Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

докладвано от съдия Емил Томов



Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Относно режима на лични контакти и по въпроса за значението на местожителството на родителя при определяне на мерките на лични отношения с детето, когато този родител трайно се установил в чужбина.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ, ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р. Иванова изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело №******година.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Разглежда се на касационна жалба на И. К. Т. , чрез адв. Д. Б. срещу решение №******г. по в. гр. дело №******г. на Апелативен съд Велико Търново, само в частта за определяне на режим на лични отношения на бащата с малолената му дъщеря А. Т. след навършване на 7 годишна възраст на детето. Постановявайки постепенно разширяващ се режим в спор по чл. 127, ал. 2 СК при отчитане възрастта на детето, за времето след навършване на седемгодишна възраст е отказана претендираната от касатора възможност да го отвежда в своето местожителство, трайно установено в друга държава (Р. Австрия). Местоживеенето на детето е при неговата майка в Р. България. Към момента на постановяване на въззивното решение детето А. е на 3 години, като от раждането му личен контакт с бащата не е осъщестяван. Поради това при определянето на режима въззивният съд е предвидил първите три месеца, считано от влизане в сила на решението, контактите между касатора и неговата дъщеря да се осъществяват чрез технически средства осигуряващи звукова и зрителна връзка, в която насока е уважено искането на касатора, като въззивен жалбоподател. След този срок, до навършване на 5-годишна възраст е предвидено да се осъщстви и личен контакт всяка втора и трета събота от месеца по два часа, три дни през лятото и по време на новогодишните празници, в присъствие на майката, в нейното и на детето местожителство в Р. България. За периода до навършване на 6-годишна възраст е постановено контактите да се осъществяват с удължено време и вече без присъствие на майката, а след навършване на 6-годишна възраст на детето за съботните и неделни дни с преспиване, както и за 7 дни през лятото, само в Р. България След навършване на 7-годишна възраст режимът на месечни срещи не се засяга, определен е по- продъжителен срок за вземане на детето през ваканциите, което бащата да осъществява единствено в Р. България, както и по- разширена възможност за контакт на бащата с детето от разстояние, чрез технически средства.

Касаторът възприема съображенията на въззивния съд, че определеният режим постепенно следва да се надгражда към по- разширен. Не оспорва също така, че режимът извън ваканциите на детето- през съботни и неделни дни, не би могъл да се осъществява в неговото местожителство в [населено място] , Р. Австрия поради дългото пътуване и учебните занимания на А., но в тази част счита мерките за неопределени в решението. Бащата е недоволен от постановеното режимът след навършване на 7 годишна възраст на детето да се осъществява 20дни през лятната ваканция, една седмица през коледната ваканция и всяка четна година на рождения ден на детето, като всички контакти и за този период включително, когато бащата ще има възможност да взема детето с преспиване, да са ограничително определени за осъществаване в РБъргария. Именно последното касаторът намира за неправилно. В касационната жалба се изтъква нарушение на чл. 59 СК, ал. 3 и ал. 4, тъй като в оспорваната част определеният режим не е в интерес на детето. До навършване на 7 годишна възраст определеният от съда по- ограничен режим е оправдан, но това не може да се постанови като правило при поддържането на лични отношения занапред, като се отхвърля възможността бащата да отвежда детето в местожителството си, през пролетната, лятната и зимната ваканции предвид по- голямата им продължителност, в страна страна-членка на ЕС, като се преценят положително гаранциите за сигурност на детето, условията и семейната среда на родителя, установил се трайно в тази страна. С ограничението, наложено от въззивния съд се препятсва създаването на емоционална връзка с бабата на детето по бащина линия, чието местожителство също е в Р. Австрия. Единственият довод на въззивния съд, за да откаже искания от касатора режим за ваканциите, е че не можело отнапред да се прецени дали това е в интерес на детето, който извод е необоснован, в резрез с постановките в ППВС №******г и практиката на ВКС, намерила израз в реш. №******г по гр. д №101/2010г на Четвърто г. о и реш. №116/2014г по гр. д №5156/2013г на Четвърто г. о на ВКС. Бащата желае режимът за лятната ваканция през дните, за които ще го отвежда при себе си, да включва и рождения ден на детето. Претендира разноски

В отговор майката на детето Д. И. К. , чрез адв. Е. К. счита за правилен и законосъобразен водещият мотив на съда да определи по този начин режима за лични контакти в оспорваната от бащата част -връзката между бащата и детето тепърва трябва да бъде създадена и каква ще бъде тя, зависи включително от усилията, които родителите ще полагат. Майката няма нищо против да се осъществяват контакти с бащата, който трайно се е установил да живее в чужбина, стига поведението му да е адекватно и съобразено с ниската възраст на детето Изтъква, че желанията на последния не са задължителни за съда. Преценката е комплексна и с решението съдът е съобразил интереса на детето, че е най- добре режимът да осъществява в Р. България. Претендират се разноски.

