Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Зоя Атанасова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

в изложението, да се отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 19 октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело №******година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Еолос Компресори” ООД [населено място], чрез адв. В. М. срещу решение №******г. по в. гр. дело №******г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №******г. по гр. дело №******г. на Софийски районен съд в частта, в която исковете с правно основание чл. 344, ал1, т. 1,2 и т. 3 КТ са уважени. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В изложението е формулиран правният въпрос: какви са основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът по касационната жалба Х. С. К. не е изразил становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока, предвиден в чл. 283 ГПК, срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ.

Въззивният съд е възприел мотивите на Софийски районен съд по основателността на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 ГПК.

От фактическа страна е прието, че ищецът Х. Каперонис е заемал длъжността „техник” при ответника „Еолос Компресори” ООД – сега жалбоподател с трудово възнаграждение от 1000 лв. От ответника е отправено предизвестие №1 от 01.05.2020г за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, като предизвестието е връчено на ищеца на 05.05.2020 г. Впоследствие е издадена заповед №13 от 31.05.2020г на управителя на ответника, която е връчена на ищеца на 02.06.2020 г.

Възприети са мотивите на районния съд, че при посочване в заповедта за уволнение на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ съдът трябва да изследва само наличието на това основание. Посочено е, че в случая в заповедта не са посочени факти и обстоятелства за наличие на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, нито има препращане към друг документ. Едва в отговора на исковата молба са ангажирани твърдения за основание за уволнение, но това не може да санира заповедта за уволнение. Посочено е, че твърденията на ответника са предимно за липса на качества и за нарушения на трудовата дисциплина. Според съда не може да се приеме, че отсъствието от работа, включително поради временна неработоспособност е наличие на основание по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.

Въззивният съд е приел, че предявяването на исковете от Х. К. не може да се счете за злоупотреба с право, тъй като няма данни ищецът да е завел исковете не с оглед последиците от тяхното уважаване, а само за да увреди по друг начин права и законни интереси на ответника.

Преценен е за правилен отказа на първоинстанционния съд да допусне разпит на свидетели на ответника. Посочено е, че с техните показания ответникът се домогва да доказва други основания, на които би могъл да уволни ищеца – липса на качества или дисциплинарно уволнение. Прието е, че тези основания са ирелевантни, защото не са визирани в процесното предизвестие и заповед за уволнение. Прието е още, че чрез свидетелите ответникът иска и да „мотивира процесната заповед, която е очевидно неясна и бланкетна.

Съдът е приел, че за уволнение на работник е необходима винаги писмена форма, че в случая тя е спазена, но при груби нарушения на КТ. Според съда недопустими са свидетелски показания за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ /чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК/, като ответникът не твърди грешка или друг порок на волята при издаване на предизвестието/заповедта за уволнение. Посочено е, че ответникът признава, че нарочно е издал предизвестието/заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, а защитната му версия е, че не е искал да урони престижа на работника с дисциплинарно уволнение. Прието е, че в случая меродавно е външно изразеното, а не мислените уговорки и скритите мотиви на работодателя.

Преценен е за законосъобразен извода на първоинстанционният съд, че както предизвестието, така и заповедта за уволнение не съдържат никакви реални мотиви освен посочване на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Прието е, че хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е обща, че в нея попадат всички случаи, при които работникът или служителят не може да продължи да изпълнява работата поради специфични изисквания на длъжността. Според съда с оглед правото на защита на работника това налага в съответната заповед/предизвестие да се посочат конкретните факти и обстоятелства, поради които последният не може да продължи да работи на съответната длъжност. Приел е, че е недопустимо да се издаде бланкетна заповед/предизвестие като процесните, които да бъдат уточнявани впоследствие в исковото производство или да се изяснява съдържането им с показания на свидетели.

