Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Иванка Ангелова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

В кои случаи ищецът – поемател по записа на заповед дължи пълно и главно доказване на сочено от него каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение, в открито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

Председател:
Татяна Върбанова

Членове:
Петя Хорозова, Иванка Ангелова

при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията А. т. д. №******г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. С. против Решение №******г. по в. т. д. №******г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение №******г. по т. д. №******г., постановено от Окръжен съд-Пловдив, като краен резултат са отхвърлени предявените от касатора срещу А. Р. А., К. А. А. и В. А. А. искове с правно основание чл. 531 ТЗ за разликите над сумите от по 15 000 лв. до по 66 666. 67 лв. за осъждане на първите двама ответници и за разликата над сумата от 15 000 лв. до сумата от 66 666.66 лв. за осъждане на третия ответник, претендирани по издаден от наследодателя им А. В. А. на 29.05.2019г. запис на заповед в полза на М. В. С..

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалвания акт на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се необсъждане от въззивния съд на доказателствата в тяхната съвкупност и взаимовръзка, както и на превратната им преценка. Поддържа и се позовава на редовността на процесния запис на заповед и на липсата на посочено от ответниците на каквото и да е обяснение за задължаването на техния наследодател, както и на неясната им и нелогична позиция за съществуващо каузално отношение.

Не е постъпил отговор от ответниците по касационната жалба – А. Р. А., К. А. А. и В. А. А., които или техен представител не се явява в проведеното на 12.10.2022г. съдебно заседание.

С Определение №418 от 05.07.2022г. по настоящото т. д. №550/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: В кои случаи ищецът – поемател по записа на заповед дължи пълно и главно доказване на сочено от него каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното:

Предявеният с правно основание чл. 531 ТЗ осъдителен иск ищецът обосновава с издаден в негова полза на 29.05.2019г. от наследодателя на ответниците запис на заповед, без падеж, за сумата от 200 000 лв. Поради отказ на наследниците за заплащане на задължението по ценната книга при предявяването й в края на м. януари, 2020г., с връчването на исковата молба, ищецът намира записът на заповед за предявен, респ. задължението по него – за изискуемо. С отговора на исковата молба ответниците оспорват действителността и автентичността на записа на заповед, сочат неразкрито от ищеца основание на поетото задължение, като е заявено, че ценната книга няма самостоятелен ефект, а обезпечава имуществени отношения между издателя и поемателя във връзка със съвместни техни проекти. В подадената допълнителна искова молба ищецът сочи, че за периода от юни 2014г. до месец май 2019г. е предоставял на наследодателя на ответниците множество – повече от 30 на брой заеми на парични средства, вариращи от 500 до 5 000 лв., включително и един за 45 000 лв., в общ размер на 150 000 лв. Твърди, че поради невръщане на сумите и отказа му да се включи в имотни проекти на заемополучателя, последният е издал процесния запис на заповед за сумата от 200 000 лв., с включени лихви върху общо дължимата сума. С отговора на допълнителната искова молба ответниците потвърждават първоначално заявеното от тях становище, че процесният запис на заповед няма самостоятелен ефект, но без да сочат конкретно каузално правоотношение, обусловило издаването му. Оспорват достоверността на представения писмен договор за заем за сумата от 45 000 лв., заявяват възражение за погасяване на вземането по същия по давност преди издаване на записа на заповед, а за останалите заемни правоотношения до размера от 150 000 лв. считат, че ищецът дължи установяване на всяко едно от тях. Излагат подробни съображения в подкрепа на тезата, че през посочения от ищеца период от 2014г. до 2019г. наследодателят им не се е нуждаел от парични средства.

С постановеното по спора първоинстанционно решение искът е уважен изцяло въз основа приетото за доказани от състава на Окръжен съд Пловдив редовност на документа от външна страна, неговата автентичност, както и твърдяните каузални правоотношения по договори за заем от 2014г. до 2019г.