С определение №503 от 03.06.2022г Върховен касационен съд ІІІг. о е допуснал касационно обжалване в обжалваната част, относно режима на лични контакти, по жалбата на И. К. Т. и по въпроса за значението на местожителството на родителя при определяне на мерките на лични отношения с детето, когато този родител трайно се установил в чужбина.

По изведения въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд ІІІ г. о приема следното:

Свиждането и вземането на детето от родителя, на когото не са предоставени родителските права, са неразделни части от поддържането на лични отношения. Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне на личните контакти на детето с другия родител, който не упражнява родителските права, са намерили израз в ППВС №1 от 12.11.1974г. Начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни. Когато неотглеждащият родител е с местожителство различно от установеното за детето, при определянето на подходящ режим на лични контакти по правило, но задължително при конкретна преценка на комплекс обстоятелства от фактическо и правно естество /като възраст на детето, здравословно състояние, възможност за адаптация, условия и обкръжаваща среда, отдалеченост, гаранции за сигурност на детето и др. правнозначими обстоятелства /, се предпоставя този родител да има възможност да отвежда детето в своето местожителство /раздел Четвърти, т. 3 ППВС №1/1974 г./, за да се осъществява личият контакт в семейно обкръжение, при което общуването между него и детето ще е най-пълноценно. Тези съображения не се игнорират и когато местожителството на неоглеждащия родител е в друга държава, като в установената практика на ВКС са указвани правнозначимите обстоятелства, които съдът трябва да съобрази предвид интересите на детето в този случай. Дали родителят, установил се в чужбина може да осъществава режим на контакти, при който се допуска да отвежда детето при себе си в своето местожителство и при какви предели и условия отвеждането е в интерес на детето, не е неустановимо в производство по чл. 127, ал. 2 СК. Съдът трябва да изгради тази преценка въз основа на установените правнозначими обстоятелства, за което е длъжен да прояви и служебна активност. Съдебният акт трябва да дава ясно разрешение относно режима на лични контакти до навършване на пълнолетие на детето и се постановява с оглед установените обстоятелства към датата на формиране на сила на присъдено нещо. Промените в обстоятелствата могат да са основание за изменение на режима на лични отношения, но не са основание съдът да изключи възможността да ги определи, изясни и съобрази в интерес на детето, като прецени накърнява ли се този водещ интерес, ако родителят осъществява личните си контакти с възможност за отвеждането му в своето местожителство извън страната по установеното местоживеене на детето при отглеждащия родител.

Както поизводството по чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 59, ал. 3 СК за определяне режим на лични отношения с неоглеждащия родител, независимо от местожителството му( но в зависимост от това къде живее родителят упражняващ родителските права), така и производството по чл. 127а СК при липсващо съгласие на родител за пътуване на детето в чужбина, независимо къде е местожителството и на двамата родители, представляват съдебно администриране на граждански правоотношения при засилено служебно начало, като съдът водещо следи за интересите на детето. Обхватът на съдебно администриране при двете производства разкрива и разлики, въпреки общите насоки и изисквания.

Решението на съда по мерките за личен контакт не следва да се повлиява от липсата на постигнато съгласие на двамата родители, последното може да бъде заместено и по- късно, със съдебно решение в друго производство, по реда чл. 127а, ал. 2 СК. При постановяване на режим за лични контакти на дете с неоглеждащ родител, който в посочено време и рамки да го отвежда в своето местожителство в чужбина, решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК, във вр. вр. чл. 59, ал. 3 СК може да указва в необходимата яснота разрешава ли се пътуването, в който случай разрешението е предмет на отделен диспозитив. За него обаче е необходимо проведено производство по чл. 127а СК, каквото в рамките на спор по чл. 127, ал. 2 СК съдът не провежда, освен ако не е сезиран с нарочна молба по чл. 127а, ал. 3 СК Постновена от съда в спора по чл. 127, ал. 2 СК възможност за родител, установил местожителството си трайно в друга страна, да отвежда детето в своето местожителство извън пределите на страната, да го отвежда в рамките на подходящ, постановен от съда и съобразен в указани насоки режим,(например за определени периоди през училищните ваканиции)като го връща в неговото местожителство в страната, само по себе си не замества и не предолява изискването на закона за общо съгласие на двамата родители за всяко пътуване на детето в чужбина (чл. 127а ал. 1 СК). Решение по чл. 127, ал. 2 СК с така определен режим на лични контакти опредметява причина за пътуване на дете в чужбина, която причина, при разногласие между родителите, подлежи на зачитане от съд, сезиран за преценка по чл. 127а, ал. 2 СК при опредляне параметните на разрешението с оглед на конкретните обстоятелства, изтъкнати и установени в това производство.

