Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

докладвано от Върховен касационен съд



Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на тринадесети декември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия М. т. д.№******г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 47, ал. 2 ЗМТА за отмяна на решение №******г. по арбитражно дело №******г. на арбитър Б. Г..

Ищцата М. Й. Н. обосновава искането си за отмяна на посоченото арбитражно решение с твърдения, че е разгледан спор, който не подлежи на решаване от арбитраж.

Ответникът – „Профи кредит България” ЕООД излага съображения за недопустимост на иска, евентуално за неоснователността му.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства и взе предвид, че искът е процесуално допустим /единственото доказателство за осъществено връчване на арбитражното решение на М. Н., е покана за доброволно изпълнение по изп. д.№******г., респективно с подаване на настоящата искова молба на 10.02.2021 г., срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА се явява спазен/, намира, че следва да се произнесе по валидността на арбитражното решение.

Законодателните промени, извършени със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр.8/2017 г. /според които производствата по неарбитрируеми спорове, вкл. и спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на пар. 13, ал. 1 ДР ЗЗП, се прекратяват служебно от сезирания арбитраж – пар. 6, ал. 2 ПЗР ЗИД на ГПК, вр. чл. 19, ал. 1 ГПК, а арбитражните решения постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни – пар. 8, т. 5 ЗИД на ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗМТА/, следва да намерят приложение и за образуваните пред ВКС производства по чл. 48 ЗМТА, за отмяна на арбитражни решения, които са постановени по спорове с участие на потребител, преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е даденото Конституционния съд на Република България в т. 3 на решение №******г. по к. д.№15/2002 г. тълкуване, според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл. 47 ЗМТА пред компетентния държавен съд – Върховен касационен съд. В този смисъл след като защитата срещу арбитражното решение е преминала във втория си стадий и Върховният касационен съд е сезиран от надлежна страна, в предвидения от закона срок, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ГПК – ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ГПК и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността. Довод в подкрепа на направения извод е и създадената със същия ЗИД на ГПК, пораждаща незабавно действие от влизането й в сила, процесуална разпоредба на чл. 405, ал. 5 ГПК, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА, като по аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността е в правомощията и на Върховния касационен съд, пред когото е предявен иск за отмяна на арбитражно решение по чл. 47 ЗМТА.

В светлината на изложеното и тъй като в случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за потребителски кредит, като ищцата в качеството си на кредитополучател се явява „потребител” по смисъла на пар. 13, ал. 1 ДР ЗЗП, следва да бъде обявена нищожността на решение №1541/29.01.2015 г. по арбитражно дело №1541/2014 г. на арбитър Б. Г..

С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцата направени разноски пред ВКС в размер на 1642.75 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗАдв НИЩОЖНО арбитражно решение №1541/29.01.2015 г. по арбитражно дело №1541/2014 г. на арбитър Б. Г..

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД ЕИК[ЕИК] да заплати на М. Й. Н. ЕГН [ЕГН] сумата от 1642.75 лв. разноски.

Решението не може да се обжалва.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 48 ЗМТА

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]