Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

докладвано от съдия Камелия Маринова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

Анотация

Въпроси

Следва ли при преценката на по-голям принос в придобиването на имущество в режим на съпружеска имуществена общност съдът да извършва съпоставка между съпрузите по всички форми на приноса или може да се ограничава само до някои от тях? (на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Средствата, получени от продажбата на имущество – лична собственост на единия от съпрузите, следва ли да се вземат предвид при определяне на финансовия принос на този съпруг по предявен иск по чл. 29, ал. 3 СК, когато са вложени в придобиване на общото имущество по време на брака, с оглед извода на въззивния съд, че не следва да взема предвид при преценка приноса на страните средствата, съставляващи тяхно лично имущество, с които са се разпоредили по време на брака, вкл. и влагайки ги в придобиване на ново имущество по време на брака? (на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Отговори
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛКА МАРЕВА, ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. №******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК – чл. 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Б. Г., чрез пълномощника му адвокат С. Б., против решение №******г., постановено по гр. д. №******г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е отменено решение №******г. по гр. д. №******г. на Районен съд – Благоевград в частта за уважаване на иска с правно основание чл. 29, ал. 3 СК за 6/2010 от имуществото от прекратената съпружеска имуществена общност и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от В. Б. Г. против Д. Б. П. иск за определяне на по-голям дял за 6/2010 от имуществото от прекратената съпружеска имуществена общност.

Д. Б. П. чрез пълномощника си адвокат Д. Д. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски.

С определение №230 от 31.05.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел преценка дали по въпроса следва ли при преценката на по-голям принос в придобиването на имущество в режим на съпружеска имуществена общност съдът да извършва съпоставка между съпрузите по всички форми на приноса или може да се ограничава само до някои от тях, атакуваното въззивно решение съответства на практиката на ВКС и ВС по т. 8 на ППВС №5/1972 г. (погрешно посочено в определението по чл. 288 ГПК като №5/1982 г.), решение №74/29.05.2019 г. по гр. д. №5842/2015, І гр. о., решение №136 от 11.07.2016 г. по гр. д. №607/2016 г., І гр. о., решение №73 от 13.07.2015 г. по гр. д. №4874/2014, І гр. о., решение №117/22.12.2020 г. по гр. д. №780/2020 г., ІІ гр. о. и решение №215/23.06.2011 г. по гр. д. №1014/2010 г., ІІ гр. о., както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: средствата, получени от продажбата на имущество – лична собственост на единия от съпрузите, следва ли да се вземат предвид при определяне на финансовия принос на този съпруг по предявен иск по чл. 29, ал. 3 СК, когато са вложени в придобиване на общото имущество по време на брака, с оглед извода на въззивния съд, че не следва да взема предвид при преценка приноса на страните средствата, съставляващи тяхно лично имущество, с които са се разпоредили по време на брака, вкл. и влагайки ги в придобиване на ново имущество по време на брака.

Въпросите са относими към изхода на спора, по който данните са следните:

Въззивното решение е постановено при повторно разглеждане на делото, след като с решение №102/20.01.2021 г. . по гр. д. №4451/2019 г., ВКС, І гр. о. е било отменено предходно въззивно решение поради нарушаване задълженията на съда по чл. 269, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК и висящността на производството е касаела наличие на основание за определяне на по-голям дял от 6/2010 от придобитото в режим на съпружеска имуществена общност имущество.

Окръжният съд е изложил съображения за характера на иска по чл. 29, ал. 3 СК и кои са правнорелевантните обстоятелства. Посочил е, че посредством чл. 29, ал. 3 СК се допуска определяне на по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака, в полза на съпруга, който докаже, че има значително по-голям принос в придобиването му. Тази норма касае цялото имущество, придобито по време на брака възмездно, включително и тези движими вещи и недвижими имоти, които страните не са посочили в хода на производството, но по силата на чл. 21, ал. 1 СК са съпружеска имуществена общност. Приносът се изразява в осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижа за децата. На никой от тези форми на принос не трябва да се дава приоритет, а те трябва да бъдат разглеждани като еднакво значими и равностойни, тъй като дължимото поведение на всеки от съпрузите в брака, съгласно чл. 17 СК, е с взаимно разбирателство, общи усилия съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигури благополучието на семейството и грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Тоест, при преценката на приноса на всеки от съпрузите не следва да се дава приоритет на никоя от формите на приноса за сметка на друга, тъй като всичките форми на принос са равно значими.

