Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Розинела Янчева


Анотация

Въпрос

Невалидно ли е въззивното съдебно решение с оглед изричното оплакване в касационната жалба и изложението към нея за абсолютна неразбираемост на мотивите му, както и за невъзможността същото да бъде изпълнено от органите по кадастъра?

Отговор

Разпоредбата на пар. 1, т. 16 ДР ЗКИР определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като „несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри“. Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. Той представлява положителен установителен иск за собственост към настоящия момент, при наведени най-често от ищеца твърдения за неточното заснемане на имота му или на части от него в кадастралната карта като част от имота на ответника, или незаснемането му като самостоятелен имот. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. При уважаване на иска, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, както и в какво се състои непълнотата или грешката в кадастралната карта. Съдебното решение, придружено от скица-проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра.

Текст

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове:

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА, РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело №******[/aam]******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК – чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба вх. №******[/aam]******г., подадена от О. Р. Ч. и Р. Р. Е., чрез адвокат Е. С., срещу решение №******[/aam]******г. по гр. д. №******[/aam]******г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която е отменено решение на №******[/aam]******г. по гр. д. №1557/2019 г. на Районен съд – Пещера в частта, с която е признато за установено по отношение на К. Я. М., М. А. Ф. и Р. С. К., че О. Р. Ч. и Р. Р. Е. са собственици при равни права за размера над 31.50/237 кв. м идеални части и до размера на 128.50/237 кв. м идеални части или за разликата от 87/237 кв. м идеални части от площта, заключена между северната кадастрална граница на притежавания от ищците имот *** (граничеща със северната част на имот с идентификатор ***) и южната регулационна граница на парцел *, * в кв. 152 по плана на [населено място], одобрен със заповед №РД-14-02-1144/4.12.1985 г. (частта от северната кадастрална граница на имот *** до синята линия от комбинирана скица – приложение №4 на стр. 193), както и в частта, с която е признато за установено по иска на О. Р. Ч. и Р. Р. Е. по чл. 54, ал. 2 ЗКИР срещу К. Я. М., М. А. Ф. и Р. С. К., че при одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-14/30.08.2019 г. (допусната техническа грешка в изписването на вярната дата, посочена в исковата молба – 20.06.2014 г.), на ИД на АГКК, е допусната грешка при отразяването на южната кадастрална граница на имот ***, изразяваща се в неправилно отразяване на площта, заключена между южната кадастрална граница на притежавания от ищците имот и южната регулационна граница на същия по действащия регулационен план, одобрен със заповед №РД-14-02-1144/4.12.1985 г., като част от имот с идентификатор *** и част от имоти с идентификатори *** и ***, съгласно комбинирана скица на вещото лице – приложение №4, мащаб 1:250, на стр. 193 от делото, приподписана от съдията докладчик, с площ за размера над 31.50 кв. м и до 152 кв. м, или за разликата от 121.50 кв. м, заключена между южната кадастрална граница на имот *** до синята линия на скицата на вещото лице на стр. 193, като вместо това въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за посочените по-горе разлики.

Въззивният съд е посочил, че пред него първоинстанционното решение е обжалвано К. Я. М. и М. А. Ф. в частта, в която Районен съд – Пещера е приел за установено, че ищците О. Р. Ч. и Р. Р. Е. са собственици на 128.50/237 кв. м идеални части от площта, заключена между северната кадастрална граница на притежавания от ищците имот с идентификатор *** и южната регулационна линия на парцел *, * в кв. 152 по плана на [населено място], както и че е допусната грешка при отразяването на южната кадастрална граница на имот ***, изразяваща се в неправилно отразяване на площта, заключена между южната кадастрална граница на притежавания от ищците имот и южната регулационна линия на същия по действащия регулационен план, одобрен със заповед №РД-14-02-1144/4.12.1985 г.

