Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

докладвано от съдия Камелия Маринова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 7, предл. трето ГПК

Анотация

Въпрос

Дали не е очевидно неправилен извода на съда, че в сградата съществуват две самостоятелни жилища, като преценката е обусловена от включването на входно стълбище в жилището, поставено в дял на Й. Ц. и отразеното в мотивите на съда при възприемане на едно от експертните заключения, че вътрешното стълбище при северозападния вход, по проект става обща част, свързваща вертикално сутерена, етажа и подпокривното пространство?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛКА МАРЕВА, ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. №******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК – чл. 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. М. Ц., чрез пълномощника му адвокат С. С., против решение №******г., постановено по гр. д. №******г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е отменено решение №******г. по гр. д. №******г. (погрешно посочено 2019 г.) на Районен съд – Троян за извършване на делбата, сумите за уравнение на дяловете и държавните такси и вместо него е постановено друго за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК, както следва:

в дял на Й. М. Ц. е поставено жилище с площ от 66.25 кв. м., състоящо се от две стаи, кухня и коридор, входно стълбище и мазанско помещение, преустроено в санитарен възел, със самостоятелен вход откъм [улица](северозападната част на сграда с идентификатор ****), както и сграда с идентификатор ****, ведно с 3/6 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], с площ от 475 кв. м., с пазарна стойност на дела 37313 лв.

в дял на П. Т. Б. е поставено жилище с площ от 28,75 кв. м., състоящо се от стая, кухненски бокс, санитарен възел, килер и маза с площ от 10.40 кв. м, със самостоятелен вход откъм [улица](югоизточната част на с идентификатор ****), ведно с 2/6 ид. ч. от поземлен имот с *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], с площ от 475 м2, с пазарна стойност на дела 16733,33 лв.

в дял на Б. Й. Б. е поставена сграда с идентификатор ****, ведно с ведно с 1/6 ид. ч. от поземлен имот с *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], с площ от 475 м2, с пазарна стойност на дела 15366,67 лв. и са присъдени суми за уравнение на дяловете и държавна такса върху стойността на дела на всеки съделител.

Касаторът навежда доводи, че жилищната сграда е еднофамилна и в нея липсват фактически обособени две самостоятелни жилища, като оспорва и извода на съда, че поземления имот е застроен с две самостоятелни сгради, а сграда с идентификатор **** е второстепенна постройка на допълващо застрояване. Иска делбата да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, като на него му се постави в дял жилищната сграда, а на другите съделители по една от отразените в кадастралната карта промишлени сгради.

П. Т. Б. и Б. Й. Б. чрез пълномощника си адвокат В. А. оспорват касационната жалба и претендират възстановяване на направените разноски

С определение №196 от 10.05.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, изводимо от текста на съдебното решение, с цел преценка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че в сградата съществуват две самостоятелни жилища, като преценката е обусловена от включването на входно стълбище в жилището, поставено в дял на Й. Ц. и отразеното в мотивите на съда при възприемане на едно от експертните заключения, че вътрешното стълбище при северозападния вход, по проект става обща част, свързваща вертикално сутерена, етажа и подпокривното пространство.

Данните по делото са следните:

Районният съд е извършил делбата по реда на чл. 353 ГПК, като в дял на Й. М. Ц. е поставил жилищна сграда с идентификатор ****, в дял на П. Т. Б. – промишлена сграда с идентификатор **** и в дял на Б. Й. Б. – промишлена сграда с идентификатор ***. Решението е обжалвано П. Т. Б. и Б. Й. Б. с доводи, че две от поставените в дял сгради нямат самостоятелен характер, а са обслужващи жилищната сграда, а сградата, поставена в дял на Б. Б. съставлява навес; за несъобразяване експлоатационните качества на отделните обекти, които са напълно неравностойни; в жилищната сграда са обособени две самостоятелни жилища, ползвани повече от четиридесет години, поради което тази сграда е поделяема. Поискали са делбата да се извърши, като на Й. Ц. и П. Б. се постави в дял по едно от жилищата в сграда ****, а на Б. Б. – сграда ****. Й. Ц. е оспорил въззивната жалба с доводи, че и трите сгради са самостоятелни, като жилищната сграда е неподеляема.

