, да не остават за сметка на добросъвестния купувач в трета страна.

Като достоверни, вписаните в ШИС или Интерпол данни по т. 3, буква а на чл. 100 Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген обуславят предприетите от компетентните органи действия по чл. 84 ЗМВР и тяхната законност, а в някои случаи налагат и разследване за извършено на територията на страната престъпление от общ характер. Актовете по преписката доказват основанието на което са издадени, без да легитимират правото на собственост на посочено в информационния бюлетин лице в страната по сигнала пряко и по обвързващ съда начин, което не е пречка да се установи, че продавачът по сделката не е изпълнил задължението си да прехвърли собственост. Този извод се налага в случай, че засвидетелстваните обстоятелствата по сигнала са настъпили преди продавачът да придобие автомобила, който е внесъл в страната и в последствие е продал. Актовете и действията в рамките на полицейското сътрудничество са противопоставими и на продавача, също така и правата на действителния собственик, от който автомобилът е отнет с кражба, незаконно е присвоен или е бил изгубен, което съдът следва да прецени при спор след обсъждане на всички доказателства. Продавачът и ответник по иска неточно е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху МПС и тогава, когато при така установени обстоятелства се разкрива нарушение на действащия регистрационен режим, разследва се извършено престъпление при първоначалния внос на автомобила в Р. България, ако в тази връзка се установяват основанията по чл. 84, ал. 11 ЗМВР за задържане на иззетата вещ по реда на НПК за целите на образувано наказателно производство в Р. България. . Неизпълнението, преценявано конкретно в тези случаи, дава право на купувача да развали договора и да иска връщане на заплатената цена/решения №261 от 9.10.2012 г. по гр. д. №390/2012 г. на II ГО, №424/24.01.2012 г. по гр. д. №1872/2010 г. на IV ГО, №254 от 6.4.2020 г. по гр. д. №1403/2019 г. на IV ГО на ВКС/. Това право почива на договорното неизпълнение и в случая интересът за изправната страна да развали договора е съществен, като същевременно купувачът не може да върне автомобила на продавача, след като същият е иззет и в държание на полицейските органи, поради задължение да бъде върнат в страна –членка на ЕС по линия на полицейското сътрудничество.

Въззивното решение не е съобразено с дадения отговор на правните въпроси и е незаконосъобразно. По делото е установено, че на 26.02.2020г с нотариално заверен договор №2775/2020г ответникът Д. Т. И., действайки чрез пълномощник е продал на ищеца В. Р. Т. процесния автомобил „Шкода Кодиак“ за сумата 50 000 лева, преведени по сметка на продавача с платежно нареждане от същата дата. След продажбата, предвид данните по прложената издирвателна преписка №345в-86/2020г. в РУ-С. относно издирван лек автомобил марка „Шкода модел„Кодиак“, рег. [рег. номер на МПС] , рама MBLK7NS3L8029461Т и двигател No DFH636995е установено, че същият е обявен за международно издирване с ид. номер…………………….. в Шенгенската информационна система, като обект на престъпление „обсебване, заявено на 11.06.2020г. пред чешките полицейски власти по сигнал на лизингова компания “LeasePlan” Репулбика Чехия, посочена като собственик на вещта. Автомобилът е идентичен със закупения от ищците. В тази връзка, заедно с всички документи в държание на купувача автомобилът е предаден доброволно от ищеца Т. на ОДМВР РУ С. съгласно чл. 84, ал. 2 ЗМВР, като е съставен протокол на 25.06.2020г. Към завеждане на исковата молба и в хода на делото автомобилът е съхраняван в същото РУ на ОДМВР, като е отказано връщането му на ищеца. Предвид доказателствата по делото въззивният съд е приел за установено, че по данни от доклад с дата 24.08.2020г по издрвателната преписка, основан на обменената информация при полицейското сътрудничество, около 100 автомобила на посоченото лизингово дружество със седалище [населено място] са били продадени от неизвестно лице с фалшифицирани документи при сключване на договори за лизинг, което е предмет на разследване в Р. Чехия. Според тези данни настоящ собственик е посочена компанията “LeasePlan”,Ceska republika s.r.o като автомобилът е бил регистриран. в Р. Чехия (с рег. номер 7АY4770). За тези обстоятелства от ОДМВР-С. е издадено удостоверение от 03.09.2020г. В сигнала и водената кореспонденция се е съдържала информация за посочения собственик и желанието да получи вещта.