За да отмени първоинстанционното решение, в частта, с която са уважени исковете за сумите над по 15 000 лв. /общо за 45 000 лв./ до пълно претендираните размери от по 66 666.67 лв. и 66 666.66 лв. /общо за 200 000 лв./, както и да ги отхвърли за съответните разлики, въззивният съд приема, че установената редовност на процесния запис на заповед и абстрактният й характер, изключващ възможността да се твърди нищожност на сделката, поради липса на основание /кауза/, не е основание за уважаване на исковете. Позовавава се на заявеното в допълнителната искова молба за свързаност на издаването на процесния запис на заповед с предоставянето от ищеца на издателя й на парични средства – заеми в периода 2014г. – май, 2019. в общ размер от около 150 000 лв., като само за сумата от 45 000 лв. е подписан договор за заем. По отношение на останалите уточнени във въззивното производство 30 броя договори за заем с размери от 500 до 5000 лв. съдът приема, че ангажираните от ищеца доказателства не установяват съществуването на твърдяните договори за заем в общ размер от 106 000лв. Обсъдено е, че нито един от разпитаните свидетели няма преки впечатления за момента на сключване на договорите и конкретните уговорки по същите, а представената компютърна извадка, съдържаща колона с дати и колона с цифри, в общ размер от 151 000 лв., няма доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК – поради липса на посочен автор и подпис. С неустановяването на вземания по каузални правоотношения, породени от договори за заем в размер от общо 106 000 лв., въззивният съд обосновава извод, че в патримониума на ищеца не е възникнало вземане за този размер, породено от издадения на 29.05.2019г. запис на заповед.

По въпроса, по който атакуваното решение е допуснато до касационно обжалване, е формирана практика на ВКС, обективирана в Решение №248/23.01.2015г. по т. д. №3437/2013 г. на І т. о., Решение №38/07.04.2015г. по т. д. №1008/2014г. на І т. о., Решение №13/28.07.2017г. по т. д. №2642/2015г. на І т. о.; Решение №60173 от 09.09.2021г. по гр. д. №1640/2020 г. на ІV г. о. и др., постановени при съобразяване със задължителните указания на ТР №4/2014г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Досежно правилата за разпределяне на доказателствената тежест при иск по чл. 531 ТЗ са приложими разясненията, дадени с т. 17 на ТР 4/2013г. от 18.06.2014г., относими към иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, с оглед идентичния предмет на защита, а именно установяване съществуването на вземане по запис на заповед. Съгласно посочения акт на нормативно тълкуване ищецът – поемателят по запис на заповед не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по чл. 422 ГПК /аналогично и за производството по чл. 531ТЗ/, подлежи на доказване и каузалното правоотношение, но само доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване вземането по записа на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи за претендираното, съответно отричаното право. Именно във връзка с разпределение тежестта на доказване, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и основанието на вземането на ищеца – абстрактна правна сделка, изрично в мотивите към т. 17 на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС се приема, че ищецът-кредитор, сочещ обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си, основано на менителничния ефект. В съответствие с мотивите на Тълкувателното решение, че ищецът-поемател не следва да сочи и доказва връзка между абстрактното с конкретно каузално правоотношение, не би следвало в негова тежест да се вменява установяването на обстоятелство, за позоваването на което няма изначален правен интерес. Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо единствено за предмета на защита на ответника – длъжник по записа на заповед. Ако той би потвърдил същата кауза, на доказване биха подлежали само релативните му възражения за несъществуване или погасяване на вземането. Ако би твърдял различна кауза, съгласно Тълкувателното решение, всяка от страните доказва твърдяната от нея кауза. Доказването на каузата на ищеца в този случай обаче се обуславя не от основанието на иска, а от осъществяваната от ответника защита и цели да обори доказвана от последния, различна от действителната, каузална причина за издаването на ефекта, съответно недължимост на вземането на това основание, предвид правопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи възражения, в който смисъл са мотивите на т. 17 от соченото ТР.

Следователно, ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед. Интерес, но не и задължение, от установяване на кауза за издаване записа на заповед, ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на ответника, в случай, че същият би твърдял и доказвал различна от действителната причина за издаване на менителничния ефект. В случай на посочване на кауза, но недоказването й, ищецът не следва да бъде санкциониран с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка, независимо от защитата на ответника.

По основателността на касационната жалба:

Предмет на касационното производство е правилността на въззивното решение в неговата отхвърлителна част, т. е. в частта, с която е уважен осъдителният иск за сумата от 45 000 лв., част от вземането, предмет на писмения договор за заем, решението като необжалвано е влязло в сила.