Съдът е приел за установено, че до делба е допуснат поземлен имот с идентификатор *** с площ 475 кв. м. в урбанизирана територия и начин на трайно ползване ниско застрояване, ведно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **** със застроена площ 95 кв. м., едноетажна промишлена сграда с идентификатор **** със застроена площ от 140 кв. м. и едноетажна промишлена сграда с идентификатор **** със застроена площ 28 кв. м. при права в съсобствеността на поземления имот и промишлените сгради: 3/6 ид. ч. за Й. М. Ц., 2/6 ид. ч. за П. Т. Б. и 1/6 ид. ч. за Б. Й. Б., а на жилищната сграда по 1/2 ид. ч. за Й. М. Ц. и П. Т. Б..

От писменото становище на главния архитект на Община Троян е видно, че поземленият имот е реално неподеляем.

Въз основа на съдебно-техническата (архитектурна) експертиза, е приел за установено, че сграда с идентификатор **** е Г-образна, разположена е на западния ъгъл, на две имотни граници, полумасивна е, с тухлени стени и дървена покривна конструкция, двускатен покрив, захранена е с електрическа енергия, но не водоснабдена и няма канализационна връзка. Всяко от двете ѝ крила се състои от по две помещения (малко и голямо) като физическото състояние на сградата е лошо – западният ѝ ъгъл е полуразрушен. Сграда с идентификатор *** е разположена на югоизточната граница на имота, долепена до двуетажната жилищна сграда от съседния поземлен имот с идентификатор ***. Тя представлява едноетажна паянтова постройка без основи, изградена направо върху терена и е покрита с едноскатен покрив. Сградата се състои от навес и едно помещение тухлени ограждащи стени, като навесът е дървен скелет, без ограждащи стени – дървени колони и греди, върху които стъпва дървената покривна конструкция. По отменения кадастрален план сграда с идентификатор **** е означена като полумасивна жилищна сграда, а тази, с идентификатор **** като паянтова постройка. Такъв е характерът на сградите и по титулите за собственост на страните и техните наследодатели (нотариален акт №69, т. 4, дело №1643/1997 г. на РС Троян, решение от 13.09.1983 г., по гр. д. №516/1983 г. на РС Троян, нотариален акт №199, т. I, дело №315/1957 г. на РС Троян и сл. от л. 86 до л. 88 гр. д. №1268/2013 г. на РС Троян).

В жилищната сграда с идентификатор **** фактически са обособени две самостоятелно ползвани жилища, всяко с отделен вход. Едното от тях е с площ от 66,25 кв. м. и се състои от две стаи, кухня, коридор, входно стълбище и мазанско помещение, преустроено в санитарен възел, като входът е откъм [улица](северозападната част на сградата). Второто обособено жилище е с жилищна площ от 28,75 кв. м. и се състои от стая, кухненски бокс, санитарен възел, килер и маза с площ от 10.40 кв. м. с вход откъм другото жилище, като входът на тази жилищна част също е откъм [улица](югоизточната част на сградата).

Съдът е посочил, че фактическото обособяване на две самостоятелни жилища се признава от Й. М. Ц. в жалбата му до Районна прокуратура Троян (л. 280 гр. д. №1268/2013 г. на РС Троян) относно начина на ползване на сградите в поземления имот, в която се посочва, че разделянето на жилищната сграда е изпълнено през лятото на 1983 г., след което в едната жилищна площ останала да живее бабата на Й. М. Ц. до смъртта ѝ през 1993 г., а в другата М. Й. Ц. (бащата на Й. М. Ц. до смъртта му през 1997 г., след което в нея продължил да живее съделителят Ц. със съпругата си и двете им деца.

Позовал се е на действащите към момента правила за строителни и технически норми (Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони), че за всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и складово помещение в или извън жилището, и е приел, че това в случая е изпълнено.

