Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

докладвано от съдия Албена Бонева



Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Какво е задължението на съда във връзка с преценката дали дадено заключение по допусната съдебна експертиза е пълно, обективно и компетентно?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН ЦОНЕВ, МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело №******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от “Юробанк България“ АД, представлявано от изпълнителния директор Д. Ш. и прокуриста М. В., чрез юрисконсулт В. П., срещу въззивно решение №******г., постановено Видински окръжен съд по въззивно гр. д. №******г.

Касационно обжалване е допуснато по въпроса какво е задължението на съда във връзка с преценката дали дадено заключение по допусната съдебна експертиза е пълно, обективно и компетентно.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение: Предмет на доказване с назначените експертизи са фактите и обстоятелствата, както и причинно-следствените връзки между тях, за които са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. – чл. 195, ал. 1 ГПК.

Това се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението. Вещото лице подпомага съдията, който сам би извършил тази дейност по доказването, ако притежаваше необходимите специални знания. Именно поради това и формулирането на задачата на експертизата, и назначаването и може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна. Правните изводи във връзка с приложението на закона относно тези факти и обстоятелства обаче са от компетентността на решаващия съд, който преценява и обсъжда приетите заключения заедно с другите доказателства по делото, като излага съображения. Заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, обективността и компетентността на експерта. Може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или, че неустановени в заключението факти и причинни връзки са доказани, обсъждайки по правилата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК съдебната експертиза, ведно с другите данни по делото. Решаващият съд е длъжен да изложи мотиви, обективиращи преценката му за годността на експертизата, дали я кредитира или не. Съдът, включително и въззивният, следи служебно дали заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано, компетентно дадено и обективно и, когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставените задачи, не е достатъчно обоснована, неясна или не е пълна, съдът има задължение съгл. чл. 201 ГПК да постави допълнителни въпроси в залата при разпита на вещото лице, съответно да постави допълнителна задача на експерта, или да допусне повторна експертиза за изясняване на релевантните за правния спор факти.

По касационните оплаквания:

Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна И. М. Г., чрез адвокат Б. Б., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Видински окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Видински районен съд, отменил уволнението на И. М. Г., по иск, предявен срещу срещу “Юробанк България“ АД, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил го на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдил работодателя да заплати на И. Г. обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 8700,13 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2020 г.; „уважил“ възражение за прихващане на сумата от 10 260 лв. със сумата 1559,87 лв.; признал за недоказано оспорването на „истинността – вярност на съдържание на медицинско удостоверение №******г. на д-р Н. Н.. Осъдил работодателя да заплати на служителя съдебноделоводни разноски, сторени по делото.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което Г. е изпълнявал длъжността “управител на клон“ в “Банка Пиреос България“ АД, “Регионална дирекция – П.“, “Клон Видин“. Със Заповед №******г. на изпълнителния директор на “Юробанк България“ АД (първоначалното дружество-работодател се е влязло в дружеството – ответник по настоящото дело), е утвърдено длъжностно щатно разписание на “Юробанк България“ АД, което отразява към 13.11.2019 г. запазването и преминаването на трудовите правоотношения на служителите на “Банка Пиреос България“ АД върху универсалния правоприемник и нов работодател “Юробанк България“ АД, на основание чл. 123, т. 2 КТ. Със същата заповед е утвърдено ново длъжностно щатно разписание на ответното дружество, което отразява извършено съкращение на щата на определени щатни бройки, което е влязло в сила от 18.11.2019 г., съгласно Приложение №2 към заповедта. Съгласно последното, структурата, в която Г. е работил, е закрита. На 25.11.2019 г. на служителя са връчени няколко документа – уведомление относно деклариране на обстоятелства, налагащи закрила при уволнение, предизвестие от 18.11.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 26.11.2019 г. Правоотношението е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо КТ – закриване на част от трудовото предприятие. Изплатено е обезщетение за неспазения срок на предизвестието. С уведомление от 25.11.2019 г. (деня на връчване на предизвестието и заповедта за уволнение) Г. е уведомил “Юробанк България“ АД, че боледува от психическо заболяване. От назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза съдът е установил, че служителят страда от психично заболяване – „остра стресова реакция, на фона на провеждано лечение по повод смесено тревожно-депресивно разстройство“, което се включва в заболяванията по Наредба №5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ. Заболяването е от 2012 г., за което са налице медицински документи с данни за провеждани лечения. Прието е, че служителят е изпълнил задължението си по чл. 313а КТ за уведомяване на работодателя за състоянието си, а последният е бил в известност към датата на връчване на предизвестието и заповедта на уволнение. Това е и моментът, към който предварителната закрила се осъществява, съгласно чл. 333, ал. 7 КТ. При декларирано заболяване по Наредба №5/87 г. работодателят е следвало да даде възможност на служителя да представи медицински документи, но дори и липсата на такива не е пречка същият да се изпрати за мнение на ТЕЛК. По делото не се и спори, че липсва както предварително разрешение на инспекцията по труда, така и мнение на трудово-експертната лекарска комисия по повод уволнението, което обуславя извод за неговата незаконност, поради неспазена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените разяснения. Не е извършил оценка на заключението, дадено от приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза – относно неговата пълнота, обоснованост, яснота и компетентност. Крайното заключение относно психичното състояние на обследваното лице е неясно – дали се касае за трайно заболяване или за временно проявление на симптоми; смесеното тревожно-депресивно разстройство може ли да се разглежда като диагноза, ако не е установено симптомите да затрудняват функционирането на болния в ежедневието му или да намаляват качеството му на живот. Не е ясно, също така, как крайният извод, че смесено тревожно-депресивното разстройство в конкретния случай се включва в заболяванията по Наредба №5/20.02.1987 г. В чл. 1, ал. 1, т. 5 са посочени психичните заболявания, но психичните разстройства, наричани също психични заболявания, са поведенчески или умствени състояния, които предизвикват съществени страдания и непълноценност на функционирането на личността, като тези състояния може да са трайни, периодично повтарящи се или еднократни, като в Наредба №3/28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците е посочено, че под „ психични заболявания“ да се разбират психози (шизофрения, афективни психози и параноидни състояния), които са в декомпенсирано състояние, без трайни ремисии и възможност за добра социална адаптация в условията на трудовия колектив и производството.

