Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Емил Томов


Анотация

Въпрос

от значение за изхода на делото по смисъла задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. №1/2009 год., ОСГТК. При това положение, след като очевидна неправилност на въззивното решение не се констатира, същото не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Отговор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело №******г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национален институт по криминалистика със седалище в [населено място], подадена чрез гл. юрисконсулт Н. А., срещу решение №******г. по в. гр. дело №******г. на Софийски градски съд. С него, след отмяна на постановено в трудов спор решение от 06.08.2021 г. по гр. д. №******г. на Софийски районен съд, са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ на П. И. И. за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, предприето на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед №******г. на работодателя, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

Прието е за установено по делото, че между страните в настоящото производство е възникнало безсрочно трудово правоотношение по силата на трудов договор, сключен на 01.08.2014 г., като ищецът е заемал длъжността главен експерт“ в сектор „ДНК – анализи“ към отдел 02 „Физико – химични и биологични изследвания“ при ответника. С атакуваната заповед работодателят, представляван от законния си представител, е упражнил правото си да наложи дисциплинарно наказание, след като е изискал и получил обясненията на служителя във връзка с образуваното дисциплинарно производство. В обстоятелствената част на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, са описани нарушенията на трудовата дисциплина, като е визирано неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила (чл. 187, т. 3 КТ), увреждане на имущество на работодателя, разпиляване на материали, суровини и енергия и други средства (чл. 187, т. 9 КТ), и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение (чл. 187, т. 10 КТ). С оглед на това и доколкото в заповедта са изложени подробно фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание решаващият съдебен състав е формирал извод за мотивираност на заповедта.

За да отмени дисциплинарното уволнение за неустановено по делото е прието виновното извършване на нарушенията, послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно мотивите към обжалваното решение, работодателят не е доказал соченото нарушение на правилата за експлоатация и привеждане в режим за преместване на автоматичен секвенатор Applied Biosystems 3500 xL, доколкото към 14.02.2019 г. служителят е действал съобразно вътрешните правила и длъжностната си характеристика, като няма данни да е бил запознат с инструкцията за експлоатация на машината, одобрена едва на 30.04.2019 г. от работодателя – т. е. след датата на извършеното нарушение. Изтъкнато е също така, че ищецът е уведомил за възникналия проблемотговорния служител по качеството, както и прекия си ръководител, който се е намирал в помещението със секвенатора към момента на извършване на посочените в заповедта действия на датата 14.02.2019 г. Съдебният състав приема за недоказани и твърденията, че ищецът е изразходвал консумативи, с чиято стойност е причинил вреда на работодателя си. Акцентирано е също така на установеното обстоятелство, че ищецът е осъществил преместването на машината от едно помещение на работодателя в друго въз основа на разпореждане на прекия му ръководител, за която цел е било организирано участието на още един служител. На последно място е изведен аргументът, че дисциплинарното нарушение не е наложено за неизпълнение на законни разпореждания на работодателя, поради което е ирелевантно да се изследва дали е нарушено устно разпореждане на заместник-директора на Националния институт по криминалистика процесният секвенатор да бъде преместван само в присъствието на служител на обслужващия сервиз.

При тези съображения за неустановеност на сочените нарушения на трудовата дисциплина, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и вместо него е постановил друго, за отмяна на оспорената заповед и възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.

В касационната жалба касаторът оспорва решаващите изводи на съда, които намира за неправилни поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения при обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства – касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Във връзка с основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се позовава единствено на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност. Цитира решение №95/27.03.2014 г. по гр. д. №4571/2013 г., в което състав на IV г. о. на ВКС приема наложеното дисциплинарно уволнение за съразмерно с тежестта на извършеното нарушение с оглед обстоятелството, че на ищцата са били предходно налагани други дисциплинарни наказания, както и предвид дадените от нея писмени обяснения, в които тя отрича да е извършила нарушението и не изразява разкаяние. При така установената практика касаторът намира, че се обосновава оплакването му по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, тъй като в противоречие с нея Софийски градски съд приема в обжалваното решение писмените обяснения за форма на защита на работника. Впоследствие е изложил и множество съображения относно тежестта на извършените нарушения, които счита, че е следвало да бъдат обсъдени от съда.

Ответникът по жалбата П. И. И., чрез адв. Ю. Б., заявява в писмен отговор, че същата не обективира изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна. Претендира разноски.

След преценка на изложените обстоятелства, Върховен касационен съд, III г. о., счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Не се констатира въззивното решение да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл трето ГПК. Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицираща степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения, при които законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира Върховен касационен съд в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени. При приетите за установени фактически констатации относно правнорелевантните факти решаващите изводи на съда по предмета на спора са логични и съобразени с установената съдебна практика по приложението на Кодекса на труда. От мотивите към обжалваното решение е видно, че съдебният състав е извършил самостоятелна преценка на доказателствата и е формирал разрешението си по спорния предмет след обсъждане на всички доводи на страните. При констатацията за неустановеност на твърдяните от работодателя нарушения на трудовата дисциплина няма как да бъде изследвана тежестта им, още по-малко отричането същите да са били извършени от служителя в дадените от него обяснения и липсата на разкаяние, да се ценят като утежняващи, по смисъла на даденото разрешение в цитираното от касатора решение №95/27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №4571/2013 г., IV г. о.

Касаторът не е изложил доводи за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване в приложното поле на някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито е формулирал конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. №1/2009 год., ОСГТК. При това положение, след като очевидна неправилност на въззивното решение не се констатира, същото не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, установени в размер на 500 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 09.06.2022 г.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №478 от 10.03.2022 г. по в. гр. дело №12888/2021 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Национален институт по криминалистика, [населено място], да заплати на П. И. И., ЕГН [ЕГН], сумата 500/петстотин/ лева разноски за настоящата инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]