Указание за параметрите на заместващото съдебно решение са разясненията, дадени с приемането на Тълкувателно решение №1/03.07.2017г по тълк. д.№1/2016г ОСГК на ВКС Разрешението се дава за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем(напр. държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. За да е защитен интересът на детето в пълна степен, в това производство съдът ще направи предварителна преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен и реален риск за него Съдът не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване. Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на чл. 127а СК пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите опазването на най-добрия интерес на детето, а това не може да стане, ако пътуването не е предвидимо във времето и пространството. .

Тази предвидимост има задачата да очертае и решението по чл. 127, ал. 2 СК(чл. 59, ал. 3 СК) при режима на лични контакти с родител, установил местожителството си в чужбина, като обща рамка, но и като конкретни мерки съгласно чл. 59, ал. 8 СК, когато такива са необходими.

При определяне режима на личен контакт следва да се създаде нормална обстановка за пълноценни отношения между детето и този родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Липсата на проведено производство, съответно на заместващо съдебно решение за пътуване на детето в чужбина и издаване на необходимите му документи не следва предрешаващо да води до налагане на режим, при който личните контакти да се осъществяват единствено в Р. България. Както наличието на съдебно определен режим, при който съдът вече е преценил позитивно възможността след навършване на определена възраст на детето родителят с право на лични контакти да го отвежда за определено време в своето местожителство в чужбина (определена, или определяема страна), така и при решение по чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 59, ал. 3 СК, в което е постановено свиждане и вземане на детето от неотглеждащия родител да се осъществяват единствено в Р. България, се вземат предвид от съда в производство по чл. 127а, ал. 2СК. Законът не прави разграничение между различните хипотези, или причини, поради които детето ще пътува в чужбина. Следи се за конкретно защитения интерес на детето при излизането му извън границите на страната. В производството по чл. 127а, ал. 2 СК съдът подлага на преценка причината за искането и при липса на данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето, определя параметрите на разрешението. Когато действителна причина за разногласието засяга пътуване с неоглеждащия родител, за да има последният възможност за контакти с детето в нормалнаобстановка, осигурена от негова семейна среда, местоживеенето на детето не се променя. Определянето на местоживеене на детето е израз на висшия му интерес да се интегрира в семейна и социална среда и предполага трайност на установяването, а личните контакти с възможност родител да отвежда дететето при себе си в своето местожителство не водят до трайност на установяването в същата степен. При тях се отчита необходимост условията за свиждане да задоволяват потребностите на детето, отчитат се и рисковете и гаранциите за сигурността и правата на детето при отвеждането и връщането му. Насоките, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне на личните контакти на детето с другия родител, който не упражнява родителските права, са указаните в ППВС №1 от 12.11.1974г., като във всички случаи следва да се определи подходящ по интензивност и начин на осъществяване режим на лични отношения, чието времетраене занапрад е до настъпване на причина за неговото изменение, или отпадане. Когато не се установи пречка родител с местожителство в чужбина след навършване на определена възраст на детето, която възраст при постановяване на решението не е достигната, да го отвежда със себе си в своето местожителство и да го връща в определеното местожителството при отглеждащия родител, , режимът на лични отношения не следва да се ограничава в това отношение, но остава условието за съгласие на двамата родители при пътуване на детето в чужбина, или заместването му с решение на съда по чл. 127а, ал. 2, СК. Параметрите на разрешението ще прецени конкретно този съд, в това производство, съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1/03.07.2017г по тълк. д.№1/2016г ОСГК на ВКС.