От друга страна, в мотивите към т. 8 на ППВС №5 от 31.10.1972 г. по гр. д. №5/1972 г. е посочено, че за определяне на неравни дялове от общото имущество се изхожда от наличието на две предпоставки: да се касае до изключителни случаи и приносът на единия съпруг явно и значително да надхвърля приноса на другия. Това тълкуване е дадено при действието на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК 1968/отм./, според която норма в изключителни случаи, при прекратяване на общността поради развод, ако приносът на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг, съдът може по искане на първия съпруг да му определи по-голям дял от общото имущество. Нормите на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК 1968/отм./ и чл. 29, ал. 3 СК от 2009 г. (втората от които е приложим към настоящия казус), са идентични, като предвиждат, че при прекратяване на общността поради развод или по съдебен ред през време на брака съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. Макар в разпоредбата на чл. 29, ал. 3 СК да не е възпроизведена предпоставката „изключителен случай“, понастоящем практиката на ВКС продължава да приема, че по-голям дял от общото имущество може да се определи само в изключителни случаи. Също така, многократно по-големите доходи на единия съпруг, при еднакъв нематериален принос, могат да бъдат основание за определяне на по-голям дял на основание чл. 29, ал. 3 СК, но само когато без тези по-големи доходи имуществото не би могло да бъде придобито.

Възможно и приносът на единия съпруг да е състои изцяло в осигуряване на материалното благополучие на семейството, а другият съпруг изцяло да е поел грижите за домакинството и отглеждането на децата.

След тези общи разсъждения за релевантните към спора по чл. 29, ал. 3 СК факти, Окръжният съд изложил приетата от него въз основа на доказателствата фактическа обстановка: по делото е безспорно, а и ангажираните писмени доказателства го установяват, че В. Б. Г. и Д. Б. П. са сключили граждански брак на 16.12.1995 г., че на 29.04.2002 г. е родена тяхната дъщеря Б. В. Г., а така също и че бракът им е прекратен по взаимно съгласие посредством съдебно решение, постановено по гр. д. №2639/2013 г., влязло в сила на 10.02.2014 г. Не е спорно и че по време на брака съпрузите са придобили три недвижими имота и четири моторни превозни средства, което обстоятелство, по принцип, не е от съществено значение, тъй като предмет на настоящия иск е цялата съпружеска имуществена общност, а не отделни части от нея.

Съдът е отчел, че в хода на първоинстанционното производство е изслушана съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е посочило каква е общата стойност на имуществото, което всеки един от съпрузите по време на брака е получил, като са взети предвид трудовите им възнаграждения, средствата получени от продажба на лично имущество и на имущество, представляващо съпружеска имуществена общност, средствата получени от роднини на съпрузите, отпуснатите кредити в полза на някой от съпрузите, стойността на правото на строеж, което ответницата е имала и по силата на което са построени два от имотите, придобити по време на брака.

Посочил е, че в текста на чл. 22, ал. 1 СК е разписано, че вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Съгласно текста на чл. 23 СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество на един от съпрузите, а когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. В подобни случай, когато един от съпрузите е придобил по време на брака вещ, която е закупена с негови лични средства, той има право да предяви иск срещу другия съпруг, посредством който да установи, че цялата вещ или определена част от нея е лична негова собственост, тъй като е настъпила трансформация на лични средства. В подобни случай предмет на производството е конкретна вещ. Предмет на производството по чл. 29, ал. 3 СК е цялото имущество, придобито по време на брака. При предявен иск по чл. 29, ал. 3 СК съдът не изследва трансформацията на лично имущество, а единствено съпоставя приноса на съпрузите в придобиването му, като съгласно константната съдебна практика приносът се изразява в осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижа за децата. Изложеното налага извод, че когато бъде предявен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК, съдът не е длъжен да изследва трансформацията на личното имущество на съпрузите. Подобно изследване може да бъде предмет на делото, на само ако с предявяването на иска по чл. 29, ал. 3 СК е предявен и такъв по чл. 23 СК. В случая иск по чл. 23 СК не е предявяван. По тези съображения въззивният съд е счел, че за настоящия казус са ирелевантни средствата, които В. Б. Г. и Д. Б. П. са получили в резултат на продажба на тяхно лично имущество. Това означава, че средствата, получени от продажбата на апартамент, лична собственост на В. Б. и от продажбата на идеалните части от поземлени имоти, лична собственост на Д. П. не следва да бъдат взимани предвид при определяне доходите на всеки един от тях.

