Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Бранислава Павлова


Анотация

Въпрос

Дали може да бъде признато право на собственост на ищеца по отношение на етаж от сграда, без да се изследва въпросът дали този етаж представлява самостоятелно обособен обект към момента на сключване на договора за прехвърлянето му?

Отговор

Обект на правото на собственост и на ограничените вещни права може да бъде вещ, която отговаря на минималните признаци за самостоятелност, според изискванията на съответните устройствени закони и подзаконовите нормативни актове за съответния вид обект. Възможността част от една сграда или етаж от сграда да бъде обект на собственост се определя от действащите към момента на построяването й строителни правила и норми, а при прехвърляне на част от сграда, самостоятелността на съответния обект се определя към момента на сделката. Тъй като разпоредбите за характеристиката на отделните видове обекти са императивни, съдът следи служебно за спазването им /ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГТК/. Когато страна по делото се легитимира като собственик на част от сграда въз основа на договор, за да зачете вещните права, съдът, включително и въззивният има задължение да изясни дали прехвърлената реална част отговаря на изискванията на самостоятелен обект, независимо от доводите в жалбата.

Текст

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА, МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело №******[/aam]******г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и сл..

И. Д. А., чрез процесуалния представител адв. Г. П. от САК, е обжалвал въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд №******[/aam]******г. по гражданско дело №******[/aam]******г. , с което е уважен предявеният срещу него С. И. К. ревандикационен иск за 1/2 ид. ч. от имот пл….., за който е отреден парцел…. в кв….. по регулационния план на [населено място] и на втория жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с признато право на задържане на имота до заплащане на стойността на подобренията на стойност 2790 лв. Решението е постановено при участието на „Юробанк България“АД на страната на ответника И. Д. А..

Ответницата С. И. К., чрез процесуалния пълномощник адв. Ю. С., е подала писмен отговор, в който изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Третото лице-помагач „Юробанк България“АД не е подало отговор на касационната жалба.

Касационното обжалване е допуснато с определението по чл. 288 ГПК №******[/aam]******г. по правния въпрос дали може да бъде признато право на собственост на ищеца по отношение на етаж от сграда, без да се изследва въпросът дали този етаж представлява самостоятелно обособен обект към момента на сключване на договора за прехвърлянето му.

С обжалваното въззивно решение Кюстендилският окръжен съд е приел, че ищцата С. И. К. е собственик на процесния недвижим имот – 1/2 ид. ч. от дворно място УПИ пл.№******[/aam]******града. Мотивите за този извод са, че ищцата е придобила собствеността въз основа на договор за дарение, сключен с нот. акт…. г. на нотариус А. Р. при Дупнишкия районен съд и правата на ответника И. Д. А., който е купил имота от публична продан по изп. д. 20167430400086 на ЧСИ В. А. с взискател „Юробанк България“АД и длъжници А. Н. Б. и И. К. Б., последният праводател на ищцата по нот. акт №….. г., са й непротивопоставими.

По основанието за допускане на касационното обжалване.

Обект на правото на собственост и на ограничените вещни права може да бъде вещ, която отговаря на минималните признаци за самостоятелност, според изискванията на съответните устройствени закони и подзаконовите нормативни актове за съответния вид обект. Възможността част от една сграда или етаж от сграда да бъде обект на собственост се определя от действащите към момента на построяването й строителни правила и норми, а при прехвърляне на част от сграда, самостоятелността на съответния обект се определя към момента на сделката. Тъй като разпоредбите за характеристиката на отделните видове обекти са императивни, съдът следи служебно за спазването им /ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГТК/. Когато страна по делото се легитимира като собственик на част от сграда въз основа на договор, за да зачете вещните права, съдът, включително и въззивният има задължение да изясни дали прехвърлената реална част отговаря на изискванията на самостоятелен обект, независимо от доводите в жалбата.

По основателността на касационната жалба.

С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила – отменително основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ищцата С. И. К. се е легитимирала като собственик на процесния втори етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в парцел….. кв….. по регулационния план на [населено място], заедно с 1/2 от дворното място с нот. акт….. г., с който имотът й е дарен от баща й И. К. Б.. В този нотариален акт липсва описание на помещенията, от които се състои прехвърленият втория етаж от двуетажната жилищна сграда. Същевременно по делото са представени констативен нотариален акт №…. г., с който праводателят на ищцата И. К. Б. е признат за собственик на основание строителство и придобивна давност на сградата, от която е дарен вторият етаж, която е посочена като еднофамилна. В постановлението за възлагане на имота на ответника по делото – касатор И. Д. А. от 23.06.2017г. по изп. дело №86/2016г. на ЧСИ В. А. рег.№742е посочено, че вторият етаж на жилищната сграда се състои от родителска спалня, две детски спални и баня с тоалетна. В нито един от тези документи не е посочено, че на втория етаж има кухня или кухненски бокс. Към момента на сделката, сключена с нот. акт №….. г. е действал ЗТСУ /отм./. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗТСУ /отм./, правни сделки за прехвърляне на реално определени части от сгради или жилища могат да се сключват само ако обособените дялове или части отговарят на одобрен за това архитектурен проект. Към момента на сключване на договора за дарение е била в сила разпоредбата на чл. 93, ал. 3 Наредба №5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./, съгласно който всяко жилище трябва да има най-малко по едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището.

Според приетото в ТР №3/28.06.2017г. по т. д.№3/2014г. на ВКС, ОСГК, не е нищожен договорът, с който в нарушение на забраната на чл. 202 ЗУТ страните уговарят, че прехвърлят собствеността върху обект, който не е обособен като самостоятелен, а представлява реална част от самостоятелен обект, но такъв договор няма вещнотранслативен ефект. Желаното правно действие ще бъде постигнато, ако към сделката се прибави липсващият административен акт, който да уреди предмета на сделката, за да може да възникне като самостоятелен правен обект на собственост. Това разрешение следва да се приложи и към сделките, които са сключени при действието на чл. 62 ЗТСУ /отм./, тъй като тази разпоредба е аналогична на чл. 204 ЗУТ.

Тъй като въззивният съд следи служебно за приложението на императивни правни норми и с оглед оспореното от ответника в отговора на исковата молба право на собственост на ищцата, с оглед описанието на сградата като еднофамилна в част от представените по делото доказателства, въззивният съд е бил длъжен служебно да назначи техническа експертиза, която да даде заключение дали сградата, от която е прехвърлен на ищцата втория етаж с нот. акт №….. г., е проектирана като еднофамилна или двуфамилна, дали вторият етаж от сградата отговаря на изискванията за самостоятелно жилище или друг обект на собственост съобразно нормативните правила при сключване на договора и дали до датата на публичната продан е бил одобрен проект за обособяване на втория етаж като самостоятелен обект на собственост.

По изложените съображения на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилския окръжен съд.

При новото разглеждане на делото следва да се присъдят и разноските за касационната инстанция на основание чл. 294, ал. 2 ГПК.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд №260184 от 31.08.2021г. по гражданско дело №523/2019г. изцяло, включително и за разноските и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.


Препраща към

  • Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
    Може ли да бъде признато право на собственост на ищеца по отношение на етаж от сграда, без да се изследва въпросът дали този етаж представлява самостоятелно обособен обект към момента на сключване на договора за прехвърлянето му? (По ревандикационен иск между физически за 1/2 ид.ч. от имот и на жилищен…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]