Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

„Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?“; “Представляват ли „Имущество“ по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на пар. 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобито и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?“; „Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средствата за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?”; и „Дължи ли КПКОНПИ държавна такса при отхвърляне на жалба, подадена Комисията срещу решение по предявен иск с правно основание чл. 153, ал. 1 или ал. 2 ЗПКОНПИ?“. Касаторът счита, че първият от тези въпроси е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а за останалите поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това излага доводи, че обжалваното решение е очевидно неправилно.