Вещото лице не е посочило конкретно как и какви симптоми – тревожни, депресивни, вегитативни е установил, за да постави крайната диагноза.

В съвременната наука и практика се ползват две главни международни системи за класификация на психичните разстройства – Международната класификация на болестите (МКБ) и Ръководството за диагностика и статистика на психичните разстройства. Най-общо смесеното тревожно-депресивно разстройство се определя като диагностична категория, определяща пациенти, които имат както тревожни, така и депресивни симптоми с ограничена и еднаква интензивност, придружени поне с някои конкретни за тях характеристики. Диагностичният и статистически наръчник за психични разстройства (DSM), макар и за изследователски цели, също предлага серия от критерии за поставяне на диагнозата на това заболяване.

Съдът, също така, не е съобразил дали експертизата е изготвена според изискванията на Наредба №2/26.10.2011 г. за условията и реда аз извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, включително и заплащането на разходите на лечебните заведения, издадена от Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи и Министерството на здравеопазването, обн. ДВ. бр.91 от 18.11.2011г. В наредбата се съдържат изисквания за минималното съдържание на заключението относно данните от психичното изследване, експертното обсъждане, обосновката.

С тези си действия съдът е нарушил разпоредбите на и чл. 202 ГПК, които го задължават да прецени експертното заключение във връзка с останалите доказателства по делото и да назначи допълнително или повторно заключение за изясняване на релевантните за правния спор факти, ако депозираното заключение не е достатъчно пълно и ясно или е необосновано и възниква съмнение за правилността му. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, с оглед на което налагат отмяна на решението на основание чл. 281, т. 3 ГПК вр. с чл. 293, ал. 2 ГПК.

Поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия спорът не може да бъде решен по същество от настоящата инстанция, а съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да назначи по своя преценка допълнителна или повторна експертиза,

В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

По сторените в настоящата инстанция съдебноделоводни разноски следва да се произнесе въззивната инстанция съобразно разрешението по материалноправния спор.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №110/29.07.2021 г., постановено Видински окръжен съд по въззивно гр. д. №183/2021 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]