Визирал е, че по делото са предявени искове с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 108 ЗС. В исковата си молба О. Р. Ч. и Р. Р. Е. твърдят, че са собственици по наследство на ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], с номер по предходен план *, кв. 152, парцел *., ведно с всички построени сгради в имота, подобрения и приращения. Имотът бил придобит от общия наследодател Р. О. Ч. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №77, том І, н. д. №153/1972 г., и представлявал дворно място в [населено място] с построена в него къща, с обща площ от 76.30 кв. м, а по общинско удостоверение – 110.80 кв. м, съставляващо имот пл. №* и включващо се в дворищен парцел *, * в кв. 116 по плана на [населено място], с обща площ на парцела от 234 кв. м, при общи съседи: М. С. Д., М. Г. М., братя М. П. и Б. А. П., н-ци на М. Ю. Б. и улица. Впоследствие, съгласно протокол от 7.03.1978 г. на комисия при ГНС – Пещера за изравняване на съсобствените части в парцели *, *, *, * в кв. 116, процесният имот на Р. Ч. пл. №* съдържа 106 кв. м, с придадени 28.90 кв. м по регулация от имот пл. №*, собственост на Н. А. М., впоследствие прехвърлен на ответницата М. А. Ф. с нот. акт №16, том IV, рег. №1392, дело №492/2012 г., на стойност 57.80 лв., заплатени от наследодателя Р. Ч.. Съгласно същия протокол имот пл. №*, собственост на М. А. С., съдържа урегулирано място в парцела с площ от 86 кв. м, или площта на съсобствения парцел *, * става 192 кв. м, от които 106 кв. м за Р. Ч. и 86 кв. м за М. С.. Ищците твърдят, че според приетия нов регулационен план на [община], одобрен със заповед №РД-14-02-1144/4.12.1985 г., процесният бивш имот пл. №* вече е с пл. №*, включващ се в парцел *, * в кв. 152 по плана. С протокол №10/14.05.1987 г. на ОНС – Пещера към този съсобствен парцел на наследодателя Р. О. Ч. (Х. О. Ч.) и Д. (Д.) А. С., се придават по регулация 23 кв. м от имот пл. №* и 22 кв. м от имот пл. №*, за което е съставен нот. акт №177, том I, н. д. №378/1988 г. на районен съдия при PC – Пещера. Според ищците след двете придавания по регулация площта на парцел *, * е станала общо 237 кв. м, от които 128.50 кв. м за наследодателя на ищците Р. О. Ч. (106 кв. м от първото придаване и 23 кв. м + 22 кв. м = 45 кв. м: 2 = 22.50 кв. м от второто придаване), и 108.50 кв. м за другия съсобственик Д. (Д.) А. С. (86 кв. м от първото придаване и 23 кв. м + 22 кв. м = 45 кв. м: 2 = 22.50 кв. м от второто придаване). В исковата молба се сочи, че по водено гражданско дело за реално ползване на процесния съсобствен имот и на сградите в него (гр. д. №312/1994 г. по описа на PC – Пещера) и постигната спогодба, на общия наследодател е предоставено реално ползване, оцветено в розов цвят по скица на вещото лице, в размер на 117.5 кв. м в северната част на парцел * *, ведно с построените в него сгради, както и общо ползване на полумасивна сграда с площ от 9 кв. м, разположена в крайната югоизточна част на парцела, оцветена в жълт цвят на скицата. Твърди се, че с приемане на кадастралната карта със заповед №РД-18-14/30.08.2019 г. (техническа грешка, в началото на исковата молба се сочи дата 20.06.2014 г., в каквато връзка са и отразяванията по приложените скици по КККР) на изп. директор на АГКК е допусната грешка в картата, като съсобственият имот на Р. Ч. и Д. С. вече е разделен на два отделни самостоятелни имота с различни идентификатори, като собственият на ищците имот неправилно е отразен с площ от 87 кв. м. Твърди се още, че с приемането на посочената кадастрална карта част от парцел *, *, в кв. 152 по действащия регулационен план на града неправилно е включен в имоти с идентификатори *и *. Ищците считат, че това отразяване е неправилно защото не са съобразени правата на собствениците на имотите и действащите регулационни планове на града към момента на изработването на кадастралната карта. Твърдят, че заключената част, описана по-горе, е собственост на ищците, като наследници на Р. Ч., и на първия ответник К. Я. М., като приобретател на Д. (Д.) А. С., при описаните по-горе права. Сочат, че за тях е налице правен интерес да предявят иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване по отношение на собствениците на имоти с идентификатори ***, *** и ***, че ищците, като наследници на Р. О. Ч., са собственици при равни права на 128.50/237 кв. м идеални части от площта, заключена между северната кадастрална граница на притежавания от ищците имот с идентификатор *** (граничеща със северната част от имот с идентификатор ***) и южната регулационна граница на парцел *, *, в кв. 152 по плана на [населено място], одобрен със заповед №РД-14-02-1144/4.12.1985 г.