Отчел е, че по възлагане от съделителите е изготвен проект за разделяне на жилищната сграда на два самостоятелни обекта, съдържащ част архитектурна, част ВиК, част електро, конструктивно становище и част енергийна ефективност с доклад за оценка за съответствие на енергийната ефективност. С писмо изх. №1774/18.11.2016 г. на РС Троян проектът е изпратен до главния архитект на Община Троян за произнасяне по чл. 203 ЗУТ. Проектът е съгласуван и одобрен от главния архитект на Община Троян, видно от положените върху всяка от частите му подписи и печати, от приетия по делото препис-извлечение от протокол №24 от заседание на Общински експертен съвет по устройство на територията, проведено на 23.11.2016 г., както и от писмо изх. №РД-299/06.02.2017 г. на Община Троян.

Приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническа (архитектурна) експертиза се установява, че обособените и по проект две жилища са напълно самостоятелни, с отделни входове, като техните бани-тоалетни не са пространствено свързани с останалите помещения, а са отделени от тях с плътни стени. Представеното по проект архитектурно заснемане на сградата е вярно, съответстващо на фактическото разпределение и конфигурация на помещенията и техните размери. В съществуващото разпределение по проекта не е посочена банята-тоалетна, в която е преустроено малкото мазе. Изграждането на двете бани-тоалетни според проекта е без извършване на съществени преустройства в архитектурно строително отношение, доколкото едната баня-тоалетна е разположена в съществуващо помещение, а другата е проектирана в помещението, което фактически е кухненски бокс, като предвиденото по проект преустройство се изразява в зазиждане на вратата откъм кухнята и избиване на отвор откъм коридора, за нова врата. По отношение на ВиК инсталацията, според обяснителната записка на проекта (част ВиК), се предвижда отпадните води на двете жилища да се отвеждат чрез нова канализационна инсталация, която в мазето се окачва по тавана до включването ѝ във вертикалния канализационен клон, непосредствено от сградното канализационно отклонение в сутерена. По проекта са предвидени самостоятелни входове за двете жилища, като за едното от тях, това е съществуващия вход от югоизток, а за другото, съществуващия вход от етажната площадка на вътрешното стълбище при северозападния вход, което по проект става обща част, свързваща вертикално сутерена, етажа и подпокривното пространство. Жилищната сграда има мази в полуподземния етаж, но няма тавани, а само общо подпокривно пространство, като по проекта едното мазе (ползвано от ищеца Й. Ц.) се разделя с лека преградна стена на две нови, а другото мазе, остава към жилището, за което е преустроено в банята-тоалетна. Откритата тераса пред югоизточния вход се намира на височина от около 67 см, поради което нейната площ не се включва в застроената площ на сградата, респ. на обособеното по проект ново югоизточно жилище. С цел изравняването им по площ на двете самостоятелно обособени жилища, по проекта се предвижда по-малката стая от жилищната площ, ползвана от Й. Ц. да се присъеди към жилищната площ на П. Б., при което едното жилище (ползваното от Й. Ц.) става с площ 43,14 кв. м., а другото с площ от 42,81 кв. м. Обособените по проект две жилища са едностайни, но не са равностойни в пространствено и функционално отношение, като това, ползвано от Й. Ц. и семейството му е с по добро разпределение на помещенията, но няма складово помещение, докато другото е с по-неблагоприятно функционално разпределение на помещенията, доколкото във всяко от тях се влиза през всекидневната. От заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническа (електротехническа) експертиза се установява, че не е необходимо откриването на нови партиди на двата самостоятелни жилищни обекта, доколкото такива партиди са налични, както и че проектът в част електро” отговаря на установените строителни правила и технически норми относно устройството на електрическите уредби и електропроводни линии, относно осигуряване на безопасност при пожар и относно проектиране, изграждане и поддържане на електрически уредби за ниско напрежение в сгради. От заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническа (ВиК) експертиза се установява, че проектът в част „ВиК” не отговаря установените строителни правила и технически норми, поради това, че: към него липсва съгласуване от ВиК оператора, при дадени от него изходни данни изходни данни за проектиране при новите условия на водопотребление; отводняване на санитарните прибори в общ вертикален щранг Ф 110, вместо в два отделни; не е предвидена главна ревизионна шахта, която задължително се устройва към сградното канализационно отклонение; при проектиране на ВиК инсталациите не са ползвани общите части от сутерена на сградата, като водомерът е ситуиран в помещение на единия самостоятелен обект.

