Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Десислава Добрева


Анотация

Въпрос

са следните:

Отговор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Текст

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. №******[/aam]******г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД срещу решение №******[/aam]******г. по в. т. д. №******[/aam]******г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение №******[/aam]******г. по гр. д. №******[/aam]******г. на Окръжен съд Русе за осъждане на касатора на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да заплати на Н. И. И. сума в размер над 10 000 до 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие ПТП на 21.11.2015 г., ведно със законната лихва от 21.11.2015 г.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на процесуалния и материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Излагат се съображения, че исковото производство е следвало да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Отделно от това, въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост, тъй като пострадалата е получила счупване само на малки кости, възстановителният период е протекъл в рамките на обичайното и нормалното, а допълнителни рехабилитации не са били необходими. Неправилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице, изготвено без осъществен личен преглед, както и показанията на свидетеля К. – син на ищцата. Определеното обезщетение е завишено, тъй като съставът не е отчел адекватно икономическите условия в страната и лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Апелативният съд неправилно е постановил, че началният момент, от който се дължи законна лихва, е датата на ПТП-то без да приложи чл. 497, ал. 1 КЗ.

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1.„Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?“

2.„При определяне размера на застрахователното обезщетение на кое доказателствено средство следва да се даде предимство – на свидетелските показания или на заключението на медицинската експертиза?“

3.„От кой момент следва да се начислява законна лихва върху претендираното по исков ред застрахователно обезщетение при условие, че не е подадена писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ и не е представена банкова сметка?“

Заявява се становище, че по втори въпрос е допуснато отклонение от даденото с решение №800/22.03.2011 г. по гр. д. №776/2009 г. на IV г. о. разрешение, а отговорът на трети въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за спиране на производството по настоящото дело поради разкрити престъпни обстоятелства, евентуално за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено, тъй като справедливото обезщетение е в размер на 10 000 лв., а дължимата законна лихва следва да се присъди от датата на исковата молба.

От ответника по касация Н. И. И. е подаден отговор, с който се оспорват заявените основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, както и се оспорва касационната жалба. Посочва се, че не са формулирани конкретни въпроси, както и не е обоснован достъп до касационен контрол. Заявява се становище, че наказателното производство е спряно, тъй като извършителят не е разкрит, отделно, то нямама преюдициално значение за гражданскоправния спор. Ето защо, се заявява искане касационната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално – без уважение и да се присъдят сторените в производството разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е било образувано по предявена Н. И. И. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД претенция с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение в размер 50 000 лв. за причинени ѝ неимуществени вреди, настъпили вследствие ПТП на 21.11.2015 г., ведно със законната лихва от датата на инцидента. С решението на Окръжен съд Русе искът е бил уважен в заявения размер с присъдена лихва от 20.07.2020 г. /датата, на която е депозирана исковата молба/. Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищцата обезщетение в размер на 10 000 лв.

При подадени и от двете страни жалби само относно размера на обезщетението и началния момент, от който се дължи законна лихва въззивната инстанция е редуцирала размера на обезщетението до 40 000 лв. и е присъдила законна лихва от датата на ПТП. За да мотивира този извод, съдът е имал предвид задължителните постановки на ППВС №4/1968 г., отчитайки установените по делото чрез изслушаната и приета съдебномедицинска експертиза факти, а именно, че в резултат на ПТП ищцата е получила размачкване на меките тъкани на дясната ръка с множество рани, изкълчване на трапецната кост на дясната ръка, наложило метална остеосинтеза, кожен дефект по гръбната повърхност на дясната предкитка, наложил извършване на автопластика, контрактури /ограничения/ на дясна гривнена става и пръстите на дясната ръка с невъзможност за извършване на хватателни движения. Уврежданията са наложили близо двумесечен престой в болнично заведение, през който период са били извършени множество операции и процедури. Въпреки последвалата рехабилитация и физиотерапия, функцията на ръката не е била възстановена към датата на прегледа – пет години след инцидента, и от експерта е било заявено становище за негативна прогноза относно възстановяването ѝ. Оплакванията на ответника не са убедили въззивния съд, че следва да изключи от доказателствения материал показанията на свидетеля К. – син на ищцата. Този си извод съдът е мотивирал с обстоятелството, че показанията му са в синхрон с посоченото от експерта, работил по съдебномедицинската експертиза. При отчитане на икономическата конюнктура и нивата на застрахователна отговорност въззивният съд е постановил своето решение.

По първия въпрос касаторът не е посочил практика на касационната инстанция, от която въззивният съд да се е отклонил, поради което той не може да обуслови достъп до касационен контрол, още повече, че съставът на Апелативен съд Велико Търново е отчел всички правнорелевантни критерии, визирани в ППВС №4/1968 г., за да определи обезщетение за причинените на ищцата вреди, изпълнявайки изискването това обезщетение да е справедливо. Следователно, макар да попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, този въпрос не удовлетворява допълнителния критерий, сочен от касатора, а именно да е разрешен в противоречие с практика на ВКС.

Вторият въпрос е хипотетично зададен, поради което не удовлетворява изискването да има характера на правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснено с т. 1 на ТР №1/2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд не е игнорирал заключението на съдебномедицинската експертиза за сметка на свидетелските показания, а е кредитирал последните с отчитане вероятната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора, поради съвпадането на твърденията му за факти, установени и от експерта – множеството медицински интервенции, причинените от травмата болки и неудобства, неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване и т. н.

Третият въпрос е поставен в очевидно противоречие с регламентираното от пар. 22 ПЗР КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, който предвижда, че за застрахователните договори, сключени преди влизането му в сила се прилага част четвърта от отменения КЗ, освен ако страните договорят нещо друго след влизане в сила на КЗ. Във въпроса не се съдържа твърдение, че съдът не е обсъдил постигнато между страните „нещо друго“, а и твърденията са за настъпило ПТП преди датата 01.01.2016 г., т. е. при действието на отменения кодекс, в който липсва норма със съдържанието на чл. 497, ал. 1 КЗ. Последната като правило се явява и неприложима при определяне обема на отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение. В случай, че казуса би попаднал под регулацията на действащия КЗ, то приложение би намерила разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 КЗ. Тъй като въззивният съд в мотивите на своето решение не се е позовал на чл. 497, ал. 1 КЗ, то и този въпрос не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Липсата на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на втори и трети въпрос изключват необходимостта от преценка дали удовлетворени се явяват допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Достъп до касация следователно трябва да бъде отказан.

Тъй като спорът не може да бъде разгледан по същество, то няма как да бъде уважено искането за спиране. Но дори да беше допуснат контрол относно правилността на въззивното решение, то спиране на производството отново е недопустимо, предвид обстоятелството, че в касационното производство съдът не може да установява нови факти и да събира нови доказателства – аргумент от чл. 293, ал. 3 ГПК и чл. 284 ГПК. В този смисъл и т. 8 ТР №1/17.07.2001 г. по т. д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, което разрешение не е изгубило значението си и при действието на новия ГПК.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 81 ГПК и чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата на адвокат Н. се дължи присъждане на възнаграждение в размер на 1 073 лв. на основание чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба №1/2004 г.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №237/12.10.2021 г. по в. т. д. №229/2021 г. на Апелативен съд Велико Търново.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адвокат Вихър Н., ЕГН [ЕГН], сума в размер на 1 073 лв.

Определението е окончателно.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]