Окръжен съд – Пазарджик е приел за допустимо обективното съединяване на искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и по чл. 108 ЗС, тъй като страните по исковете са едни и същи, касае се за претенции за различни части от процесните имоти, като е отчел, че грешката в кадастъра има за предмет собствеността към момента на одобряване на КККР за процесния имот, докато ревандикационата претенция е свързана с установяване правата на собственост и осъществявана фактическа власт без основание от страна на ответниците към момента на депозиране на исковата молба. Посочил е, че в случая ищците твърдят, че правото им на собственост е нарушено в резултат на установена грешка в кадастъра, изразяваща се в това, че като съсобственици на 128.5/237 кв. м ид. ч. от собствения им имот, същите са заснети неправилно като част от трите имота на ответниците с посочените идентификатори, вместо като част от имота им с идентификатор *** по КККР на [населено място] от 2014 г. Намерил е за установено от представените писмени документи, че при закупуването на процесния имот през 1972 г. от наследодателя на ищците Р. Ч. имотът е представлявал дворно място от 76.30 кв. м, а по общинско удостоверение – 110.80 кв. м, ведно с построена в него къща, съставляващо имот пл. №*, участващ в общ парцел заедно с имот пл. №*, а именно парцел *, *, с обща площ от 243 кв. м. През същата година е било одобрено попълване на кадастралната граница с верни имотни граници между имоти пл. №*, *, *, в кв. 116 по подписан от страните технически констативен протокол. Впоследствие през 1974 г., със заповед №145/19.07.1974 г., е била изменена уличната и дворищната регулация, при което за четирите имота – пл. №№*, *, * и *, е отреден един съсобствен парцел *, като е започната процедура по изравняване на съсобствените части в парцела, в резултат на което всеки от четирите имота е станал с площ от 134.75 кв. м. Доколкото обаче липсват данни за нотариални актове, съставени въз основа на документи за извършени плащания на обезщетенията по този протокол, като условие за приключване на процедурата, следва да се приеме, че изравняването на частите не е реализирано. По следващия кадастрален, регулационен и застроителен план от 1985 г. и след обезсилване на предходния план, по който е била започната, но незавършена процедурата по изравняването на частите, за имотите на наследодателя на ищците имот пл. №* и за съседен имот пл. №*, собственост на Д. С., е отреден съсобствен парцел *, *. Към този общ парцел са придадени по регулация части от два съседни имота – 23 кв. м от имот пл. №*, заедно със застроени части, и 22 кв. м от имот пл. №*, ведно с жилищна сграда и други помещения и подобрения, за което е съставен оценителен протокол на комисията по чл. 265 ППЗТСУ /отм./ от 14.05.1997 г., след което е съставен нот. акт №177/1988 г. за право на собственост на собствениците на парцела Х. (Р.) Ч. и Д. С. на придобити по регулация части, при което общият парцел е станал с площ от 244 кв. м. В резултат на одобрената от съда спогодба за реално ползване на съсобствения парцел и при признати със спогодбата взаимно равни права на собственост, на всеки един от двамата съсобственици е определена реална площ от по 117.50 кв. м за ползване, плюс обща част за ползване от 9 кв. м, а според гласните доказателства, както и от заключението на експерта инж. Д. се установява, че оттогава и към настоящия момент на място е изградена и съществува телена ограда по границата на ползването, т. е. реалното ползване по съдебното решение продължава да се осъществява и сега. Следователно, налице е взаимно признаване на правата на всеки от съсобствениците в общия парцел, настъпило е и изравняване на частите на парцела и фактически въвод във владение на същите, включително и по отношение на придадените по регулация