Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Относно приложение на визирания в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, и критериите, които съдът следва да съобрази.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ХОРОЗОВА, ИВАНКА АНГЕЛОВА

при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т. дело №******година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. М. К. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение №******г. по гр. д. №******г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, десети състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решението на Софийски градски съд, I ГО, 13 състав, постановено на 09.07.2019 г. по гр. д. №******г., като краен правен резултат на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лева, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от 15.12.2017 г.

Въззивното решение не е обжалвано в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата над 150 000 лв. до 195 000 лева, както и в частта за началната дата на законната лихва.

С определение №******г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по обобщен и конкретизиран правен въпрос, свързан с приложение на визирания в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, и критериите, които съдът следва да съобрази. Обжалването е допуснато за проверка за съответствие на възприетото от въззивния състав разрешение със задължителното тълкуване, дадено в ППВС №4/1968 г.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното решение, поддържани и по същество в постъпилото по делото становище с вх. №508167/11.10.2022 г. Твърди се, че въззивният съд е определил занижен размер на застрахователното обезщетение, което не е достатъчно да репарира в пълна степен всички понесени от пострадалата ищца физически болки, психически страдания и битови неудобства. Според касационната жалбоподателка, решаващият състав не е преценил и отчел всички получени от нея значителни телесни увреди, не е съобразил тяхната тежест и настъпилите неблагоприятни, трайни последици от увредите. Освен това, сочи се, че въпреки формалното позоваване на икономическата конюнктура, на практика съдът не е съобразил социално-икономическите условия в страната към момента на произшествието, вкл. и лимитите на застрахователно покритие.

В постъпил по делото писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК от ответника – „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, се твърди правилност на атакуваното решение. В проведеното на 12.10.2022 г. публично съдебно заседание ответникът не е заявил становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на страните, и след проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на атакувания съдебен акт, приема следното:

За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел за безспорно, че в резултат на настъпило ПТП на 28.06.2017 г. ищцата е получила телесни увреди, установени и от съдебно-медицинската експертиза, изразяващи се в: множествена травма, травматичен шок, счупване на дясна ключица, счупване на четвърто, пето и шесто ребро в дясно с вътрегръден кръвоизлив, фрактури на дясната срамна и седалищни кости на таза, открито счупване на костите на дясната подбедрица с последвало гнойно усложнение, счупване на втора, трета, четвърта и пета метатарзални кости и счупване на трета, четвърта и пета дистални фаланги на лявото ходило, разкъсване на тънкото черво и разкъсване на мезентериума му, с последвал перитонит, вътрекоремен кръвоизлив, разкъсно-контузна рана на четирите пръста на дясната ръка. Съдът е отчел: множеството оперативни интервенции, настъпилото усложнение при лечението на дясната подбедрица, периодите на лечение и възстановяване – около една година, значителните болки и страдания, понесени от пострадалата през първите няколко месеца след произшествието. Изтъкнал е, че здравето на ищцата, макар и да е стабилизирано, са налице трайни неблагоприятни последици, изразяващи се в деформация на дясното ходило, водещо до изменение на стъпването с десния крак, както и загрозяващи белези.

Въззивният съдебен състав е посочил, че при определяне на обезщетението следва да се отчете обществено-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП, както и съдебната практика по отношение на размера на обезщетенията, съобразени и със застрахователните лимити. Като справедливо е определено обезщетение в размер на 80 000 лв., от която сума е приспадната доброволно заплатената от застрахователя сума в размер на 5 000 лева, или искът е счетен за основателен за 75 000 лв., а не за 85 000 лв., както е приел СГС.

Решението е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно.

По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е приложима т.II от ППВС №4/1968 г., в която е прието, че „справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързана с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. В посочения тълкувателен акт Върховният съд е дал задължителни за съдилищата указания за общите критерии, които трябва да се отчитат при определяне на обезщетенията за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, а именно: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, причинените морални страдания и последиците от уврежданията. Цитираната тълкувателна практика е доразвита в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС – както в тези, цитирани в определението по чл. 288 ГПК, така и в служебно известните на настоящия състав – така например, решение по т. д. №387/2008 г., решение по т. д. №619/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение по т. д. №2143/2014 г., І т. о., решение по т. д. №2908/2015 г., І т. о. и др., според които, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е необходим цялостен анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, вкл. и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането.

