Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

докладвано от Върховен касационен съд



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

за даване лично обяснения от страната във връзка с обстоятелствата по делото, отново в първото открито съдебно заседание, така както е задължен да направи това, за да приеме представените писмени доказателства?; 3/ Ако съдът в подготвителното закрито съдебно заседание е допуснал въпросите на ответната страна да се впишат в призовката и да се съобщят на ищеца за откритото съдебно заседание, а след това съдът не се произнесе с призоваване за лично явяване на ищеца за отговори и обяснения по поставените въпроси, това означава ли, че той е отказал искането на страната да се яви лично другата страна и да даде обяснения за обстоятелствата по делото по реда на чл. 176 ГПК?; 4/ Длъжен ли е въззивният съд да даде правилна квалификация на спора тогава, когато на страната не са били указани точно подлежащите на доказване факти или съдът не се е произнесъл с отделно определение по въпросите, поставени от ответника за личното явяване на ищеца и за даване на обяснения във връзка с обстоятелствата по делото?; 5/ За опровергаване на презумпцията за авторство по чл. 6 ЗАПСП приложими ли са общите разпоредби на ГПК и по - конкретно чл. 154 ГПК, че освен с обозначения, претендиращият защита по ЗАПСП автор“ е бил длъжен и с други средства да докаже авторството си?; /6/ При направено от ответника оплакване във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението, въззивната инстанция била ли е длъжна да установи вярната фактическа обстановка като обсъди всички събрани по делото доказателства в т. ч. и въпросите на ответника по реда на чл. 176 ГПК и като не е направила това, допуснала ли е нарушения на съществени съдопроизводствени правила? Касаторът поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като приносът в тълкуването на закона ще осигури решаването на делата съобразно точния му смисъл.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №******г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Резон” ООД, [населено място], срещу решение №******г. по в. т. д.№******г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав. С него е потвърдено решение от 02.04.2021г. по т. д.№******г. на Софийски градски съд, VІ -17 състав, с което е признато за установено на осн. чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, че ответникът е извършил нарушение на авторското право на ищеца Г. Р. Х. върху кръстословица, която е публикувана за първи път в брой 195 (1075) от 27.10.2004г. на вестник „София днес“, което нарушение се изразява в осъществено използване на това произведение без съгласието на автора чрез действия по възпроизвеждането и разпространението му сред неограничен брой лица, извършени с публикуването на кръстословицата в брой 171 (2524) от 08.09.2010г. на издавания от ответника вестник „София днес“ .