части, за които е съставен и нотариален акт за придаваеми се по регулация части след извършено и надлежно удостоверено в документа за плащане на същите, следователно правата на всеки един от двамата е в обема от 118.5/237 идеални части (всеки е собственик на 1/2 част от площта на общия парцел в идеални части). В този смисъл, и предвид обстоятелството, че в исковата молба ищците твърдят, че са съсобственици на 87 кв. м (площта на самостоятелния ПИ с посочения идентификатор *), при полагащите им се с оглед на писмените документи 118.5/237 идеални части собственост, то за тях е налице правен интерес да им бъдат признати правата върху още 31.5/237 идеални квадратни метра, които не са заснети като част от поземлен имот с идентификатор ***. Собствеността в посочения обем права е придобита от наследодателя им на валидно правно основание – покупко-продажба, заплатени придаваеми се по регулация места и въвод, и изравняване на частите в съсобствен парцел и установяване на владение върху 1/2 ид. ч. от целия парцел, равняваща се на 118.50 кв. м, представляваща 1/2 ид. ч. от общата площ на парцела от 237 кв. м, като част от тази площ от 87/237 кв. м е включена в поземления имот с посочения идентификатор. Следователно интерес за ищците е да установят, че другата притежавана от тях част от съсобствения парцел *,*, с площ от 31.5/237 кв. м ид. ч., неправилно е заснета като част от другите три имота, собственост на тримата ответници, и заключена между южната кадастрална граница на ПИ с идентификатор * и южната регулационна граница на същия по регулационния план от 1985 г., по който са уредени регулационните сметки. Изменението на плана от 2006 г. няма правно значение и не променя ситуацията, доколкото по него няма нито придаваеми се места към парцела, нито са извършвани плащания и въвод, респективно няма приложена регулация. Допусната е грешка в КККР, като процесната част не е заснета като част от ПИ, индивидуална собственост на ищците. Обстоятелството, че в кадастралната карта южната граница на съсобствения парцел не е правилно отразена, тъй като в картата границата е отразена както е в кадастралния план от 1985 г., а не е заснемана на място, само по себе си представлява грешка в заснемането, доколкото е налице несъответствие между фактическото положение на границата и отразената в кадастралния план. Другата грешка е допусната в самия план от 1985 г., като по него неточно е заснета жилищната сграда в имот пл. №*, с която е съобразена регулацията. Доколкото в имот пл. №* липсват второстепенни постройки, впоследствие оценени и заплатени, то въпросът дали е придобита собствеността върху земята, не стои на дневен ред, доколкото ищците не се позовават на грешка в неправилното им заснемане. Въззивният съд е посочил, че възприема мотивите на първоинстанционния съд в частта относно основателността на претенцията по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като по отношение на размера на площта на спорната част извършва съответната ревизия и редукция съгласно изложените по-горе мотиви и доводи. Визирал е, че грешката в кадастъра е налице поради неточното заснемане на границата на имота от 1985 г., извършено по кадастралния план, а не по фактическата граница на място при уредени регулационни сметки. Доколкото неточно е заснета жилищната сграда в имот пл. №*, с която е съобразена регулацията, а и липсата на второстепенни постройки в имот пл. №*, това е отчетено от експерта и от първоинстанционния съд. Няма неяснота и по отношение на момента, към който е допусната грешката в кадастъра, а именно – момента на влизане в сила на заповедта на изп. директор на АГКК №РД-18-14/20.06.2014 г. за одобряване на КККР, за която липсват данни да са налице последващи изменения или допълнения или промени, а такива не се и твърдят от никоя от страните в процеса.