Пазарната оценка на всеки от двата дяла по архитектурния проект е 22 700 лв. на единия и 21 300 лв. на другия, а стойността на предвидените по проект СМР за обособяване на две самостоятелни жилища е 6 816,57 лв. (без ДДС) и 8 184,69 лв. (с ДДС). От заключението се установява, че съотношението на СМР за преустройство към пазарната стойност на сградата е 15,50 %, а към строителната стойност 32 %. Минимално необходимите разходи по изпълнение на електрическата инсталация по проекта е 1901 лв. с ДДС, а на водопровода и канализацията по проекта – 4142.36 лв.

Въз основа на гласните доказателства съдът е установил, че от раждането му Й. Ц.. обитавал част от процесната жилищната сграда, като след смъртта на баща му, той продължил да живее в същата част заедно със съпругата си и двете им деца. Другата част от сградата се обитавала от баба му, след чиято смърт, тази част първоначално не се обитавала от никого, а след 2001 г. за известно се пускали квартиранти. Другата сграда в имота се ползвала като работилница, като първоначално в едната ѝ част работел бащата на Й. Ц., а след неговата смърт цялата сграда се ползвала Т. Б. (баща на П. Б. и съпруг на Б. Б.), който вкарал дърводелски машини. Т. Б. е изпълнил разделянето на жилищната сграда през 1983 г. с обособяване на самостоятелната жилищна площ от 28,75 кв. м., в която до смъртта си живяла П. Б. Ц..

При така възприетите факти, въззивният съд е приел, че извършеното от районния съд разпределение по чл. 353 ГПК не съответства на принципа за получаване на дял в натура от всеки съделител при извършване на делбата (чл. 69, ал. 2 ЗН), предвид игнориране правата на съделителя П. Б. в жилищната сграда, от която тя не получава дял. Разпределянето на цялата жилищна сграда в реален дял на Й. Ц. не съответства на установеното по делото фактическо положение, че в сградата са обособени две жилища и че Й. Ц. е живял само в едното от тях. Този съделител не би могъл да получи жилищната сграда и чрез възлагане по чл. 349 ГПК (каквато претенция е заявена с исковата молба), доколкото съсобствеността върху нея е възникнала в резултат на повече от един юридически факт – наследяване за Й. Ц. и сделка за П. Б. (ТР-1-04-ОСГК, т. 8). От друга страна, извършеното разпределение на трите сгради не отчита и фактическо състояние на едната от тях, тази с идентификатор 73198.502.325.3, за която се установява, че представлява едноетажна паянтова постройка без основи, състояща се от едно помещение и навес, покриваща характеристиките на допълващо застрояване. При установените по делото факти следва да се приеме, че реално в допуснатия до делба поземлен имот са налице две самостоятелни сгради – една жилищна и една нежилищна (означена по кадастралната карта като промишлена). Жилищният характер на едната от тях не е спорен – спорна е нейната поделяемост по чл. 39, ал. 2 ЗС на два самостоятелни обекта, отговарящи на изискванията на жилище по чл. 40 ЗУТ. Макар одобрените от главния архитект инвестиционни проекти да предвиждат обособяване на две жилища с приблизително еднаква площ (на едното 43,14 кв. м., а на другото 42,81 кв. м.), чрез извършване на СМР, стойността на последните е 15 % от пазарната стойност на сградата, като в частта ВиК проектът задава изпълнение на СМР, които не съответстват на установените строителни правила и технически норми. Съдът е счел, че в случая следва да се зачете извършеното през 1983 г. разделяне на сградата две самостоятелни жилища, всяко от които съответства по площ и разпределение на помещенията в него на изискванията в чл. 35-59 Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, действала към момента на обособяването им. Всяко от тях е с отделен вход откъм улица, като двете жилищни площи са отделени с преградна стена, изключваща възможност за преминаване от едното в другото. Двете жилища се ползват самостоятелно от обособяването им (едното от съделителя Й. Ц., а преди него и от баща му, а другото от бабата на съделителите Й. Ц. и П. Б., а след смъртта ѝ се отдавало под наем), захранени са с индивидуални партиди в съответните електроразпределително и ВиК дружество. Самостоятелният характер на двете жилища се потвърждава и от приетите съдебно-технически (архитектурна и оценителна) експертизи. По отношение на сградата с идентификатор **** също следва да се приеме, че същата би могла да е годен самостоятелен обект на вещно право, доколкото фактически съществува на терена и не е погинала. Обстоятелството, че през годините тя се е ползвала като производствена, т. е. за упражняване на стопанска дейност, с оглед на което в кадастралната карта е записана като „промишлена, също не съставлява пречка за третирането ѝ като самостоятелен обект на собственост. Установеното несъответствие с предвиждането на действащия ПУП „За жилищно застрояване също не е пречка за изграждане на този извод, доколкото предназначението на сградата би могло да бъде променено при условията и по реда на ЗУТ, а в случай на евентуалната реализация на предвижданията на застроителния план, налагащо нейното премахване, собственикът ѝ ще подлежи на обезщетяване.

