Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

докладвано от съдия Камелия Ефремова


Анотация

Въпрос

Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд.

Отговор

Освен лицата, посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., по изключение право на обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Текст

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БОНКА ЙОНКОВА, ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. №******г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място] срещу решение №******г. по в. гр. д. №******г. на Великотърновски окръжен съд в частта, потвърждаваща постановеното Великотърновски районен съд решение №******г. по гр. д. №******г., с която е уважен предявеният от П. Н. Т. от [населено място], общ. Полски Т. срещу дружеството-касатор частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на сумата 20 000 лв. (част от обща сума 80 000 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния внук К. Я. Е., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 13.10.2017 г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Счита, че в случая не са недоказани предпоставките за уважаване претенцията на ищцата като лице, което, съгласно разясненията в цитирания тълкувателен акт, по изключение може да бъде обезщетено, а именно – особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и нейния внук, както и настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания, различни от нормално възприетите в обществото. Освен това, поддържа становище, че евентуално обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 5000 лв. съгласно чл. 493а, ал. 4 КЗ във връзка с пар. 96, ал. 1 ПЗР КЗ (ДВ бр. 101/2018 г.).

С определение №186 от 02.04.2020 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато по въпроса: Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление №4/25.V.1961 г. и Постановление №5/24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд.

Ответницата по касация – П. Н. Т. от [населено място], общ. Полски Т. – моли за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 08.09.2021 г. и в писмена защита от 22.11.2022 г.

Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, съобразявайки влязлата в сила присъда по н. о. х. д. №311/2018 г. на Великотърновски окръжен съд, е приел, че на 13.10.2017 г., по вина на А. А. И., застрахован при Застрахователна компания „Лев Инс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано пътно-транспортно произшествие, вследствие на което, на 17.10.2017 г., е настъпила смъртта на лицето К. Я. Е. – внук на ищцата П. Н. Т..

По отношение на спорния по делото въпрос за активната материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение в качеството й на баба на починалия, решаващият състав е счел, че същият следва да бъде разрешен с оглед постановките на Тълкувателно решение №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според което, освен лицата, посочени в ППВС №4/61 г. и ППВС №5/69 г., по изключение право на обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Предвид показанията на разпитаните по делото свидетелки – С. Н. и Н. П., въззивният съд е приел, че в настоящата хипотеза тези предпоставки са доказани и поради това ищцата следва да бъде възмездена за болките и страданията от загубата на своя внук по реда на чл. 52 ЗЗД в приетия от първостепенния съд размер от 20 000 лв., преценен като справедливо за случая обезщетение. Този извод е направен при съобразяване на: възрастта на ищцата; обстоятелството, че неимуществените вреди, причинени от смърт, имат много дълго проявление във времето и че болките и страданията от смъртта на близък човек са интензивни както на емоционално ниво, така и от гледна точка на очакванията за духовна и материална подкрепа, грижи и внимание; икономическите условия в страната и нивото на застрахователното покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент (месец октомври 2017 г.).

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно, тъй като прецененият като обусловил изхода на делото въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.

В посочения тълкувателен акт е разяснено, че: Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци; В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №4/61 г. и №5/69г. на Пленума на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

С оглед на така дадените разяснения, несъмнено е, че на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете постановления на Пленума на Върховния съд, обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки, следва се присъжда само по изключение при наличието на следните кумулативни предпоставки – създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно цитираните пленумни постановления.

В случая тези предпоставки не са осъществени. Установеното от свидетелските показания, че: още от малък починалият всяка седмица и през ваканциите е бил на село при баба си и дядо си; след развода на родителите, той и сестричката му останали за отглеждане при бащата, като ищцата постоянно им изпращала храна от село; внукът уважавал много баба си и дядо си, често сядал с тях на пейката на приказка, помагал им в селската работа, а след смъртта на дядо си (четири месеца преди процесния инцидент) всяка седмица, а понякога и през седмицата, бил при баба си, за да ъ помага в грижите за животните – не обосновава извод за изключителност на емоционалната връзка между ищцата и починалия й внук. Такава близост в отношенията между баби/дядовци и внуци е нещо нормално за българската традиция, тъй като обикновено бабите и дядовците оказват активна помощ (понякога почти ежедневна) за отглеждането на своите внуци (и то не само в хипотезата на развод на родителите). В резултат на това, напълно естествено между тях се създават отношения на близост, топлота, привързаност и уважение, намиращи най-различни проявления, каквито в случая са честите посещения на порасналия внук при ищцата на село, за да й помага, особено след смъртта на дядото. Ето защо, не може да се счете, че са налице конкретни житейски ситуации, обусловили създаването на близост, по-голяма от близостта, считана за нормална за посочената родствена връзка, както неправилно е преценил въззивният съд.

Отделно от това, по делото не е установено и понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които биха изпитали всяка баба и дядо – силна и непреодолима скръб от загубата на внук. Следователно, в случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Оттук и изводът, че предявеният иск е неоснователен и след отмяна на въззивното решение същият следва да бъде отхвърлен.

Независимо от този изход на делото, поради липса на заявено искане от страна на касатора, въпросът за дължимостта на разноски на същия не подлежи на обсъждане.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, предл. трето ГПК

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №197/25.05.2021 г. по в. гр. д. №593/2020 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, потвърждаваща постановеното Великотърновски районен съд решение №614 от 30.12.2019 г. по гр. д. №1745/2019 г., с която е уважен предявеният от П. Н. Т. от [населено място], общ. Полски Т. срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място] частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на сумата 20 000 лв. (част от обща сума 80 000 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния внук К. Я. Е., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 13.10.2017 г., както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Н. Т. от [населено място], общ. Полски Т. срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място] частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на сумата 20 000 лв. (част от обща сума 80 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния внук К. Я. Е., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 13.10.2017 г., като неоснователен.

Решението не подлежи на обжалване.


Препраща към

  • Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
    За критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства по делото.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]