Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

докладвано от съдия Любка Андонова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Длъжен ли е съдът да даде защита-санкция, в рамките на предмета, с който е сезиран, така както е очертан в предмета на исковата молба?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Валентина Илиева, като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело №******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. З. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв. Е. И. от САК срещу въззивното решение №******г, постановено по гр. дело №******г на ВКС, Четвърти-Б състав, с което е отменено решение №******г по гр. дело №******г по описа на СРС, 77 състав, в частта с която са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за възстановяване на заеманата на преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 66 420, 88 лв и същите са отхвърлени като неоснователни.

В касационната жалба се подържа, че решението в тези части е неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Иска се отмяната му в обжалваните части и постановяване на друго, с което исковете бъдат уважени, ведно със следващите се от това законни последици.

Ответникът по касационната жалба „С плюс-С-С. Тимева ООД оспорва същата като неоснователна. Подържа, че въззивното решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира сторените пред ВКС разноски.

С определение №293 от 19.4.2022 г, постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевантния за спора процесуално правен въпрос длъжен ли е съдът да даде защита-санкция, в рамките на предмета, с който е сезиран, очертан в исковата молба с оглед преценка за противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика.

Според съдебната практика на Върховния касационен съд – решение №71/02.02.2010 г. по гр. д.№138/2009 г., ІІІ г. о, решение №45/20.04.2010 г. по т. д.№516/2009 г., ІІ т. о., решение №196/15.10.2013 г. по гр. д.№1348/2012 г., III г. о., решение №388/02.12.2013 г. по гр. д.№1030/2012 г. IV г. о., решение №359/16.01.2014 г. по гр. д.№1209/2013 г., ІV г. о, решение №226/08.12.2016 г. по гр. д.№1349/2016 г., ІІІ г. о., решение №234/30.01.2019 г. по т. д.№711/2018 г. на ІІ т. о./, предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Ищецът е длъжен в исковата молба да посочи фактическите обстоятелства, на които основава иска си и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира. Съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на предмета, с който е сезиран (очертан в исковата молба, съответно уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен, след надлежно заявени искания), но сам подвежда под приложимата правна норма твърденията и исканията на страните. Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 ГПК се очертават от ищеца с исковата молба и петитума на същата.

С оглед отговора на поставения въпрос, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че оплакванията в касационната жалба са неоснователни, по следните съображения:

Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, т. 1, 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ. В исковата молба се подържа, че ищцата е работила при ответника по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „консултант по управление при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 11 860, 87 лв. На 9.3.2020г ищцата М. З. е получила предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, в което не са изложени мотиви, не се сочат конкретни факти и липсващи качества за изпълнение на възложената работа. На следващия ден-10.3.2020г на ищцата е връчено друго предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Първото предизвестие не е оттеглено. В трудовата книжка е посочено прекратяване, считано от 10.4.20 г, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Ищцата подържа, че извършеното уволнение е незаконосъобразно, тъй като предизвестието от 9.3.20г не е мотивирано, а вече прекратеното трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не може да бъде прекратено отново на друго основание. Отделно от това прекратяването, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ също е незаконосъобразно, тъй като разпоредбата съдържа два самостоятелни фактически състава, а именно: закриване на част от предприятието и съкращаване в щата, а работодателят не е посочил в предизвестието, на кой от двата състава е основано уволнението, с оглед осъществяване на евентуална съдебна защита. Моли съда да отмени незаконното уволнение, да я възстанови на преди заеманата длъжност и й присъди обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа в размер на 71 165, 22 лв.

Ответникът е оспорил предявените искове със следните твърдения:

Първото предизвестие от 9.3.20г е издадено погрешка и е попаднало неизвестно как у съпруга на ищцата, който от своя страна е собственик на дружествени дялове на стойност 30 % от капитала на ответното дружество. Това предизвестие, представено и намиращо се на л. 22 от делото на РС не съдържа данни за физическото му връчване на ищцата и следователно като невръчено не е имало необходимост да бъде оттеглено.

С първоинстанционното решение е прието, че предизвестието от 9.3.20г е достигнало до ищцата като връчено на съпруга й по viber, като ответникът не твърди, че не той е подател на съобщението. Това предизвестие е подписано от законния представител на ответника и следователно не може да става дума за твърдяната техническа грешка. Ответникът не е оттеглил предизвестието, а и не може след като то е достигнало до работника. С оглед на това същото е породило правното си действие и след изтичане на 30-дневен срок от връчването му трудовото правоотношение с ищцата е прекратено. Прекратяването на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е незаконосъобразно, поради липсата на мотиви. Прекратяването на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ също е незаконосъобразно. За да е надлежно упражнено уволнението на това основание следва да е посочено на коя от двете хипотези е осъществено: закриване на част от предприятието или съкращение в щата. Това не е уточнено до изтичане на срока на предизвестието. Действително във връчената заповед е налице уточнение, но същата има само констативен характер, докато законосъобразността на предизвестието се преценява към момента на връчването му. Поради това съдът е отменил уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, както и исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ до размера на сумата 66 420, 88 лв, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен период и размер от 71 165, 22 лв. Решението в обжалвано от двете страни-съответно в уважителната и отхвърлителната част.