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е приел, че ищецът е носител на авторското право върху процесната кръстословица, без да разгледа по същество актуалните и изрично посочени въпроси, свързани с авторскоправния режим на компютърно генерирано съдържание. Счита, че съдът необосновано и безкритично се е позовал на оборимата презумпция на чл. 6 ЗАПСП, като дори не е приел, че тази презумпция в случая може да бъде оборена. Също счита за необоснован извода, че процесната кръстословица представлява авторско произведение на литературата и науката, създадено в резултат на положен творчески труд от страна на ищеца, без в решението да е посочено какъв точно е типът творчество при използване на изкуствен интелект за изкуствено генериране на кръстословици. Излага и доводи за неправилност на становището, че публикуването на кръстословицата без съгласието на ищеца, както и непосочването на авторството на кръстословицата, е автоматично нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационният жалбоподател се позовава на основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1/ Задължително ли е първоинстанционният съд, след като се е произнесъл по редовността и допустимостта на предявените искове и допуснати доказателства, като в това число е било поискано ищецът да се яви лично и да отговори на поставени въпроси, а в случай на неявяване да бъде предупреден, че ще се приложат разпоредбите на чл. 176 ГПК, то съдът необосновано да откаже и вместо това приемливо ли е съдът да допусне писмени обяснения на ищеца, съобщени /вместо поисканото лично явяване/ директно в о. с. з.?; 2/ Съдът задължен ли е да се произнесе мотивирано по въпросите за даване лично обяснения от страната във връзка с обстоятелствата по делото, отново в първото открито съдебно заседание, така както е задължен да направи това, за да приеме представените писмени доказателства?; 3/ Ако съдът в подготвителното закрито съдебно заседание е допуснал въпросите на ответната страна да се впишат в призовката и да се съобщят на ищеца за откритото съдебно заседание, а след това съдът не се произнесе с призоваване за лично явяване на ищеца за отговори и обяснения по поставените въпроси, това означава ли, че той е отказал искането на страната да се яви лично другата страна и да даде обяснения за обстоятелствата по делото по реда на чл. 176 ГПК?; 4/ Длъжен ли е въззивният съд да даде правилна квалификация на спора тогава, когато на страната не са били указани точно подлежащите на доказване факти или съдът не се е произнесъл с отделно определение по въпросите, поставени от ответника за личното явяване на ищеца и за даване на обяснения във връзка с обстоятелствата по делото?; 5/ За опровергаване на презумпцията за авторство по чл. 6 ЗАПСП приложими ли са общите разпоредби на ГПК и по – конкретно чл. 154 ГПК, че освен с обозначения, претендиращият защита по ЗАПСП автор“ е бил длъжен и с други средства да докаже авторството си?; /6/ При направено от ответника оплакване във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението, въззивната инстанция била ли е длъжна да установи вярната фактическа обстановка като обсъди всички събрани по делото доказателства в т. ч. и въпросите на ответника по реда на чл. 176 ГПК и като не е направила това, допуснала ли е нарушения на съществени съдопроизводствени правила? Касаторът поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като приносът в тълкуването на закона ще осигури решаването на делата съобразно точния му смисъл.

В изложението са поставени още два въпроса, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция: 1. „Може ли компютърно генерираното съдържание да бъде обект на авторско право и ако да – на кое лице принадлежи правото на авторство?“; 2. „Налице ли е „резултат на творческа дейност“ за физическото лице, което използва специализираната компютърна програма за автоматизирано създаване на кръстословици, без наличие на творчески принос от негова страна при създаването му?”

По отношение на тези въпроси също се сочи допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като липсва произнасяне по тях както с решение на Съда на Европейския съюз, така и от националните съдилища, а разпоредбите на чл. 3, чл. 5 и чл. 6 ЗАПСП се считат за неясни по отношение на понятието „обект на авторско право“ и режима на авторски права върху компютърно генерирано съдържание.

По отношение на същите въпроси е формулирано искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за изясняване на авторскоправния режим на компютърно генерирано съдържание, като се моли производството по настоящото дело да бъде спряно до постановяване на решение от СЕС.

