Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, я намира за процесуално допустима.
От данните по делото е видно, че от ответника по касационната жалба са поискани да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие от 12.04.2022 г., списък и платежно нареждане от 20.04.2022 г. С определение №******[/aam]******г. по гр. д. №******[/aam]******г., ВКС, IV г. о., не е допуснал касационно обжалване на решението по в. гр. д. №******г. на Окръжен съд Варна, като е присъдил разноски в размер на 2100 лева в тежест на Т. Д. Т.. С оглед направеното възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът приема следното:
Размерът на отговорността за разноските се изчислява на база материалния интерес по делото, който в случая съответства на цената на иска. Правната защита и съдействие от процесуалния представител на ответника се изразява в изготвяне на писмен отговор на касационната жалба, без явяването му в открито заседание, поради което адвокатското възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 9,
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на бюлетин "Dictum Плюс" е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.