Съобразно така дадения отговор на въпроса, подадената от И. К. Т. касационна жалба е частично основателна. Детето А. е родена на 26 юли 2018г в [населено място], като майката Д. И. К. е оспорила заявеното от с декларация от И. К. Т. припознаване. Връзката между двамата е била преустановена с фактическа раздяла преди раждането на детето и настоящият касатор е предявил иска по чл. 66, ал. 2 СК за да установи, че е биологичен баща, съответно родител. Този иск, неоснователно оспорван от майката, е уважен от първоинстанционния съд с решение №189/05.08.2020г по гр. д №32/2019г на РС Гарброво, влязло в сила, като необжалвано в тази част. Постановена е промянта в акта за раждане на детето. В условие на евентуалност, били са заявени исканията за определяне местожителството на детето при майката (тогава в [населено място]), която да упражнява и родителските права, като се определи режим на лични отношения с бащата. В решението на Габровски окръжен съд е постановено майката да упражнява родителските права и е постановен режим на лични контакти. Определена е издръжката. Решението е обжалвано пред Апелативен съд Велико Търново и от двете страни в частта по определения режим на лични отношения, твърде ограничен спрямо бащата и поради това оспорен от него, както и при възражения на отглеждащия родител, че се предвиждт виждания през почивни дни в присъствие на социален работник от Дирекция „СП” по местоживене на детето в [населено място] , което по ред причини не е изпълнимо. Още с исковата молба И. К. Т. е направил искане по чл. 127а, ал. 3 СК, във вр. чл. 127а, ал. 2 СК при несъгласие на майката той да има възможност да извежда детето в [населено място] , Р. Австрия, по адреса на който трайно пребивава. Адресът е наето от него жилище в [населено място], представляващо обзаведен апартамент с две спални, кухня и баня., В същия град, но на друг адрес, живеят още неговата майка и брат. Причина за пътуването е желаният от него режим на лични контакти – да взема детето при себе си целия м. януари и целия месец юли(включително за рождения ден) всяка нечетна година, а всяка четна година – да взема детето през месец август и месец декември, като е изтъкнал още, че семейството му разполага и с жилище в [населено място]. В първоинстанционното производство в качеството на свитетел са снети показания от майката на И. Т. Х. Н. За битовите условия и други обстоятелства е свидетелствал и Г. Т., брат на И. Т.. Според тези показания, от 2012г семейството се е установило в Р. Австрия, до 2018г тримата са живеели заедно в наетото жилище, а понастощем ищецът живее отделно от тях под наем в същото, като плановете му били детето да се роди в Австрия и да има необходимите удобства. Живеят на близко разтояние, като семейството е задружно, помагат си и се виждат всеки ден. Св. Н. има и сестра, която живее в същия град. Всички работят, но към момента ищецът няма работа, посещата квалификационни курсове и получава помощи. Бил е представен социален доклад на Дирекция СП –Трявна за условията на отглеждане при майката и становище в първоинстанционното производство чрез процесуален представител на дирекцията, че не може да се приеме за положително установен интереса за дете на възраст една година и девет месеца, да осъществява срещи с лице, за което не е доказано, че е баща на детето. Поради съвместното разглеждане на иск по чл. 66, ал. 2 СК в същия процес, на малолетното дете е бил назначен и особен представител адв. П. Х., изтъкнала определени рискове, ако съдът разреши пътуване на детето А. до Р. Австрия на този етап, предвид обстоятелствата както са към момента. Майката също се е противопоставила. Искът за даване разрешение и издаване на международен паспорт на детето по чл. 127а, ал. 2 СК е отхвърлен от първостепенния съд, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила, както и в останалите необжалвани части.

