Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Покрива ли застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ отговорността на деликвента спрямо увреденото лице за дължимата лихва за забава и за какъв период, респ. от кой начален момент - от датата на уведомяване от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, или от друг момент; дължи ли и от кой момент застрахователят законна лихва върху обезщетението по чл. 432 КЗ като обезщетение за собствената си забава?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ:
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА, АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №******г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби от Г. Н. А., чрез адв. П. К. срещу решение №******г. по в. т. д. №******г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, с което е обезсилено решение №******г., постановено по т. д. №******г. на Окръжен съд- Стара Загора в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск за плащане на разликата над присъдените 100 000 лева до претендираните 140 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 30.06.2018г., ведно със законната лихва от 13.10.2018г. до окончателното плащане, като е прекратено производството по делото, както и срещу решение №150/26.10.2021г. по същото дело, постановено по реда на чл. 250 ГПК, с което е потвърдено решение №26029/26.01.2021г., постановено по т. д. №137/2019г. на Окръжен съд- Стара Загора в частта, с която е присъдена законната лихва върху главницата от 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 431.56 лева- обезщетение за имуществени вреди, считано от 13.10.2018г. до окончателното плащане на сумата.

В касационните жалби се твърди, че и двете решения са неправилни- постановени при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд е стигнал до незаконосъобразен извод за частична недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като в нарушение на закона е приел, че увеличение на иска по размер е допустимо до бъде направено най-късно с подаване на допълнителната искова молба съгласно чл. 372, ал. 2 ГПК и е игнорирал разпоредбата на чл. 214 ГПК. Излага доводи, че при търговски спорове преклузията по чл. 372, ал. 2 ГПК не се отнася за исканията за изменение на размера на предявения иск, като се позовава на формирана трайна съдебна практика. Навежда и подробни съображения по съществото на спора. Касаторът счита, че въззивният съд неправилно е определил началния момент, от който застрахователят дължи законна лихва върху застрахователното обезщетение. Намира, че приложимата разпоредба е чл. 429, ал. 3 КЗ, в която е предвидено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяването му от застрахования за настъпилото застрахователно събитие или от уведомяването или предявяването на застрахователната претенция от увреденото лице, което в случая е 08.07.2018г., евентуално 13.07.2018г. Моли след отмяна на двете решения, съдът да се произнесе по претенцията по увеличения иск или да върне делото за ново произнасяне от въззивния съд, като присъди и законна лихва върху застрахователното обезщетение от 08.07.2018г., евентуално от 13.07.2018г. Претендира разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора, като първата група въпроси се свеждат до въпроса – по търговски спорове до кой момент е допустимо да се прави увеличение на иска по размер – до подаване на допълнителната искова молба съгласно чл. 372, ал. 2 ГПК или до приключване на съдебното дирене в първата инстанция съгласно чл. 214 ГПК; втората група въпроси обобщени се свеждат до материалноправния въпрос за приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, а третата група въпроси са свързани с началния момент на дължимостта на лихви върху застрахователното обезщетение- покрива ли застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ отговорността на деликвента спрямо увреденото лице за дължимата лихва за забава и за какъв период, респ. от кой начален момент- от датата на уведомяване от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, или от друг момент; дължи ли и от кой момент застрахователят законна лихва върху обезщетението по чл. 432 КЗ като обезщетение за собствената си забава. Твърди, че въззивното решение по поставените въпроси е в противоречие с цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика на ВКС, като въпросите от първата група са от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа и наличие на основанието за допускане до касация по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва касационните жалби, като твърди, че не са налице основания за допускане на двете въззивни решения до касационен контрол. Поддържа, че обжалваните съдебни актове са правилни и следва да бъдат оставени в сила.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да обезсили първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част, въззивният съд приема, че първоинстанционният иск е допуснал недопустимо увеличение на иска с правно основание чл. 432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от 25 500 лева на 140 000 лева. Излага доводи, че искането за увеличение е направено след изслушване на заключенията на двете съдебни експертизи в първото открито съдебно заседание, т. е. след изтичане на срока по чл. 372, ал. 2 ГПК – подаване на допълнителната искова молба. Намира, че по търговски спорове е неприложима общата разпоредба на чл. 214 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на сумата 100 000 лева и върху обезщетението за имуществени вреди в размер на сумата 431.56 лева, считано от 13.10.2018г. до окончателното плащане, респ. да отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва от 08.07.2018г., евентуално от 13.07.2018г., въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ е неприложима. Намира, че съгласно чл. 497 КЗ застрахователят дължи лихва за забава от изтичане на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани по реда на чл. 106, ал. 3, а в настоящия случай- от изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ – 13.10.2018г.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 – т. 3. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав на ВКС намира, че следва да бъде допуснато касационното обжалване на решение №89/28.07.2021г. по в. т. д. №293/2021г. по описа на Апелативен съд- Пловдив по поставения от касатора процесуалноправен въпрос- по търговски спорове до кой момент е допустимо да се прави увеличение на иска по размер – до подаване на допълнителната искова молба съгласно чл. 372, ал. 2 ГПК или до приключване на съдебното дирене в първата инстанция съгласно чл. 214 ГПК, тъй като е значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т. 1 Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, и е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По така поставения въпрос е формирана съдебна практика, обективирана в решения по чл. 290 ГПК, включително цитираните от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като решението следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка съответствието му с нея.

Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде допуснато касационното обжалване на решение №150/26.10.2021г., по в. т. д. №293/2021г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, постановено по реда на чл. 250 ГПК, по поставения от касатора материалноправен въпрос- покрива ли застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ отговорността на деликвента спрямо увреденото лице за дължимата лихва за забава и за какъв период, респ. от кой начален момент- от датата на уведомяване от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, или от друг момент; дължи ли и от кой момент застрахователят законна лихва върху обезщетението по чл. 432 КЗ като обезщетение за собствената си забава, тъй като е значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т. 1 Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, и е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По така поставения въпрос е формирана съдебна практика, обективирана в решения по чл. 290 ГПК, включително цитираното от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като решението следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка съответствието му с нея.

По отношение на материалноправния въпрос относно приложението на чл. 52 ЗЗД, поставен в контекста на искането съдът да се произнесе по съществото на спора, т. е. по основателността на въззивната жалба, не е налице основание за допускане на решението до касационен контрол. Въззивният съд не се е произнесъл по оплакванията във въззивната жалба относно неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, доколкото е счел решението на първата инстанция в обжалваната част за недопустимо и го е обезсилил. В този смисъл въпросът не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК и не обуславя допускане на решението до касационен контрол.

На основание чл. 83, ал. 2 ГПК касационният жалбоподател не дължи държавна такса за касационното производство.

Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №89/28.07.2021г. по в. т. д. №293/2021г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, както и на решение №150/26.10.2021г. по същото дело, постановено по реда на чл. 250 ГПК.

Делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]