При постановяване на въззивното решение в обжалваната му част, е допуснато отклонение от ППВС №4/1968 г., което е довело до неточно прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, апелативният съд, макар и да е изброил получените от ищцата множество тежки телесни увреди, за лечението на които са проведени шест оперативни интервенции, вкл. и за отстраняване на постоперативни усложнения, не е отчел в пълнота интензивните болки и страдания, търпени не само по време на първоначалното болнично лечение на ищцата, но и след всяка следваща операция, както и значителните болки при провеждане на рехабилитацията. Не е отдадено необходимото значение на характера на травматичните увреждания на пострадалата ищца, подробно изяснени от възприетото експертно заключение на д-р Б.. Въззивната инстанция не е отчела всички неблагоприятни последици от увредите, а само деформацията на дясното ходило, водещо до изменение при стъпване с десния крак, и трайните загрозяващи белези. Съдът не е взел предвид установените от вещото лице последици, изразяващи се в: остатъчната деформация в крайната трета част на дясната ключица, деформацията на костния калус от фрактурите на лявото ходило на ищцата, пълната деформация на дясната й подбедрица и наличието на срастване на спациума между 3-ти и 4-пръсти на дясната ръка. Последното, макар да не оказва влияние върху подвижността и захвата на ръката /според вещото лице ортопед-травматолог/, наред с останалите загрозяващи оперативни белези, създава цялостен дискомфорт у ищцата, в какъвто смисъл са и показанията на свидетеля П. Конжилов.

Основателни са оплакванията в касационната жалба, че въззивната инстанция изобщо не е обсъдила установените обстоятелства от св. П. Конжилов – син на пострадалата, а само е констатирала, че той е допуснат и разпитан в първоинстанционното производство, при приложимост на разпоредбата на чл. 172 ГПК. Този свидетел е установил конкретни факти, свързани както с първоначалното тежко здравословно състояние на своята майка и от целия лечебен и продължителен възстановителен период, така и с: изключителните болки и неудобства в бита, налагащи ползване на чужда помощ, необходимостта от употребата на инвалидна количка за период от шест месеца /след болничното лечение и след изтичане на периода на пълно обездвижване/ и на патерици – още четири месеца, негативната промяна в походката й.

Посочените по-горе конкретни обстоятелства, които са установени по делото, не са надлежно анализирани от въззивния съд и не са прецизно съотнесени към визираните в ППВС №4/1968 г. критерии за справедливо обезщетяване на понесени от ищцата неимуществени вреди. При съобразяването им, и при отчитане на общественото разбиране за справедливост към момента на произшествието, включително и лимитите на застраховане, настоящият състав на ВКС намира, че в случая адекватното обезщетение възлиза общо на 120 000 лв., от което следва да се приспадне доброволно заплатената от застрахователя сума от 5 000 лева. За разликата до 150 000 лв. предявеният пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е неоснователен.

Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано, в частта за отхвърляне на предявения от С. К. иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 75 000 лв. до 115 000 лв., като се присъди допълнително още 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.12.2017 г. до окончателното погасяване.

При този изход на делото, отговорността за разноски следва да се разпредели, като в полза на касационната жалбоподателка се присъдят разноски в размер на 2 541.87 лв. – за касационното производство, а в полза на ответното застрахователно дружество се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която присъдените от първата инстанция разноски на С. К. са намалени от 6 527 лв. на 6 327 лева, както и в частта, с която в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството пред САС в размер на сумата над 200 лв. до 400 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №10349/28.04.2021 г. по гр. д. №5603/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, десети състав, в частта, с която след отмяна на решението на Софийски градски съд, I ГО, 13 състав, постановено на 09.07.2019 г. по гр. д. №443/2018 г., предявеният от С. М. К. иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД е отхвърлен за разликата над 75 000 лв. до 85 000 лв., ведно със законната лихва от 15.12.2017 г., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на този иск за разликата над 85 000 лв. до 115 000 лева, вместо което постановява:

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД да заплати на С. М. К. допълнително сумата от 40 000/четиридесет хиляди/ лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 28.06.2017 г., ведно със законната лихва от 15.12.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, както и разноски за касационното производство в размер на 2 541.87 лева.

ОСЪЖДА С. М. К. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД сумата от 200 лева – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

ОТМЕНЯ въззивното решение в частта, имаща характер на определение, с която присъдените от първата инстанция разноски в полза на С. К. са намалени от 6 527 лв. на 6 327 лева, както и в частта, с която в полза на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД е присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството пред САС в размер на сумата над 200 лв. до 400 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
    Приложение на визирания в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, при определяне на размера на дължимо обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, и критериите, които съдът следва да съобрази.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]