Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

докладвано от съдия Дияна Ценева



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

1. Допустими ли са от закона с оглед изискванията на чл. 8 и чл. 183 ЗЗД за наличие на два самостоятелни правни субекта сделките за покупко-продажба на земеделски имоти, придобити в режим на СИО, сключени между двамата съпрузи като продавачи и единия от съпрузите, регистриран като едноличен търговец, като купувач, респ. участието на съпруга-нетърговец като продавач по такава сделка осъществява ли изискването на закона за участие на два отделни и самостоятелни правни субекта в облигационната връзка. 2. Допустими ли са от закона с оглед забраната на чл. 24, ал. 1 СК за разпореждане по време на брака с имущество, придобито в режим на СИО с дела, който всеки от съпрузите би получил при прекратяване на имуществената общност, сделка за покупко-продажба на земеделски земи, сключена между двамата съпрузи като продавачи и единия от съпрузите, регистриран като едноличен търговец, като купувач, и превръщането по този начин на семейната имуществена общност в лична на единия съпруг, регистриран като едноличен търговец. 3. При предявен иск за прогласяване нищожност на договор поради заобикаляне на закона при сделки с имущество, придобито в режим на СИО, следва ли съдът да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделките, е забранен от закона, като за изясняване на целта им съобрази всички последващи действия на страните по тях. По първия въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №1012 от 03.07.1995 г. по гр. д. №1853/94 г. на V г. о.; решение №478 от 03.05.1994 г. по гр. д. №1399/93 г. на V г. о.; определение №389 по ч. гр. д. №269/96 г. на V г. о.; решение №855 от 4.12.2003 г. по гр. д. №123/2003 г. на ІІ г. о.; определение №370 от 03.11.2008 г. по ч. гр. д. №1654/2008 г. на V г. о.; решение №437 от 17.01.2012 г. по гр. д. №70/2011 г. на ІІІ г. о.; решение №80/26.07.2012 г. по т. д. №287/2011 г. на ІІ т. о.; решение №14/27.01.2017 г. по т. д. №1453/2014 г. на ІІ т. о. Тази практика е неотносима към поставения въпрос. Посочените актове на ВКС третират въпроса за правния статут на едноличния търговец. Пояснено е, че регистрацията на физическото лице като едноличен търговец само разширява неговата правоспособност, разкривайки възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското право, без да е налице нов правен субект, както и че едноличният търговец като носител едновременно и на търговски, и на граждански права и задължения, винаги отговаря с едно и също свое имущество както за задълженията, поети в търговското му качество, така и за всякакви други имуществени отношения, в които той влиза в частния си живот. В същия смисъл е даденото от въззивния съд разрешение. Поради това по този въпрос не е доказано основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. №******г. по описа на ВКС, ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Л. П. чрез нейния пълномощник адв. Г. П.-С., срещу въззивно решение №******г. по в. гр. д. №******г. на Окръжен съд-Плевен. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката счита, че въззивният съд не е осъществил дължимия служебен контрол за валидност на първоинстанционното решение, като поддържа, че същото било нищожно поради липса на самостоятелно формирана и надлежно изразена воля на съдебния състав на първоинстанционния съд. На следващо място поддържа, че въззивният съд необосновано и в противоречие с материалния закон е приел, че двата договора, с които процесните имоти са продадени от двамата съпрузи през време на брака им на единия съпруг – едноличен търговец, не са нищожни поради противоречието им със закона- чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 8 и чл. 183 ЗЗД, чл. 24, ал. 1, изр. 2 СК, както и поради заобикаляне на закона.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са формулирани три материалноправни и два процесуалноправни въпроса, за които се твърди да осъществяват хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално- хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация М. Й. Н. и „Боян 82” ООД със седалище и адрес на управление с. Садовец, общ. Долни Дъбник, обл. Плевен, изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за достъп до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение №******г. по гр. д. №******г. на Плевенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Е. Л. П. против М. Й. Н. лично и като ЕТ” Боян-М. Н.”, и против „Боян 82” ООД обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за продажба на земеделски земи, обективиран в нотариален акт №149, т.І, дело №25/2012 г., и договор за продажба на недвижим имот – сгради, обективиран в нотариален акт №108, т.VІ, дело №283/2013 г., поради противоречието им с разпоредбите на чл. 8 и чл. 183 ЗЗД, поради заобикаляне на закона- чл. 8 и чл. 183 ЗЗД и чл. 24, ал. 1 СК, и е отхвърлен предявеният от Е. Л. П. против М. Й. Н. иск за делба на описаните в двата договора общо 17 бр. недвижими имота.