По тези съображения съдът е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, но на съделителя Й. Ц. се постави в дял жилището, което ползва, а на П. Б. – по-малкото жилище, като дела й се уравни парично, а на Б. Б. – сграда с идентификатор **** , тъй като само при такова разпределение на сградите се стига до удовлетворяване на принципа за получаване на дял в натура от всеки съделител при извършване на делбата (чл. 69, ал. 2 ЗН), доколкото всеки от съделителите получава в реален дял сграда или самостоятелно жилище, ведно с припадащата се част от допуснатия до делба неподеляем поземлен имот. Отчитайки, че в жилищната площ от 66,25 кв. м. няма складово помещение, поради преустройването му в санитарно такова, съдът е приел, че на Й. Ц. следва да се възложи в дял и сградата с идентификатор ****

Изводът на въззивния съд, че в сградата с идентификатор **** фактически съществуват две самостоятелни жилища е очевидно неправилен. За да се приеме, че в една сграда съществува повече от едно самостоятелно жилище, всяко от тях не само следва да има предвидените в нормативната уредба към момента на обособяването или към настоящия момент функционално свързани помещения, но и самостоятелен вход (индивидуален или от общо преддверие, респ. стълбище), както и достъп до общите части на сградата, която при наличие на повече от един самостоятелен обект, които се придобиват в самостоятелна собственост от различни правни субекти, става в режим на етажна собственост.

В случая съдът е приел, че всяко от фактически обособените жилища има самостоятелен вход, без да съобрази (както е приел при описание на установеното от доказателствата), че достъпа до по-малкото жилище съобразно разпределеното понастоящем ползване е от откритата тераса от югоизточната част на сградата, а част от помещенията към жилищата се намират в сутеренния етаж, достъпа до който е по вътрешното стълбище. Счел е, че и представения проект за обособяване на две жилища, установява, че те са напълно самостоятелни, без да съобрази, посоченото при възпроизвеждане констатациите на експертизата обстоятелство, че макар представеното по проект архитектурно заснемане на сградата да отразява вярно фактическото разпределение и конфигурация на помещенията, за обособяване на самостоятелните жилища с отделен вход е предвидено вътрешното стълбище да стане обща част, свързваща вертикално сутерена, етажа и подпокривното пространство. След като фактическото обособяване на определени помещения в съсобствена сграда е извършено по начин, който не осигурява възможност при прекратяване на съсобствеността и възникване на етажна собственост, същите да станат самостоятелни обекти без допълнителни преустройства, като е осигурена възможност всеки етажен собственик да има достъп и до общите части на сградата, то следва, че това фактическо обособяване съставлява само разпределение на ползването, но не е довело до възникване на самостоятелни обекти на вещни права.

