Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Камелия Ефремова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

се поддържа, че са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, а за въпросите по т. 3 – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липса на съдебна практика.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БОНКА ЙОНКОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. №******г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Е. Н. от [населено място] срещу решение №******г. по в. гр. д. №******г. на Варненски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното Варненски окръжен съд решение №******г. по т. д. №******г., изцяло е отхвърлен предявеният от касаторката срещу ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й Н. Е. А., настъпила при пътно-транспортно произшествие от 20.10.2015 г., реализирано в Германия.

Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода, че не е активно легитимирана по предявения иск за неимуществени вреди от смъртта на своята сестра, тъй като не е налице изключителност на отношенията помежду им предвид липсата на конкретна житейска ситуация, която да я породи. Счита, че този извод не съответства на събраните по делото доказателства, както и че е формиран, без да е обсъдена виртуалната кореспонденция между ищцата и починалата й сестра и общите им снимки, установяващи съществувалата между тях силна и дълбока емоционална връзка. Според касаторката, решаващият състав неоснователно се е позовал на цитираната от него практика на касационната инстанция, в която е поставен акцент върху наличието на специфична житейска ситуация като причина връзката между братята и сестрите да се преценява като изключителна, а не е отчел, че дори в типични житейски ситуации взаимната обич между братята и сестрите е различна.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, са поставени въпросите: „1. Единствено наличието на една конкретна и необичайна ситуация в семейството ли предпоставя изграждането на особено близка връзка между братя и сестри или такава може да съществува и при множество обичайни житейски преживявания и случки, довели до привързаност, обич, непрестанен контакт и съпричастност към радостите и грижите в сестринското семейство; 2. Само при отсъствие на родителска грижа ли, каквито са примерните житейски ситуации, коментирани в практиката на ВКС или и в хипотезата на съществуваща родителска грижа към братя и сестри, е възможно изграждането между тях на особено близки отношения, характеризиращи се като изключителни; 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към спора доказателства, в това число и копия (преписи) на водена между страните виртуална кореспонденция; Представлява ли виртуалната кореспонденция доказателство за особено близка връзка между потърпевшия и починалия родственик, което да бъде ценено, заедно с другите доказателства по делото“.

По отношение на първите два въпроса се поддържа, че са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, а за въпросите по т. 3 – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липса на съдебна практика.

Ответникът по касация – ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 20.12.2021 г. Претендира присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно от фактическа страна, че смъртта на Н. Е. А. (сестра на ищцата) e настъпила при пътно-транспортно произшествие от 20.10.2015 г., причинено виновно и противоправно от застрахования при ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] водач Севдалин Б. А. (съпруг на починалата), с оглед на което е счел, че ответният застраховател е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.

Решаващият състав не е споделил обаче извода на първата инстанция, че ищцата е активно легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята сестра. Преценил е, че показанията на разпитаните по делото свидетели – на съпруга и на майката на ищцата, преценени при условията на чл. 172 ГПК, доказват наличието на изградени и съществували между сестрите емоционални връзки, изпълнени с взаимна обич, грижа и съпричастност във всяко едно отношение, която близост се е запазила и след създаването от всяка една от тях на собствено семейство и която се е проявявала ежедневно в комуникациите помежду им, както и в семейните събирания по официални и неофициални поводи. Според въззивния съд, обаче, така очертаните по съдържание и характер отношения са типични и обичайни за отношенията между две сестри, особено с такава разлика във възрастта, при която по-голямата приема ролята на своеобразен покровител и наставник, а по-малката – на покровителствана и черпеща пример от своята по-голяма сестра в различните житейски ситуации. Приел е, че не са налице доказателства по делото установените конкретни житейски обстоятелства да са довели до отношения между ищцата и нейната сестра, надхвърлящи традиционните за този вид родствени връзки и затова липсва основание за обезщетяване на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, за които е безспорно установено, включително и от заключението на психиатричната експертиза, че са продължили извън обичайния период.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставените от касаторката въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е разяснено в т. 1 Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

В случая, първите два въпроса не кореспондират с мотивите на обжалвания акт. Въззивният съд не е приел, че единствено наличието на една конкретна и необичайна ситуация в семейството предпоставя изграждането на особено близка връзка между братя и сестри“, нито, че такава връзка е възможна „само при отсъствие на родителска грижа, каквото твърдение се съдържа в тези два въпроса. За да отрече правото на ищцата на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й, решаващият състав е преценил, че установените по делото конкретни житейски обстоятелства не са довели до отношения, надхвърлящи традиционните за този вид родствени връзки, т. е. извършил е собствена преценка на съществувалите между двете сестри отношения, като е счел, че същите нямат изключителен характер, а са обичайни за българската традиция. Тази преценка е изцяло в правомощията на въззивния съд като инстанция по съществото на правния спор и в съответствие с указанията в Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, че наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Правилността на същата обаче е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му.

Общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице и по отношение на въпросите по т. 3. Въпросът за доказателствената стойност на виртуалната кореспонденция изобщо не е обсъждан в мотивите на обжалваното решение, поради което не е обуславящ за спора. Що се отнася до въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички относими към спора доказателства, в това число и копия (преписи) на водена между страните виртуална кореспонденция, същият е относим към правилността на акта. Този въпрос съдържа субективното становище на касаторката, че не са съобразени всички събрани доказателства, в т. ч. и виртуалната кореспонденция между нея и починалата, което не съответства на данните по делото. При формиране на извода за отношенията между сестрите решаващият състав е посочил изрично, че при наличието на леснодостъпни мобилни комуникации двете сестри ежедневно са общували, за да споделят всичките си радости или затруднения. Следователно, макар да не е цитирана детайлно, кореспонденцията между ищцата и сестра й е взета предвид при преценката за близостта между двете.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че касационното не следва да бъде допуснато.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №71/27.09.2021 г. по в. гр. д. №341/2021г. на Варненски апелативен съд.

ОСЪЖДА Е. Е. Н. от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 22 да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 (сто) лева.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]