За прецизност съдът е отбелязал, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено с изтичане на срока на предизвестие №1 от 01.05.2020 г. връчено на ищеца на същата дата т. е. ТПО е прекратено на 01.06.2020 г, а издадената впоследствие заповед №13 от 31.05.2020 г. на управителя на „Еолос Компресори“ ООД, връчена на ищеца на 02.06.2020 г. има само констативен характер. При тези съображения съдът е приел, че решението на СРС, с което исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 КТ са уважени е правилно и същото е потвърдено.

По правните въпроси:

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения въпрос от изложението.

С решение №556/10.01.2011 г. по гр. дело №1019/2009 г. на ВКС, II г. о. по чл. 290 ГПК е прието, че с разпоредбата на чл. 146 ГПК е очертана предметната рамка на доклада по делото, който следва да бъде направен от съда. Според съдебния състав начина на новата детайлна уредба сочи, че ролята на това процесуално задължение на съда, израз на засиленото служебно начало в процеса- арг. на чл. 146, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 1 in fine ГПК и чл. 10 ГПК, е изключително важна както от гл. т. на предмет на спора, така и от гл. т. на изясняване на спора от фактическа страна и събиране на релевантните доказателства. Ето защо и несъобразяването с посочените изисквания – в т. ч. отказ да бъдат събрани относими към възраженията на защитата на ответника доказателства, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила от страна на първата инстанция при въведения принцип на преклузия и ограничена възможност за събиране на доказателства пред втората инстанция.

Уредбата на въззивното производство по реда на чл. 258 ГПК и сл., сочи на съществено различие от гл. т. правомощията на тази инстанция за събиране на нови доказателства, възможността за релевиране на нови защитни средства, за изменение на иска в т. ч. и за конституиране на нови страни в процеса. При действието на въведения ограничен въззив, пред втората инстанция страните могат да сочат и представят само доказателства в хипотезите на чл. 266, ал. 2 ГПК, т. е. те не могат, при действието на чл. 133 ГПК и настъпилата преклузия в първоинстанционното производство, да поправят собствената си небрежност от попълване на делото с релевантни за спора доказателства. С разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК законодателят е предоставил възможността на страната- жалбоподател да попълни делото с относими за спорното право доказателства, когато несъбирането им се дължи на допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, релевирано като основание за отмяна с въззвната жалба и искане за събирането им пред втората инстанция- чл. 260, т. 6 ГПК. Това са хипотези, когато доказателствата са поискани своевременно, но не са били събрани от съда в нарушение на процесуалните му задължения по чл. 146 ГПК. В същата насока е разрешението на правния въпрос в останалите, цитирани от жалбоподателя решения на състави на ВКС по чл. 290 ГПК – решение №7/27.01.2015 г. по гр. дело №2427/2014 г. на ВКС III г. о. и решение №82/09.07.2012 г. по т. дело №398/2011 г. на ВКС, II т. о.

Правният въпрос не е разрешен в отклонение от цитираната практика на ВКС. С определение в открито съдебно заседание, проведено на 06.12.2021 г. по в. гр. дело №12310/2021 г. Софийски градски съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя „Еолос Компресори” ООД, чрез адв. В. М., формулирано във въззивната жалба за разпит на двама свидетели за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба – за характера на трудовите задължения на ищеца, за неизпълнението им от негова страна, както и за обстоятелството, че същият е бил изрично запознат с причините за прекратяване на трудовото му правоотношение. С определението на съда е прието, че доказателственото искане е направено и пред районния съд за същите обстоятелства, които последният съд е приел, че са неотносими към предмета на доказване, че районният съд не е допуснал процесуални нарушения, като не е уважил искането. Въззивният съд е приел още, че обстоятелствата, за които е поискан разпит на двама свидетели нямат отношение към предмета на делото, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК. Правилността на изводите на въззивния съд, обективирани в това определение не се извършва в производството по чл. 288 ГПК, а само ако се допусне касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба. С оглед на това съдът приема, че не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос от жалбоподателя.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение №848/16.12.2021 г. по в. гр. дело №12310/2021 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. №1705/13.01.2022 г. подадена от ответника „Еолос Компресори” ООД, ЕИК, чрез адв. В. М..

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]