Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1/ Дължи ли съдът да формира мотиви по всички възражения във въззивната жалба и да обсъди всяко едно от тях отделно и да заяви защо ги приема за основателни или не, като по него се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в: ППВС №1 от 10.11.1985 г., ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС – т. 10, както и с решение №133/23.10.2019 г. по гр. дело №3565/2018 г. на ІV г. о.; 2/ Следва ли съдът при формиране на своето вътрешно убеждение при изготвяне на мотивите си, да обсъжда всяко събрано доказателство и то в неговата цялост или е възможно да обсъди само избрани от него доказателства/доказателствени средства, съответно само част от тях и така да формира извод за съществуването или несъществуването на определен юридически факт. По този въпрос се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в: решение №248 от 07.01.2020 г. по гр. дело №4193/2018 г. на ВКС, ІV г. о., решение №146 от 13.06.2018 г. по гр. дело №278/2018 г. на ІV г. о., решение №104 от 09.10.2019 г. по гр. дело №625/2019 г. на ІІ г. о. и решение №246/20.01.2020 г. по гр. дело №4881/2018 г. на ІІІ г. о.; 3/ Следва ли съдът да събира служебно доказателства, в т. ч. да изиска изготвянето на социален доклад или друг вид доказателствени средства в защита на най-добрия интерес на децата в производство по чл. 128, ал. 1 и ал. 3 СК, като се сочи, че въззивния съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №257 от 01.07.2015 г. по гр. дело №711/2015 г. на ВКС, ІV г. о., решение №253 от 15.02.2019 г. по гр. дело №5011/2017 г. на ІV г. о.; 4/ Съдът, постановявайки решение, трябва ли да се съобрази със заявеното искане от ищците, изменено впоследствие в съдебно заседание и отразено в протокола от съдебното заседание. Твърди се противоречие с решение №193/23.12.2015 г. по гр. дело №1636/2015 г. на ВКС, І г. о.; 5/ Коя е първата необходима предпоставка за уважаване на иска. По въпроса се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обетивирана в решение №291/28.01.2020 г. по гр. дело №865/2019 г. на ВКС, ІV г. о.; 6/ Следва ли между ищците и внучето да съществува силна емоционална привързаност, регулярно осъществявани контакти под различни форми – обаждания, разходки, за да се определи самостоятелен режим на личен контакт или не е необходимо, като си твърди противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в решение №18/25.02.2020 г. по гр. дело №2541/2019 г. на ІV г. о. и решение №92/27.03.2019 г. по гр. дело №4353/2018 г. на ІV г. о.; 7/ Следва ли да се определи самостоятелен режим на баба и дядо (родители на бащата на детето) извън режима на бащата, когато те заявяват, че виждат детето в режима на бащата и са съгласни да им се определи режим на личен контакт с детето по време, когато се осъществява режима на бащата. По въпроса се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение №18/25.02.2020 г. по гр. дело №2541/2019 г. на ІV г. о. и решение №275 от 18.01.2019 г. по гр. дело №799/2018 г. на ІV г. о.; 8/ Следва ли да се определи самостоятелен режим на личен контакт между баба и дядо и внуче, когато двете семейства – на прародителите и на непосредствено отглеждащия родител, живеят в непосредствена близост и не се налага да се пътува продължително време, а разстоянието между тях е само няколко минути. Сочи се противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение №249 от 06.01.2020 г. по гр. дело №351/2019 г. на ІV г. о. и решение №140 от 10.07.2015 г. по гр. дело №3356/2014 г. на ІV г. о.; 9/ В интерес на детето ли е да се определят 7 дни самостоятелен режим на лични отношения между баба и дядо и внуче, когато не е налице лятна ваканция, не е налице отчуждение на детето към прародителите си и то е контактно, общително с тях и в негов интерес ли е да остава да преспива, предвид ниската възраст. Твърди се противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение №140 от 10.07.2015 г. по гр. дело №3356/2014 г. на ІV г. о.