Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

въззивният съд е приел, че, доколкото ищецът е имал множество задължения, довели до възможността имотът да бъде изнесен на публична продан, неубедително звучи твърдението, че вместо да ги заплати, той е „оставил” това да стори ответницата с предоставени от него пари. Обстоятелството, че ответницата е погасила тези задължения, съдът е тълкувал в полза на нейната теза, че го е сторила, за да избегне принудително изпълнение, да „спаси” имота, който счита за свой, доколкото в евентуално изпълнително производство не ще може да установява правото си на собственост върху целия имот. Титулярството на партидите за консумативите и публичните вземания е без значение. Въззивният съд е приел за доказани твърденията на ответницата, че тя е извършвала плащанията за своя сметка, с което е манифестирала, че държи имота за себе си. Ищецът и свидетелите му – съжителстващата с него свид. К. и брат му Ж. Ж., установяват, че той няма ключ от бравата на жилището, „... защото Д. не му дава достъп” (свид. К.) и че „1-2 пъти ме е информирал, че е ходил до жилището, но не е бил допуснат” (свид. Ж. Ж.). В тази насока са и показанията на свид. П. – съсед на имота, който установява че през 2003 г., след „кавга между бившите съпрузи, ответницата заявила на ищеца, „че няма работа в апартамента и че той е неин... Ако има претенции да ги заяви пред съд.