Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Допустимо ли е съдът да постанови решението си, без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства относно тези релевантни обстоятелства?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав

Председател:
Елеонора Чаначева

Членове:
Васил Христакиев, Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното Васил Христакиев (Частно) Касационно търговско дело №******година.

Производството е по чл. 280 ГПК и сл., образувано по касационна жалба на ищеца Г. Г. срещу решение на Софийски апелативен съд, с което, чрез потвърждаване на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП.

Ответникът оспорва жалбата.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск по съображения, че липсва противоправно поведение на водача на лекия автомобил, което е основен елемент от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.

За да потвърди решението, въззивният съд е приел, че управляваният от застрахования водач автомобил се движил в рамките на разрешената скорост, като причина за произшествието са действията на ищеца като пешеходец, който, без да има видимост към идващите коли и пътното платно, предприел пресичане на необозначено за това място, с което създал условия за непредотвратим за водача удар, доколкото последният не би могъл, нито бил длъжен да предвиди, че пешеходец ще предприеме пресичане пред спрял микробус.

Допускането на касационно обжалване се обосновава с произнасяне на въззивния съд по въпросите:

– длъжен ли е въззивният съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма;

– липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото;

– може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите доказателства и да изложи обосновани съображения защо ги отхвърля като недостоверни;

– направеното от съда непълно, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод на съда – липса на основание за отговорност на ответника поради липса на виновно поведение на водача, каквото обаче освен от установената в чл. 45 33Д презумпция, следва и от доказателствата по делото, представлява ли допуснато от съда процесуално нарушение;

– следва ли да се съобрази, че допуснатото от съда процесуално нарушение в този случай има като резултат и необоснованост на съдебния акт, доколкото направените при такова ценене на събраните доказателства изводи не е в съответствие с всички събрани по делото доказателства, които ако бяха преценени в тяхната цялост и съвкупност биха довели до други фактически и правни изводи;

– допустимо ли е съдът да постанови решението си, без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства;

– за опровергаване на законова презумпция необходимо ли е провеждане на пълно и главно обратно доказване от страната, на която презюмирания факт се противопоставя и счита ли се проведено такова при наличие на обосновани съмнения за оборване на презумпцията и наличие на множество данни по делото, опровергаващи оборването на презумпцията, т. е. потвърждават я;

– длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за наличие на правоизключващо обстоятелство – в случая оборване на презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД при условията на пълно и главно доказване; при главно доказване изисква ли се винаги пълно доказване – т. е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение, тъй като доказването на възражението има за предмет факти, за които ответникът носи доказателствената тежест; за да бъде възприето въведеното от ответника възражение за липса на вина на водача, водещо до отхвърляне на иска, трябва ли същото да бъде установено по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от позоваващата се на възражението страна в процеса или е достатъчно наличие на доказателства, от които би могъл да се изведе извод за основателност на възражението, но също и такъв, за неговата неоснователност;

– какви са правилата за преценка на свидетелските показания при разпит на пряко заинтересован свидетел; съгласно чл. 172 ГПК длъжен ли е съдът да оцени заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност; Към показанията на такива свидетели съдът трябва ли да подходи със засилена критичност и преценката да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото данни да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на показанията му; Достатъчно ли е да има данни по делото, изключващи достоверността на свидетелските показания и/или поставящи под съмнение достоверността и заинтересоваността или трябва да има категорични доказателства.

Поддържа се, че по тези въпроси са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, т. 2 и т. 3. Цитирана е и практика на ВКС по всеки от тях.

Касационно обжалване следва да се допусне във връзка с въпроса допустимо ли е съдът да постанови решението си, без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства относно тези релевантни обстоятелства. Въпросът е релевантен с оглед въведеното още с исковата молба и последователно поддържано, вкл. с въззивната жалба, твърдение, че застрахованият водач се е движил със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и състоянието на пътя, т. е. за нарушение на правилата за движение, относно което въззивната инстанция не е изложила съответни мотиви, приемайки единствено, че не е налице нарушение, изразяващо се в движение със скорост над разрешената. Налице е и специалната предпоставка за допускане до касация с оглед възприетото в решение №******г. по гр. д. №******г. на IV г. о. на ВКС, както и редица други решения, формиращи последователна практика по въпроса, че въззивният съд следва да отговори на всички оплаквания във въззивната жалба, като изложи собствени мотиви относно относимите към спора доказателства, възраженията и доводите на страните.

Държавна такса не се дължи предварително на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на решение №******г. по гр. д. №******г. по описа на Софийски апелативен съд.

Делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]