Първа регистрация на автомобила в РБългария е извършена в деня на покупко-продажбата в ПП ОДМВР-Варна, въз основа на представените от ответника по делото регистрационен талон от Швеция №1061702058, за лице К. М. (част 1 и част 2, издаден на 18.11.2019г и анулиран с отрегистриране на 24.01.2020г). Съгласно приложена разписка, същият е продал автомобила на ответника Д. Т. от [населено място] са сумата 8 000 евро, като за дата на производство на автомобила е посочена 18.11.2019г. Т. на името на същото лице е за първоначална регистрация в Швеция. Предишни собственици не са вписани в представеното свидетелството за регистрация, при безспорно установена първоначална регистрация в Р. Чехия, свързвана с лизинговата компания. Данни, за които ответникът, респ негов пълномощник е подал декларация и са били издадени транзитни номера за автомобила, се опровергават от сведената информация по приложената издирвателната преписка. Поради това е образувано досъдебно производство №353/2020г на ОД на МВР–Варна за използване на неистински официален документ на 07.02.2020г – свидетелство за регистрация(чешки образец, за процесния автомобил рег. номер 7АY4770), като за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност–чл. 316 НК, вр. чл. 308 НК. В предварителното производство няма привлечени обвиняеми лица, както се констатира от актовете на Прокуратурата. С постановление на РП-Варна от 07.05.2021г, след като е констатирана висящност на воденото в Р. Чехия разследване и настоящия собственик на автомобила в тази страна, както и че от обективна страна автомобилът е бил регистриан в Сектор ПП Варна с неистински документи, на основание чл. 111, ал. 2 НК е отказано същият да бъде върнат на ищеца В. Т.. Въззивният съд неправилно е отказал да зачете гражданско-правните последици от този отказ на Прокуратурата, в резултат на който фактически владението на автомобила е, и остава в държавата, с цел да бъде реализирано връщането му на собственика в Р. Чехия. Понастоящем е налице влязло в сила решение №3525/2022г по адм д.№118/2022г на ВАС, с което окончателно е отхвърлена и жалбата на В. Т. срещу мългалив отказ за връщане на автомобила на жалбоподателя по реда на чл. 84, ал. 9 ЗМВР и е установено, че в нормативно определения 60-дневен срок в ДМОС има постъпило искане от чешкия специализиран орган за връщане на автомобила в страната подала сигнала (от 13.07.2020г ), с пълни данни за собственика. При наличие на хипотезата на чл. 84, ал. 8 ЗМВР (изм. ДВ, бр. 97/2017г.), приложението на чл. 84, ал. 9 ЗМВР е изключено. Същите обстоятелства, макар неточно и не пряко, са били засвидетелствани и в кореспонденцията по преписката, приложена по настощето дело, като въззивният съд необосновано е приел, че искане за връщане на автомобила не е било заявено от чешките власти в 60 дневния срок, че не било ясно на кое чуждестранно трето лице принадлежи незаконно присвоената вещ: на представителя „STARLIFE“ s.r.o заявил издирването, или на посоченото лизингово дружество„LeasePlan“., като собственик на вещта. Незаконосъобразен е изводът на въззивната инстанция, че автомобилът е собственост на ищеца и следвало да му бъде върнат, като и че не се доказват предпоставките за уважаване на иска по чл. 189 ЗЗД, във вр. чл. 188 ЗЗД.

Дори при редовни от външна страна документи за продавача по осъществената покупко- продажба, което не се установява от доказателствата по делото в случая, подадената информация от страна на чешките власти за първия собственик на вещта – лизингова компания и за разследвано престъпление при отчуждаването на автомобила, което деяние по време предхожда продажбата му на Д. Т., установява се порок на прехвърлителната сделка, който рефлектира върху нейния транслативен ефект. С нотариална покана, връчена на 07.08.2020г ищците са заявили разваляне на договора с продавача, поискали са връщане на цената и заплащане на разноските, предмет на настощия иск, с което изявление надлежно са упражнили свое право. Купувачът в случая е добросъвестен, което не е спорно. Правата на действителния собственик са му противопоставими, те са противопоставими и на продавача, ответник по иска. Между страните по процесната покупко-продажба са приложими правилата на евикцията. Вещта подлежи на връщане в Р. Чехия, където е издирвана, независимо от обстоятелбството, че към момента на осъществяване на продажбата и регистрацията на автомобила в страната, сигнал в ШИС от полицейските органи в Р. Чехия още не е бил въведен.

Не се налага връщане на делото на въззивна инстанция за извършване на съдопроизводствени действия и следва да се постанови решение по същество от настоящата инстанция, с което обективно съединените искове в частта за главниците да бъдат изцяло уважени. Ищците имат право да получат от ответника при условия на активна солидарност, тъй като са придобили автомобила и са извършили разноските в условията на съпружеска имуществена общност, продажната цена в размер на 50 000 лева, както и нотариалните разходи по прехвърлянето – като разноски по договора, установени в размер на 490,50 лв Също така, на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи извършените от купувачите полезни и необходими разноски за вещта, както са установени от приложените с исковата молба писмени доказателства- сумата 1300 лева платен данък за придобиване на МПС; сумата 223,38 лева за застраховка „Гражданска отговорност“-застрахователна полица №BG/11/120000631691, на ЗАД „Армеец“; сумата 1408,88 лева по застраховкаКаско“ и„Злополука съгласно комбинирана полица

№0004440878/28.02.2020г. и №0004580070/01.06.2020г.; сумата 172,45 лева платен данък ППС; сумата 97 лева заплатена за електронна винетка за 2020г; сумата 461,11 лева, която е заплатена за поръчан втори ключ на автомобила, какъвто продавачът не е предал, които суми се дължат ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба 21.08.2020г. до окончателното изплащане.