Въззивният съд, като е имал за спорен предмет решението на Габровски окръжен съд в частта по определения режим на лични контакти с бащата (чл. 127, ал. 2 СК, във вр чл. чл. 59, ал. 3 ГПК ) е намерил за основателни доводите на майката и за частично основателни доводите на бащата по отношение на режима, който следва да бъде определен. Оставнена е без уважение жалбата на майката по отношение на определения начален момент на дължимата издръжка. Призовал е за задължително изслушване бащата по чл. 59, ал. 6 СК, който е потвърдил своето желание и очакване относно възможността да отвежда детето при себе си в Австрия, дал е пояснения относно битовите условия, трудовата си заетост и семейната среда. Отново е изслушана и майката на детето. В момента двамата родители не поддържат контакти. Детето посещава детска градина в [населено място], където майката работи и възнамерява да се установи трайно, отглежда го сама, подпомагана от майка си. Д. К. разбира необходимостта от своето съдействие при контактите с бащата, като изразява готовност свижданията се осъществяват, ако той има адекватно поведение, да бъде спокоен и търпелив и така нещата да се нормализират, най-вече за детето. Въззивният съд е отчел променените обстоятества свързани с местожителството на майката. Нов социален доклад не е възлаган на съответната Дирекция СП в [населено място]., тъй като по възлагането на родителските права за упражняване на майката първоинстанционното решение не е обжалвано. Жилището в [населено място] предстои да бъде продадено, бащата на детето и неговото семейство не планират да се завръщат в страната, след като всички трайно са се установили в Р. Австрия, където живеят и работят. При изслушването си И. Т. е изтъкнал, че апартамента в [населено място] в момента се извършва ремонт, не е годен за отсядане. Въззивният съд допълнително е изслушал и бабата на детето по майчина линия И. Трезийска, споделила опасенията си от липса на родителски капацитет при бащата. След отмяна на първоинстанционното решение в частта по чл. 127, ал. 2 СК, въззивинят съд е определелил по-детайлен режим на лични контакти с бащата за перида до навършване на седем годишна възраст на детето. При него е отчетено, че лична връзка с бащата тепърва предстои да се изгражда. До навършвнане на 5-годишна възраст контакти са определени чрез технически средства, осигуряващи визуална връзка в определено време, а личното виждане да е в само присъствие на майката; след навършване на 5 годишна възраст – с възможност бащата да осъществява контакти без присъствие на майката, но без да отвежда дедето с преспиване. Тази възможност за бащата се постановява като режим след навършване на 6 годишна възраст на детето, по местоживеенето му в Р. България за всяка втора и трета събота и неделя от месеца, както и за 7 дни през лятото и 3 дни през коледните и новогодишни празници. В тази част, определеният от ВТАС режим на лични отношения с бащата до навършване на 7 годишна възраст не се оспорва от страните, не е предмет на касационната жалба, не е налице и основание настощята инстанция служебно да предприеме неговото ревизирание. Не е било уважено желанието на бащата месечният режим на виждане да се концентира в определен брой последователни дни всеки месец, включително през работни за страната и учебни за детето дни това би нарушило режима му и ще е за сметка на училищната ангажираност, което не е в интерес на детето. То вече посещава детска градина в [населено място]. За периода от навършване на 7 годишна възраст нанатък, е постановено контактите да се осъществяват за 20 дни през лятната ваканция– когато майката не е в платен годишен отпуск и една седмица през коледната ваканция, всяка четна година на рождения ден на детето-всички по местоживеенето му в България. След навършване на 7 годишна възраст е запазена и възможността за общуване чрез технически средства, вече по преценка на детето, в рамките на свободното му време и съобразно дневния режим, определен от майката.

За тази оспорвана от касатора част на режима (след навършване на 7 години ) въззивният съд е изтъкнал, че дава само минималия стандарт на лични контакти, като не ограничава родителите при създаване на необходимата близост и привързаност на детето към биологичния му баща, включително да предвидят възможност за контакти по местоживеенето на бащата в друга държава, а в зависимост от развитието на отношенията между детето и бащата, определеният от съда режим би могъл да бъде и изменен, по съответния съдебен ред. поред въззивния съд не може към настоящия момент да се постанови осъществяване на личните контакти между бащата и детето по неговото местоживеене в Австрия, дори след навършване на определена възраст и дори единствено за периода на някои училищни ваканции, тъй като не може отнапред да се прецени дали това би било в интерес на детето.

При тези обстояелства, съображението на въззивния съд да определи режима на лични контакти в оспорваната от касатора част, като дори след навършване на подходяща възраст детето, дори в подходящо и ограничено време – само за учебните ваканции, отказва преценка на възможността родител да отвежда детето в своето местожителство в друга държава, като го връща в местожителството му в страната, противоречи на дадения с настоящето решение отговор на правен въпрос.

Следвало е да се съобразят както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. Това общуване включва и близкия кръг възходящи, формиращи семейната среда. Същевременно режимът на лични контакти не следва да е съдебно определен по начин, който поражда бъдещи конфликти и спорове, което означава съдът да се ръководи от виждането, че определените в решението мерки, включително определените съгласно чл. 59, ал. 8 СК ограничителни мерки ако такива са предписани, ще бъдат изпълнявани за определения ограничен период и целта им ще бъде постигната, а не обратното, както е мотивирал решението си въззивния съд в оспорваната с касационната жалба част.

