Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Ползва ли се с доказателствена сила неоспорен и неотменен констативен нотариален акт за собственост на основание придобивна давност и има ли задължение съдът да изследва дали се е осъществило посоченото в нотариалния акт придобивно основание, ако то не е оспорено; как следва да се цени декларация на сънаследник, с която заявява, че няма претенции за сънаследствения имот, който друг сънаследник владее в продължение на повече от 10 години; представлява ли това признание на неизгоден факт?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ:
Веселка Марева, Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д. №******година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение №******г. по гр. д. №******г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение №******г. по гр. д. №******г. на Смолянски районен съд в частта, с която съдебна делба е допусната с участие на съделителите В. С. Х., С. С. М. и И. С. Х. с квота по 1/12ид. ч., както и в частта, с която на А. Б. Д. е определена квота от 3/12ид. ч. от допуснатите до делба недвижими имоти: приземен етаж с площ 49кв. м. и първи жилищен етаж с площ 74кв. м. от триетажна жилищна сграда, построена в поземлен имот пл. №*, в кв.57с площ 80кв. м., както и на стопанска сграда на два етажа с площ от 30кв. м., построена в поземлен имот пл. №*, в кв.57с площ 35кв. м. по регулационния и кадастрален план на [населено място]-О.

Касационната жалба е подадена от съделителката А. Б. Д. чрез пълномощника адв. Д. К.. Твърди се, че неправилно съдът е определил съделителите, които да участват в делбата и квотите им. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се визират основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и т. 3, както и очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба Х. Б. Д. чрез процесуалния си представител адв. Б. П. моли да не бъде допускано касационно обжалване. Претендира разноски.

Останалите ответници: В. С. Х., С. С. М., И. С. Х. и Д. Н. Д. не вземат становище.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането. Предмет на делбата са приземен етаж с площ 49кв. м и първи жилищен с площ от 74кв. м. от триетажната жилищна сграда, построена в поземлен имот №* в кв. 57с площ от 80 кв. м., както и стопанска сграда от два етажа с площ от 30 кв. м., построена в поземлен имот №* кв. 57с площ от 35 кв. м., по регулационния и кадастрален план на [населено място] – О. С първоинстанционното решение делбата е допусната между Х. Б. Д., А. Б. Д., Д. Н. Д., В. С. Х., С. С. М. и И. С. Х. при дялове: по 3/2012 ид. ч. за първите трима и по 1/2012 ид. ч. за останалите трима.

Въззивната жалба е подадена А. Б. Д. и тя касае участието в делбата на В. С. Х., С. С. М. и И. С. Х. и квотата на жалбоподателката. Смолянски окръжен съд е потвърдил първоинстанционния акт. Установил е, че делбените имоти са принадлежали на Б. А. П. и С. С. П.. Б. П. е починал през 1965г., а С. П. е починала през 2000г. и техни наследници са четирите им дъщери: Ф. Б. Х., Х. Б. Д., А. Б. Д. и Ф. Р. О.. По време на процеса е починала Ф. Б. Х. и като съделители са конституирани нейните наследници: В. С. Х., С. С. М. и И. С. Х..

През 1994г. Х. Р. Д., съпруг на А. Б. Д., се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност на дворно място от 80 кв. м., съставляващо имот пл. №*, участващ в образуването на УПИ *, *, * в кв. 57 по плана на [населено място], общ. Б., заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда на три етажа, всеки с площ 80 кв. м. Същата година Х. и А. Д. са дарили на дъщеря си Д. Х. Д. 1/3 ид. ч. от имот пл. №* с площ 80 кв. м. и втория жилищен етаж от жилищната сграда, застроена на 80 кв. м. (този етаж от сградата не е предмет на делбата).

С влезли в сила решения на Смолянски окръжен съд, а именно: решение №497 от 15.10.2015г. по гр. д.№321/2015г. и решение №69 от 09.02.2017г. по гр. д. №451/2016г. е признато за установено по отношение на Х. Р. Д. и А. Б. Д., че Ф. Р. О. (ищец по първото дело) и Х. Б. Д. (ищец по второто дело) са собственици по наследство от техните родители Б. А. П. и С. С. П. на по 1/4 ид. ч. от процесните имоти, като е постановена отмяна на издадения на Х. Р. Д. констативен нотариален акт №59 от 10.02.1994г. за посочените части. В тези производства ответниците по исковете Х. Р. Д. и А. Б. Д. са поддържали възражение, че са придобили имотите изцяло по силата на давностно владение, което възражение е прието за неоснователно.

С декларация с нотариално заверен подпис от 03.09.2014г. Ф. Х. декларира, че няма претенции към имот пл. №* и построената в него триетажна жилищна сграда, че сестра й А. Д. и съпруга й Х. владеят имота повече от 30 години и тя е получила от сестра си обезщетение от 340 лв.

С постановление за възлагане от 05.01.2017г. на ЧСИ с рег. №* Д. Н. Д. придобива 1/4 ид. ч. от процесните имоти. Длъжник по изпълнението е Ф. Р. О.. По време на висящността на настоящия процес Д. Д. е дарил на В. С. О. придобитите с постановлението за възлагане идеални части. По делото е отказано заместване на дарителя от надарения като съделител в процеса.

