Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

относими общо към характера и спецификата на въззивното производство и съответно приложими и към процесуалния ред, очертан от действащия ГПК. С оглед тези разрешения именно, постановеното по нередовна искова молба решение като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а при новото разглеждане на спора от друг състав на въззивния съд, следва да се проведе производство по чл. 129, ал. 2 ГПК, със задължителни указания за привеждане в съответствие на обстоятелствена част и петитум на исковата молба, като бъде съобразено и това, че твърдяната от страната забава на кредитора не прекратява облигаторната връзка между страните. Те продължават да бъдат обвързани с договора, а ищецът следва фактически да обоснове правните последици и съответно възможността за преустановяване на тази връзка, чрез твърдяно негово фактическо поведение в тази насока. Следва да посочи извършил ли е отказ от договора, в резултат на това бездействие от страна на МРРБ /чл. 98 ЗЗД/ при изразено от него нежелание да бъде развален същия по взаимно съгласие и кои от сумите претендира в такава хипотеза, като претенциите следва да са обосновани фактически, именно с правните последици от твърдяната забава на възложителя. Страната следва да съобрази още и това, че обезщетението за вреди следва да е свързано с основание стоящо извън договорното правоотношение, обосновано фактически, за да е налице такъв иск като петитум. Едва след това и в зависимост от процесуалното поведение на ищците, след отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба следва да бъде определена и правната квалификация на главния иск и необходимостта от предявяване на евентуални искове, които също следва да бъдат обосновани като обстоятелствена част и петитум.