Съдът е посочил, че що се отнася до имуществото, което е придобито по време на брака и е продадено, с цел влагане на средствата в закупуване или построяване на нов имот, трябва да се има предвид, че по този начин една вещ, намираща се в режим на съпружеска имуществена общност, се трансформира в друг вид вещ, отново в режим на съпружеска имуществена общност. Това предполага, че при подобна хипотеза никой от съпрузите няма по-голям принос от останалия за закупуването на новата вещ.

Счел е, че като по-голям принос не следва да се третират и средствата, които единият съпруг е получил в резултат на сключен от него договор за заем. Когато продажната цена е платена със средства, получени въз основа на договор за заем, заемател по който е само единият съпруг, влагането на тези средства не обуславя извод за по-голям принос по смисъла на чл. 29, ал. 3 СК. Средствата, получени по договор за заем, които са използвани за закупуване или построяване на жилище, не са лични, а общи, тъй като за тяхното връщане двамата съпрузи отговарят солидарно – чл. 32 СК. Последващото погасяване на задълженията от единия от съпрузите, с негови лични средства, също не се отразява върху принадлежността на придобитото право на собственост и не променя правата в съсобствеността, а поражда само облигационни задължения за другия съпруг. Ако целият кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака този съпруг може, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 32 СК, да претендира от другия заплащане на припадаща се част от платеното. По тези съображения окръжният съд е приел, че средствата, получени от В. Б. Г. и Д. Б. П. като кредит от „БАНКА ДСК“ ЕАД, независимо от това, кой е възстановил същите на кредитора, не трябва да се отчитат като част от приноса само на единия съпруг в придобиването на общото имущество. По същите съображения не следва да се вземат предвид и парите, които В. Г. е получил като заем от своята сестра.

Съдът е приел за безспорно установено, че майката на Д. Б. П. в периода от 2002 до 2008 г. е превела, посредством парични преводи от Италия, по сметка на В. Б. Г. суми в общ размер на 25 386.66 лева. Счел е, че тази сума, обаче, не може да бъде отнесена към приноса на нито едни от двамата съпрузи. По делото липсват доказателства, от които да може с категоричност да се приеме, че паричните преводи са представлявали дарения в полза на единия или другия съпруг. Във времевия интервал от 2002 до 2008 г. бившите съпрузи са живеели заедно и заедно са полагали грижи за домакинството и за роденото от брака дете. Именно заради това сумата от 25 386.66 лева е била предназначена за подпомагане на семейството и за посрещане на общи негови нужди.

По отношение трудовите доходи на страните съдът е приел, че от писмените доказателства и от изслушаните пред районния съд съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, заключенията по които са изготвени от вещо лице, което е дало подробни и изчерпателни отговори на поставените му въпроси и за което няма данни да е заинтересовано по някакъв начин от изхода на спора, се установява, ще общият размер на средствата, които В. Б. Г. е получил по време на брака като трудови възнаграждения, командировъчни, средства за вещество доволствие, за храна и като изплатени обезщетения при прекратяване на военна служба и трудово правоотношение възлизат на 201 004.80 лева. В същото време, в периода от сключването на гражданския брак до прекратяването му посредством развод, Д. Б. П. е получила като трудово възнаграждение от работодател и като обезщетения за прекратяване на трудов договор сума в размер на 57 844.69 лева.