По изложените съображения Окръжен съд – Пазарджик е намерил претенцията по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за основателна и доказана за посочения размер от 31.50 кв. м, като за разликата над този размер е приел, че същата следва да се отхвърли като неоснователна. Изложил е, че правата на ищците са установени към момента на влизане в сила на КККР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-14/20.06.2014 г. на изп. директор на АГКК. Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за нищожно, поради абсолютна неразбираемост на съдържанието му, евентуално за неправилно – незаконосъобразно и необосновано.

С определение №50383 от 3.10.2022 г., постановено по настоящото дело, ВКС, състав на второ гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение за проверка за неговата валидност, с оглед изричното оплакване в касационната жалба и изложението към нея за абсолютна неразбираемост на мотивите му, както и за невъзможността същото да бъде изпълнено от органите по кадастъра.

В проведеното открито съдебно заседание пред ВКС страните не се явяват и не изпращат представители. От жалбоподателите е депозирано писмено становище.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното:

О. Р. Ч. и Р. Р. Е. твърдят с исковата молба и поддържат по делото, че съгласно скица №15-797147-30.08.2019 г. са собственици по наследство от Р. О. Ч. на поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], обл. Пазарджик, одобрени със заповед №РД-18-14/20.06.2014 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 87 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: *, квартал 152, парцел *., ведно с всички построени сгради в имота, подобрения и приращения, при съседи на имота: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***. Имотът бил придобит от общия наследодател Р. О. Ч., починал на 25.09.2012 г., с нотариален акт №77, том I, н. д. №153/1972 г. на съдия при PC – Пещера. Съгласно нотариалния акт Р. Ч. закупил процесния имот, който към онзи момент бил със следното описание: дворно място в [населено място], с построена в него къща, с обща площ от 76.30 кв. м, а по общинското удостоверение – с площ от 110.80 кв. м, при съседи: улица, Б. А. А. и М. П., съставляващо имот пл. №* и включено в дворищен парцел *, *, в кв. 116, по плана на [населено място], който парцел е с обща площ от 234 кв. м, при общи съседи: М. С. Д., М. Г. М., братя М. П. и Б. А. П., н-ци на М. Ю. Б. и улица. Впоследствие, съгласно протокол от 7.03.1978 г. на комисия при ГНС – Пещера за изравняване на съсобствените части в парцел *, *, *, * в кв. 116 по плана на [населено място], процесният имот пл. №*, собственост на Р. О. Ч., вече съдържа 106 кв. м, с придадените 28.90 кв. м по регулация от имот пл. №*- на Н. А. М., впоследствие прехвърлен на втората ответница М. А. Ф. с нотариален акт №16, том IV, peг. №1392, дело №492/2.08.2012 г., издаден от Служба по вписванията – [населено място], на стойност 57.80 лв., заплатени от наследодателя. Съгласно същия протокол, имот пл. №*, собственост на М. А. С., съдържа урегулирано място в парцела с площ от 86 кв. м. При това положение площта на съсобствения парцел, * станала 192 кв. м, съответно – 106 кв. м за Р. Ч. и 86 кв. м за М. С.. Съгласно приетия нов регулационен план на [община], одобрен със заповед №РД-14-02-1144/4.12.1985 г., процесният имот е с пл. №*, включващ се в парцел *, * в кв. 152 по плана на [населено място]. Съгласно протокол №10/14.05.1987 г. на ОбНС – Пещера към този съсобствен парцел на Р. О. Ч. (с българско име Х. О. Ч.) и Д. (Д.) А. С. се придават 23 кв. м от имот пл. №* и 22 кв. м от имот пл. №*. За така извършеното придаване по регулация на описаните части е съставен нотариален акт №177, том I, н. д. 378/5.09.1988 г. на районен съдия при Пещерския районен съд.