При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че правилно са определени от районния съд участниците в делбата и квотите им. Дяловете на Х. Б. Д. и Ф. Р. О. (чийто правоприемник е Д. Д.) са установени с влезли в сила решения по отношение на Х. Р. Д. и А. Б. Д.. В тези производства е отречено претендираното от ответниците по исковете придобиване на имота по давност и е установен наследствения характер на имота, което според съда не може да бъде пререшавано. По-нататък съдът е приел, че съделителката А. Б. Д. не се легитимира като собственик на повече от 1/4 ид. ч. от имота (съпругът й Х. Р. Д. е починал на 23.11.2017г. и негови наследници наред с нея са децата им З. Х. Д. и Д. Х. Д.). Приел е, че събраните доказателства не установяват манифестиране на индивидуални собственически права А. и Х. Д. и отблъскване правата на останалите наследници. Представената декларация от Ф. Х. съдът не е ценил като доказателство за придобиване дела й от А. Д., тъй като не е изготвена в изискуемата форма съгласно чл. 18 ЗЗД, нито може да бъде възприета като отказ от наследство по смисъла на чл. 53 ЗН, който винаги трябва да се осъществи изрично и да бъде вписан. Липсата на възражение от страна на Ф. Х. спрямо издадения констативен нотариален акт на А. и Х. Д. съдът е приел, че няма значение за спора. Отказал е да вземе предвид и депозираното по делото писмено становище на съделителя В. С. Х. от 9.02.2022г., според което той и сестрите му С. М. и И. Х. знаят приживе от майка си Ф. Х., че е продала своя дял на А. Б. Д. и Х. Р. Д., поради което нямат дял и нямат претенции за делбените имоти. Това становище съдът е счел за ирелевантно за спора, още повече, че частично заявява чужди права. Въз основа на горното съдът е приел, че в делбата следва да участват и наследниците на Ф. Х., които имат общ дял 3/2012 или всеки от тях по 1/2012 ид. ч., както и че квотата на А. Д. е 3/2012 ид. ч., колкото е нейния наследствен дял.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:

Формулираните от касатора правни въпроси са: 1/ може ли в делбеното производство съдът служебно да изследва придобивното основание по чл. 79 ЗС в полза на един съделител за притежаваните от друг съделител идеални части от имота при наличие на неоспорен и неотменен нотариален акт за съответните идеални части; каква е доказателствената сила на нотариален акт, съставен по реда на чл. 587 ГПК /чл. 483 ГПК /отм.//; 2/ допустимо ли е при изследване правото на собственост за притежаваните от наследниците на съделител идеални части от процесните имоти съдът да се позовава на влезли в сила съдебни решения, с които е отменен констативен нотариален акт №59, т. 1, дело №143/1994г. за 2/4 ид. ч. от имота, при положение, че наследодателят не е бил страна по тези дела; 3/ следва ли въззивният съд да се съобразява с ограничението, визирано в разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК и може ли служебно по своя инициатива да разширява предмета на заявените в жалбата оплаквания – в конкретния случай относно съделителите и обема на техните права, срещу които не е подадена въззивна жалба; 4/ представените по делото декларация с нотариална заверка на подписа от 03.04.2014г. и писмено становище от 09.02.2022г., представляват ли признание на неизгоден факт, който е от значение по делото, а именно за осъществяваното от Х. Р. Д. и А. Б. Д. давностно владение върху притежаваните от Ф. Б. Х. идеални части от процесните имоти; 5/ задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, отнасящи се до правния спор с излагане на правни изводи и изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил. Тези въпроси касаторът намира за разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се изтъква по въпроса: налице ли са материалноправните предпоставки на разпоредбите на чл. 69 ЗС и чл. 79 ЗС и доказано ли е с констативния нотариален акт №59, т. 1, дело №143/1994г. на РС-Смолян придобитото А. Б. Д. право на собственост относно 1/2 ид. ч. от допуснатите до делба имоти.

Според настоящия състав относими към изхода на спора са въпросите първи и четвърти, които могат да бъдат обобщени и доуточнени така: ползва ли се с доказателствена сила неоспорен и неотменен констативен нотариален акт за собственост на основание придобивна давност и има ли задължение съдът да изследва дали се е осъществило посоченото в нотариалния акт придобивно основание, ако то не е оспорено; как следва да се цени декларация на сънаследник, с която заявява, че няма претенции за сънаследствения имот, който друг сънаследник владее в продължение на повече от 10 години; представлява ли това признание на неизгоден факт. По тези въпроси следва да се прецени съответствието на решението с практиката по Тълкувателно решение №11/2012г. на ОСГК, Решение №134 от 05.08.2019г. по гр. д. №3482/2018г. на І г. о., Решение №70/29.05.2013г. по гр. д. №579/2012г. на ІІг. о. (според последните две признанието на неизгоден за страната факт по делото е доказателствено средство, което се цени с оглед на всички обстоятелства по делото). Затова касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №45/26.02.2022г. по гр. д. №458/2021г. на Смолянски окръжен съд по касационната жалба на А. Б. Д..

УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50/петдесет/ лева.

При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]