Въз основа показанията на свидетелите И. Д., А. К., Р. К., Б. К., Д. Д. и М. Г., въззивният съд е установил, че и двамата бивши съпрузи, докато са били в брак и са живеели заедно, са се грижели за домакинството. От свидетелските показания става ясно, че В. Б. Г. и Д. Б. П. са участвали активно във възпитаните и отглеждането на детето им, полагали са грижи за него и са се стремели в максимална степен да задоволят всичките му потребности. Безспорно се установява и че майката е била тази, което е ползвала платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете до навършване на три години, а така също и че тя е родителят, който при разболяване на детето, е ползвал болничен за гледане на дете, като в този смисъл са не само свидетелските показания, но и приложената като писмено доказателство по делото служебна бележка, издадена от работодателя Община Благоевград, Бюджетно звено „Заведения за социални услуги“.

При така възприетите за правнорелевантни факти, съдът е направил извод, че и двамата бивши съпрузи са полагали грижи за семейството, като всеки един от тях има както материален, така и нематериален принос за това. Действително, доходите на В. Г. са по-големи като размер от тези на Д. П.. В същото време, обаче, майката е тази, което е ползвала платен и неплатен отпуск за гледане на дете до навършване на тригодишна възраст. По време на този отпуск Д. П. е била родителят, който е полагал приемуществено грижи за детето и по този начин е давала възможност на своя съпруг да посещава работа и да получава трудово възнаграждение. През това време /отпуска за гледане на малко дете/ тя е получавала и обезщетение от НОИ, което е било в по-нисък размер от трудовите й доходи или въобще не е получавала подобно обезщетение. От значение е и фактът, че Д. П. в периода от 2005 до 2008 г. е ползвала болнични за гледане на дете. Липсват по делото доказателства, от които да е видно, че и В. Г. в този или в друг времеви интервал е ползвал подобен отпуск. Това идва да покаже, че когато детето е било болно, неговата майка е полагал целодневно грижи за него. При тези изводи съдът е приел, че и двете страни по спора имат еднакъв принос да придобитото по време на барака имущество. Безспорно е, че имущественият принос на В. Г. /като суми, получени от трудови доходи/ е по-голям. В същото време безспорно се установява, че Д. П. има по-голям нематериал принос, тъй като тя е полагала повече грижи за детето, защото е ползвала платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, а така също и болнични за гледане на дете. Трябва да се има предвид, че по делото липсват категорични доказателства, че именно трудовите доходи на ищеца представляват значителен принос, благодарение на който е придобито имуществото по време на брака. Нещо повече, от доказателствата по делото се установява, че за придобиване на недвижимите имот са използвани лични средства на двата съпрузи, предоставени им заеми (кредити), а така също и че за построяването на два от апартаментите е допринесъл фактът, че в полза на Д. П. е било учредено право на строеж в имот, който е съсобствен на нея и на още три лица /всеки от съсобствениците е учредил на останалите право на строеж/.

Тези съображения са обусловили и крайния извод на възивния съд, че не са налице предпоставки за определяне на по-голям принос на ищеца и че всеки от бившите съпрузи е собственик на равна част от придобитото по време на брака имущество.

По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса следва ли при преценката на по-голям принос в придобиването на имущество в режим на съпружеска имуществена общност съдът да извършва съпоставка между съпрузите по всички форми на приноса или може да се ограничава само до някои от тях:

Както е посочил в общите си разсъждения въззивният съд в т. 8 на ППВС №5/1972 г. са дадени задължителни за съдилищата указания как се преценява наличие на по-голям принос от придобитото по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност имущество, а именно не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата, за създадената от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, както и за всички обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи, като явното и значително несъответствие в приноса трябва да се установява чрез съпоставяне стойността и значението на доказания принос със стойността на придобитото общо имущество като цяло, а несъответствието в приноса може да бъде осъществено чрез труд, чрез парични и други средства и по други подобни начини. Тези указания са намерили израз в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК (решение №74/29.05.2019 г. по гр. д. №5842/2015, І гр. о., решение №136 от 11.07.2016 г. по гр. д. №607/2016 г., І гр. о., решение №73 от 13.07.2015 г. по гр. д. №4874/2014, І гр. о., решение №117/22.12.2020 г. по гр. д. №780/2020 г., ІІ гр. о. и решение №215/23.06.2011 г. по гр. д. №1014/2010 г., ІІ гр. о.), с която е дадено тълкуване, че от значение е всяка форма на принос – влагане на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството, създаване от единия съпруг спокойна обстановка за другия съпруг да се труди и твори, както и други обстоятелства, които са от значение за осигуряване на материалното благосъстояние на семейството.

