Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Анотация

Въпрос

по отношение на втората предпоставка за уважаване на реванцикационния иск- наличието на правно основание за всеки от ответниците да държи по един от тези имоти, въззивният съд е приел за установено, че всеки от ответниците държи недвижимия имот, предмет на иска по чл. 108 ЗС срещу него, като липсва правно основание за това държане. Изводът за осъществявана фактическа власт от ответниците по отделно спрямо тези два имота, е обоснован от въззивния съд с преценка на направените изявления по подадените от тях отговори на исковата молба, съответно от „Маями“ ЕООД, че това дружество е продължимо да държи продадените от него на ищеца имоти и след сключване на договора с н. а. №46, дело 191/14.07.2011 г., сред които и ап.5, поради неизпълнение задълженията на купувача по сключеното с него и др. лица, четиристранно споразумение от 13.07.2011 г., и съответно от „ВИП-74“ ООД, че това дружество държи процесните 50 кв. м. обособени като магазин за хран. стоки, по силата на договор за наем с ответника „Маями“ ЕООД сключен след сделката по н. а. №46, дело 191/14.07.2011 г. и след създаване на това дружество през м. септември 2017 г. Изводът си да приеме факта на държането за доказан, въззивният съд е обосновал и с установеното, че тези твърдения за държане на процесните имоти са направени от ответниците с отговорите им на исковата молба в подкрепа на защитните им възражения, че имат правно основание да държат имотите, включени са в доклада на съда по чл. 146 ГПК и са обусловили възложена доказателствената тежест на ответниците да докажат наличие на правно основание за тяхното държане.

Отговор

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати. Ако имате закупен абонамент, моля, влезте в личния си профил.

Ако все още нямате закупен абонамент, можете да се абонирате за пълен достъп до системата на "Българското прецедентно право" сега!