Ч. и Е. излагат, че след двете придавания по регулация площта на процесния парцел *, * в кв. 152 по плана на [населено място] станала общо 237 кв. м, от които 128.50 кв. м за наследодателя им Р. О. Ч. (106 кв. м от първото придаване и 23 кв. м + 22 кв. м = 45 кв. м: 2 = 22.50 кв. м от второто придаване, или 106 кв. м + 22.50 кв. м = 128.50 кв. м) и 108.50 кв. м (86 кв. м от първото придаване и 23 кв. м + 22 кв. м = 45 кв. м: 2 = 22.50 кв. м от второто придаване или 86 кв. м + 22.50 кв. м = 108.50 кв. м) за другия съсобственик Д. (Д.) А. С..

През 1994 г. двамата съсобственици завели гражданско дело (№312/1994 г. по описа на Районен съд – Пещера) за реалното ползване на съсобствения им имот. Делото завършило със спогодба, в която страните се спогодили за реалното ползване на съсобствения имот и построените в него сгради. На общия наследодател на ищците било уредено реално ползване, оцветено в розов цвят от скицата на вещото лице, в размер на 117.50 кв. м в северната част на парцел *, *, ведно с построените в него сгради, както и общо ползване на полумасивна сграда с площ от 9 кв. м, разположена в крайната югоизточна част на парцела, оцветена в жълт цвят на скицата на вещото лице.

О. Ч. и Р. Е. твърдят, че с приемане на кадастралната карта със заповед №РД-18-14/20.06.2014 г. на изп. директор на АГКК е допусната грешка в картата, като съсобственият имот на Р. Ч. и Д. С. вече е разделен на два отделни самостоятелни имота с различни идентификатори, като собственият на ищците имот неправилно е отразен с площ от 87 кв. м. С приемането на посочената кадастрална карта също така част от парцел *, * в кв. 152 по действащия регулационен план на [населено място] неправилно е включен в площта на имоти с идентификатори *** (собственост на М. Ф.) и *** (собственост на Р. К.). Считат това отразяване за неправилно, тъй като не са съобразени правата на собствениците на имотите и действащите регулационни планове на града към момента на изработването на кадастралната карта. Заключената площ, описана по-горе, е собственост на ищците, като наследници на Р. О. Ч., и първия ответник, като приобретател на Д. (Д.) А. С. при описаните по-горе права, което е видно и от действащия регулационен план на града, който е приложен за имотите, както и от документите за собственост. В резултат на допуснатата грешка в кадастралната карта, К. М., приобретател на имот с идентификатор ***, е премахнал оградата, разделяща парцел *, * в кв. 152 по плана на [населено място] съобразно съдебното решение за реално ползване, и е установил владение съобразно кадастралната карта.