В противоречие с тази практика въззивният съд е формирал изводите си единствено с оглед трудовите доходи на страните и ползваните от майката платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, а също така и болнични за гледане на дете.

По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса средствата, получени от продажбата на имущество – лична собственост на единия от съпрузите, следва ли да се вземат предвид при определяне на финансовия принос на този съпруг по предявен иск по чл. 29, ал. 3 СК, когато са вложени в придобиване на общото имущество по време на брака:

Основните принципи на режима на съпружеската имуществена общност са идентични по действалите във времето Семеен кодекс от 1968 г. и 1985 г. – отменени – и Семеен кодекс от 2009 г. Съгласно чл. 21 от действащия Семеен кодекс от 2009 г. вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага и може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и работа в домакинството. Щом към имуществените отношения на съпрузите е приложим законовият режим на общност и вещни права са придобити по време на брака на възмездно основание, то спрямо трети лица имуществото се счита придобито в режим на съпружеска имуществена общност. Установяването, че съобразно вътрешните фактически и правни отношения между съпрузите, конкретно вещно право е лично притежание на единия от тях, може да стане само по исков ред чрез предявяване на иска по чл. 21, ал. 4 СК, по който ищеца установява, че липсва всяка форма на принос на другия съпруг по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК или чрез предявяване на иска по чл. 23 СК за установяване че вещното право е придобито с негово. лично имущество по смисъла на чл. 22 СК (чрез възражение тези права могат да бъдат упражнени само по претенция за собственост на единия бивш съпруг против другия бивш съпруг или техни правоприемници по отношение на индивидуално определена и придобита по време на брака вещ, предмет на правния спор). Щом някой от тези искове не е предявен и липсва влязло в сила решение за уважаването му по отношение на конкретен имот, то всяко вещно право придобито на възмездно основание по време на брака, освен нормативно уредените изключения по чл. 22, ал. 2 и ал. 3 СК, се счита включено в режима на съпружеската имуществена общност, а съответно при прекратяването й на някое от основанията по чл. 27 СК, дяловете на съпрузите в съсобствеността са равни. Ако обаче единия съпруг счита, че приносът му значително надхвърля приноса на другия съпруг при придобиване на общото имущество, той може да предяви конститутивния иск по чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от този, следващ му се по силата на чл. 28 СК. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на решение за уважаване на иск по чл. 29, ал. 3 СК се разпростира върху всички имущества, придобити в режим на съпружеска имуществена общност и то независимо дали са били посочени от страните при разглеждане на делото и преклудира исковете по чл. 24, ал. 4 СК и чл. 23 СК.

В практиката на ВКС (решение №238 от 6.02.2017 г. по гр. д. №1454/2016 г., IV г. о. и решение №125/13.06.2016 г. по гр. д. №6310/2015 г. на ВКС, I г. о.) е дадено тълкуване, че съпругът, който има по-голям принос или дал лични средства при придобиване на имущество, може да се позове на притежание на вещно право чрез исковете по чл. 29 СК или чл. 23 СК, но може и без да претендира вещно право да предяви иск за връщане на това, което е дал и с което другия съпруг се е обогатил по чл. 59 ЗЗД, както и че когато фактическите твърдения за приноса покриват хипотезите на чл. 29 СК или чл. 30 СК искът по чл. 59 ЗЗД ще е допустим само ако е предявен в едногодишния срок по чл. 31 СК, след който споровете по чл. 29 СК и чл. 30 СК се преклудират.

