Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Владимир Йорданов



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

за установяване на релевантни за спора обстоятелства.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 07.12.2022 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело №******г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД срещу решение №******г. по в. гр. д. №******г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която с него е потвърдено решение от 15.07.2020 г., по гр. д. №******г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено в отношенията между страните, че М. И. Г. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата над 2 667.77 лева до 6 091.12 лева (разликата от 3 423.35 лева), представляваща стойност на електроенергия, начислена по фактура №******г. за периода от 22.12.2016 г. до 21.12.2017 г..

В останалата част, с която искът е отхвърлен за сумата 2 667.77 лева по същата фактура и за същия период от време въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Ответникът по касационната жалба М. И. Г. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

Въззивното решение е постановено при ново разглеждане на делото от въззивния съд по реда на чл. 294 ГПК, на когото делото е върнато с решение на ВКС №60306/29.12.2021 г. по гр. д. №682/2021 г. на ВКС, IV г. о..

С решението на ВКС е отменено първото въззивно решение (№1656/07.12.2020 г. по в. гр. д. №2330/2020 г. на ВОС). ВКС е дал на въззивния съд, на когото делото е върнато на основание чл. 293, ал. 3 ГПК за ново разглеждане, задължителни указания да допусне комплексна електротехническа и софтуерна експертиза по формулирани от ВКС въпроси за установяване на релевантни за спора обстоятелства.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното:

От приетото в изпълнение на указанията на ВКС заключение на СТИ се установява, че софтуерната манипулация е осъществена в периода от 26.07.2015 г. до 21.12.2017 г. – от монтажа до демонтажа на СТИ, без да е възможно да бъде посочена конкретна дата. Манипулацията е довела до отклоняване на електроенергия в регистър Т3. В тази тарифа постъпилата електрическа енергия не е визуализирана и не е отчитана от дружеството доставчик. Целта на софтуерната намеса е да се избегне плащане. Според вещото лице е вероятно активирането на Т3 да е станало в момент близък след монтажа на електромера (СТИ).

Спорно между страните е потребено ли е това количество електрическа енергия в периода, посочен във фактурата и дължи ли се тя въз основа на договора за покупко-продажба на основание чл. 200 ЗЗД. Тежестта да докаже реална доставка / потребление е за ответника, доказването трябва да е пълно и главно.

Манипулацията на софтуера на СТИ чрез пренасочване в невизуализиран регистър на количества електрическа енергия, които не са отчетени от инкасаторите поради липса на видимост на дисплея, е установена. Съдът приема, че СТИ е било изправно при монтажа, без налични показания в скрити тарифи – че манипулацията, довела до натрупване в скрития регистър, е следствие на действие, осъществено след монтажа. Установено е обаче, че количеството претендирана електрическа енергия, може да бъде потребено в период, различен от посочения във фактурата. Поради невъзможността да се установи в кой период е натрупано потреблението, следва, че цената по фактурата следва да се коригира, като се преизчисли количеството натрупано в периода от монтажа до демонтажа и се намали в съответствие с разликата от над една година до две години и четири месеца и четири дни (прието е, че количеството електрическа енергия в скрития регистър Т3е потребено за целия период от монтажа до демонтажа на електромера, съответно, че за период от една година е потребено част от енергията, съответна на този период).

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Жалбоподателят се позовава на недопустимост на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК с доводи, че въззивният съд се е произнесъл въз основа на обстоятелства, които не са били въведени от него – ответника по отрицателния установителен иск: ответникът не е твърдял, че потреблението е извършено в период от една година нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната си жалба.

Няма съмнение за вероятна недопустимост на въззивното решение.

Въззивният съд се е произнесъл по предявения иск (по наведените от ищеца като основание на иска факти) за съществуването на вземането, индивидуализирано в съставената от ответника фактура чрез посочване на стойност на количеството потребена електрическа енергия за посочен период от време, което ищецът отрича.

Жалбоподателят извежда следните въпроси, за които твърди, че обосновават основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване:

· Какви са задълженията на въззивния съд в производството по чл. 294 ГПК при връщане на делото за ново разглеждане с указания да се произнесе по иск с различна правна квалификация? Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение за делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад?