По доводите в касационната жалба:

Основателни са доводите на касатора, че съдът неправилно е приел, че в съсобствената сграда съществуват обособени две самостоятелни жилища. При формиране на този извод съдът не е отчел установените по делото обстоятелства, а именно, че във всяко от фактически обособените жилища се включват помещения, както на етажа, така и в полуподземния етаж, като достъпа до полуподземния етаж, както и до подпокривното пространство (което при реално разделяне става обща част на сграда в режим на етажна собственост) се осъществява чрез вътрешното стълбище. Тези обстоятелства са видни и от приложеното към част архитектурна на одобрения инвестиционен проект за разделяне на сградата фактическо местоположение на ползваните от касатора и П. Б. помещения и начина, по който се осъществява достъпа до тях. Именно затова в одобрения проект за реално разделяне е предвидено вътрешното стълбище да стане обща част. Това обуславя извод, че начина по който в продължение на 40 години са ползвани помещенията като две жилища, касае само разпределение на ползването на съсобствения имот, но не може да обуслови извод за съществуване в сградата на два самостоятелни обекта на вещни права.

Реалното обособяване на две жилища по одобрения инвестиционен проект не може да се извърши, тъй като от една страна проектът в част „ВиК” не отговаря установените строителни правила и технически норми, а от друга страна предвидените преустройства са значителни с оглед тяхната стойност съотнесена към пазарната стойност на сградата.

Поради изложеното следва да се приеме, че допуснатата до делба сграда с идентификатор **** е реално неподеляема с оглед представените по делото доказателства.

Правилни са изводите на въззивния съд, че в поземления имот са застроени две сгради, съставляващи самостоятелен обект на вещни права, а сграда с идентификатор **** съставлява допълващо застрояване и е принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС. Неоснователна е тезата на касатора, че тази сграда е допусната до делба като самостоятелна, като в първата фаза на делбата не е повдигнат въпроса за нейното предназначение. Решението по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо кои са имуществата, върху които във втората фаза следва да се прекрати съсобствеността, но не и относно техния характер като самостоятелен обект на вещни права или принадлежности. Този въпрос в случай като настоящия, в който предмет на делбата е поземления имот и всички построени в него сгради, се разрешава във втората фаза на делбата, когато се изследва вида и предназначението на застрояването с цел преценка могат ли да се формират реални дялове за всички съделители. Начина, по който сграда е отразена в кадастралната карта, при наличие на спор между страните за нейното предназначение или дали съставлява самостоятелен обект на вещни права, е без значение, доколкото кадастралната карта има само декларативно действие. Преценката дали сграда може да бъде поставена в дял на някой от съделителите се извършва въз основа на доказателствата за нейното фактическо състояние като начин на изграждане и ползване. В случая е установено, че отразената по кадастралната карта с идентификатор **** постройка съставлява навес в част от пространството на който е обособено чрез оградни стени помещение. Тези характеристики на построеното обуславят извод, че не се касае до самостоятелна сграда, а до второстепенна постройка, предназначена да обслужва едната или и двете самостоятелни сгради в поземления имот-

С оглед изложеното въззивното решение, в което е прието че жилищната сграда съществуват две самостоятелни жилища, а съответно и че е налице възможност за извършване на делбата по правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН като всеки съделител получи дял в натура, е неправилно и следва да бъде отменено.

Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Ловеч. В производството всички съделители са поддържали, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК чрез предоставяне на всеки от тях на реален дял. Спорът е бил дали е възможно обособяване на самостоятелни жилища съобразно извършеното фактическо разпределение на ползването. Представеният и одобрен инвестиционен проект (независимо от незаконосъобразността в част ВиК) и изслушаните експертизи не са дали отговор, относим към този спор, доколкото проектът предвижда разделяне не съобразно разпределеното ползване, а чрез присъединяване на една от ползваната от Й. Ц. стая към едно от предвидените новообособени жилища. По делото липсва експертно заключение дали подобно обособяване е възможно съобразно изискванията на Наредба №7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, нито на страните са дадени указания за изработване на инвестиционен проект, отразяващ необходимите преустройства за обособяване на жилищата, които фактически се ползват като такива. Едва след изясняване на тези обстоятелства съдът може да формира извод дали жилищната сграда е реално поделяема чрез обособяване като самостоятелни на фактически ползваните от Й. Ц. и П. Б. жилища, съответно налице ли са реални дялове за всеки от тримата съделители или делбата следва да се извърши чрез изнасяне на поземления имот и сградите на публична продан.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по направените от страните искания за възстановяване на разноските за настоящото касационно производство.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №260075 от 11.06.2021 г., постановено по гр. д. №595 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Ловеч.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Ловеч.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]