Отвеждането на детето в рамките на определен режим на лични контакти, за определен период през коледната ваканция и през лятото с пътуване до [населено място], Р. Австрия, където бащата се е установил трайно, е в негов интерес, тъй като по този начин ще се създадат условия за общуване в семейната среда на този родител. Детето следва да общува и с двамата си родители и с роднините им, за да се формира като пълноценна личност. Не в интерес на детето да общува за по-продължително време с баща си единствено по начин, който предпоставя последният да търси къде да преспиват в Р. България на хотелски начала. Страната, в която бащата иска да го отвежда е държава-членка на ЕС, което гарантира, че установеното местожителство на детето при отглеждащия родител няма да бъде едностранно променено и че режимът за връщане на детето в местоживеенето му при другия родител ще бъде обвързващ. Предвид установеното по делото, че бащата И. Т. и към настоящия момент има осигурени достатъчно подходящи жилищни условия за поисканите от него контакти в наетото от него жилище в [населено място], Р. Австрия, че има подкрепата на семеството си в същия град, където е и неговото постоянно местоживеене, то обстоятелствата са изяснени в достатъчна степен за да се приеме, че е в интерес на детето след достигане на определена възраст и след изпълнението на един по-ограничен преходен режим, чиято цел е постепенно да се изгради и заздрави връзката с родителя, в определено време през учебните ваканции личните контакти с бащата да включват отвеждане в местожителството на този родител, стига към момента на достигане на посочената възраст от 7 години да са нилце и останалите условия на закона. Определени обстоятелства от значение за интереса на детето при пътуване в чужбина, което пътуване би се осъществило за първи път години напред, считано от постановяване на решението по мерките, в случай на противопоставяне на другия родител и спор, ще подлежат на изясняване от съда конкретно и към момента на достигане на съответната възраст за детето, предвид допуснатото в общите рамки на режима отвеждане. Съображенията на въззивния съд в обратен смисъл не могат да бъдат споределни.

Правилно въззивният съд изтъкнал, че не се установява липса на родителски капацитет при бащата, който желае да общува с детето и смята това за важно. Съобразил е, че биологичният произход на детето от него като баща е съдебно установен в наостоящия съдебен процес, но детето не го познава, не е контактувало с него, поради което емоционална връзка на доверие и обич между тях следва да се създаде постепенно. Отстъпен е твърде продължителен период за това, обхаващ четири години с постепенно разширяване на режима, за да се изтъкне накрая, че интересът на детето не може да бъде преценен в насока, позволяваща бащата изобщио да отвежда дедето в местоживеенето си, което е в друга държава. Неправилно е и препращането към възможността при достигане на 7 годишна възраст на детето режимът да бъде променен в желаната от бащата насока ако се установи, че постановеният режим на контакти ефективно е довел до създаване на необходимата емоционална близост и доверие във връзката с детето. В ППВС №1/1974г примерно е посочено кои обстоятелства обуславят иска за промяна на постановени от съда мерки относно детето, като предпоставка за успешното му провеждане. По реда на действащия понастоящем чл. 59, ал. 9 СК промяната на вече определените мерки може да се основава на промени, засягащи положението на детето или мерките и тяхната ефективност, а особена група представляват обстоятелствата, свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите, по повод задължителното спазване на вече определените мерки. Пречки от страна на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител, както и неосъществяване от родителя с право на лични контакти на определения му от съда режим, при който постепенно да създаде и заздрави връзка с детето за да бъде то спокойно, сигурно и щастливо тогава, когато е предвидена възможност да го отвежда със себе си за по-продължително време, са обстоятелства в тази категория. В нито една от изброените категории не попадат обстоятелствата, към които въззивният съд абстрактно е препратил в решението си, поставяйки ищеца като родител с право на лични контакти в положентие да поиска след време измемение на режима, за да получи възможност да отвежда детето в своето местожителство при условие, че е спазвал определите мерки и осъществил разписаните контакти до навършване на седем годишна възраст на детето, в резултат на което между тях вече има пълноценно изградена емоционална връзка.

Личната връзка с бащата в настоящия случаи действително трабва да бъде изградена постепенно, затова и мерките до навършване на определена възраст на детето са постановени при оправдани ограничения в режима на лични контакти, но и с постепенно разширяваща се възможност за отвеждане на детето с преспиване. Отклонението от обичайния режим и съображението такъв да не се наложи изначално, е мотивирано с обективни обстоятелства – ниска възраст на дете, което не е контактувало с бащата и още не го познава. Тези затруднения обаче въззивният съд е следвало да оцени като преодолими чрез мерките, които е постановил. Като цяло режимът на лични отношения следва да предпоставя нормализиране на контактите за периода до навършване на седем годишна възраст, предвид определените преходни мерки, а не запазването им като режим по чл. 59, ал. 3 СК докато не се установи в нов процес, че обстоятелствата са се променили.

Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено в частта относно режима на лични контакти с бащата през ваканциите, след навършване на седем годишна възраст на детето, тъй като за това време въззивният съд е определил мерките неправилно.

За същия период въззивният съд по същество е приел месечният режим на виждане с бащата да продължи да се осъществява през втората и трета събота и неделя от месеца, от 10ч на съботния ден, до 18 часа на неделния ден по местоживеене на детето в България. Касаторът иска да се постанови друг диспозитив в тази обжалвана част не заради съдържанието на мерките в частта за месечните контакти през годината – в касационната жалба се сочи те са останат същите. Причината е тълкуването на страната, че до навършване на 7 годишна възраст мерките на съда са ограничителни, действат до достигане на възрастта и поради това следва да се постановят в следващия раздел на решението отново, считано от навършване на седем годишна възраст на дедето. В случая обаче месечният режим, постановен от момента на навършване на 6 годишна възраст на детето насетне, не се зясяга и променя при навършена възраст от 7 години на детето и остава действащ. Променен е само режима по отношение времето за отвеждане през ваканциите Затова в тази част касационната жалба не следва да се уважава, също и искането изрично да се постанови аналогичен месечен режим и за периода след навършване на седем годишна възраст на детето, а следва да се потвърди решението на въззивната инстнация

Предвид установените по делото обстоятелства, при вече навършена училищна възраст на детето от 7 години не е наложително вземането с преспиване за съботни и неделни дни да се ограничава до конкретно опредено населено място в Р. България и жилище на определен адрес, което да се обследва за подходящи битови условия и социална среда, предлагана от родителя с право на лични контакти, като условие за тях. Няма данни за извод, че постановеният месечен режим на контакти би поставил детето в риск. В касационната жалба защитата на касатора по същество не поддържа искане за режим на лични контакти през всеки месец от годината, различен от вече постановения съгласно въззивното решение след навършване на 6- годишва възраст на детето с преспиване при бащата, искането пред настоящата инстанция е той да се конкретизира изрично и след достигане на седем годишна възраст, което предвид ясното съдържанието на решението, по същество е постановено.

Въззивното решение следва да се отмени в частта за определения режим касателно ваканциите. Това искане на защитата настоящият съд намира за основателно. В частта относно вземането на детето през ваканциите, на този етап не е необходимо възлагането на международен социален доклад за обследване на жилището на бащата в [населено място], Австрия, което последният държи под наем и понастоящем е адрес на постоянното му местопребиваване в тази страна, при положение че отвеждане на детето с пътуване до Австрия би се осъществило едва след четири години, когато проучването на местните социални служби няма да е актуално. Необходимо е в тази част( за ваканциите) режимът да позволява пълноценен контакт и на двамата родители с детето през свободното му време, като се изхожда от равна възможност за това, с оглед на което следва да се постанови бащата да взема детето при себе си, включително в своето местожителство в [населено място] , Аненщтрасе 50, 8020, топ 6, Р. Австрия, при условие че има съгласието на другия родител за пътуване на детето, или заместващо съгласието на този родител съдебно решение на българския съд, разрешаващо пътуването. Бащата следва да взема детето след навършване на седем годишна възраст за 20 последователни дни всяка година през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, от 10.00 часа на първия ден, до 18.00 часа на последния ден, в който да го връща на майката в нейното и на детето местожителство в Р. България, както и седем поредни дни всяка четна година по време на учебната ваканция на детето през коледните и новогоишни празници, в същия час, определен за вземане на детето от дома на майката и връщането му в този дом. Всяка нечетна година бащата ще взема детето за седем поредни дни през пролетната учебна ваканция, по време на великденските празници, в същия час, определен за вземане на детето от дома на майката и връщането му в този дом. Определен по този начин, режимът на контакти с родителя, който не отглежда детето и се е установил в чужбина, ще даде възможност както на родителите, така и на съда в случай на несъгласие, да прецени в най-добър интерес на детето причината за пътуването.