Ответникът по касационната жалба Г. Р. Х., поддържа, че не са налице посочените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване на постановеното Софийски апелативен съд решение, както и че решението е законосъобразно и правилно. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че: 1) в периода 2000г. – 2010г. ответното дружество е издавало периодичен вестник – регионален ежедневник „София днес“; 2) ищецът е предоставял на ответника срещу заплащане множество кръстословици, които са били публикувани в същия вестник; 3)ищецът е предоставил през 2004г. и процесната кръстословица и тя е била първоначално публикувана в бр.195 (1075) от 27.10.2004г., като ищецът е означен като автор под публикацията; 4) същата кръстословица впоследствие е била отново публикувана и в бр.171 (2524) от 08.09.2010г. на същия вестник, без означаване на автор на кръстословицата. Счел е за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът, макар и да е предоставил кръстословицата, не е неин автор, тъй като тя е компютърно генериран продукт без интелектуално усилие от ищеца, както и че ответникът е имал право на повторно използване чрез процесната публикация. Изложил е мотиви, че кръстословицата съставлява произведение, което е създадено в резултат на положен творчески труд, тъй като изразът „творческа дейност“ се тълкува широко и такава отсъства само при всякаква липса на човешка намеса при създаване на произведението, като степента на тази човешка намеса е ирелевантна към творческия характер. Поради това е приел, че дори и ищецът да е използвал компютърна програма за генериране на процесната кръстословица, то това не изключва творческата дейност в процеса на съставянето й. На следващо място е изтъкнал, че по делото не са ангажирани доказателства процесната кръстословица да е създадена по начина, твърдян от ответника. Позовавайки се на приетото в първата инстанция заключение на СТЕ е приел за установено, че изследваният файл, изпратен от ищеца на ответника, съдържащ кръстословицата, е създаден със софтуерния продукт CorelDRAW, който според вещото лице не позволява генериране на съдържанието на кръстословицата, а само нейната визуализация. Посочено е, че това съдържание може да се създаде с помощта на други компютърни програми, след което да се въведе в CorelDRAW, като част от тези специални компютърни програми позволявали генериране на кръстословица с използване на речник, но при въведени от потребителя параметри на кръстословицата, а друга част от подобни програми /като напр. Еxcel/ не давали възможност за подобно генериране на кръстословица, а само ръчно въвеждане, като експертизата не установява по категоричен начин какви програми са използвани в случая. Съдът се е позовал на презумпцията на чл. 6 ЗАПСП, според която за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него, като е приел, че в случая тази презумпция не е оборена. Изтъкнал е също, че не се установява към датата на процесната публикация през 2010г. ответникът да е имал отстъпено право да използва процесната кръстословица, тъй като при липса на други уговорки между страните предоставеното право на използване е било срочно и неизключително, като срокът за използване съгласно чл. 36, ал. 5 ЗАПСП е бил 3 години. Въз основа на гореизложеното, съдът е направил извод, че ответникът е нарушил авторското право на ищеца Х., публикувайки неговата кръстословица без изричното му съгласие и без да го посочи като автор на кръстословицата.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Въпросите по т. 1, т. 2 и т. 3 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са обсъждани от въззивния съд, поради което не отговарят на общия критерий за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са поставени във връзка с доводите на касатора за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в необосновано недопускане на обяснения на ищеца и съответно невъзможност да се приложи разпоредбата на чл. 176, ал. 2 ГПК относно фактите, за които ищецът би отказал да даде обяснения. Следва да се отбележи, че във въззивната жалба не са направени доказателствени искания към въззивния съд във връзка с посоченото процесуално нарушение. Единственият довод в тази насока е, че съдът не е допуснал личното явяване на ищеца в открито заседание, а е приел писмените му обяснения, като въззивникът е изложил твърдения, че даването на непосредствени обяснения по поставените въпроси след показанията на свидетеля или след изслушването на експертното заключение, би могло да изясни въпроса за наличието или липсата на използвана компютърна програма. С въззивната жалба на „Резон” ООД, обаче, не са направени доказателствени искания, освен искане за назначаване на допълнителна съдебно – техническа експертиза. С оглед на това обуславящ за изхода на спора се явява шестият поставен от касатора въпрос относно задълженията на въззивния съд да установи вярната фактическа обстановка при оплакване за допуснати процесуални нарушения. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение №******г. по т. д.№454/2021г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №224 от 02.07.2010г. по гр. д.№177/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. и други, разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК цели отстраняване на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото. Тя е способ за попълване на доказателствения материал от въззивната инстанция, когато допустими и относими доказателства са поискани от страната в рамките на преклузивните срокове, но не са събрани от първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения. Когато е сезиран с искане, включително и заявено в отговора на въззивната жалба, за да отстрани допуснатото процесуално нарушение, съдът е длъжен да събере относимите и допустими доказателства, които са били поискани своевременно и които не са били събрани поради процесуалното нарушение. В решение №101 от 11.01.2021г. по гр. д. №1001/2020г. на ВКС, ГК, II г. о., е прието, че с оглед правомощията на въззивния съд по действащия ГПК (инстанция по съществото на спора, а не контролно-отменителна), той е длъжен да разгледа материалноправния спор, независимо от допуснатите в първата инстанция процесуални нарушения (извън случаите на нарушения, резултирали в постановяването на нищожен или недопустим първоинстанционен акт), които могат да бъдат ценени единствено като основание за посочване на нови доказателства за първи път пред въззивния съд ( чл. 266, ал. 3 ГПК). Единствено когато предвид оплакванията във въззивната жалба или във връзка с осигуряване приложението на императивна материалноправна норма може да се направи извод, че е налице неяснота, непълнота, необоснованост или възниква съмнение за неправилност на прието по делото експертно заключение, въззивният съд следва и служебно да допусне изслушването на нова експертиза в случаите, когато това е необходимо за изясняването на обстоятелствата по делото, изискващи специалните знания на вещо лице. Разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК обаче не установява за въззивния съд задължението да уважи всички доказателствени искания, които са направени своевременно от страните и не са уважени от първоинстанционния съд. В настоящата хипотеза във въззивната жалба са изложени оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, изразяващи се в отказ да назначи допълнителна експертиза и е направено изрично искане с допълнителна молба от 02.02.2021г. По това искане въззивният съд е изразил становището, че липсват предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК за допускане на доказателства, тъй като по делото е ирелевантна принципната възможност за създаването на кръстословици чрез компютърни програми, а релевантното за спора обстоятелство – дали конкретната кръстословица е създадена така, е извън предмета на експертизата. При тези констатации въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС, като е оставил без уважение доказателствените искания на жалбоподателя за назначаване на нова експертиза. Констатациите на въззивния съд относно значимостта за спора на формулираните от страната задачи на експертизата касаят правилността на постановеното въззивно решение и не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Следва да се отбележи, че по втория и третия въпрос в изложението е налице и формирана практика на ВКС, като с решение №256/27.04.2017г. по т. д.№3378/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., е прието, че ако с разпореждането по чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК съдът се е произнесъл по искане по чл. 176 ГПК и то е надлежно съобщено на насрещната страна, ведно с последиците от неявяването / недаването на обяснения, непроизнасянето на съда повторно по искането по чл. 176 ГПК в първото по делото открито съдебно заседание не е пречка за приложението на последиците на чл. 176, ал. 3 ГПК.