По делото е установено и не е било спорно между страните, че жалбоподателката Е. П. и ответникът М. Н. са бивши съпрузи. Бракът им, сключен през 1981 г., е прекратен с развод през 2016 г. Установено е също, че през 1993 г. съпругът М. Н. е регистриран като Едноличен търговец с фирма „ Боян- М. Н.”.

С атакуваните като нищожни два договора за продажба, сключени през време на брака им съответно с нотариален акт №149, т.І, дело №25/2012 г. и нотариален акт №108, т.VІ, дело №283/2013 г., Е. П. и М. Н. продали на М. Н., действащ като ЕТ с фирма „Боян-М. Н.” общо 17 имота- земеделски земи и сгради, построени върху земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], общ. Долни Дъбник. Не е било спорно между страните, че процесните имоти са придобити от тях през време на брака им.

С Договор за продажба на търговско предприятие, сключен на 13.03.2014 г., ЕТ „Боян-М. Н.” продал търговското си предприятие на Дружество с ограничена отговорност „Боян 82” ООД, представлявано от управителя М. Н..

Твърдението на ищцата Е. П. е било, че двата договора за покупко-продажба, сключени през 2012 и 2013 г. са нищожни поради противоречие със закона, тъй като купувачът ЕТ „Боян-М. Н.” не е отделен субект на правото от физическото лице М. Н., и следователно М. Н. е договарял сам със себе си. Тъй като по определение договорът за продажба е съглашение между две и повече лица с насрещни права и задължения, то сключеният договор е нищожен като противоречащ на закона поради липса на две насрещни страни по облигационното правоотношение. На следващо място е поддържала, че договорът е нищожен и поради противоречието му с чл. 24, ал. 1 СК, тъй като съпружеската имуществена общност е бездялова и това изключва извършването на разпореждане с общото имущество в полза на единия съпруг през време на брака. При условията на евентуалност като основание за нищожност е посочено заобикаляне на закона, тъй като с процесните сделки е постигнат забранен резултат- преди прекратяване на брака съпружеската имуществена общност да се превърне в индивидуална собственост на единия съпруг, като по този начин след прекратяване на брака жалбоподателката е била лишена от дела си в общото имущество.

По първото основание за нищожност въззивният съд е споделил изводите на районния съд, че в случая не са нарушени разпоредбите на чл. 8 и чл. 183 ЗЗД, тъй като освен М. Н. като физическо лице като продавач по договора участва и съпругата му Е. П., т. е. не е налице идентичност на страните по продажбеното правоотношение и не може да се приеме, че за част от имотите М. Н. е договарял сам със себе си, тъй като по това време е бил в брак с жалбоподателката.

Във връзка с второто основание за нищожност- нарушение на чл. 24, ал. 1 СК е посочил, че видно от двата нотариална акта, недвижимите имоти са прехвърлени от двамата съпрузи без да бъдат определени дяловете им в идеална съсобственост, а не е налице прехвърляне на един от съпрузите.