О. Ч. и Р. Е. считат, че за тях е възниквал правен интерес да предявят иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, с който да установят по отношение на собствениците на имоти с идентификатори ***, *** и ***, че като наследници на Р. О. Ч. са собственици при равни права на 128.50/237 кв. м идеални части от площта, заключена между северната кадастрална граница на притежавания от ищците имот *** и южната регулационна граница на парцел *, * в кв. 152 по плана на [населено място], одобрен със заповед №РД-14-02-1144/4.12.1985 г., както и иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу първия ответник К. Я. М. за предаване владението върху площта, заключена между южната кадастрална граница на притежавания от ищците имот *** (граничеща със северната част на имот с идентификатор ***) и южната граница по скица за реално ползване на парцел *, * в кв. 152 по плана на [населено място], неразделна част от влязлото в сила съдебно решение по гр. д. №312/1994 г. по описа на PC – Пещера, както и владението върху площта, отразена в розов цвят по същата скица от сграда 1, находяща се в имот с идентификатор ***. Твърдят, че за тях е налице правен интерес да предявят и иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу ответницата Р. С. К., в качеството й на собственик на имот с идентификатор *** за предаване владението върху северната част от сграда с идентификатор ****, заключена между южната регулационна граница на парцел *, * в кв. 152 по плана на [населено място], одобрен със заповед №РД-14-02-1144/4.12.1985 г. и северната кадастрална граница на имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Въз основа на така изложеното молят съда да постанови решение, с което: 1) Да признае за установено по отношение на К. Я. М., в качеството му на собственик на имот с идентификатор ***, по отношение на М. А. Ф., в качеството й на собственик на имот с идентификатор ***, и по отношение на Р. С. К., в качеството й на собственик на имот с идентификатор ***, че О. Р. Ч. и Р. Р. Е. са собственици при равни права на 128.50/237 кв. м идеални части от площта, заключена между северната кадастрална граница на притежавания от ищците имот *** (граничеща със северната част на имот с идентификатор ***) и южната регулационна граница на парцел *, * в кв. 152 по плана на [населено място], одобрен със заповед №РД-14-02-1144/4.12.1985 г., както и че при одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-14/20.06.2014 г. на изп. директор на АГКК е допусната грешка при отразяването на южната кадастрална граница на имот ***, изразяваща се в неправилно отразяване на площта, заключена между южната кадастрална граница на притежавания от ищците имот и южната регулационна граница на същия по действащия регулационен план, одобрен със заповед №РД-14-02-1144/4.12.1985 г., като част от имот с идентификатор *** и част от имоти с идентификатори *** и ***; 2) Да осъди на основание чл. 108 ЗС К. Я. М. да предаде владението на О. Р. Ч. и Р. Р. Е. на площта от 10 кв. м, заключена между южната кадастрална граница на притежавания от ищците имот с идентификатор *** (граничеща със северната част на имот с идентификатор ***) и южната граница по скица за реално ползване на парцел *, * в кв. 152 по плана на [населено място], неразделна част от влязло в сила съдебно решение по гр. д. №312/1994 г. по описа на PC – Пещера, както и владението на площта, отразена в розов цвят по същата скица от сграда 1, находяща се в имот с идентификатор ***; 3) Да осъди на основание чл. 108 ЗС Р. С. К., в качеството й на собственик на имот с идентификатор ***, да предаде владението върху северната част от сграда с идентификатор ***, заключена между южната регулационна граница на парцел *, * в кв. 152 по плана на [населено място], одобрен със заповед №РД-14-02-1144/4.12.1985 г. и северната кадастрална граница на имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-14/20.06.2014 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 2 кв. м.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил такъв К. М. и М. Ф., с който същите оспорват исковата молба както по отношение на нейната допустимост, така и по отношение на нейната основателност. Считат, че няма грешка в кадастралната карта.

В съдебно заседание, проведено на 28.04.2021 г., ищците са се позовавали и на изтекла придобивна давност върху 38 кв. м, отразени в жълт цвят на комбинирана скица – приложение №4 към заключението от съдебно-техническата експертиза, изслушана по делото.

Първоинстанционното решение по исковете с правно основание чл. 108 ЗС е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано.

Разпоредбата на пар. 1, т. 16 ДР ЗКИР определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като „несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри“. Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот.

Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. Той представлява положителен установителен иск за собственост към настоящия момент, при наведени най-често от ищеца твърдения за неточното заснемане на имота му или на части от него в кадастралната карта като част от имота на ответника, или незаснемането му като самостоятелен имот. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. При уважаване на иска, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, както и в какво се състои непълнотата или грешката в кадастралната карта. Съдебното решение, придружено от скица-проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра.