Четвъртият въпрос в изложението изразява разбирането на касатора, че при неправилни указания за подлежащите на доказване факти, за въззивния съд се поражда задължение за определяне на правната квалификация на иска. Следва да се отбележи, че неправилното определяне на правопораждащите факти и неправилното разпределение на доказателствената тежест не винаги се дължат неправилна квалификация на иска от страна първоинстанционния съд, те съставляват самостоятелно процесуално нарушение, което може да бъде допуснато и при правилно определяне на основанието на исковата претенция. Нормите, регламентиращи дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото, изясняването на твърденията на страните за фактите и отстраняването на противоречията в тях са императивни. При липсата на надлежен доклад не настъпват преклузиите на закона и за въззивното производство – чл. 266, ал. 3 ГПК. Ако направеният от първоинстанционният съд доклад е непълен или неточен, включително и когато този съд не е изпълнил задълженията си по чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК и въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия, по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания – т. 2 ТР №1/09.12.2013г. по т. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. В настоящата хипотеза във въззивната жалба няма оплаквания във връзка с доклада, касаещи правната квалификация и разпределението на тежестта на доказване, а са направени оплаквания за процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на поискани от страната доказателства и съответно за необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд.

Петият поставен от касатора въпрос е от значение за изхода на спора, но по отношение на същия не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На поставения въпрос е даден отговор в посоченото по – горе решение решение №256/27.04.2017г. по т. д.№3378/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., с което е прието, че изписването на името на автора върху оригинала, копие или опаковката на произведението, представлява изрично посочен от закона идентифициращ знак, с наличието на който се свърза предположението за авторство. Оборването на презумпцията е в тежест на страната, оспорваща авторството. Ако оспорването се основава на твърдение, че с името, посочено върху произведението, има няколко лица, предположението за авторство се счита оборено, само ако се докаже от оспорващата страна, че някой от другите лица, имащи същото име, е автор на произведението.