Следва да се присъди лихва за забава върху установените вземания, но считано от развалянето на договора и броено от дадения с нотариалната покана 7-дневен срок, а не от датата 25.06.2020г, както са претендирали ищците в исковата молба

На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се присъди мораторна лихва от 90,25 лв, формирана от лихва в размер на 83,33лв върху главницата от 50 000лв, мораторна лихва от 0,82лв върху главницата от 490,50лв и сумата 6,10лв мораторна лихва върху вземанията за извършени полезни разноски, чийто общ размер е 3662,82 лв. До пълния предявен размер, т. е извън периода 15.08.2020-20.08.2020г исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД правилно са отхвърлени, като краен резултат.

Не се налага връщане на делото на въззивна инстанция за извършване на съдопроизводствени действия и следва да се постанови решение по същество от настоящата инстанция, с което обективно съединените искове в частта за главниците да бъдат изцяло уважени със законните последици, включително относно разноските които следва да бъдат присъдени в тежест на ответника съобразно изхода на делото по настощето окончателно решение. За три съдебни инстанции, ищците са извършили разноски, които възлизат на общо на сумата 18753,44лв по приложен списък. За касационната инстанция е заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Б. К. в размер на 6966 лв (с вкл. ДДС), за което ответникът е навел възражение за прекомерност. Възражението е основателно. Заплатеното адвокатско възнаграждение надвишава приблизително трикратно минималното по Наредба №1/2004г на Висшия адвокатски съвет, но предвид конкретно съобразената действителна фактическа и правна сложност на делото, същото не следва да бъде намалявано до минимума по наредбата, а само наполовина. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК се прилага за разликата над сумата 3483лв(с вкл ДДС). Една част от иска (чл. 86, ал. 1 ЗЗД), за разликата над сумата 90,25лв до поисканите 857,50лв въззивното решение за отхвърлянето му следва да бъде потвърдено. На ищците се следват разноски в размер на 15057,52лв Ответникът също претендира разноски. Общо за три инстанции(като се зачита намаляването на адвокатското възнаграждение за въззивна инстанция, уважено Варненски апелативен съд по искане на ищците) същите възлизат на сумата 12039,50лв и след компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата 14 989 лв разноски за всички съдебни инстанции.

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг. о.

Р Е Ш И:

Отменява решение №46 от 07.07.2021г по в. гр. дело №195/2021г. на Апелативен съд – Варна в частта, с което е потвърдено решение №529 от 12.03.2021г на Окръжен съд-Варна за отхвърляне на иска, предявен на основание чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предл. първо и 2 от В. Р. Т. и С. Д. Т. срещу Д. Т. И. за сумата 50 000 лева платена цена по развален извънсъдебно договор от 26.02.2020г за покупко-продажба на лек автомобил „Шкода Кодиак“, сумата 490,50 лв нотариални разходи по прехвърлянето и сумата от общо 3662,82 лв необходими и полезни разноски за вещта, както и в частта, с което е потвърдено отхвърляне на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размера на сумата 90,25лв върху тези главници, както и в частта за разноските и вместо това постановява:

Осъжда Д. Т. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] , вх. А ет. 6 ап.44, да заплати солидарно на В. Р. Т., ЕГН [ЕГН] и С. Д. Т., ЕГН [ЕГН] двамата с адрес [населено място], [улица] сума в размер на 50 000 лева, представляваща продажната цена по договор за покупко-продажба рег.№2775/26.02.2020г на лек автомобил „Шкода модел „Кодиак” с рег. [рег. номер на МПС] , развален извънсъдебно; сума в размер на 490,50 лв представляваща нотариалните разходи по прехвърлянето; да заплати солидарно извършени от купувачите полезни и необходими разноски за вещта както както следва: сумата 1300 лева представляваща платен данък за придобиване на МПС; сумата 223,38 лева, представляваща застраховка „Гражданска отговорност“-застрахователна полица №BG/11/120000631691, на ЗАД „Армеец“; сумата 1408,88 лева представляваща застраховка „Каско“ и „Злополука съгласно комбинирана полица №0004440878/28.02.2020г. и №0004580070 от 01.06.2020г.; сумата 172,45 лева, представляваща платен данък ППС; сумата 97 лева, представляваща заплатена електронна винетка за 2020г; сумата 461,11 лева представляваща разноски за изработване втори ключ на автомобила, като всички суми се дължат ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба 21.08.2020г., до окончателното изплащане., както и да заплати солидарно на ищците лихва за забава върху така присъдените главници за периода от 15.08.2020г до завеждане на исковата молба в размер на 90, 25 лв,

Оставя в сила решение №46 от 07.07.2021г по в. гр. дело №195/2021г. на Апелативен съд – Варна в останалата част

Осъжда Д. Т. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица] , вх. А ет 6 ап.44, да заплати на В. Р. Т., ЕГН [ЕГН] и С. Д. Т., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място] , [улица] сумата 14 989 лв. разноски за всички инстанции, след компенсация.

Решението е окончателно


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]