С оглед отговора на правния въпрос, въззивното решение се явява постановено в противоречие с материалния закон – т. 17 ТР №4/2014г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Недоказването от ищеца на сключено каузално правоотношение по множество договори за заем, посочено с допълнителната искова молба като причина за издаване на менителничния ефект, без да се преценява защитата на ответниците, не представлява основание за отхвърляне на иска при установена редовност на записа на заповед. Направеният от въззивния съд извод за редовност на процесния запис на заповед, поради наличие на задължителните по чл. 535 ТЗ реквизити и при съобразяване с приетото и неоспорено заключение на графологическата експертиза, установило, че е подписан от посоченото за издател лице, се споделя от настоящия състав. Следователно, правилен е решаващият извод за неоснователност на абсолютното възражение на ответниците за неавтентичност на менителничния ефект. Освен че не сочи, съответно не доказва конкретна и различна от посочената от ищеца кауза, ответната страна не въвежда, съответно не доказва релативни възражения – правопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи такива, които да отрекат процесната част от вземането на соченото от ищеца основание. Общото възражение за непаричност на заемните правоотношения също не променя доказателствената тежест, тъй като не поражда задължение за ищеца да доказва възникване/съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотезата на липса на относително възражение от ответната страна. При редовност на записа на заповед и при липса на въведени, съответно доказани от ответната страна относителни възражения, неправилно въззивният съд е възложил в тежест на ищеца пълното и главно доказване на каузалното правоотношение, довело до отхвърляне на иска в разглежданата част, поради недоказаност на заемните правоотношения.

Процесният запис на заповед е без падеж и на основание чл. 487, ал. 1 ТЗ и чл. 536, ал. 2 ТЗ се смята за платим на предявяване. Подписан с уговорка без протест“ връчването му с исковата молба има за последица ефекта на предявяване и покана за плащане. Считано от датата на връчване на исковата молба на всеки от ответниците, за които по делото няма спор, че са наследници на починалия издател на записа на заповед, задължението по същия е изискуемо и в останалата част от общо 155 000 лв., от които по 51 666.67 лв., дължими от А. Р. А. и К. А. А., и 51 666.66 лв. от В. А. А..

Следователно, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу А. Р. А., К. А. А. и В. А. А. искове с правно основание чл. 531 ТЗ за разликите над сумите от по 15 000 лв. до по 66 666. 67 лв. за осъждане на първите двама ответници и за разликата над сумата от 15 000 лв. до сумата от 66 666.66 лв. за осъждане на третия ответник, претендирани по издаден от наследодателя им А. В. А., като се постанови ново, с което посочените разлики от по 51 666.67 лв. и от 51 66.66 лв. се присъдят в полза на ищеца, ведно със законната лихва върху сумите, начиная от датата на връчване на исковата молба – 14.05.2020г. до окончателното им изплащане.

При този изход на спора по същество, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за сумата от 10 602 лв., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски пред ПАС в размер на 3 100лв. Последните следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 10 602лв. за първоинстанционното производство и сумата от 3 130 лв. за касационното производство, представляваща внесена д. т. По делото няма данни за сторени от ищеца разноски за въззивното производство, поради което такива не му се следват.

Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №260235 от 15.12.2021г. по в. т. д. №138/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която са отхвърлени предявените от М. В. С. срещу А. Р. А., К. А. А. и В. А. А. искове с правно основание чл. 531 ТЗ за разликите над сумите от по 15 000 лв. до по 66 666. 67 лв. за осъждане на първите двама ответници, или по 51 666.67лв., и за разликата над сумата от 15 000 лв. до сумата от 66 666.66 лв., или 51 666.66 лв., за осъждане на третия ответник, претендирани по издаден от наследодателя им А. В. А. на 29.05.2019г. запис на заповед в полза на М. В. С.; в частта, с която е отменено Решение №260175 от 08.12.2020г. по т. д. №177/2020г., постановено от Окръжен съд-Пловдив в частта за разноските, с която А. Р. А., К. А. А. и В. А. А. са осъдени да заплатят на М. В. С. разноски в размер на 10 602лв., както и в частта, с която М. В. С. е осъден да заплати на ответниците А. Р. А., К. А. А. и В. А. А. разноски пред ПАС в размер на 3 100лв., вместо което постанови:

ОСЪЖДА А. Р. А., [ЕГН], К. А. А., ЕГН: [ЕГН] и В. А. А., ЕГН: [ЕГН], всички от [населено място], [улица], да заплатят на М. В. С., ЕГН: [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 3, ап.9, на основание чл. 531 ТЗ, допълнително сумата от общо 155 000 лв., от които първите двама – по 51 666.67 лв., а третия ответник – 51 666.66 лв., по издаден от наследодателя им А. В. А. на 29.05.2019г. запис на заповед в полза на М. В. С., ведно със законната лихва върху сумите, начиная от 14.05.2020г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА А. Р. А., К. А. А. и В. А. А. да заплатят на М. В. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на 10 602лв. и сумата от 3 130 лв. – разноски за касационното производство.

В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъдената сума от общо 45 000 лв., въззивното решение, като необжалвано, е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]