От изложеното в исковата молба е видно, че с нея са предявени срещу всички ответници искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, провокирани от неправилното отразяване в кадастралната карта на съсобствения между ищците и К. Я. М. имот като два самостоятелни имота с отделни идентификатори (*** и ***), както и поради неправилно отразяване на южната имотна граница на съсобствения между ищците и К. М. имот, при което част от същия е включен като част от имоти с идентификатори *** и *** (собственост, съответно, на М. Ф. и Р. К.). С исковете по чл. 54, ал. 2 ЗКИР са съединени и искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от О. Ч. и Р. Е. срещу К. М., за установяване правата на ищците в съсобствения между тях и този ответник имот.

Видно от въззивното решение, Окръжен съд – Пазарджик е посочил, че: ищците твърдят, че правото им на собственост е нарушено в резултат на установена грешка в кадастъра, изразяваща се в това, че като съсобственици на 128.5/237 кв. м идеални части от собствения им имот, същите са заснети неправилно като част от трите имота на ответниците с посочените идентификатори, вместо като част от имота им с идентификатор *** по КККР на [населено място] от 2014 г.; че ищците имат правен интерес да им бъдат признати правата върху още 31.50/237 кв. м идеални части, които не са заснети като част от поземлен имот с идентификатор ***, че интерес за ищците е да установят, че другата притежавана от тях в съсобственост част от съсобствения парцел *, * с площ от 31.5/237 кв. м идеални части неправилно е заснета като част от другите три имота (на ответниците); че е допусната грешка в КККР, като процесната част не е заснета като част от поземления имот, индивидуална собственост на ищците. Налице е, следователно, противоречие и неяснота относно правните съждения и изводи на въззивния съд – дали той счита, че О. Ч. и Р. Е. са собственици на самостоятелен имот (с идентификатор ***) или притежават имот в съсобственост с К. М. и оттам – дали намира за основателно твърдението в исковата молба, че в КККР неправилно не е отразен общият между ищците и М. имот; как в представите му идеални части от съсобствения между ищците и К. М. парцел *, * следва да бъдат заснети в кадастралната карта като част от имота, индивидуална собственост на ищците. Не са изложени и съображения защо, след като въззивният съд е приел, че за ищците е налице правен интерес да установят правото си на собственост само за частта над 87/237 кв. м идеални части до 118.5/237, т. е. за 31.5/237 кв. м идеални части, той не е прекратил частично производството – по отношение на частта от претенцията, за която липсва правен интерес от установителния иск, а я е отхвърлил. Липсват и съображения на какво основание, след като е признал правото на собственост на ищците на 31.50/237 кв. м. идеални части, при посочване на допуснатата грешка в КККР е превърнал идеалните части в реална площ от 31.50 кв. м, като не е визирал и къде е ситуирана тази площ, като по този начин е направил решението си и правно и фактически неизпълнимо от органите по кадастъра.

От така изложеното настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС формира извод за противоречивост и неразбираемост на мотивите на атакуваното пред него решение до степен, която не позволява да се разбере изразената воля на въззивния съд, включително и чрез тълкуване. Не става ясно дали съдът е определил правилно предмета на спора и се е произнесъл по предявените искове. Невъзможна за отстраняване от органите по кадастъра е установената в диспозитива на решението грешка в КККР.

Горното обуславя прогласяване нищожността на въззивното решение и връщане на делото за ново произнасяне от друг състав на Окръжен съд – Пазарджик.

При новото разглеждане съдът следва да съобрази постановките на ТР №8/23.02.2016 г. по тълк. д. №8/2014 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респ. – на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. В диспозитива на решението следва да се посочи и допуснатата в кадастралната карта непълнота или грешка (ако е установена такава)

Настоящият съд не дължи присъждане на разноски с решението си. Същите следва да бъдат взети предвид от въззивния съд при новото разглеждане на делото, с оглед изхода на спора.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА ЗАдв НИЩОЖНО решение №261 от 9.12.2021 г. по гр. д. №20215200500657/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг съдебен състав на Окръжен съд – Пазарджик.

Решението е окончателно.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]