Третото основание за нищожност- поради заобикаляне на закона, е намерено за неоснователно по съображения, че по делото липсват доказателства за това целта на двата договора да е била да бъде лишена жалбоподателката от нейния дял при евентуално прекратяване на брака или друга, различна от постигнатата цел – придобиване на право на собственост от едноличния търговец, а след това и от ООД с оглед изпълнение на условията за кандидатстване за евросубсидии в помощ на дейността на двамата търговци.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поставя следните материалноправни въпроси: 1. Допустими ли са от закона с оглед изискванията на чл. 8 и чл. 183 ЗЗД за наличие на два самостоятелни правни субекта сделките за покупко-продажба на земеделски имоти, придобити в режим на СИО, сключени между двамата съпрузи като продавачи и единия от съпрузите, регистриран като едноличен търговец, като купувач, респ. участието на съпруга-нетърговец като продавач по такава сделка осъществява ли изискването на закона за участие на два отделни и самостоятелни правни субекта в облигационната връзка. 2. Допустими ли са от закона с оглед забраната на чл. 24, ал. 1 СК за разпореждане по време на брака с имущество, придобито в режим на СИО с дела, който всеки от съпрузите би получил при прекратяване на имуществената общност, сделка за покупко-продажба на земеделски земи, сключена между двамата съпрузи като продавачи и единия от съпрузите, регистриран като едноличен търговец, като купувач, и превръщането по този начин на семейната имуществена общност в лична на единия съпруг, регистриран като едноличен търговец. 3. При предявен иск за прогласяване нищожност на договор поради заобикаляне на закона при сделки с имущество, придобито в режим на СИО, следва ли съдът да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделките, е забранен от закона, като за изясняване на целта им съобрази всички последващи действия на страните по тях. По първия въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №1012 от 03.07.1995 г. по гр. д. №1853/94 г. на V г. о.; решение №478 от 03.05.1994 г. по гр. д. №1399/93 г. на V г. о.; определение №389 по ч. гр. д. №269/96 г. на V г. о.; решение №855 от 4.12.2003 г. по гр. д. №123/2003 г. на ІІ г. о.; определение №370 от 03.11.2008 г. по ч. гр. д. №1654/2008 г. на V г. о.; решение №437 от 17.01.2012 г. по гр. д. №70/2011 г. на ІІІ г. о.; решение №80/26.07.2012 г. по т. д. №287/2011 г. на ІІ т. о.; решение №14/27.01.2017 г. по т. д. №1453/2014 г. на ІІ т. о. Тази практика е неотносима към поставения въпрос. Посочените актове на ВКС третират въпроса за правния статут на едноличния търговец. Пояснено е, че регистрацията на физическото лице като едноличен търговец само разширява неговата правоспособност, разкривайки възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското право, без да е налице нов правен субект, както и че едноличният търговец като носител едновременно и на търговски, и на граждански права и задължения, винаги отговаря с едно и също свое имущество както за задълженията, поети в търговското му качество, така и за всякакви други имуществени отношения, в които той влиза в частния си живот. В същия смисъл е даденото от въззивния съд разрешение. Поради това по този въпрос не е доказано основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Следващите два въпроса не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което не е налице и сочено от жалбоподателката основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това е така, тъй като по тях вече има формирана практика на ВКС. Служебно известно на настоящия състав е решение №60142/26.01.2022 г. по гр. д. №974/2021 г. на ВКС, ІІ г. о., постановено по идентичен казус между същите страни, в което, в отговор на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е прието, че договор, с който двамата съпрузи прехвърлят на единия от тях, регистриран като едноличен търговец, вещни права, придобити през време на брака, не е забранен от закона и не е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, както и че целта на този договор-да се предназначи имуществото за търговската дейност на едноличния търговец и по този начин да се признае личния му характер, не е забранена от закона и не противоречи на сега действащата уредба на имуществените отношения между съпрузите. Такава сделка не представлява разпореждане с дела от съпружеската имуществена общност, който би бил получен при прекратяване на брака по смисъла на чл. 24, ал. 1, предл. второ СК, тъй като в нея участват и изразяват воля и двамата съпрузи, т. е. разпореждането се извършва от тях съвместно както изисква чл. 24, ал. 3 СК. Това тълкуване се основава на анализ на разпоредбите на чл. 18, чл. 22, ал. 3 и чл. 39 от сега действащия Семеен кодекс от 2009 г., въз основа на който е направен извод, че съдържащата се в него правна уредба на имуществените отношения между съпрузите отговаря на променените обществено-икономически реалности и дава възможност за избор и свобода на договаряне, което при предходните кодекси от 1968 г. и 1985 г. не е било възможно. Съобразени са и разясненията, дадени в ТР №2/2001 г. на ОСГК, че презумпцията за съвместен принос е изключена за придобитото по време на брака от съпруга – едноличен търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност и е включено в търговското предприятие на едноличния търговец, както и че режимът на съпружеската имуществена общност се отнася до придобиване на вещи и права върху вещи с потребителски характер, които служат за задоволяване нужди на семейството, докато дейността на едноличния търговец има за цел формиране на приходи и печалби от реализирана търговска дейност. Аргумент в подкрепа на изразеното становище е изведен и от разпоредбата на чл. 27 ЗДДФЛ, която дава възможност на физическото лице – собственик на едноличния търговец, да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които са част от съпружеската имуществена общност, със съгласието на другия съпруг, изразено в нотариално заверена декларация. Наличието на съдебна практика по въпроса изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в каквато насока са задължителните постановки на ТР №1/2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС относно основанията за достъп до касационно обжалване.

Процесуалноправните въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване са следните: 1. Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, да ги отрази в мотивите си и да постанови решението си в съответствие с тях. 2. Следва ли въззивният съдебен акт да е обоснован в съответствие с правилата на формалната логика, научните и опитните правила. Тези въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие със сочената от жалбоподателката практика на ВКС. Във връзка с всяко едно от релевираните от жалбоподателката основания за нищожност на двете сделки въззивният съд е изложил кратки, но ясни мотиви, като е посочил и защо намира за неоснователни наведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. В този смисъл доводите, че въззивният съд не е обсъдил нито едно от наведените с въззивната жалба оплаквания, не могат да бъдат споделени.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №100/21.05.2021 г. по в. гр. д. №214/2021 г. на Окръжен съд-Плевен.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]