Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Десислава Добрева


Анотация

Въпрос

са общо и теоретично зададени, поради което не притежават характеристиката на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 ТР №1/2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се има предвид разписаното в чл. 46, ал. 1 Закона за нормативните актове, че разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Тълкуването следователно не е средство за разширяване приложното поле на правна норма. Разпоредбата на чл. 649, ал. 6 ТЗ е ясна и не се нуждае от тълкуване. Отделно, по приложението ѝ е създадена практика на касационната инстанция, цитирана и във въззивното решение, което изключва и приложението на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В своите актове отделни състави на ВКС безпротиворечиво приемат, че при отхвърляне на предявен от синдика или кредитор иск по чл. 645, 646, 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД единствено дължимата се държавна такса се събира от масата на несъстоятелността. Наред с това, необходимо е да се отбележи, че зададените въпроси не държат сметка, че въпросът за разпределение на отговорността за разноските, съответно дължимостта на претендираните от касатора 12 000 лв., е разрешен по окончателен начин в производството по т. д. №3294/2012 г. по описа на Софийски градски съд и не е допустимо той да бъде пререшаван в настоящото производство. В множество свои актове /решение №189/2014 г. по гр. д. №5193/2013 г. на IV г. о., решение №255/2015 г. по гр. д. №1011/2015 г. на III г. о., решение №442/2016 г. по гр. д. №1643/2015 г. на IV г. о., както и в мотивите на ТР №1/11.12.2018 г. по т. д.№1/2017 г. на ОСГК на ВКС/ касационната инстанция е посочила, че отговорността за разноски в гражданския процес следва да бъде реализирана в рамките на исковия процес и да бъде разпределена от съда, с оглед задължението му по чл. 81 ГПК, вр. с чл. 78 ГПК. Отделен иск за присъждане на разноски е допустим само, когато това не може да бъде осъществено в рамките на съответно воденото пред съд производство, какъвто е случаят с разноските, сторени от лице, признато от наказателния съд за невиновно, или по отношение на което наказателното производство е прекратено.

Отговор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Текст

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. №******[/aam]******г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Туплекс“ ЕООД срещу решение №******[/aam]******г. по в. т. д. №******[/aam]******г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение №******[/aam]******г. по т. д. №******[/aam]******г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от „Туплекс“ ЕООД срещу „А.-Реклама ООД /н./ иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване, че касаторът има вземане в размер на 21 000 лв. – заплатени от него в полза на „Миг Инженеринг ЕООД разноски по т. д. №3294/2012 г. на Софийски градски съд с предмет иск по чл. 647, т. 3 ТЗ.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния, процесуалния закон и необоснованост. Заявява се становище, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 649, ал. 6 ТЗ без да вземе предвид разписаното в чл. 620, ал. 7 ТЗ. Няма логика позитивите на едно решение по иск с правно основание чл. 647 ТЗ да се ползват от всички кредитори на несъстоятелния длъжник, а при отхвърляне на иска разноските да се поемат само от кредитора, който се е оказал най-инициативен, при положение, че, ако бяха предявени от синдика, биха се поели от масата на несъстоятелността съобразно посоченото в чл. 649, ал. 6 ТЗ. Отделно от това, съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила при квалифициране на заявената от дружеството претенция.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол поради неговата очевидна неправилност, евентуално, с цел точно прилагане на закона и развитие на правото. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда:

1. „Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 649, ал. 6 ТЗ – разширително или стеснително?“

2. „Попадат ли в обхвата на разпоредбата и други направени разноски, освен държавната такса в производството по отменителен иск, заведен от лице, различно от синдика, и следва ли същите да бъдат събирани също от масата на несъстоятелността?“