За рождения ден на детето не е оправдано бащата да го отвежда с преспиване в друго населено място, различно от местожителството му и обичайната среда, в която детето да отпазнува този личен повод. Приоритетен е интересът на детето да почувства празника свой, в своята среда, където живее, учи и другарува с други деца. Да израства и да се самоосъзнава като личност, създаваща интегритет за всички, които го ценят и обичат. Поради това неотглеждащия родител следва да има възможност за среща с детето на този ден всяка година. Ако родителите не постигнат съгласие как е най-добре тази среща да се осъществи, следва да се предвиди бащата да има личен контакт с детето на рождения му ден за времето от 10.00. часа до 12.00 часа на 26 юли всяка година, като взема дъщеря си и я връща в дома на майката същия ден.

С въззивното решение правилно е определено разноските да останат за страните, както са били направени / макар да не е посочено как съда достига до тази компенсация/ . Разноски за адвокатска защита в настоящето производството жалбоподателят е установил в размер на 840лв, а ответницата в размер на 600 лева, също за адвокатска защита. Касационната жалба, при ограничения предмет делото в настощята инстанция, е частично основателна, исканията в нея са частично уважени и предвид изхода на делото в настоящата инстанция в обжалваната част, разноски не се присъждат.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

Отменя въззивно решение№78 от 08.07.2021г. по в. гр. дело №348/2020г. на Апелативен съд Велико Търново, в частта с която в т. 5 от решението режим на лични отношения между бащата И. К. Терзиски ЕГН [ЕГН] с малолената му дъщеря А. И. Т. ЕГН [ЕГН] , след навършване на 7 годишна възраст на детето, да се осъществява за 20 дни през лятната ваканция – когато майката не е в платен годишен отпуск и една седмица през коледната ваканция на детето; всяка четна година на рождения ден на детето- всички по местоживеенето му в България, както и да общуват помежду си чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка свободно и по преценка на детето в рамките на свободното му време съобразно дневния режим, определен от майката, като в отмемената част, постановява:

Определя режим на лични отношения между бащата И. К. Терзиски ЕГН [ЕГН] и детето А. И. Т. ЕГН [ЕГН] , като след навършване на седем годишна възраст на детето и за времето през ваканциите бащата да взема детето при себе си в своето местожителство в [населено място], Аненщтрасе 50, 8020, топ 6, Р. Австрия, при условие че има съгласието на другия родител за пътуване на детето в чужбина, или заместващо съдебно решение на българския съд, разрешаващо пътуването, за 20 последователни дни всяка година през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като го взема от майката в 10.00 часа на първия ден и го връща в нейното и на детето местожителство в Р. България, в дома на майката до 18.00 часа на последния ден.

Всяка четна година по време на учебната ваканция на детето през коледните и новогоишни празници, бащата да взема детето в своето местожителство в [населено място], Аненщтрасе 50,8020, топ 6, Р. Австрия, при условие че има съгласието на другия родител за пътуване на детето в чужбина, или заместващо съдебно решение на българския съд разрешаващо пътуването, за седем поредни дни, като го взема от майката в 10.00 часа на първия ден и го връща на майката в нейното и на детето местожителство в Р. България, в дома на майката до 18.00 часа на последния ден.

Всяка нечетна година бащата да взема детето за седем поредни дни през пролетната учебна ваканция на детето при себе си в своето местожителство в [населено място] , Аненщтрасе 50, 8020, топ 6, Р. Австрия, при условие че има съгласието на другия родител за пътуване на детето, или заместващо съдебно решение на българския съд, разрешаващо пътуването, като взема детето от майката в 10.00 часа на първия ден и го връща на майката в нейното и на детето местожителство в Р. България, в дома на майката до 18.00 часа на последния ден.

Всяка година бащата да осъществява лична среща с детето на рождения му ден за времето от 10.00. часа до 12.00 часа на 26 юли, като взема детето от дома на майката и го връща в този дом същия ден, доколкото родителите не постигнат съгласие за друго време и начин за личен контакт на рождения ден.

След навършване на 7- годишна възраст на детето, свободно и по преценка на детето в рамките на свободното му време съобразно дневния режим, определен от майката, бащата да общува с детето чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка.

Потвърждава решение№78 от 08.07.2021г. по в. гр. дело №348/2020г. на Апелативен съд Велико Търново, в частта по т. 6 от решението, с която е определен режим на лични контакти след навършване на 6-годишна възраст на детето А. И. Т. с бащата И. К. Терзиски, след навършване на която възраст бащата да взема детето всяка втора и трета събота и неделя от месеца – от 10 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден, по местоживеене на детето в България, с преспиване при бащата.

В о станалата част решение№78 от 08.07.2021г. по в. гр. дело №348/2020г. на Апелативен съд Велико Търново е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]