Съпругът, който е вложил лични средства при придобиване по време на брака на вещно право, може да се позове на трансформацията по чл. 23 СК по исков ред и да установи, че притежава вещното право в индивидуална собственост, респ. да претендира вещно право при условията на чл. 21, ал. 4 СК, тъй като другия съпруг няма принос в придобиването чрез влагане на средства, труд, грижи за децата и работа в домакинството. Същият обаче може и да не оспори характера на имуществото, като придобито в режим на съпружеска имуществена общност.

Затова на поставения въпрос следва да се отговори, че при предявен иск по чл. 29, ал. 3 СК, когато страните не спорят за имуществения режим, приложим към придобитото вещно право и не е предявен иск по чл. 24, ал. 4 СК или чл. 23 СК по отношение на конкретна индивидуално определена вещ, придобита по време на брака, съдът при определяне приноса на всеки от съпрузите следва да съобрази всички обстоятелства по чл. 21, ал. 2 СК, без значение дали средствата са лични като придобити преди брака или по дарение на единия съпруг, дали са в резултат от получен кредит, за който отговаря единия или и двамата съпрузи или са от осъществявана по време на брака дейност, като без значение е за какво са изразходвани тези конкретни средства – за придобиване на имуществото в режим на съпружеска имуществена общност или за осигуряване бита на семейството и отглеждането на децата. Притежаването на лични средства не следва да се отчита единствено в хипотеза, когато по исков ред е установено, че те са вложени в придобиването на вещно право, за което е признато за установено, че е лична собственост, изцяло или отчасти, на единия съпруг на основание чл. 23 СК.

По основателността на касационната жалба:

С оглед отговора на въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване, основателни са доводите на касатора, че въззивният съд неправилно е преценил приноса на съпрузите, игнорирайки притежаваното лично имущество и средства, придобитите чрез кредит средства, както и нематериалния им принос в домакинството и отглеждането на детето.

По делото са установени следните факти:

По време на брака си, сключен на 16.12.1995 г. и прекратен на 10.02.2014 г., страните са придобили четири апартамента – два в кв. С. чрез договор за покупко-продажба от 23.12.2004 г. и договор за покупко-продажба от 19.06.2008 г. и два на [улица]чрез реализирано строителство въз основа на безвъзмездно учредено на Д. П. от съсобствениците й право на строеж по договор от 10.06.2005 г., както и четири леки автомобила – на 3.08.2006 г. на стойност 3000 лв., на 6.09.2006 г. на стойност 1850 лв., на 1.07.2007 г. на стойност 500 евро и на 1.12.2008 г. на стойност 700 евро. На 10.09.2008 г. са се разпоредили с единия от апартаментите в кв. С.. Общата стойност на придобитото имущество съгласно неоспорената експертиза е 144 441.90 лв., включващи и стойността на разпоредения апартамент, но не и стойността на правото на строеж за двата апартамента на [улица]в размер на 22 143 лв. (стойността на правото на строеж е отчетено при определяне дохода на Д. П.).

В този период В. Г. е имал приход от 272 873.10 лв. (включващ 20 368.30 лв. от продажба на негов личен апартамент, 189 625.24 лв. работна заплати, 80 лв. командировъчни, 21 500 лв. банков заем, който той погасява, 30 000 лв. заеми от физически лица, 11 161.08 лв. суми за вещево доволство и храна и 138.48 лв. при прекратяване на военна служба), а Д. П. е имала приход от 153 587.75 лв. (включващ 8800.40 лв. от продажба на лично недвижимо имущество, 56 195.37 лв. работна заплата, 21 500 лв. банков заем, погасяван от В. Г., 40 056 лв. сума за отчуждаване на право на строеж, 25 386.66 лв., преведени от майка й по сметка на В. Г., 1649.32 лв. изплатени суми при прекратяване на трудово правоотношение). В периода 1995 – 2007 г. Д. П. е получавала работно облекло в натура, което макар да не е доход за лицето, следва да бъде отчетено, доколкото спестява разходите, които иначе би следвало да бъдат направени за снабдяване с работното облекло.