От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация „А.-Реклама ООД /н./ и синдик В. Г. не са депозирани отговори.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по претенция на „Туплекс“ ЕООД срещу „А.-Реклама ООД /н./ с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване, че дружеството има вземане от масата на несъстоятелността на „А.-Реклама ООД /н./ в размер на 21 000 лв. – разноски за водене на т. д. №3294/2012 г. по описа на Софийски градски съд с предмет иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 и чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, заведен срещу несъстоятелния длъжник и „Миг Инженеринг ЕООД с твърдения, че заплатената цена по проведена публична продан е много по-ниска от действителната. Тъй като твърдяното вземане в размер на 21 000 лв. е било заявено и включено от синдика на „А.-Реклама ООД /н./ в списъка на неприетите вземания, съответно възражението по чл. 692 ТЗ е било оставено без уважение от Софийски градски съд с определение №1553/13.03.2020 г. по т. д. №4746/2011 г., дружеството е предявило иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.

Въззивната инстанция е счела постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно. За да потвърди изводите на Софийски градски съд, съставът на Апелативен съд София е посочил, че нормата на чл. 649, ал. 6 ТЗ, вр. с чл. 620, ал. 7 ТЗ ясно и недвусмислено сочи, че тя се отнася само и единствено до държавната такса, но не и за адвокатско възнаграждение. Поради тази причина е счел твърдението на въззивника като такова, дописващо закона. Това си съждение съдът е подкрепил с практика на касационната инстанция. Изложил е мотиви, че, доколкото няма специално правило, разписано в ТЗ относно разноските, то в този случай следва да намери приложение общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК, доколкото в случая неадекватната преценка да кредитора, завел отхвърления иск по чл. 647 ТЗ, не следва да натоварва масата на несъстоятелността.

Не са налице твърдените от касатора основания нито за директен, нито за факултативен достъп до касационен контрол.

Не се установява наличие на соченото от касатора основание за директен достъп до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. Очевидно неправилно е това решение, което страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран само при запознаване с мотивите без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика или основни правни принципи. Нито едно от тези обстоятелства се сочи от касатора, нито се констатира от съда.

Поставените два въпроса са общо и теоретично зададени, поради което не притежават характеристиката на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 ТР №1/2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се има предвид разписаното в чл. 46, ал. 1 Закона за нормативните актове, че разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Тълкуването следователно не е средство за разширяване приложното поле на правна норма. Разпоредбата на чл. 649, ал. 6 ТЗ е ясна и не се нуждае от тълкуване. Отделно, по приложението ѝ е създадена практика на касационната инстанция, цитирана и във въззивното решение, което изключва и приложението на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В своите актове отделни състави на ВКС безпротиворечиво приемат, че при отхвърляне на предявен от синдика или кредитор иск по чл. 645, 646, 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД единствено дължимата се държавна такса се събира от масата на несъстоятелността. Наред с това, необходимо е да се отбележи, че зададените въпроси не държат сметка, че въпросът за разпределение на отговорността за разноските, съответно дължимостта на претендираните от касатора 12 000 лв., е разрешен по окончателен начин в производството по т. д. №3294/2012 г. по описа на Софийски градски съд и не е допустимо той да бъде пререшаван в настоящото производство. В множество свои актове /решение №189/2014 г. по гр. д. №5193/2013 г. на IV г. о., решение №255/2015 г. по гр. д. №1011/2015 г. на III г. о., решение №442/2016 г. по гр. д. №1643/2015 г. на IV г. о., както и в мотивите на ТР №1/11.12.2018 г. по т. д.№1/2017 г. на ОСГК на ВКС/ касационната инстанция е посочила, че отговорността за разноски в гражданския процес следва да бъде реализирана в рамките на исковия процес и да бъде разпределена от съда, с оглед задължението му по чл. 81 ГПК, вр. с чл. 78 ГПК. Отделен иск за присъждане на разноски е допустим само, когато това не може да бъде осъществено в рамките на съответно воденото пред съд производство, какъвто е случаят с разноските, сторени от лице, признато от наказателния съд за невиновно, или по отношение на което наказателното производство е прекратено.

Касационната инстанция намира, че, след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 2, предл.III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не може да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, постановено Апелативен съд София.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №517/10.08.2021 г. по в. т. д. №517/2021 г. на Апелативен съд София.

Определението е окончателно.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]