Жалбоподателят твърди, че въззивният съд е разрешил въпросите в противоречие с приетото в т. 2 ТР №1/09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с решения на ВКС, които са постановени в съответствие с това решение, че когато въззивният съд установи, че дадената от първоинстанционния съд квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно да обезпечи правилното приложение на материалния закон, дължи да даде указания относно подлежащите на доказване факти, разпределението на доказателствената тежест и за необходимостта да се ангажират доказателства. Жалбоподателят твърди, че тези разрешения са приложими и в хипотезата на чл. 293, ал. 3 ГПК.

Първият въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, тъй като, както беше посочено, въззивният съд е разгледал делото в производство по чл. 294 ГПК, като е изпълнил точно дадените му с първото касационно решение по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК указания. Спазил е определената ВКС правна квалификация, изпълнил е задължителните указания на ВКС за изготвяне и приемане на съдебна експертиза и за събиране на доказателства за определените от ВКС като релевантни факти (между които кога е извършено неправомерното софтуерно въздействие върху паметта на СТИ и възможно ли е през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода, за който допълнително е начислена стойността и, т. е. за период от една година) и е формирал изводите си за това кои от тях са доказани и кои не при приложението на правилото за последиците от разпределение на доказателствената тежест.

Както беше посочено за мотивите на въззивния съд, искът е уважен в една част не поради неизпълнението на задълженията на въззивния съд за правилна квалификация на спора, за посочване на релевантните факти, за разпределение на тежестта за доказването им и за събиране на доказателства, а поради това, че от събраните по делото доказателства не е установено, че електроенергията, която е начислена във фактурата, натрупване в скрития регистър вследствие на манипулацията, е потребена за период от една година. Този извод е основан на заключението съдебната експертиза, че при софтуерния прочит на процесното СТИ не е възможността да се установи в кой период е натрупано потреблението, тъй като процесното СТИ не извършва такава регистрация (затова и се налага да се проверява на определени периоди от време).

Поради изложеното вторият въпрос не е обуславящ – въззивният съд не е приел за недоказани факти от значение за делото, които преди това не са посочени като ненуждаещи се от доказване (и в частност които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване), тъй като ВКС е определил кои релевантни факти се нуждаят от доказване (и по конкретно кога е извършено неправомерното софтуерно въздействие върху паметта на СТИ и възможно ли е през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода, за който допълнително е начислена стойността и, т. е. за период от една година) и е дал указания за събиране и проверка на доказателства за тях, които въззивният съд е изпълнил точно, но от събраните по делото доказателства не е установено, че потреблението в скрития регистър е натрупано в периода, посочен от ответника във фактурата, която е издал (с която претендира вземането, което потребителят отрича по делото).

· Периодът за начисление по чл. 50 ПИКЕЕ обвързва ли електроразпределителното дружество по отношение на заявеното в евентуалност основание по чл. 183 ЗЗД? При установено количество реално потребена, но неотчетена и незаплатена от купувача електрическа енергия, следва ли електроразпределителното дружество да доказва реалния период на доставка, или същият е ирелевантен за дължимостта на цената?

Жалбоподателят твърди, че въззивният съд е разрешил въпросите в противоречие с приетото в посочените от жалбоподателя решения на ВКС: №76/ 08.04.2021 г. по гр. д. №2209/2020 г., №77/ 08.04.2021 г. по гр. д. №2862/2020 г., №75/13.04.2021 г. по гр. д. №2206/2020 г., на IV г. о. и №150/26.06.2019 г. по гр. д. №4160/2018 г. на III г. о., с което е даден отрицателен отговор на въпроса.

Въпросите не са обуславящи, доколкото в посочените решения съдът не е приел, че предмет на спора е реално доставената и потребена енергия за период от една година преди датата на извършване на проверката, при която проверка е установено натрупване на невизуализирана енергия в скрит регистър.

Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответника претендираните разноски за процесуално представителство в размер на 600 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство и платежно нареждане за заплащане на сумата.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение №286/09.03.2022 г. по в. гр. д. №5/2022 г. на Варненския окръжен съд, в обжалваната част, с която с него е потвърдено решение от 15.07.2020 г., по гр. д. №2220/2020 г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено в отношенията между страните, че М. И. Г. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата над 2 667.77 лева до 6 091.12 лева.

Осъжда „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати на М. И. Г. сумата 600 (шестстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]