В периода 1.10.2008 г. – 31.12.2011 г. В. Г. е положил 372 часа извънреден труд, а в периода 1.01.2012 г. – 6.02.2014 г. – 116 часа. В периода 3.05.2004 г. – 16.04.2008 г. Д. П. е ползвала общо 653 дни платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, а в периода 12.09.2005 г. – 9.05.2007 г. е била в болнични за гледане на дете общо 74 дни.

Разпитаните по делото свидетели установяват, че и двамата съпрузи са участвали в поддържането на домакинството и отглеждането на детето, В. П. е влагал и личен труд в довършителните работи след грубия строеж за имотите на [улица], осигурявал е финансово семейните почивки, вкл. и в чужбина, а Д. П. независимо от финансовите възможности на семейството, е живеела скромно. В свидетелските показания липсват твърдения за факти, от които да се направи извод, че по време на брака им някой от съпрузите е неглижирал или спестявал усилия в осигуряването или поддържането на съвместния им живот и отглеждането на детето им.

При така установените факти не може да се приеме, че приносът на ищеца значително надхвърля приноса на ответницата при придобиване на имуществото в режим на съпружеска имуществена общност. Всеки от съпрузите е изпълнявал задълженията си по чл. 17 СК и съобразно възможностите си се е грижил за благополучието на семейството и отглеждането на детето (В. Г. преобладаващо е пазарувал, в почивните си дни е водил детето на детска градина, други занимания или на разходки, понякога заедно с Д. П., когато е бил на работа обаче и при отчитане и на положения извънреден труд, грижите са детето са поемани изцяло от майката, която не е можела да шофира). Доходът от работната заплата и допълнителните плащания на В. Г. действително е неколкократно по-голям от дохода от работната заплата на Д. П.. Следва да се отчете обаче, че тя е тази, която е ползвала платен и една година неплатен отпуск за отглеждането на детето, а впоследствие е взимала и болнични, с което е допринесла съпруга й да получава тези по-големи доходи. И двамата съпрузи са разполагали с лични средства, които също са внасяли в семейния бюджет. В. Г. е влагал личен труд при довършването на двата имота в сградата, която е била построена на [улица]. Строителството е осъществявано в периода 2006 г. – 2009 г., през по-голямата част от който ответницата е ползвала болнични при отглеждането на детето, а и по делото липсват твърдения, че тя притежава необходимите умения да помага при довършване на строителството с личен труд, поради което и тези факти следва да бъдат отнесени към изпълнение задълженията на съпрузите по чл. 17 СК.

Общият доход по времето на брака за всеки от съпрузите е установен от счетоводната експертиза и е 272 873.10 лв. за В. Г., а за Д. П. 153 587.75 лв. Практиката на ВКС е разяснила, че при равен нематериален принос и когато всеки от съпрузите е изпълнявал задълженията си по чл. 17 СК, значително по-високия доход на единия от тях е основание за определяне на по-голям дял от общото имущество, само ако без този по-висок доход имуществото не би могло да бъде придобито. В случая при придобито по време на брака имущество, оценено от експертизата на 144 441.90 лв., всяка от страните е разполагала със средства за придобиването му, поради което единствено поради стойността на реализирания от ищеца спрямо стойността на реализирания от ответницата доход, не може да бъде определен по-голям принос на основание чл. 29, ал. 3 СК.

Въззивният съд, въпреки допуснатите нарушения на материалния закон при преценка кои обстоятелства следва да се отчетат при определяне приноса на съпрузите, е достигнал до същия правен извод за неоснователност на иска, поради което като правилно по същество, решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на настоящото производство В. Б. Г. следва да възстанови на Д. Б. П. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1600 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Д..

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №263/28.06.2021 г., постановено по гр. д. №125 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА В. Б. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица], №41, ет. 2, адвокат С. Б. да заплати на Д. Б. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 3, адвокат Д. Д. разноски за настоящото производство в размер на 1600 лв.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
    Средствата, получени от продажбата на имущество – лична собственост на единия от съпрузите, следва ли да се вземат предвид при определяне на финансовия принос на този съпруг по предявен иск по чл. 29, ал. 3 СК, когато са вложени в придобиване на общото имущество по време на брака?

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]