С обжалваното въззивно решение е прието, че СРС се е произнесъл с диспозитив в решението си само относно иска за отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради което въззивният съд може да направи проверка на решението само в частта, относно тези искове. Твърденията за незаконосъобразност на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не са разгледани от СРС като предмет на самостоятелен иск и решение по него не е постановено. Прието е, че уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е незаконосъобразно, тъй като във връченото предизвестие не е посочено правното основание, на което същото е извършено, а издадената заповед има само констативен характер. Отделно от това, предхождащото го предизвестие е редовно, връчено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ на съпруга на ищцата и не е оттеглено от работодателя по надлежния ред. Поради това уволнението, извършено с връченото на 10.3.20г предизвестие е незаконосъобразно, тъй като правоотношението е било вече прекратено с предизвестието връчено на 9.3.20 г. Поради това е потвърдено решението на СРС, с което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен. Същото решение е отменено, а исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, т. 2 и т. 3 са отхвърлени като неоснователни, тъй като трудово правната връзка между страните не може да бъде възстановена, същата е била вече прекратена на друго основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Поради това липсва причинна връзка между уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и претърпените от ищцата вреди. Предвид на изложеното са отхвърлени като неоснователни исковете за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.

Въззивният съд е дал отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване в съответствие с практиката на ВКС, поради което оплакванията в касационната жалба са неоснователни.

Правилно въззивният съд е приел, че СРС се е произнесъл само по иска за отмяна на уволнението, извършено с предизвестието от 10.3.2020г на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, както и свързаните с него искове по чл. 344, ал. 1 КТ, т. 2 и т. 3. В съответствие с процесуалните правила въззивният съд е приел, че дължи произнасяне, съответно защита-санкция само в рамките на така очертания с исковата молба предмет. Твърденията за незаконност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не са разгледани от СРС като самостоятелен иск и решение по него не е постановено. СГС не може за първи път да се произнесе по иск, който не е разгледан от СРС, освен в хипотеза на нередовност в исковата молба, относно индивидуализацията на предявените искове, какъвто не е настоящия случай. С доклада по делото и с решението на първоинстанционния съд е посочено, че предмет на делото е иск за отмяна на уволнението, поради съкращаване в щата, като страните са въвели оплаквания срещу тези доводи, включително във въззивните жалби. В съответствие с материалния закон и обосновани са изводите на въззивния съд, че на 9.3.20г работодателят е връчил на ищцата чрез съпруга й предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Обоснован е извода, че това предизвестие е проявило правно действие. Връчването му автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, с изтичане на срока на предизвестието, независимо дали са били налице посочените в него основания за уволнение. Поради това уволнението е извършено с изтичане на срока на първото предизвестие от 9.3.2020 г. Уволнението с предизвестието от 10.3.20г е незаконно поради това, че трудовото правоотношение е било вече прекратено на друго правно основание. Поради това законосъобразно е приетото, че не е налице причинна връзка между уволнението и претърпените от ищцата вреди по чл. 225, ал. 1 КТ. Не съществува и материалното субективно преобразуващо право на ищцата на възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност по смисъла на чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, поради което исковете са неоснователни.

Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт“. Актът е очевидно неправилен, когато съдът се е обосновал с отменена или несъществуваща правна норма, когато не е приложил императивна правна норма с оглед приетата от него фактическа обстановка, при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата, когато съдът е допуснал нарушение на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формирането на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина при зачитане равенство на страните при решаване на правния спор. В случая не е налице нито един от горните пороци на съдебния акт. Постановеното решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 281, т. 3 ГПК. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Сочените твърдения не визират тежки пороци на съдебното решение, а единствено отразяват несъгласието на касатора с мотивите на съда.

Видно от изложеното обжалваното решение е по същество правилно, решение е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът дължи на ответното дружество направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 3600 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение №263066/13.5.2021 г, постановено по гр. дело №104//2021г на ВКС, Четвърти-Б състав, с което е отменено решение №20222299/12.10.2020г по гр. дело №22824//2020г по описа на СРС, 77 състав, в частта с която са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за възстановяване на заеманата на преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 66 420, 88 лв и същите са отхвърлени като неоснователни.

Решението на въззивния съд, в частта с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА М. Г. З. от [населено място], с постоянен адрес: [улица], ет. 6 да заплати на „С плюс-С-С. Тимева ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано С. З. Т.-управител, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 3600 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]