Останалите два въпроса относно възможността произведение, при генерирането на което е използвана компютърна програма, да се счита за резултат от творческа дейност и защитим обект на авторско право, не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не се явяват единствено обуславящи извода на въззивния съд за основателност на иска и в частност за това, че процесната кръстословица съставлява обект на авторското право. Действително съдът е изразил становище, че процесната кръстословица представлява защитим обект на авторско право, тъй като дори да е била създадена чрез използване на компютърна програма, е била необходима и човешка намеса, внасяща творчески елемент. Като допълнителен аргумент, обаче, съдът е изтъкнал и че от приетото по делото заключение на съдебно техническата експертиза не се установява процесната експертиза да е създадена по посочения от ответника начин, а именно чрез използване на компютърни програми, които позволяват генериране на съдържанието на кръстословицата. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тълкуване на доказателствата, са основания за необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос. Ето защо, въпросите не могат да бъдат преценявани като значими за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На следващо място, не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по отношение на последните два въпроса. Нормата на чл. 3 ЗАПСП не съдържа изчерпателно изброяване на всички обекти на авторско право, а водещ елемент при определянето на дадено произведение като такъв е, то да е резултат на творческа дейност, което обстоятелство подлежи на преценка за всеки отделен случай. Следователно не съществува неяснота или празнота в закона, която да бъде преодоляна по тълкувателен път, каквото е съдържанието на основанието за допускане на касационно обжалване по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото съгласно разясненията в т. 4 на Тълкувателно решение №1/19.02.10г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изложеното следва да бъде оставено без уважение искането на касатора по чл. 628 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Основната предпоставка за допустимост на преюдициалното запитване е то да бъде отправено от компетентна юрисдикция по смисъла на чл. 267 ЗФЕС, между които безспорно са националните съдилища на държавите – членки. Наред с това преюдициалното запитване следва да бъде отправено в рамките на висящо производство по съществуващ, действителен спор между страните, като прекратяването на главното производство би съставлявало пречка за постановяване на преюдицално заключение от Съда на ЕС. На следващо място поставените преюдициални въпроси следва да имат връзка с предмета на делото, като преюдициалното заключение от Съда на ЕС трябва да е необходимо на националния съд да формира своето вътрешно убеждение при решаването на делото, висящо пред него. Също така допустимостта на преюдициалното запитване е обусловена от възможността правото на ЕС да се приложи към обстоятелствата по конкретния спор, без значение дали то намира пряко приложение или се прилага по силата на препращане в националното право към правото на Съюза. Освен по материя, приложимостта на правото на ЕС е обусловена и от неговото действие по време, като то не намира приложение към фактите, настъпили преди присъединяването на запитващата държава – членка към ЕС или преди влизането в сила на съответния акт от правото на ЕС. Едва при кумулативното наличие на тези предпоставки за допустимост, се поражда задължението по чл. 629, ал. 3 ГПК за националните съдилища, чиито решения не подлежат на обжалване, да отправят преюдициално запитване до Съда на ЕС. Отделно от изложеното, следва да се посочи още, че произнасянето по искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по чл. 629 ГПК е обусловено от допускане на касационната жалба до разглеждане по същество, предвид необходимостта от тълкуване на конкретна, приложима към разглеждания правен спор разпоредба от Общностното право. Следователно, доколкото в случая по изложените по- горе съображения, изчерпателно установените от процесуалния закон предпоставки за достъп до касация и разглеждане на касационната жалба по същество не са налице, то отсъства и основание да уважаване на искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.

На ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева.

Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Резон“ ООД в касационната жалба за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по реда на чл. 628 ГПК и сл..

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №588/27.09.2021г. по в. т. д.№607/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.

ОСЪЖДА „Резон“ ООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 4, да заплати на Г. Р. Х., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] сумата 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/, адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]